№ 932
гр. Бургас, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201903 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е......“ ООД, ЕИК: ......., представлявано от управителя
Д.Д., срещу Наказателно постановление № 696557-F695791/11.04.2023 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. М. Т....... от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Ч......., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.01.2023 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект -
магазин за риба, находящ се в гр. Б............., стопанисван от жалбоподателя. Била извършена
контролна покупка на 0.500 кг риба - чернокоп, на стойност 6 лв., за която била издадена
касова бележка. При преглед на издадения фискален касов бон било констатирано, че
същият не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, а именно - количество и стойност по видове закупени стоки.
За установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от дата
09.02.2023 г., а впоследствие на 11.04.2023 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка. Жалбоподателят не оспорва така приетите за осъществили се от
1
съда факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице -
инспектор по приходите в НАП /Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП/. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Относно възражението, че не било прието предложението за сключване на
споразумение, съдът намира, че същото не може да се квалифицира като процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП. Сключването на споразумение е само една предвидена
в закона възможност, но не и насочено към АНО задължение за неговото сключване. Дали и
при какви условия ще бъде сключено споразумение зависи само от волята на страните по
това споразумение - АНО и нарушителя. С оглед на което и съдът намира, че отказът на
наказващия орган (изричен или мълчалив) не може да се квалифицира като нарушение,
опорочаващо административнонаказателния процес.
В случая се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, която разписва, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
посочените реквизити, сред които и количеството и стойността по видове закупени стоки. В
действителност, в издадената касова бележка (л. 19 от делото) не се съдържа количеството и
стойността по видове закупени стоки. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата,
предвижда посочените реквизити като задължителни за фискалната касова бележка,
издавана от фискално устройство в обекта, поради което и липсата им, правилно е била
квалифицирана като административно нарушение.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗЗДС, вр. ал. 1 от
ЗДДС, предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган, като относима към
процесното нарушение, и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимално
предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че извършеното нарушение е безспорно
доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай.
Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на
2
фиска, а и отделно от това, конкретният случай не се отличава с нищо от останалите такива,
поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано. Поради което и
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата, жалбоподателят следва да
заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 150 лв. С оглед на фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 696557-F695791/11.04.2023 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя „Е......“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Е......“ ООД, ЕИК: ......., да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3