Определение по дело №930/2019 на Районен съд - Казанлък

                     О     П     Р     Е     Д     Е     Л     Е     Н     И     Е

 

                                      гр. Казанлък -  19.08.2019г.

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия,трети наказателен състав в  закрито съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в съдебния състав ;

 

                                                       Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- ЧНД-Д № 930/19г. по описа на  Казанлъшкия РС за 2019-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

        Производството е по реда на чл.244 ал.5 вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК.

 

Обжалвано е постановление за спиране на наказателно производство от 26.07.2019г. на РП-Казанлък  с което е спряно ДП № 284 ЗМ-360/2018г. по описа на РУ Казанлък.

Недоволен от постановлението останал  пострадалия С.Х.С. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че  по делото не е извършено обективно ,всестранно и пълно разследване.

Съдът като взе предвид фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и установени с доказателствени средства по реда на НПК- гласни, експертни заключения и писмени приема  за установено следното;

Производството по горецитираното ДП е спряно за да бъде дадена възможност на пострадалия  да предяви обвинение срещу обвиняемия по реда на частното съдопроизводство пред Казанлъшкия РС  съобразно разпоредбата на чл.80 и следващите от  НПК тъй като деянието извършено от обв. К.К.И. се преследвало по тъжба на пострадалия.

След завършването на разследването РП-Казанлък е приела следната фактическа обстановка.

Обв. К.  И. работил като автобусен шофьор към фирма ‘Емилия 98’ ООД гр. Пловдив.

На 04.03.2018г. изпълнявал пътнически курс с микробус с рег. № РВ 45 00 РР от гр. Пловдив за гр. Казанлък.

В автобуса в нетрезво състояние се возил като пътник пострадалия С.С. който седял на задната седалка.

По пътя пострадалия С. се заяждал със останалите пътници в микробуса поради което обв. И. му правил многократно забележки.

На почивка на бензиностанция в гр. Калофер обв. се бил обърнал с думите към пострадалия св. С.,’ Стефане  ще спреш ли да заяждаш със хората’, на което св. С. отвърнал ‘ Ще ти еба майка, в тази фирма няма да работиш като шофьор’, както и ’Ако искаш ще сляза’

Обв. И. му заявил, ‘Не, няма да слизаш, платил си, но спри да притесняваш хората’.

След почивката  св. С. спрял да създава проблеми, и към 15.20- 15.30ч. микробуса управляван от обв. спрял на спирка ‘Абаята’ в западната част на гр. Казанлък.

Обв. И. слязъл да отвори вратата на багажното отделение а пострадалия св. С. отишъл при него и му казал  ‘сега ще те набия, какъв си ти ’ след което го ударил по дясното рамо. С цел да се  защити обв. го хванал с двете ръце и го избутал назад, а през това време пострадалия продължавал да отправя закани за  физическа саморазправа и да се опитва да се отскубне . Обв. И. му пуснал ръцете а св. С. го ударил с юмрук в рамото и го ритнал в десния крак.Тогава обв. И. го ударил с юмрук в лицето и му нанесъл ритник в областта на подбедрицата на левия му крак от който удар св. С. паднал на земята а от устатата му потекла кръв .След това   обв. влязъл в съседен  магазин да си купи вода.

Бил подаден сигнал на тел. 112, и на  место пристигнали служители на РУ-Казанлък и  линейка на бърза помощ.

Пострадалия св.  С. *** а впоследствие бил насочен към травматично отделение на болницата в гр. Стара Загора.

От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и от допълнителното заключение на съдебно медицинската експертиза се установило,че св. С. е получил счупване на лявата голямопищялна кост.Счупването е от действието на твърди тъпи предмети и отговаря  да е получено с удар с крак.Счупването е било от характер да причини трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около седем месеца при правилно протичане на оздравителния процес.

От експертното заключение на комплексната съдебно психолого-психиатрична експертиза се установява,че обв. И. е психично здрав, разбирал е свойството и значението на  деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, могъл е да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на пътуването му  от Пловдив до Казанлък е бил раздразнен и фрустиран от поведението на св. С.  но е овладял  емоциите си и е контролирал поведението си. По време на деянието  поведението му е било самозащитно. Извършеното от него деяние  има характер на защитно поведение. Несъразмерната защитна реакция е предизвикана от внезапното агресивно поведение на потърпевшия /вербално и физическо нападение/. Като улесняващ извършването и фактор може да се приеме състоянието на фрустация/емоционално напрежение/  породено и натрупано от поведението на потърпевшия  по време на пътуването. Липсвал физиологически афект. Следвало да се има предвид  ,че състоянието на фрустация е свързано със силно емоционално напрежение което   ограничава  свободата на волята поради което следвало да се отчете като фактор улеснил несъразмерната реакция на  самозащита /неизбежна самоотбрана.

При така установената факткическа обстановка прокурора е направил извода,че спрямо обв. И. е започнало и продължаващо непосредствено и реално съществуващо вербално и физическо нападение  от пострадалия С. насочено към телесната му неприкосновеност като последващото непосредствено нападение от обв.И. представлявало защитна реакция предизвикана от внезапното безпричинно поведение на пострадалия спрямо него но по своя характер и интензивност защита му в случая явно не съответствала на характера и интензивността на противоправното нападение на пострадалия поради което превишавала неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК.

Поради това деянието следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.2  вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК за което наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия, а случая не бил изключителен по смисъла на чл.49 ал.1 от НК.

В постановлението РП-Казанлък за спиране на наказателното производство  според съдът   събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства  не са съпоставени помежду си  и със останалия доказателствен материал .

Прокурора не е съпоставил показанията на св. Галина Георгиева, Иван Иванов и Петя Димова в частта им което те твърдят ,че пострадалия е заплашвал обв. да го бие  опитал се  да го удари, както и,че го удрял с показанията на св. Димитър Стаматов, Галин С., Стефко Колев и  пострадалия С. в които те твърдят,че между пострадалия обв. е имало само скарване и сдърпване  но не и ,че пострадалия е удрял обв. И..

Напротив в показанията св. Стаматов твърди,че след като е застанал между двамата обв. през него само обв. е ударил пострадалия в лицето и го е ритнал в крака.

При наличието на  противоречиви свидетелски показания каквито безспорно са показанията на пострадалия и втората група свидетели и  на първата група свидетели  органите на досъдебното производство са били длъжни  в съответствие с чл.13 ал.1 от НПК и чл.107 от НПК да положат усилия за разкриване на обективната истина по делото като използват съответните процесуални способи за събирани на допълнителни доказателства – поставянето на  свидетелите в очна ставка на основание чл.143 от НПК,  или извършването само на допълнителен разпит на св. Стаматов,С. и Колев за установяване дали пострадалия е нанасял удари в тялото на обв.  и  отправял ли е тежки обиди или клевети .

Едва след събиране на всички  възможни доказателства наблюдаващия прокурор следва да  направи извода кои  доказателствени средства да кредитира с доверие,каква фактическа обстановка да приеме за установена, и има ли извършено престъпление от общ характер.

Следователно изготвеното постановление за прекратяване на наказателното производство като краен акт на процеса се явява постановено при непълнота на доказателствата което поставя под съмнение разкриването на обективната истина и прави същото необосновано и неправилно.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                      О П Р Е Д Е Л И ;

 

ОТМЕНЯ постановление от  26.07.2019г. на РП-Казанлък с което е спряно наказателното производство по ДП № 284 зм-360/2018г. по описа на РУ –Казанлък и връща делото на РП-Казанлък със следните указания;

Да се отстранят посочените в обстоятелствената част пропуски като се извършат съответните процесуални действия конкретно посочени - очни ставки,разпити на свидетели след което да се съпоставят помежду си и  с останалия доказателствен материал за да може да се   направи еднозначно  единствено възможния извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговия автор.

Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ ;