О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..…../………..03.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1617 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв.К., в качеството ѝ на пълномощник на ищеца, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №260393 от 29.12.2020г., в частта за разноските, като се редуцират присъдените такива полза на ответника до размера от 3352.20лв.
Твърди се в молбата, че размера на разноските за адвокатско възнаграждение е неправилно изчислен и липсва посочване на начина на това изчисление. Твърди се още, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и че същото следва да се изчисли в минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ и се определели съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо се поддържа, че в случая адвокатското възнаграждение, което се дължи е 3352.20лв., до който размер следва да се редуцират дължимите разноски в полза на ответника.
Ответникът по молбата е подал отговор на същата, с който са развити подробни съображения за нейната неоснователност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските, е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на списък на разноските. Разгледана по същество молба е неоснователна, по следните съображения :
Предмет на делото е частична осъдителна претенция, която първоначално е предявена за сумата от 200000лв., в последствие намалена по реда на чл.214 от ГПК до размер от 150000лв. Така предявената претенция е уважена за сумата от 40000лв., респективно отхвърлена за разликата от 110000лв. При това положение, както е посочено в решението, чието изменение се иска /противно на изложеното в молбата на адв.К./, основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се дължат деловодни разноски, в съотношение съразмерно с отхвърлената част от иска и според доказателствата за направени такива. Ангажираните от ответника доказателствата установяват, че освен заплатен адвокатски хонорар в размер на 4530лв., без ДДС или 5436лв., с включен ДДС, страната е направила разноски за заплащане на възнаграждения на вещи лица и свидетели, като общия размер на разноските възлиза на 7286лв. Определени на база общия размер на разноските по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК, след прости аритметични изчисления, дължимите такива в полза на ответника са размер на 5343.07лв.
Тук е мястото да се посочи, че разбирането на ищцовата страна, че при определяне на разноските, следва да се съобразява единствено заплатения адвокатски хонорар, е принципно погрешно, тъй като процесуалния закон не въвежда такова ограничение.
Неправилни са и оплакванията на молителя, че определеното в полза на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, доколкото същото е в минималният размер предвиден чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, а именно размер на 4530лв., без ДДС или 5436лв., с включен ДДС и то при цена на иска от 150000лв., а не при първоначално заявената от 200000лв.
В заключение съдът, приема че молбата за изменение на решението в частта за разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Р.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощникът му адв.П.К., за изменение на Решение №260393 от 29.12.2020г. постановено по т.д.№1617/2019г. на ОС Варна, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :