Р Е Ш Е Н И Е № 919
гр. Перник, 05.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в
откритото съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 1342 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.Г.З., Н.Л.Н. и П.Л.Н. за по 1/3 при условията на разделност от
следните суми: 510,12лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2017г., до
окончателното й изплащане, и за сумата от 103,18 лв. представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
15.12.2017г., както и за разноски.
Срещу заповедта за изпълнение в
законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от тримата длъжници, в
което се прави искане за обезсилване на заповедта за изпълнение с позоваване на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 4 ГПК. Развиват се съображения за липсата на
достатъчна индивидуализация на вземанията за главница и обезщетение за забава.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск срещу К.Г.З., Н.Л.Н. и П.Л.Н. за по 1/3 от общо заявените в заповедното
производство вземания за главница и за лихва , или за сумите от 170,04 лв. за главница
и 34,40 лв. за обезщетение за забава.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, който трите
ответници притежавали при равни права в съсобствеността, за което дължали при
условията на разделност съответни на дела им части от начислените суми за
главница и за лихва. Твърди, че ответниците не са платили задълженията си. Моли
съда да установи вземането вземанията, за които е издадена оспорената заповед
за изпълнение на парично задължение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответниците е постъпил писмен отговор.
Ответниците П.Л.Н. и Н.Л.Н. оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни със съображения, че заповедта за изпълнение за процесните
вземания е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 4 ГПК, тъй
като същите нямали обичайно местопребиваване на територията на страната. В тази
връзка оспорват и връчването на книжата в заповедното производство. Претендират
разноски.
Ответницата К.Г.З. признава иска до сумата от 177,54 лв., представляваща
1/3 от претендираните главница и лихва за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
Прави възражения за плащане и за изтекла погасителна давност за вземанията,
начислени за периода от 01.05.2014г. до 20.12.2014г. Твърди, че не е дала повод
за завеждане на делото, от където
мотивира искане към съда при разпределяне отговорността за разноските по делото
да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №8744/2017г. по
описа на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в
полза на дружеството ищец и срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение
за процесните вземания за главница и обезщетение за забава, от където следва
извод за допустимост предявените установителни искове за същите.
Във връзка с възраженията на ответниците Н.Л.Н. и П.Л.Н.
за отсъствието на предпоставката на чл. 411, ал. 2 , т. 4 ГПК, съдът намира
следното:
От представените удостоверения се установява, че двете
ответници имат последен регистриран
настоящ адрес във Великобритания. Съгласно задължителните указания по т. 3б от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК при липса
на предпоставката по чл. 411, ал. 2 т. 4 ГПК заповедта може да се обезсили само
от въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, но не и от заповедния съд. Уредените в
т. 3 и т. 4 на ал. 2 на чл. 411 ГПК като негативни предпоставки за издаване на
заповедта обстоятелства обезпечават връчването на заповедта на длъжника, респ.
защитата му срещу нея. В случая връчването на заповедта за изпълнение по
отношение на Н.Л.Н. и П.Л.Н. е редовно
от външна страна. Нещо повече, от същите
са постъпили възражения в срока по чл. 414 ГПК, вкл. се представляват от
пълномощник настоящето производство. Постоянното пребиваване на територията на
страната не е предпоставка за допустимост на производството по делото срещу
страната-физическо лице и се явява обстоятелство без правно значение за
дължимостта на процесните вземания.
Неоснователни са и възраженията за недопустимост на
производството по делото по отношение на ответниците Н.Л.Н. и П.Л.Н., мотивирани с
обстоятелството, че същите не фигурират в първоначално депозираната искова
молба. Предвид особеностите на произовдството по предявените по реда на чл. 415 ГПК установителни искове, съдът е констатирал несъответствие между заявеното от
ищеца и издадената заповед за изпълнение, което е надлежно отстранено по реда
на чл. 129, ал. 5 ГПК, като препис от уточнителната молба е връчен на
ответниците, с което защитата им е обезпечена.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че са придобили по наследство от Л.Н.З.,
б.ж. на гр. Перник, починал на 10.04.2003г. при равни права в съсобствеността
следния недвижим имот: апартамент №20, ***Признанието им се подкрепя от
съвкупния анализ на представените по делото договор за продажба на недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти
/на л. 14 от делото/, удостоверението
за наследници с изх. № 17/ГРС-706 от 16.02.2017г. / на л. 15 от делото/ и
писмо с изх. № 17-МСИ-204-1 от 16.02.2017г. от Дирекция „Местни приходи и
такси“. От тук следва извод, че и трите имат качеството на потребители на
топлинна енергия за битови нужди.
Ищецът признава, че на 25.04.2018г. е получил плащане на сумата от 177,54
лв. В тази връзка по делото е представено и платежно нареждане с посочено
осование за превода „гл. лих. от 12.2014 до 05.2017“.
От приетите като писмени доказателства по делото
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от
страните, и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени
вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От
същото заключение съдът приема за установено, че всички изравнителни сметки,
издадени от фирмата за дялово разпределение за процесния период са въведени в
счетоводството на ищеца по партидата на ответниците. От заключението се
установява, че сумите, които не са погасени по давност при съобразяване с
правилото на чл. 34 от Общите условия и обстоятелството, че давността се
прекъсва с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, са в
общ размер от 453,90 лв. главница за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и
86,37 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.01.2015г. до
15.12.2017г.
От заключението на
съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е
направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в
процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали
възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че
общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен
метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има
въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че
отоплителното тяло в помещението „Баня“ е щранг-лира, поради което и разходът
за топлинна енергия за същото се определя по изчислителен път, съгласно
методологията по Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, а
начисленията на потребената топлинна енергия са верни.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена от
ответниците.
За отговор на този въпрос съдът съобрази на първо
място извода си за правата на
ответниците в съсобността, при което и по арг. от чл. 30 ЗС намира, че всяка от
трите ответници отговаря за по 1/3 от задълженията.
Ищецът претендира от всяка от ответниците сумите
от по 170,04 лв. за главница и 34,40 лв. за обезщетение за забава,
представляващи 1/3 от общите задължения.
От тези суми с оглед извода за погасената по
давност част за вземанията следва извод, че искът за главница е основателен до
сумата от общо 453,90 лв. и за периода
от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., а искът за обезщетение за забава в плащанията
– до сумата от 86,37 лв. и за периода от
08.01.2015г. до 15.12.2017г. (за целия имот) .
За разликата до пълните им предявени размери и съответните периоди
исковете са неоснователни поради погасяване по давност на вземанията.
Установява се, че след завеждане на делото
ответницата К.Г.З. е платила на ищеца сумата от 177,54 лв., с която с оглед на
посоченото в платежното нареждане и правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът
приема, че е погасена изцяло лихвата в размер на 28,79 лв. и част от главницата
в размер на 148,75 лв., при което остава задължението за плащане на сумата от
2,55 лв. за главница.
По отношение на ответниците Н.Л.Н. и П.Л.Н. предявените
искове са основателни за непогасените по давност суми и периоди, и
неоснователни за разликата.
При този изход на спора право на разноски има
ищеца, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К.Г.З. с ЕГН ********** *** АД,
ЕИК BG113012360, гр. Перник,
ТЕЦ „Република“, сумата от 2,55 лв., представляваща част от цената за доставена топлинна енергия за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., /включително/ за топлофициран имот, находящ
се в***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.12.2017г. до погасяването, като ОТХЪРЛЯ иска за главница за разликата
до 151,30 лв. като погасен с плащане в хода на производството по делото и до
пълния предявен размер от 170,04 лв. и
за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. като погасен по давност и иска за
обезщетение за забава в месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до
15.12.2017г. до сумата от 28,79 лв. като погасен с плащане в хода на делото и
до пълния предявен размер от 34,40 лв. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н.Л.Н. с ЕГН ********** *** АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30
лв., представляваща 1/3 част от цената за доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., /включително/ за
топлофициран имот, находящ се в гр.Перник,
на адрес ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2017г. до погасяването и сумата от 28,79
лв., представляваща обезщетение за забава в месечните плащания на
главницата за периода от 08.07.2014г. до 15.12.2017г., като ОТХЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен
размер от 170,04 лв. и за периода от
01.05.2014г. до 31.10.2014г. и иска за обезщетение за забава в месечните
плащания за разликата до пълния предявен размер от 34,40 лв. поради
погасяването на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П.Л.Н. с ЕГН ********** *** АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30
лв., представляваща 1/3 част от цената за доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., /включително/ за
топлофициран имот, находящ се в гр.Перник,
на адрес ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2017г. до погасяването и сумата от 28,79
лв., представляваща обезщетение за забава в месечните плащания на
главницата за периода от 08.07.2014г. до 15.12.2017г., като ОТХЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен
размер от 170,04 лв. и за периода от
01.05.2014г. до 31.10.2014г. и иска за обезщетение за забава в месечните
плащания за разликата до пълния предявен размер от 34,40 лв. поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Г.З. с ЕГН **********, Н.Л.Н. с ЕГН ********** и П.Л.Н. с ЕГН **********
да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, ЕИК BG113012360 сумите от 66,07 лв. за разноските в заповедното
производство и 383,20 лв. за
разноските в настоящето производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д №8744/ 2017г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от настоящия акт на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: