Решение по дело №2463/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2209
Дата: 5 декември 2017 г. (в сила от 21 февруари 2018 г.)
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20173110202463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Варна,2209/5.12.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесети година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоян Попов

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 2463 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН..

            Образувано е по жалба на „П.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез управителя * против наказателно постановление  № 03-0313325 / 24.04.2013 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е било наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00  /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е издадено при допуснати нарушения на процесуалния закон и при противоречие с материалния закон. Сочи, че дружеството-жалбоподател е научило за издаденото НП едва при получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което и жалбата следва да се счита за подадена в срок. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

           В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, представлява се от надлежно упълномощения си процесуален представител, който поддържа изцяло жалбата. Допълва, че дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата каквато разпоредба липсва в която и да е редакция на подзаконовия нормативен акт, което обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на НП. Сочи също, че в текста на постановлението обстоятелствата около извършване на нарушението не са били описани в необходимата степен, като липсва описание относно това за какъв период от време за работодателя е възникнало задължение за сумирано изчисляване на работното време.

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че работата по график във всички случаи означава, че работодателят е въвел сумарно изчисляване на работното време, като това обстоятелство е констатирано и в неоспорения протокол от извършване на проверката. Досежно санкционирането по чл. 9а, ал.2 от Наредбата посочва, че се касае за незначителна техническа грешка. Пледира за потвърждаване на издаденото НП.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 18.04.2013 г. Е.А. и И.Т.- служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка в обект, стопанисван от „П.П.“ ЕООД *** именно супермаркет „Камчия“, находящ се в гр. В*, ул. „Д-р П*“ № 62-64.

            В хода на проверката проверяващите установили, че „П.П.” ЕООД, с ЕИК: ********* в качеството си на работодател не превръща отработените нощни часове в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време при установено месечно сумирано отчитане на работното време за отработените нощни часове през месец декември 2012 г. от работещите в т.ч. и от А* М* Х* на длъжност „работник зареждане на рафтове“ в супермаркет Камчия.

            Нарушението е било прието за извършено на 28.01.2013 г. в гр.Варна, ул. „Д-р *” 62-64 съгласно представения график за месец декември 2012 г.

            След като установили тези обстоятелства св. А. съставила акт за нарушение по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател.

На 24.04.2013 г. срещу „П.П.” ЕООД било издадено процесното наказателно постановление, което изцяло възпроизвело фактическите констатации, поместени в акта с тази разлика, че нарушението било квалифицирано по чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Същото не било връчено на представител на дружеството-жалбоподател, което научило за издаването му едва при получаване на поканата за доброволно изпълнение.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства..

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:         

В рамките на извършената служебна проверка, съдът констатира, че в хода на административно - наказателното производство действително е било допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо точната квалификация на извършеното нарушение доколкото в НП е вписана несъществуваща законова разпоредба въз основа на която е била ангажирана АНО на дружеството – жалбоподател, а именно чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата .

Посоченото обстоятелство и според настоящия състав на съда не може да се счете за допусната техническа грешка доколкото точното изписване на квалификацията на нарушението винаги съставлява задължителен реквизит на всяко НП и неправилното й посочване съставлява основание за отмяна на издаденото такова. Противоречието между обстоятелствена част и дисппозитив, винаги е процесуално нарушени от категорията на абсолютните, доколкото ограничава основното право, това на защита и не може да се преодолее с тълкуване и предположения.

Отделно от това основателно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че непосочването и несъбирането на доказателства за установяване на сумарното изчисляване на работното време чрез нарочна заповед на работодателя на свой ред съставлява пропуск, който влече отмяна на НП, тъй като съществуването на график само по себе си не представлява презумпция за въвеждане на сумарно изчисляване на работното време за отработените през месец декември 2012 г. нощни работни часове. Неизпълними в случая са и задължителните указания на касационна инстанция за попълване делото с конкретно доказателство, тъй като то не съществува, факт който е заявен от наказаното лице и пред касационна инстанция.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                                                                           

Р  Е Ш  И:

 

              ОТМЕНЯ наказателно постановление  № 03-0313325 / 24.04.2013г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на  „П.П.“ ЕООД ***, ЕИК: *********, адрес на управление ***, представлявано от * е била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00  /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като незаконосъобразно.           

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

                                                                                

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: