Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.11.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
14.10.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
95 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Х.А.М. от *** – ***, подадена чрез упълномощен
процесуален представител – адв.С. Д. С. от АК-***, против Решение №164 от 19.06.2020 год., постановено по АНД
№359/2020
год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №17-1947-000089 от 21.02.2020
год., издадено от началника на РУ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от атакуваното решение на
Районен съд – Кърджали, поради което го обжалва в законоустановения срок, като
счита, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. В жалбата касаторът описва фактическата обстановка,
такава, каквато тя е била според него, като разказва, че на 13.02.2020
год.,
около 07:30 часа,
отишъл с автомобила на брат си до СОУ „***”
в ***,
за да закара свой приятел на училище и че автомобилът
е на
брат му и е
марка „Мерцедес”,
модел „Ц 180”, с peг.№***. Твърди, че въпросната сутрин
времето е било много студено и имало
голяма слана,
която личала и на пътното платно, както и че отишъл до
училището и оставил приятеля си, след което веднага тръгнал
обратно да се прибира,
насочвайки се по ул.„***”
към
бул.„***”
в кв.„***”. Твърди също, че тъй
като улицата е под наклон и
пътното платно било
заскрежено,
карал внимателно,
с не повече
от 30-35 км/час, като непосредствено преди кръстовището намалил
още скоростта,
тъй като имало знак „Внимание”
и се огледал и
след
като се убедил, че
няма идващи отляво и отсреща автомобили по бул.„***”,
предприел маневра да се включи в движението по булеварда,
завивайки надясно. Твърди също, че въпреки, че не подал рязко газ,
при потеглянето автомобила му поднесъл с задницата си и тя се изнесла леко в ляво, като сочи, че това се получило
поради факта, че автомобилът
е със
задно предаване и поради заскрежената пътна настилка, а освен
това,
резултатът
бил единствено занасяне й изнасяне на задницата на автомобила му в ляво на
дясната лента на пътното платно – платното,
в което се движел,
като задницата занесла и се отместила на не повече от 1-2 метра в
ляво. Твърди, че въпреки, че се
движел много бавно,
поднасянето го изненадало,
но той успял навреме да овладее автомобила и да продължи движението си по
пътното платно, като продължил по посока на кв.„***”,
като се движел със скорост не повече от 30 км/час и бил изминал не
повече от 50 м.,
когато бил
застигнат от полицейски автопатрул, който му подал
сигнал да спре. Пояснява, че полицаите му поискали документите за
проверка и го попитали, защо е допуснал
занасянето на автомобила на пътното платно, на
което той обяснил, че
потегляйки,
автомобилът
поднесъл,
без той да е целял тов, както и им обяснил, че това
поднасяне го изненадало,
но успял навреме да овладее автомобила който управлявал, но въпреки
това му бил съставен акт,
а след това му било издадено и наказателно постановление по чл.175а,
ал.1 от ЗДвП,
което той оспорвал
по съдебен ред пред Районен съд – Кърджали. Касаторът сочи в
жалбата, че според
този текст от ЗДвП, се налага глоба,
в размер на 3000/три хиляди/ лева и се лишава от право да управлява МПС,
за срок от 12 месеца,
водач на МПС, който организира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване или ги ползва
за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Касаторът заявява, че в конкретния случай недоумява,
кое от това, което се визира в този текст от ЗДвП е извършил, като сочи, че е видно, че
не е бил организатор на нерегламентирани състезания и не е участвал в такива
на пътя, тъй
като бил
сам с автомобила си и не се е състезавал с когото и да било, а освен това
се е движел със скорост не по-висока от 25-30 км/час,
което само по себе си обяснявало, че няма как да
е участвал в състезание. Освен това, касаторът най-отговорно
заявява, че
не е имал намерението и не е ползвал пътното платно и за други цели,
освен това да се придвижи до желаното от него място, а това, че
колата му е поднесла при зимни условия, рано сутринта,
при заскрежена пътна настилка, не следва да бъде възприето ползване на
пътното платно за някакви други цели, несъвместими с
нормалното придвижване по път, отворен за
обществени цели. Касаторът твърди, че освен това, поднасянето
на задницата на автомобила му на 1-2 метра встрани не е застрашило здравето и
живота на останалите участници в движението, тъй като той не
е излизал с автомобила си извън очертанията на пътното платно,
по което се движел и по това време нямало други участници в движението. Заявява, че действително
би възприел санкция за това, че не се е
съобразил с особеностите на
пътната обстановка при зимни условия и
е допуснал автомобилът
му да излезе за момент извън контрол, но не можем да
се
съгласи, че преднамерено е извел автомобила си извън контрол и че за
това просто нямало
конкретни и безспорни доказателства. Касакторът сочи,
че поднасянето
е често срещано явление при зимни условия,
особено при по-млади
и неопитни водачи на МПС,
какъвто бил и
той самият, както и сочи, че е
правоспособен
водач на МПС едва от две години и половина и че до момента няма
каквито и да било провинения като такъв и не са му налагани каквито и да било
санкции по ЗДвП. Касаторът най-отговорно заявява в жалбата, че
нищо съзнателно не е вложил в това, което се е случило на въпросната дата и за това,
както споменал
по-горе,
нямало
неопровержими доказателства и че всичко, което се е случило,
е едно леко поднасяне на
задницата на автомобила му рано сутрин, при зимни
условия,
със заскрежена пътна настилка. Касаторът счита, че не отговаря
на обективната истина това,
в което е обвинен и за което му е наложена санкцията по ЗДвП. В жалбата касаторът моли, въз основа на изложеното и след като съдът се
запознае обстойно с материалите по случая, да постанови
съдебен акт,
с който да отмени Решение №164/19.06.2020 год.
по АНД №359/2020 год.
на Районен съд – Кърджали,
като неправилно и необосновано и да обезсили (!?) издаденото наказателно
постановление №20-1947-000089 от 21.02.2020 год.
на ОДМВР - Кърджали
в частта му, с която са му наложени административни наказания „глоба”,
в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 12 месеца,
на основание чл.175а,
ал.1, предл.3 от ЗДвП.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът Х.А.М. от *** – ***, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по
касация - началникът на Районно управление
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че жалбата е
неоснователна, като счита, че посочените в нея основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт не следва да бъдат възприемани. Счита също, че фактическата
обстановка е
изяснена правилно от решаващия районен съд и че въз
основа на нея са направени правилни правни изводи, за осъществен състав на
административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Намира,
че различните факти, посочени в касационната жалба,
не могат да бъдат споделени и няма доказателства, събрани в тази насока и съответно, че правилно
е приложена и санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, относно наложените
санкции на касатора и не са налице основания да се счита, че са нарушени
разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и изобщо не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното
производство. Счита,
че след като решаващият съд е стигнал до този извод, е постановил правилен съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№164 от 19.06.2020 год., постановено по АНД
№359/2020
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №20-1947-000089 от 21.02.2020
год., издадено от началника на Районно
управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в частта му, с която, на Х.А.М. от ***
– ***, с ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, за
извършено виновно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че на 13.02.2020 год., свидетелят В. В. - полицейски
служител в РУ- Кърджали, бил на работа за времето от 07:00 часа до 19:00 часа и
по разпореждане, този ден сутринта се намирал на кръстовището, образувано от
бул.„***” с ул.„***” в ***, за осигуряване на безопасността на движението по
придвижване на ученици към училище „***”. Около 07:50 часа, той, заедно със
свой колега с патрулен автомобил, се намирал на бул.„***” в ***, на около 20
метра от ул.„***”. Свидетелят В. бил извън патрулния автомобил, когато видял
лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег.№***, който идвал от ул.„***” и при
завиване по бул.„***”, преди пешеходната пътека, подал рязко газ, завил волана
и така се изместила задницата на автомобила и се чул звук от гумите, като след
това водачът овладял управляваното от него МПС и продължил по пътя си. Виждайки
това, свидетелят В. В. се качил в патрулния автомобил и тръгнал след описания
автомобил, като не след дълго го спрял и извършил проверка. При нея установил,
че жалбодателят Х.М. – касатор в настоящото производство, управлява спряното
превозно средство, в което нямало пътници. От там водачът бил отведен в РУ -
Кърджали за вземане на отношение по случая. По този повод, свидетелката Р. Х.,
след като изслушала колегите си и водача, съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбодателя, по чл.104б, т.2 от ЗДвП, който бил
подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на този АУАН, на 21.02.2020
год., от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена от гласните
доказателства – показанията, дадени от свидетелите В. В. и Р. Х., които си
кореспондирали с другите събрани по делото писмени доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение №89/13.02.2020 год., чиято доказателствена
сила не била оборена, като е приел, че всички те установяват по безспорен начин
описаната фактология, още повече, че полицейският служител В. бил очевидец на
нарушението и подробно описвал поведението на жалбодателя на инкриминираната
дата, час и място. Съдът е отбелязъл, че този свидетел лично е възприел начина,
по който се е движил автомобилът, управляван от жалбодателя Х.М., поради което
показанията му са били кредитирани като обективни и безпристрастно дадени,
както и е отбелязал, че по делото не са били представени никакви други
доказателства, които да ги оборват.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че постъпилата на 09.03.2020 год. жалба е процесуално
допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7/седем/-дневен
срок, видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на
жалбодателя на 04.03.2020 година.
Съдът е посочил, че както акта за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно оформени и връчени
според правилата на ЗАНН. Посочил е, на следващо място, че за да представлява
едно деяние - действие или бездействие, административно нарушение или
престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за
наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между
административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена
опасност на деянието и че ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като
нарушение, респективно престъпление, както и че наказателното постановление е
издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, а именно - жалбодателят Х.М., при управление на МПС, използвал
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Районният съд е приел, че правилно
административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната
наказателна разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, според която, „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лева водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.”.
Според решаващия състав на районния съд, в настоящият случай била налице съвкупността
от всички признаци, посочени в цитираният текст, като е приел, че извършеното
деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно – „използва пътя за
други цели”, тъй като имало съвпадане на всички факти на извършеното и това,
което било установено в закона. На първо място, от обективна страна, съдът е
приел, че изпълнителното деяние е извършено, тъй като нарушителят е управлявал
МПС, като използвал пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място, съдът е приел, че
признаците относно субекта са налице, тъй като жалбодателят на посочената дата
бил водач на МПС - четириколесно превозно средство по смисъла на §1, т.24 от ДР
на ППЗДвП и на трето място - че от субективна страна нарушението е извършено с
пряк умисъл: деецът съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва
пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно
обществено опасните последици и съзнателно е искал да настъпят, подавайки рязко
газ при завиване, при което задницата на автомобила се изместила поради загуба
на сцеплението на задните гуми, от които се издал звук. Първоинстанционният съд
е посочил, че при определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички
относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението
и съдействието му по време на проверката и поради това му наложил наказание в
единствено предвидения в закона размер, а именно „глоба” от 3000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца. Поради тези съображения
районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд не е споделил довода на жалбодателя, че фактите не
отговаряли на обективната истина по делото, тъй като безспорно се установило,
че е извършено административното нарушение, по повод на което е издадено и
обжалваното наказателно постановление. Приел е, освен това, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установило, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението било
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени били
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е посочил също, че от изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено
от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като е
приел, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до
степен, налагаща отмяната му. Отбелязъл е, че даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава, а освен това, че наложеното наказание е справедливо и е съобразено с
предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, районният съд е приел, че следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил
е, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер от 80 лева. Районният съд е отчел, също
така, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че районният съд е извел крайния си извод и е постановил обжалвания съдебен
акт при непълна преценка на всички обективни обстоятелства, свързани или
касаещи твърдяното за извършено от касатора Х.М. нарушение и съответно са налице
посоченото
в касационната жалба основание за отмяната му. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят
е въвел
забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, като е пределно ясно, че нарушаването на тази
разпоредба може да се извърши единствено при форма на вината - пряк умисъл,
т.е. водачът следва целенасочено и преднамерено да управлява МПС по път,
отворен за обществено ползване, по такъв начин, че това управление да е за друга
цел, освен в съответствие с посоченото предназначение на пътя. Ясно е, при това положение, че не всяко поднасяне на задната част
на МПС при движението по път, отворен за обществено ползване, в най-честия
случай - на лек автомобил, следва да се приема и да се счита за нарушение на
посочената норма, а това в още по-голяма степен важи в случаите, когато пътната
настилка е хлъзгава и сцеплението на гумите с нея е по-слабо, поради
обледяване, наличие на снежна покривка или когато същата е мокра, независимо
дали вследствие на снеговалеж, дъжд или поради друга причина. Предвид това, в
конкретния случай следва да се отчете, че твърдяното нарушение, според
описаното в съставени АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е осъществено на 13.02.2020 год., т.е. през зимен сезон и то
сравнително рано сутринта - в 07:50 часа, когато пътната настилка обичайно е
мокра или заскрежена, което при всички случаи предполага по-лесно поднасяне на
задната част на автомобила и то най-честно при извършване на завой, каквато
маневра – завой на дясно, е извършвал и касаторът с управлявания от него лек
автомобил. Следва да се отбележи, че същият твърди, че времето е било студено и
е най-нормално това е така, тъй като датата е била 13 февруари и е сравнително
рано сутрин, като едва ли се нуждае от доказване факта, че по това време на
годината и по това време на денонощието, температурите са ниски, като освен
това, касаторът твърди, че пътната настилка, която на това място е асфалтова, е
била заскрежена. Същевременно, единствения свидетел по делото, а той е
единствен свидетел, посочен и в съставения АУАН
– В. Б. В., в показанията си, дадени в съдебно заседание на 10.06.2020
год., заявява, че „Не помни какви са били
са атмосферните условия на тази дата”, като в показанията си не споменава
абсолютно нищо и по отношение състоянието на пътната настилка. На следващо
място, на съда е известно, че ул.„***” в този й участък, действително е със
значителен наклон надолу, в посока към бул.„***”, т.е. към главния път, с който
същата улица образува кръстовище и на което кръстовище, касаторът е предприел
маневра завой на дясно. Именно по тази улица в посока към бул.„***” се е движел
касаторът с управлявания от него лек автомобил, като преди кръстовището е
намалил, тъй като същото е регулирано със съответния пътен знак и предвид
факта, че навлиза от път без предимство, в главен път, какъвто е посочения
булевард. Според показанията на единствения свидетел В., при тази маневра водачът
рязко подал газ, като завил волана, при което се изместила задницата на
автомобила, след което „вкарал колата в пътя” и продължил по бул.„***” в посока
към ***. Близко до ума е, че за да се извърши маневра завой на ляво или на дясно,
е необходимо да бъде извършено завиване на волана в съответната посока, тъй
като посоката на движение на МПС се задава и определя именно посредством
волана, поради което, това действие на водача в случая, който е предприел
маневра завой на дясно на посоченото кръстовище, не може да бъде прието и
определено като такова, което преднамерено да е насочено към ползване на пътя
не по предназначението му. По делото е установено, че след предприемането на тази маневра,
водачът е подал газ малко по-рязко от необходимото, без да съобрази състоянието
на пътната настилка, при което се е „извъртяла” цялата задна част на
автомобила, според показанията на единствения свидетел, но след това „вкарал
колата в пътя”, пак според показанията на същия свидетел. От това следва, че
изместването на задната част на управлявания от касатора лек автомобил е било
еднократно, а не на няколко пъти и по разбиране на настоящия съдебен състав, то
явно се дължи на несъобразяването от страна на касатора на атмосферните условия
и на състоянието на пътната настилка, а в немалка степен се дължи и на
обстоятелството, че управлявания от него лек автомобил, марка „Мерцедес С 180”,
действително е с т.нар. „задно предаване”, т.е. със задвижване на задните
колела на автомобила. Ноторно известен е фактът, че предвид спецификата на този
начин на предаване на движението, съответно на задвижване на автомобила, т.е.
когато същият е със задвижване на задните колела, такъв лек автомобил е много
по-неустойчив на хлъзгава пътна настилка, особено при зимни условия и много
по-лесно именно гумите на задните колела губят сцепление с пътната настилка,
както в случая и съответно, много лесно се получава т.нар. „поднасяне” или
„занасяне”, именно на задната част на автомобила при малко по-рязко подаване на
газ или по-рязко завъртане на волана. На следащо място, следва да се отчете и
обстоятелството, че към датата на твърдяното нарушение, касаторът М. е бил
правоспособен водач по-малко от две години – видно от справката за нарушител,
свидетелството за управление на МПС на същия е било издадено на 20.02.2018
год., т.е. ясно е, същият е нямал достатъчно опит като водач на МПС, а освен
това, е управлявал чуждо МПС, собственост на Е. А. Х. – негов братовчед, според
дадените от него обяснения при извършената му проверка.
Така, според настоящия касационен състав, предвид всичко изложено по-горе,
по никакъв начин не може да се приеме, че извършвайки по този начин маневрата
„завой на дясно” на посоченото кръстовище, образувано от ул.„***” и бул.„***”,
без да се съобрази с атмосферните условия, състоянието на пътната настилка, а и
с характеристиките и особеностите на управлявания от него лек автомобил,
касаторът Х.М. може и да е извършил деяние, което да осъществява състав на
нарушение по някой друг текст от ЗДвП, но в никакъв случай това не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.2 от с.з., а именно - като използване на път,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари, а още по-малко пък може да се
приеме, че се касае за управление на автомобила, при което се извършва т.нар.
„дрифт”, както е посочено в процесното наказателно постановление.
Тук следва да бъде отбелязано и още нещо – в съставения срещу касатора
АУАН, а впоследствие и в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление е посочено, че „застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението”. Дали
с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в
движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая се
съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние,
защото съставът на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП изисква
единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване,
по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда никакви допълнителни
елементи като условие за съставомерност на деянието. В този ред на мисли, ясно е, че всяко
неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната
енергия и съответно, загубата на контрол над автомобила, би
довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително
тегло, като вещ,
да се придвижи в пространството, като е възможно и да причини
щети на имущество или увреждания на хора. Всяко неовладяване на автомобила и
загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални
последици, поради което вероятно в повечето издадени НП за нарушение на този
текст се вписва, че е създадена и опасност за движението и участниците в него
по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП. Именно затова, обаче,
законодателят е въвел разпоредбата на чл.104б от ЗДвП в началото на 2017 год.,
обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна,
при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри”
по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават
здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен
на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на
предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказание „глоба”
от 3000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от
право да се управлява МПС”,
за срок от 12 месеца.
Не е спорно, че умишленото
и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз
на хора и товари, но както бе обосновано и по-горе, в конкретния случай
става дума за еднократно поднасяне на задната част на управлявания от касатора
лек автомобил, при извършване на маневра „завой на дясно”, което не се дължи на
умишлено и съзнателно опасно шофиране, а на несъобразяване от негова страна с посочените
по-горе редица обективни, а и субективни фактори. Да се възприеме
обратното би означавало, че всяко едно еднократно поднасяне на задната част при
управлението и движението на лек автомобил, което често се случва при зимни
условия и при мокра и хлъзгава настилка на пътното платно, следва да бъде прието
и квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
което явно не е нито целта, нито смисълът на тази разпоредба.
Независимо от
горното,
обаче, касационната инстанция намира, че вмененото на касатора М. деяние се явява и недоказано
от събраните по делото доказателства. В тази връзка
следва да се посочи, че свидетелят Р. Х. – актосъставител, не е свидетел на
твърдяното нарушение, а е съставила акта според пресъздаденото й, т.е. по
разказаното й от другия свидетел – В. В. Този свидетел В. е полицейски служител,
но не в сектор „Пътна полиция”, а в „Охранителна полиция”, като същият по
времето и на мястото на извършване на твърдяното нарушение, е бил на работа
заедно с още един свой колега – П. К., който, обаче, не е вписан в АУАН като свидетел-очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съответно, не е призован и
разпитан като свидетел в хода на производството пред районния съд. При това
положение, всъщност, се оказва, че административното обвинение против касатора,
осъществено със съставения му в АУАН, се основава единствено на показанията на
свидетеля В., т.е. на неговите възприятия и спомени и най-вече - на неговата
интерпретация на фактите по случая, като показанията на този единствен свидетел
са и единственето гласно доказателство, събрано в хода на производство пред
районния съд, а същевременно, в подадената жалба против наказателното постановление, касаторът е обяснил подробно и изчерпателно
фактите във връзка с нарушението така, както са възприети от него.
В показанията си свидетелят В. е заявил, че при извършената проверка на
касатора, непосредствено след извършване на твърдяното нарушение, същият е казал,
че не го е направил нарочно, т.е. че не е поднесъл задната част на автомобила
умишлено, а поднасянето е станало, тъй като е подал повече газ при завиването.
Свидетелката Х. в показанията си е заявила, че е разговаряла с водача преди
съставянето на акта и той й обяснил, че е „изтървал автомобила и затова се е
завъртял”. От това също може да се направи извод, че задната част
на управлявания от касатора М. лек автомобил е
поднесла, но че това не се дължи на умишлено и преднамерено
действие на водача при управлението му, а е станало неволно,
поради неправилно извършване на маневрата „завой на дясно”, като отново следва
да се посочи, че това поднасяне е еднократно, след което автомобилът е бил
върнат в лентата си за движение. Свидетелят В. е посочил в показанията си, че
„там са две платна”, т.е. в тази си част, булевард „***” е с две ленти за
движение във всяка посока, като пак според показанията на този свидетел, „се
чул лек шум от гумите” и че „нямало много форсиране при маневрата”, а след „завъртането”
на задницата, водачът „вкарал колата в пътя”, като няма твърдения от страна на
свидетеля, задната част на автомобила да е попаднала, дори и за кратко, в
лентата за насрещно движение. Тези показания, дадени от единствения свидетел по
делото, по разбиране на настоящия съдебен състав, са крайно недостатъчни да
обосноват и да докажат умишленото извършване на твърдяното нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Предвид изложеното, касационната
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не се доказват
елементите на вмененото на касатора Х.М. деяние, а от това следва, че изводът
на въззивния съд за правилност и законосъобразност на наказателното постановление в обжалваната му част, се явява неправилен и незаконосъобразен.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на Х.А.М. от ***
– ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.С. Д. С. от АК-***,
за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно - постановено при повърхностна, незадълбочена и съответно,
неправилна преценка на събраните доказателства и при неправилно приложение на
материалния закон, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде
отменено процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно издадено.
Деловодни разноски
не са претендирани с подадената касационна жалба, поради което и настоящата
съдебна инстанция не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №164 от 19.06.2020 год., постановено по АНД №359/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №20-1947-000089 от 21.02.2020
год., издадено от началника на
Районно управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която, на Х.А.М.
от *** – ***, с ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000/три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/
месеца, за извършено виновно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.