Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир,
04.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 7 ноември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
с участието
на секретаря Т. П., като разгледа гражданско дело №
51 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обекстивно съединени искове са с правна квалификация чл. 415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в
исковата молба от ищеца К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: чрез адв.Е.П. ***, и доразвити в съдебно заседание от неговия
процесуален представител- адв.В. А. от САК обстоятелства и съображения, е
предявен иск против ответника И.Б.Б., ЕГН ***********, с адрес: ***, с който
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на
ответника, че същият му дължи сумата от 10 000 лв., представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ по гр.д.№ ./2015
г., по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от
22.08.2016 г., до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като
същият, чрез своя процесуален представител- адв.Я.С. от САК, в съдебно заседание е изразил становище, че
искът следва да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че същият е адвокат
и в това си качество е сключил на 19.06.2015 г. с ответника по делото договор
за правна помощ по гр. дело № .2015 г. по описа на СГС, 1-14. По силата на договора адвокатът е следвало да се явява безплатно, а
адвокатското възнаграждение да се изплати след присъждане на застрахователното
обезщетение и след получаване на сумата от ответника. Клиентът се задължил да заплати на адвоката 30% от присъдената и получена
сума от застрахователната компания. Преди приключване на делото ответникът
оттеглил правомощията си от ищеца. Тъй като ищецът е положил труд по делото, според
него същият следва да му бъде заплатен според цената на иска. Последвало е
подаване от страна на ищеца на заявление
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № ./2016 г. на РС- Р., като по същото е издадена заповед № ./09.12.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Според ищеца искът е
бил предявен за сумата от 150 000 лв. и минимумът по тарифата за адвокатските
възнаграждения е 10 000 лв., която му се дължи. В подкрепа на твърденията са
представени като доказателства искова молба до СГС, договор за правна защита от
19.06.2015 г., както и заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложено е и цитираното ч.гр.д. №./2016 г. на РС- Р.
Ответникът чрез своя процесуален представител е оспорил иска, като е
представил 1 бр. копие за подател, издаден от куриерска фирма „Е.” № ., както и
квитанция, също издадена от куриерска фирма „Е.”, с номер ., покана от Б. Б. Г.,
баща на ответника до настоящият ищец К.Н. *** К. Н.- К., както и решение № . на
ПОС по гр.д.№ ./2016 г. Оспорени са писмените доказателства, представени от
ищеца. Според същия представения с исковата молба договор за правна защита от
19.06.2015 г. не е издаден на посочената в него дата, тъй като в този период ищецът
не е могъл да се придвижва самостоятелно, а се е намирал в дома си в
гр.Радомир, на легло, приучвайки се да ходи.
В хода на производството са допуснати по един свидетел от двете страни.
Според показанията на свидетелката на ищеца В. П.- Н.- негова съпруга и
работеща като адвокатски сътрудник в неговата кантора /показанията й преценени
по реда на чл.172 от ГПК/, същата познава ответника И.Б.Б., който бил техен
клиент. Когато пострадал от катастрофа на 31.05.2015 г., бащата на Б. се обадил
на следващия ден. Ответникът престоял дълго време в болницата и на 19.06.2015
г. баща му дошъл в кантората и заявил, че синът му може да подпише документите
долу в автомобила, защото не е в състояние да се качи. Ответникът подписал
договора пред свидетелката в автомобила, както и декларация за освобождаване от
държавна такса и договор за правна помощ и защита, между адв.Н. и него. Ищецът се
явявал и извършвал всички процесуални действия, докато не се явил друг адвокат
и го накарал да се откаже от адв.Н.. Искът бил за 150 000 лв., като му
били присъдени 60 000 лв.,
Свидетелят на ответната страна Б. Г.- баща на ответника /показанията му
преценени по реда на чл.172 от ГПК/, също потвърждава, че синът ми през 2015 г.
е претърпял катастрофа, вследствие на която бил настанен в болница „П.”, където
останал около петнадесет дни. След напускане в болницата синът ми си дошъл
вкъщи, в гр.Р.. Според свидетеля на 19.06.2015 г. ответникът не е посещавал
София, защото той не можел да ходи- бил е на проходилка минимум четири месеца. Ходил
е на контролни прегледи и допуска да е подписал пълномощно, но той не си спомня
да е присъствал.
Във връзка с откритото производство по реда на чл.193 от ГПК по делото е
изготвена и приета без възражение от страните съдебно- почеркова експертиза,
която е дала отговор на поставените въпроси, свързани с оспорване на
представеното от ищеца пълномощно от 19.06.2015 г. Заключението е изготвено въз
основа на следните сравнителни образци: Свободни
образци от подписа на И.Б.Б. от АИС „БДС” от Заявления за издаване на документи
за самоличност на българските граждани с номера: № . от 27/04/2016; № . от ./2009
и № 1220 от ./2007 по описа на РУ-Р., условно-свободни образци от подписа на И.Б.Б.
от документи, приложени в кориците на делото, разписка на съобщение от
16.03.2017 г., разписка на призовка от 02.05.2017 г., копие на молба от И.Б. до
СГС по гр. д. № ./2015 г., заверка на документи в делото, Договор за правна
защита и съдействие и от Пълномощно от 30.05.2017 г., разписка
на съобщение от 15.12.20i6 r., Възражение с вх.№./27.12.201б г. на PC – Р..
Според вещото лице, в графа „Платена сума” в договор, за правна защита и съдействие серия А, № . от 19.06.2015Г., сключен между И.Б.Б. и К.И.Н., първоначално нанесения
текст е бил „15 000 лева”, а текстът „Безплатно” е нанесен в последствие, като щрихите от него са повтаряни. Ръкописният текст в изследвания договор, включително
и в поправката, е положен със сходна по физично-оптичните свойства (цвят,
нюанс, интензитет на И.Ч луминесценция на щрихите) химикална паста. Разликата в
нюанса може да се обясни с повтаряне' на щрихите от думата „Безплатно”. Подписът,
положен в графа „Клиент” е положен с различна химикална паста от тази с която е
положен ръкописния текст в договора. Подписът, положен в графа „Клиент” в
договор за правна защита и съдействие серия., № . от 19.06.2015Г., сключен между И.Б.Б.
и К.И.Н. е изпълнен от И.Б.Б..
С оглед събраните доказателства съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че е налице договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца, в качеството му на адвокат- пълномощник и ответника, в качеството му на
доверител /клиент/. По своята правна същност този договор представлява договор
за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД и по силата на същия довереникът /адвокатът/ се е задължил да извърши за сметка на доверителя
/клиента/ възложените му от последния действия, в конкретния случай- представителство по гр.д../2015
г. по описа на СГС. Това, че подписът в графа „Клиент” на договора е бил
положен от ответника безспорно се установи от приетото без възражения от
страните заключение по изготвената съдебно- почеркова експертиза, която
кореспондира със свидетелските показания на В. П.- Н. /преценени по реда на
чл.172 от ГПК/, която е очевидец на полагането на подписа. Безспорно се
установи и обстоятелството, че в договора в графа „Платена сума” първоначално нанесения текст е бил „15 000 лева”, а текстът „Безплатно” е нанесен в
последствие, като щрихите от него са повтаряни. Липсват подписи на страните, удостоверяващи, че поправката е направена
със съгласието на същите. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на уговорената сума не е налице каквото и да било съгласие между
страните и договорът се явява нищожен в тази му част, съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.2, пр.2-ро от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Правната теория разглежда договора за поръчка като едностранен- възникват задължения само да довереника, в
случай, че не е уговорено друго/, консенсуален, неформален /с изключение на
случаите, при които поръчката е дадена за придобиване на
вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да
бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите/, сключен с оглед на личността на довереника и
безвъзмезден. Последното правило има диспозитивен
характер, тъй като страните могат да уговорят възнаграждение и при тази хипотеза договорът става
възмезден и двустранен. В настоящия казус, при условие, че
съдът приема, че липсва договорка относно уговореното възнаграждение, не следва
да се приеме, че е налице хипотезата на чл.26, ал.3 от ЗЗД, тъй като нищожната
част относно уговореното възнаграждение не би могла да се замести по право от повелителни правила на закона или да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. Тази нищожност
на клаузата относно уговореното възнаграждение не би могла да се запълни от
разпоредбата на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, съгласно която, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз
или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на
Висшия адвокатски съвет. По делото липсват каквито и да било
данни относно това да е бил определен по молба на адвоката размер на
адвокатското възнаграждение с решение на съответния Адвокатски съвет и това не
би могло да бъде сторено от съда по настоящото производство. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че нищожността на клаузата относно
уговореното възнаграждение води до нищожност на целия договор, което обуславя
извода, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски, които, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, възлизат на 200
лв.- внесен депозит за вещо лице.
Направено е искане от страна на представителя на
ответника за присъждане на възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, предвид оказаната безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода на делото и на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ищецът К.И.Н. следва да бъде осъден да заплати на
адв.Я. В. С. от САК сумата от 830 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на
ищеца К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: чрез адв.Е.П. ***,
против ответника И.Б.Б., ЕГН ***********, с адрес: ***, с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че
същият му дължи сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ по гр.д.№ ./2015
г., по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от
22.08.2016 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: чрез адв.Е.П. ***, да заплати на И.Б.Б., ЕГН ***********, с
адрес: ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: чрез адв.Е.П. ***, да заплати на адв.Я. В. С. от САК, с
адрес на мястото на упражняване на дейността: гр.С., ж.к.“Д.“, ., бл.., вх..,
ап., сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/