О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. Велико Търново, 01.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 685 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образуван е по жалба, подадена от П.Н.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, срещу действията на ДНСК - гр. София, свързани с изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г., издадена от началника на РДНСК - гр. Русе, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Надстрояване на хотел „Перун“ – стара сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. Свищов, вкл. тези конкретно обективирани в писмо на ДНСК с изх. № ВТ-1214-04-444/04.10.2016 година. Жалбоподателят излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорваните действия по принудителното изпълнение. Изтъква, че до него не е отправяна покана за доброволно изпълнение по чл. 277 от АПК, нито е съставян констативен протокол за наличието на доброволно премахване на незаконния строеж, в съответствие с изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 1/ 2001 г. на МРРБ, въпреки че той е бил страна в развилото се съдебно производство по обжалване на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г., издадена от началника на РДНСК - гр. Русе и е обвързан от приключващия го съдебен акт, а освен това в хода на това производство е придобил процесния строеж. Счита също и че органът по изпълнението е нарушил принципа на съразмерност при изпълнението, установен в чл. 272 от АПК, като не е изготвил конструктивно становище или конструктивен проект за укрепването на етажа под подлежащата на премахване надстройка. С тези аргументи се иска действията на ДНСК по принудителното изпълнение да бъдат прекратени. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото адв. К.М. от АК – Враца, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Не претендира разноски.
Ответникът – орган по изпълнението ДНСК, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт П., заема становище за недопустимост на жалбата,
поради липса на предмет и поради просрочие. В тази връзка твърди, че ДНСК не е
пристъпвала към ефективни действия, по принудително изпълнение на
Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК - гр.
Русе, писмо на ДНСК с изх. № ВТ-1214-04-444/04.10.2016 г. има само информативен
характер и запознава адресата му действията за подготовка на принудителното
изпълнение, а от самата жалба на Ц. не става ясно кои конкретно действия се
оспорват от същия. Сочи и че в ДНСК е депозирана молба с вх. № 1214-12-325/
14.09.2016 г., от която е видно, че П.Ц. е присъствал при или най-малкото е
узнал за извършената на 09.09.2016 г., проверка на място от служители на РО
„НСК“ – В. Търново във връзка с предстоящото премахване на процесния строеж.
Съобразно това счита, че процесната жалба е подадена след изтичането на срока
по чл. 296, ал. 1 от АПК, което е отделно основание за оставянето й без
разглеждане по същество. Алтернативно ответникът оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, излага доводи за процесуална и материална
законосъобразност на оспорените действия по изпълнението. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде
отхвърлена като неоснователна, не претендира присъждането на разноски.
Във връзка са проверката на допустимостта и основателността
на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР – гр. Русе, е наредено премахване на незаконен строеж - „надстрояване на хотел „Перун” – стара сграда”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. Свищов, местност „Паметниците” с две хотелски нива и частично използваем покрив от кота +4,95 м. до кота +11,76 метра“, извършен без изискващите се строителни книжа. Заповедта е била оспорена по съдебен ред от М.В.М., М.К.М. и П.Н.Ц., като с Решение № 114/ 18.03.2014 г. по адм. дело № 255/ 2013 г. на Административен съд – Велико Търново, жалбата срещу нея е била отхвърлена. С Решение № 14153/ 26.11.2014 г. по адм. дело № 10436/ 2014 г. на Върховен административен съд е оставено в сила посоченото решение на АСВТ. След влизането в сила на заповедта до М.В.М. и до М.К.М. са били отправени покани за доброволно премахване на незаконния строеж, издадени от началника на РДНСК – СЦР, с изходящи номера ВТ-179-00816/ 08.12.2014 г. и ВТ-179-00817/ 08.12.2014 г., изпратени до адресатите им с писма от 13.12.2014 година. Съгласно констативни протоколи и служебни бележки от 07.01.2015 г. /л. 12 – л. 17 от административната преписка/, при извършено посещение от служители в РО„НСК“ – В. Търново на адреса на М.М. и М.М. с цел връчване на поканите, същите не са били открити, при което поканите са съобщени по реда на § 4, ал. 2, предл. второ от ПЗР на ЗУТ на 07.01.2015 г. и е публикувано съобщение на интернет страницата на ДНСК на 02.02.2015 година. На 17.02.2015 г. от длъжностни лица в РО„НСК“ – В. Търново е била извършена проверка на място, при която е било установено, че в определения с поканите срок не е извършено доброволно премахване на незаконния строеж. За резултата от проверката е съставен Протокол № Св-89/СЦР-05/2013 г. от 17.02.2015 година. В приложената административна преписка се съдържа и Протокол от 23.09.2015 г. за предварително проучване на принудителното изпълнение, с който работна група от длъжностни лица при РО„НСК“ – В. Търново е дадено становище относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и количествено-стойностна сметка на разходите за същото, с предвидено изготвяне на план за безопасност и здраве и план за управление на строителните отпадъци. Няма данни за предприетите по-нататъшни действия от органа по изпълнението по реда на Наредба № 13/ 2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК /Наредба № 13 от 2001 година/. Съгласно заявеното от процесуалния представител на ответника, е започната процедура по избор на изпълнител, която не е финализирана към момента на приключване на устните състезания. Междувременно на 14.09.2016 г. в ДНСК – София е входирана молба от П.Н.Ц., до началника на ДНСК, в която се сочи, че на неговия обект хотел „Перун” в гр. Свищов, в ПИ с идентификатор 65766.401.1 по КК на гр. Свищов е забелязал лица, извършващи замервания на площи и разстояния. При разговор с тях същите му обяснили, че предстоят дейности по премахване на определена част от сградата. В молбата е посочено, че Ц. е придобил имота през 2014 г. въпреки, че е собственик на строежите, които ще се премахват, не е получавал никакви съобщения и покани от РДНСК. Поискано е да му се изпрати съобщение с определен подходящ срок за премахване на строежите. С Писмо изх. № ВТ-1214-04-444/04.10.2016 г. на заместник началник на ДНСК, в което са описани изложените по-горе обстоятелства, разяснено е задължението на административния орган да осъществи изпълнението на влязлата в сила заповед, в съответствие с разпоредбите на чл. 272, ал. 1 от АПК и П.Ц. е уведомен, че до приключване на процедурата по възлагане на принудителното премахване, все още има възможност да премахне незаконния строеж „Надстрояване на хотел „Перун“ – стара сграда“. По делото няма данни кога въпросното писмо е доведено до знанието на адресата му, макар такива да са изрично изискани от ответника. Същото е входирано в деловодството на РДНСК – СЦР на дата 07.10.2016 година. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена по куриерска служба на дата 14.10.2016 г., видно от намиращата се в делото товарителница. Първоначално оспорването е извършено пред Административен съд – Русе, като с Определение № 27/ 25.10.2016 г. по адм. дело № 354/ 2016 г. на АС – Русе, делото е изпратено по подсъдност на АС – Велико Търново.
В
съдебната фаза на производството от жалбоподателя е представен НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 98/ 09.09.2014 г. на нотариус с район на
действие района на РС – Свищов. От ответника е представена административната
преписка, съдържаща коментираните по-горе документи и Заповед № РД-13-178/
11.08.2014 г. на началника на ДНСК, както и молбата с вх. № ВТ-1214-12-235/
14.09.2016 г. от П.Н.Ц. до началника на ДНСК. По искане на жалбоподателя и във
връзка с направените от пълномощника на ответника изявления, съдът е обявил за
безспорно между страните обстоятелството, че до провеждането на съдебното
заседание до П.Н.Ц. не е отправяна покана по чл. 277 от АПК и такава на е
публикувана на интернет страницата на дирекцията. В съдебно заседание
на 25.04.2017 г. съдът е счел делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе
с решение в срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие. Както се каза по-горе, в делото липсват доказателства за връчването на П.Н.Ц. на Писмо изх. № ВТ-1214-04-444/ 04.10.2016 г. на заместник-началника на ДНСК, а също и някакви данни за момента на довеждане до знанието му на въпросното писмо. При това положение заявеното от него оспорване с предмет действия по изпълнението, обективирани в това писмо, следва да се счита за извършено в срока по чл. 296 от АПК. Доколкото в същото писмо се съдържа и описание на предприетите до него момент действия във връзка с изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР, при липсата на данни за по-ранно уведомяване на П.Ц. за тези действия, оспорването им също е заявено в посочения по-горе преклузивен срок. Горните изводи не се променят от факта, че Ц. е подал до началника на ДНСК – София вх. № ВТ-1214-12-235/ 14.09.2016 година. От съдържанието на самата молба не се установява подателят й да е бил уведомен премахването на кой конкретно от намиращите се в имота строежи се подготвя, респ. към изпълнението на кой индивидуален административен акт е пристъпил органът. В имот с идентификатор 65766.401.1 по КК на гр. Свищов са разположени повече от един строежи, чието премахване е разпоредено със заповеди на началника на РДНСК – СЦР, което е служебно известно на съда във връзка с разглеждането на адм. д. № 253/ 2013 г., адм. д. № 425/2015 г. и настоящото дело, въпросното обстоятелство е известно и на страните, участвали във всички изброени производства. При това положение обосновани са доводите на оспорващото лице, че към момента на подаването на молбата не е било наясно за конкретната процедура по принудително изпълнение, която е предприета, респ. за обекта който тя касае и нейното основание. Ето защо не може да се възприеме тезата на ответника, че Ц. е бил уведомен за извършеното от органа по изпълнението, преди получаването на Писмо изх. № ВТ-1214-04-444/ 04.10.2016 г. на заместник-началника на ДНСК, съответно за просрочие на подадената от него жалба.
Основателни са
обаче възраженията на ответника за недопустимост на процесната жалба поради
липса на подлежащи на оспорване актове и действия на органа по изпълнението.
Вярно е,
че с нормата на чл. 294 от АПК е възприет широк обхват на обжалваемост в
изпълнителното производство, като е въведен съдебен контрол върху
законосъобразността на постановленията, действията и бездействията на органа на
изпълнението. Въпреки това не може да бъде възприето, че на съдебно обжалване
подлежи всеки акт или действие на този орган, както и действията на други
участници в изпълнителното производство, вкл. длъжностни лица от системата на
органа по изпълнението. Извън обхвата на съдебния контрол поначало остават
изявленията, които нямат характера на административни актове /напр.
волеизявленията, действията и бездействията по чл. 21, ал. 5 предл. първо от АПК/, а също такива, извършени от лица, които нямат качеството на орган по
изпълнението. Освен това не попадат в обхвата на производствата по Глава
седемнадесета, раздел VI от АПК
актовете или действията, срещу които има предвиден друг ред за защита.
Видно от съдържанието на изрично посоченото като обжалвано Писмо изх. № ВТ-1214-04-444/ 04.10.2016 г. на заместник-началника на ДНСК, същото има изцяло информативен характер, с описание на предприетите от органите на ДНСК действия до момента на изпращането му. С това си съдържание въпросното писмо несъмнено не представлява постановление на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, тъй като няма характеристиките на индивидуален административен акт. В него не се съдържа никакво властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя, липсва и разпоредителна част, която да задължава последният да се съобрази с дадени предписания за поведение. Въпросното писмо не обективира и някакви действия на оправомощен за това орган във връзка с принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР.
Нещо повече, въпреки указаната на жалбоподателя възможност за доброволно премахване на незаконния строеж до приключване на процедурата по възлагане на принудителното премахване, същото не може да се характеризира дори като покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 277 от АПК. Извън трайно възприетото в съдебната практика становище, че тази покана не подлежи на обжалване, в случая писмото не съдържа задължителните реквизити на същата, определени с алинея втора от посочената норма. Освен това по делото няма данни неговият автор да притежава правомощията на орган по изпълнението в процесното производство. Съгласно чл. 271, ал.1, т.1 от АПК, компетентен да предприеме действия по изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. От своя страна чл. 277, ал. 1 от АПК, вменява изпращането на поканата за доброволно изпълнение именно на органа по изпълнението. Заповедта, предмет на изпълнение, е издадена от органи на ДНСК и орган по принудителното изпълнение е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице /чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, в приложимата редакция/. В конкретния случай от документите в делото се установява, че като орган по изпълнението спрямо останалите длъжници действа началникът на РДНСК – СЦР, издал Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. и при изрично възложени такива правомощия със Заповед № РД-13-178/ 11.08.2014 г. на началника на ДНСК. Липсват данни авторът на коментираното до тук писмо – заместник началник на ДНСК, да е действал при делегация на такива правомощия или в хипотезата на заместване на титуляра.
Не носят
белезите на индивидуални административни актове или действия по принудителното
изпълнение, и останалите действия на органи и длъжностни лица за които има
данни да са били извършени към момента на подаването на жалбата на П.Ц. и
касаещи това задължено лице. Обективираната в Протокол № Св-89/СЦР-05/2013 г.
от 17.02.2015 г. проверка, при която е констатирана липсата на доброволно
премахване от страна на строежа от М.В.М. и М.К.М., не може да има правни
последици за жалбоподателя, доколкото той не е адресат на покана за извършване
на такова премахване. Протоколът от 23.09.2015 г. за предварително проучване на
принудителното изпълнение на премахването, съставен от длъжностни лица при
РО„НСК“ – В. Търново, поначало няма характеристиките на индивидуален
административен акт или на действие на органа по изпълнението. Същият
представлява едно експертно становище по посочените в чл. 5 от Наредба № 13/
2001 г. на МРРБ въпроси и е част от процедурата по възлагане на изпълнението по
принудителното премахване от компетентния за това орган. За извършването на
други действия от органа по изпълнението в делото няма преки доказателства.
Доколкото от ответника изрично се твърди, че такава процедура е започнала и не
е приключила, съобразно разпоредбата на чл. 175 от ГПК и съдържанието на Писмо
изх. № ВТ-1214-04-444/ 04.10.2016 г. на заместник-началника на ДНСК, съдът
приема за доказан този факт. Макар и извършени от органа по изпълнението,
актовете и действията в процедурата по възлагане на принудителното премахване,
също не подлежат на самостоятелно оспорване от страна на длъжника по съдебен
ред – арг. от чл. 198 и чл. 199 от ЗОП, вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 13/
2001 г. на МРРБ. Защитими права и интереси на последния би могло да се засегнат
едва при евентуалното бъдещо издаване на актове или извършването на конкретни
действия, директно накърняващи законните интереси на задълженото за
премахването лице – напр. възлагателно писмо на органа по изпълнението с което
се определя периода на същото, и коте би било годен предмет на производството
по чл. 294
- чл. 298 от АПК. Липсата на индивидуални административни актове или на действия
на органа по изпълнението от вида на посочените, прави настоящето производство
лишено от предмет, поради което подадената от П.Н.Ц.
жалба следва да се остави без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че действително в случая от органа по изпълнението по отношение на П.Н.Ц. не са предприети никакви действия в изпълнителното производство, вкл. до същия не е отправяна покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК, респ. по чл. 3 от Наредба № 13/ 2001 г. на МРРБ. П.Н.Ц. е обжалвал Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР, бил е страна в развилото се съдебно производство производството и като такъв е обвързан от силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена. Отделно от това той е задължено за изпълнението й лице, най-малкото в качеството си на правоприемник на М.В.М. и М.К.М. по сочената от него покупко-продажба от 09.09.2014 година. Като такъв има всички права и задължения на длъжник в изпълнителното производство, вкл. правото да премахне доброволно незаконния строеж, в определен по надлежния ред от органа по изпълнението срок. От своя страна органът по изпълнението е задължен да отправи до него такава покана, обстоятелство което в случая явно не е било съобразено от началника на РДНСК – СЦР – Русе. Съгласно константната съдебна практика, липсата на покана за доброволно изпълнение до всяко от задължените лица, представлява особено съществено процесуално нарушение, самостоятелно опорочаващо последващото производство по принудително изпълнение, при надлежно заявено оспорване по реда на чл. 294 и сл. от АПК.
Последните изложените съображения са само за яснота на страните и не променят извода за недопустимост на подадената от П.Н.Ц. жалба. Същата следва да се остави без разглеждане, съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. Определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 25.04.2017 г., следва да бъде отменено и делото следва да бъде прекратено.
Независимо от изхода на делото от съда не се присъждат направените разноски, тъй като такива не са били поискани от страните.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 25.04.2017 г., по адм. дело № 685/ 2017 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Оставя без разглеждане изпратената с придружително писмо вх. № 5097/ 26.10.2016 г., жалба на П.Н.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, срещу действията на ДНСК - гр. София, свързани с изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК - гр. Русе, като недопустима.
Прекратява производството по адм. дело № 685/ 2007 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: