Р
Е Ш Е
Н И Е
№456
10.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 500 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Л.Ч. с адрес: ***,
подадена чрез пълномощника му адв.В.У., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1116-000152 от 23.07.2021г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, с която
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка –„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6
месеца. Жалбоподателят сочи, че не оспорва изложената в заповедта фактическа
обстановка, нито това, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Въпреки това счита заповедта за
незаконосъобразна, тъй като не е спазен принципа на съразмерност съгласно чл.6,
ал.1 от АПК. Поддържа, че приложената ПАМ се явява несправедлива спрямо
собственика на моторното превозно средство.
Жалбоподателят твърди, че по никакъв начин, с действия или бездействия,
не е предизвикал противоправния резултат – управление на собствения му
автомобил от неправоспособен водач. По подробно изложени в жалбата съображения
е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Благоевград, не се явява
в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената заповед
№ 21-1116-000152/ 23.07.2021г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Благоевград, на И.Л.Ч. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2
бр. регистрационни табели ****. Заповедта
е постановена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ като от фактическа страна е
обоснована с обстоятелствата, че на 21.07.2021г. в 20.40 часа в гр.Благоевград
по бул.“Св.Димитър Солунски“ с посока на движение от ул.“Александър
Стамболийски“ към бул.“Васил Левски“, А.Е. В. управлява лек автомобил ****, собственост на И.Ч., без да притежава
СУМПС.
Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу А.Е. В.
АУАН серия GA №
377239/ 21.07.2021г. от компетентния орган за нарушение на чл.150 от ЗДвП за
това, че на 21.07.2021г. в 20.40 часа в гр.Благоевград по бул.“Св.Димитър
Солунски“ с посока на движение от ул.“Александър Стамболийски“ към бул.“Васил
Левски“, управлява повереният му лек автомобил – **** с рег.№ ****, без
притежава СУМПС /неправоспособен/.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната заповед.
Допуснато е и събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А.Р. Т.
и Р.Г.. От показанията на св.Т. се установява, че жалбоподателят е оставил
собствения си автомобил на А. В. за да го продава, като за целта последния е
притежавал ключ за същия, ако се правят огледи на колата. В показанията си св.РГ.
излага причините поради което се е наложило В. да управлява собствения на
жалбоподателя автомобил, на посочените в заповедта време и място, а именно –
отправена от свидетелката молба за помощ във връзка с внезапно възникнал
здравословен проблем.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1116-000152/ 23.07.2021г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Благоевград, в рамките на предоставените му правомощия
съгласно Заповед № 244з-1916/ 03.09.2019г. на Директора на Областна дирекция на
МВР – Благоевград, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Благоевград, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” към същата
дирекция.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се
спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК,
при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП,
като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед
са спазени.
Според нормата,
посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт -
чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата
редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който
управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за
срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на
управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
Видно от
доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон. На А.Е. В. е издаден АУАН бл.№ 377239/
21.07.2021г. за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление
на МПС. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка
по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.
От акта се установява, че на 21.07.2021г собственият на И.Ч. лек автомобил е
управляван от неправоспособния А.В..
Всъщност жалбоподателят не оспорва наличието на главния релевантен факт, а
именно неправоспособността на В. на посочената дата да управлява МПС.
Спорът се концентрира
върху въпроса дали спрямо И.Л.Ч. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП, при положение,
че същият по никакъв начин, с действия или бездействия, не е предизвикал
противоправния резултат – управление на собствения му автомобил от
неправоспособен водач.
Приложимата правна
уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ с установяване на
вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали
жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС на трето лице
/в случая А.В./ и дали е налице знание или предположение за това. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл.
171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно
оспорената заповед, с която ПАМ е наложена в
минимално предвидения от закона срок, е
съобразена с целта на закона и не засяга правата на адресата повече от
необходимото за тази цел. Невъзможността да се ползва автомобилът и свързаните
с това негативни последици за жалбоподателя не може да се противопостави на
обществения интерес управлението на МПС да се извършва само от правоспособни
лица.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че приложената ПАМ не е
съобразена с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С издаването на оспорения
ИАА интересите на жалбоподателя не са засегнати в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава актът, като по делото липсват
данни за причинени от акта вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените
правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК
и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1116-000152 от 23.07.2021г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, с която
на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП
е приложена принудителна административна мярка прекратяване
регистрацията на ППС **** за срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: