РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Перник, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720106450 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез
пълномощника юрк. Т., срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 2366,81 лв. - главница по Договор за паричен заем № ***
г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и А. Ц. Г., вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от *** г. и Приложение № *** г., сумата 568,99 лв. - договорна лихва за периода
от 23.03.2022 г. – 03.05.2023 г., сумата 164,84 лв. - обезщетение за забава за периода от
04.05.2023 г. – 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2024 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 3417/03.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5259 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Перник.
В исковата молба се излага, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен
Договор за паричен заем № *** г., с подписването на който заемодателят се е задължил да
1
предостави на заемателя сумата 2500,00 лв., а кредитополучателят се задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно договора
кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 645,50 лв. за
периода от датата на първата вноска до крайния падеж на договора. Сочи се, че със
сключването на договора страните се съгласили, че с него се рефинансира текущ заем на
ответника по Договор за паричен заем 5752425 в размер на 1197,52 лв., след извършеното
прихващане на задълженията по който остатъкът от заемната сума била изплатена на
ответника. Твърди се, че ответникът е заплатил сума в общ размер 594,42 лв. по договора,
след което изпаднал в забава и дължи процесните суми. Твърди се, че вземанията за
процесните суми са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение *** г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.
С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По
изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че е извършил плащания, която не са
съобразени, както и че са му начислени лихви, които са прекомерни спрямо задължението.
Възразява, че исковете са предявени след изтичане на почти петгодишен срок. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, е
издадена Заповед за изпълнение № 3417/03.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5259 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Перник срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, за сумата 2366,81
лв. - главница по Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и
длъжника, вземането по който е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по силата на Приложение № *** г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от *** г., сумата 568,99 лв. –
договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 03.05.2023 г., и сумата 164,84 лв. – законна
лихва за периода от 04.05.2023 г. до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 02.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и на заявителя
са присъдени разноски за производството – 62,01 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 13.09.2024 г. и същият е
депозирал възражение срещу заповедта на 11.10.2024 г. - в срока по чл. 414 ГПК.
С разпореждане, връчено на заявителя на 16.10.2024 г., му е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си извън главницата, който е представил доказателства за
2
депозирана искова молба на 13.11.2024 г.
От представения по делото Договор за паричен заем *** № *** се установява, че на
09.03.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по
силата на който заемодателят се е съгласил да предостави в собственост на заемополучателя
сумата 2500,00 лв., а заемодателят се задължил да я върне съгласно условията на договора –
в срок от 60 седмици, на 30 погасителни вноски, първата с падеж 23.03.2022 г. и последната
с падеж 03.05.2023 г. Кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент
40,32%, при годишен процент на разходите 49,35%. Размерът на погасителната вноска е
157,27 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
обслужване /чл. 3, ал. 1 от договора/.
В чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора е уговорено, че за избрана от заемателя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса в
размер на 1572,60 лв., платима на равни части, включени в размера на всяка от
погасителните вноски.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора с подписването му заемополучателят заявява, че желае
да погси изцяло задължението си по договор за паричен заем с *** г., което към датата на
подписване на процесния договор е в размер на 1197,52 лв., като съгласно ал. 2 страните
правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от
заемната сума по този договор заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено
в ал. 1, а остатъкът се погасява съгласно договореното.
Съгласно разходен касов ордер № *** г. А. Ц. Г. е получил сумата 1302,48 лв. от „Вива
кредит“ ООД по кредит 5795826.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, и извлечение от Приложение № 1/05.07.2023 г. към него, съдържащо
вземанията към ответника по договор *** г. Извършената цесия е потвърдена изрично с
изявление на цедента, приложено на л. 29 от делото.
Видно от приетото на л. 32 от делото пълномощно, изходящо от „Вива Кредит“ ООД,
че цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания от *** г.
С уведомление, приложено към исковата молба, „Вива Кредит“ ООД чрез
пълномощника си „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД уведомява
длъжника за извършената цесия /л. 30-31/.
В производството по делото са използвани специални знания чрез заключение на вещо
лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно
заключението последното плащане по договора в извършено на 02.03.2023 г., с която сума е
платена такса за събиране на просрочени задължения и от 07.04.2022 г. длъжникът е
изпаднал в забава съгласно договора. Вещото лице посочва, че по договора е платена общо
3
сума в размер на 564,42 лв., като в случай, че с направените плащания бъдат погасени
главницата, договорната лихва и лихвата за забава, неплатените вземания биха били: 2254,49
лв. – главница, 401,48 лв. – договорна лихва за периода 09.03.2022 г. – 03.05.2023 г., 437,45
лв. – законна лихва за забава за периода от 07.04.2022 г. до 27.08.2024 г. В случай, че
извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на главницата, то непогасеният
остатък би бил 1935,58 лв. В случай, че се вземе под внимание договорената такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 1572,60 лв.,
договорна лихва в размер на 645,50 лв. за периода от 09.03.2022 г. до 03.05.2023 г. и
главница в размер на 2500,00 лв., ГПР би бил в размер на 238,57%.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива
Кредит“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата
2500,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер,
изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който
на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е
съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен да
извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на
закона.
От съдържанието на договора се установява, че е посочен размерът на кредита /2500,00
4
лв./ и условията за усвояването му, фиксираният лихвен процент /40,32%/ и годишният
процент на разходите /49,35%/. Не е посочена в договора сумата, дължима като договорна
лихва, общо дължимата сума по договора, както и какво е разпределението на частта от
главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане, включени във вноската от 157,27
лв., поради което липсва яснота как е формира погасителната вноска в посочения размер.
От изложеното следва, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК планът
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
На следващо място, съдът констатира, че в договора за потребителски кредит е посочен
ГПР 49,35%, който не включва разходите за услугата за експресно разглеждане, а от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
случай, че таксата за експресно обслужване на кредита бъде включена в ГПР, размерът му
би бил 238,57%.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР", когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съобразно цитираната практика на СЕС, с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Предвид посоченото тълкуване на понятието „общи разходи по кредита“ следва, че
5
таксата, уговорена за услугата експресно разглеждане на кредита следва да бъде включена в
ГПР. При включването й ГПР би надхърлил многократно посочения в договора размер в
противоречие на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения.
В този смисъл процесният договор за потребителски кредит противоречи на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12. В този
случай, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не се спори, а и от проведената съдебно-счетоводна експертиза се
потвърждава, че главницата по договора в размер на 2500,00 лв. е усвоена от
кредитополучателя, като със сумата 1197,52 лв. е рефинансирано задължение на
кредитополучателя по друг договор за кредит, а остатъкът е получен в брой, за което е
подписан разходен касов ордер от страните. От заключението на вещото лице се установява,
че ответникът е заплатил сума в общ размер 564,42 лв. по договора и след приспадането им
от главницата следва, че непогасеният остатък е 1935,58 лв.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на цедента е възникнало
вземане за главница в размер на 1935,58 лв.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания, извлечение от
приложение 1 и потвърждение на цесията, съдът приема, че вземането е валидно
прехвърлено на ищеца – цесионер на вземането.
С връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния
кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца, длъжникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. От представеното по делото пълномощно се установява, че цесионерът е
надлежно упълномощен да съобщи цесията на длъжника. Съобразно предвиденото в чл. 99
ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението
му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита
спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема,
че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е
6
осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната
цесия има действие за длъжника и ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
По възражението за погасяване на вземането по давност, направено в отговора на
исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. На основание чл. 116, б „б“ ЗЗД с предявяване на
иск за вземането давността се смята прекъсната. Следователно в случая вземането за
главница се погасява с общата петгодишна давност.
Падежът на първата вноска по кредита е на 22.03.2022 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, към който момент се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, е подадено по пощата на 29.08.2024 г., с което давността е прекъсната. От изложеното
следва, че възражението за погасяване по давност на вземането е неоснователно.
По горните съображения съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен за сумата 1935,58 лв. – главница по нищожен договор за заем от 09.03.2022
г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземането за което е прехвърлено на
ищеца, а за разликата над сумата 1935,58 лв. до пълния предявен размер 2366,81 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като правоувеличаваща последица от уважаването на иска, основателно е и искането
за присъждане на законна лихва от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 02.09.2024 г., до изплащане на вземането.
Предвид липсата на валидни вземания за възнаградителна лихва и лихва за забава в
полза на цедента, същият не е могъл валидно да ги прехвърли на цесионера. Следователно
предявените искове за сумата 568,99 лв. - договорна лихва за периода от 23.05.2022 г. –
03.05.2023 г., и сумата 164,84 лв. – мораторна лихва за периода от 04.05.2023 г. - 27.08.2024
г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски за държавна
такса в размер на 62,01 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 50,00 лв., на основание чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. общо 112,01 лв. са сторените разноски за заповедното производство, а в
исковото производство е сторил разноски в размер на 62,01 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
7
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 250,00 лв. – депозит за вещо лице, т.е.
общо 412,01 лв. за исковото производство.
Съобразно уважената част от исковете /1935,58 лв./ при предявен общ размер 3100,64
лв. на ищеца следва да бъде присъдена сумата 69,92 лв. – разноски за заповедното
производство, и сумата 257,20 лв. - разноски за исковото производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното и
исковото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата 150,00 лв. за изплащане на пълния
размер на възнаграждението на вещо лице по делото, за което е задължен с протоколно
определение от 09.06.2025 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 1935,58 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по нищожен
Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и А. Ц. Г.,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от *** г. и Приложение № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед № 3417/03.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 5259 по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник, на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1935,58 лв. до
пълния предявен размер 2366,81 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 568,99 лв. - договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. – 03.05.2023
г., и сумата 164,84 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. – 27.08.2024 г., за
които е издадена Заповед № 3417/03.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 5259 по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
8
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 69,92 лв. /шестдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 257,20 лв.
/двеста петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ - разноски за исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN BG ***, BIC **,
открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/, дължима за изплащане на пълния размер на възнаграждението на
вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05259 по описа за 2024 г. на
Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9