ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503196 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фератум България“ ЕООД – гр. София, чрез
пълномощника му адв. К.М. против определение № 6489 от 25.08.2021 г., постановено
по гр.д. № 1393/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII гр. с-в, с което е
оставено без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение
в частта му за разноските, като вместо присъдените в полза на ищцата разноски и в
полза на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2
във връзка с ал.2 от ЗАдв., да присъди в полза на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 821,45 лв. – адвокатско възнаграждение. Иска се
от съда отмяната на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и
постановяване на друго определение, с което искането му за изменение на решението в
частта за разноските да се уважи.
Ответната страна по частната жалба В. В. В. чрез пълномощника и адв. В.Н. е
подала отговор, с който взема становище за неоснователност на жалбата.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, X-ти гр. с-в, като разгледа делото намери
следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,
изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от В.В. против
„Фератум България“ ЕООД, като са изложени подробно твърдения помежду им да е
сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
507704/17.05.2017 г., по който ищцата е получила заем от 50 лв., която сума е била
върната на ответника, ведно със сумата от 45 лв., представляваща възнаграждение за
обезпечение на договора за кредит чрез поръчителство от страна на „Фератум Банк“.
Изложени са твърдения за нищожност и евентуално за унищожаемост на сключения
1
между страните договор за кредит, както и на сключения с „Фератум Банк“ договор за
поръчителство, като е направено искане до съда за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 45 лв., платена от нея на ответното дружество без
основание по сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г.
На 06.04.2021 г. ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал малба, в която е
направил изявление за признание на иска, като е направил искане съдът да постанови
решение при условията на чл.237, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.2 от ГПК да
възложи разноските на ищцата, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
В първоинстанционното производство ответникът не е твърдял, че е върнал на
ищцата получената от него сума от 45 лв., за която се претендира, че е получена без
правно основание.
На 28.06.2021 г. ПРС е постановил решение при признание на иска, като е уважил
същия изцяло и е възложил на ответника направените от ищцата разноски в
производството за заплатена ДТ в размер на 50 лева и е присъдил на пълномощника и
адв. В.Н. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2
от ЗАдв. в размер на 300 лв. Приел е, че доколкото ответникът не е възстановил на
ищцата недължимо платената от нея сума в размер на 45 лв., това и е дал повод за
завеждане на иска, поради което, независимо, че е признал иска, разноски на
ответника при условията на чл.78, ал.2 от ГПК не следва да се присъждат.
На 22.07.2021 г. ответникът е депозирал молба за изменение на решението в
частта за разноските, като всички разноски по делото да се възложат на ищцата,
включително и заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
821,45 лв.
С обжалваното тук определение районният съд е счел молбата за неоснователна,
като е изложил мотиви, че с постановеното по делото Решение № 1056/28.06.2021 г. е
уважен изцяло предявения от ищцата против ответника иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като с оглед изхода от спора са присъдени на ищцата направените
разноски в размер на 50 лв. - платена ДТ, а на пълномощника й адв. В.Н. – адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на
300 лв.
Изложени са мотиви, че доколкото ответникът не е възстановил на ищцата
недължимо платената от нея сума в размер на 45 лв. и с това ответникът и е дал повод
за предявяване на иска, независимо, че е признал същия и решението е постановено
при условията на признание на иска, разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК на
ответника не се полагат.
Настоящият съдебен състав споделя така изразеното становище на районния съд
за неоснователност на искането на ответника за присъждане на разноски.
Макар същият да е признал иска, недължимо платената му сума от 45 лв. не е
била възстатновена на ищцата нито към датата на подаване на исковата молба, нито в
хода на първоинстанционното производство. Сумата е била заплатена едва след
постановяване на първоинстанционното решение, както сам ответникът сочи в
частната си жалба, която се разглежда тук. Без значение е обстоятелството дали
вземането на ищцата е било изискуемо към деня на предявяване на иска и дали ищцата
е изпратила на ответника надлежна покана за връщане на сумата, доколкото същата не
е била възстановена и след получаването на исковата молба, която сама по себе си
съставлява покана за плащане. Неоснователно е позоваването в молбата на
2
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, с
което се приема, че при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. Това тълкувателно решение има отношение към началния
момент на задължението за заплащане на законна лихва, а не на дължимостта на
главницата.
Ето защо съдът споделя извода на районния съд, че ответникът с поведението си
е станал причина за завеждането на делото, поради което разноски не му се дължат.
Частната жалба се явява неоснователна. Определението на районния съд, с което е
оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските е
правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6489 от 25.08.2021 г., постановено по гр.д. №
1393/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII гр. с-в, с което е оставено без
уважение молбата на „Фератум България“ ЕООД – гр. София за изменение на
постановеното по делото Решение в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3