РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. Пловдив, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330111859 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против Д. П. М., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ***** г., между ответника и трето лице – кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД, е сключен договор за потребителски кредит № *****, въз
основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 1000 лева. Ответникът се
задължил да върне заема заедно с уговорени лихви и такси, на 60 седмични вноски, с падеж
– 22.09.2016 г..
Твърди се, че на ***** г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД придобило вземанията по договора спрямо
Д.М.. Длъжникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на
приложенията към исковата молба в хода на процеса.
Заявява се, че ответникът дължи сумата от 1000 лева – главница по договора за
паричен заем, която не е погасена, като предвид липсата на плащане било начислено и
обезщетение за забава в размер на 215.80 лева, за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2819/19.03.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 4881/2021 г.
по описа на ПРС, VІІ гр.с. за следните суми: 1000 лева – главница; 197.24 лева – договорна
лихва за периода 15.08.2015 г. – 22.09.2016 г.; 359.90 лева – обезщетение за забава за
периода 23.09.2016 г. – 12.03.2021 г., срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаването на претенциите за главница в размер на 1000 лева и за 215.80
лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г. , ведно със законната
1
лихва върху главницата от 18.03.2021 г. до погасяването. Претендират се разноските в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г.
ответникът Д. П. М., оспорва исковата молба. Заявява, че не е уведомен, че задълженията му
са прехвърлени към „Фронтекс Интернешънъл“. Заявява, че през 2015 г. е сключил договор
с „Провидент Файненшъл България“, чрез негов представител – ***** С.А.. Ответникът
твърди, че се срещнал случайно с ***** А. на ***** и тя му предложила да й дава вноските,
за да не се разхожда до бул. „*****“. Тогава той й дал 100 лева, но не получил бележка. Тя
му казала, че всеки петък пазарува и да се срещат там, което предложение ответникът М.
приел. Твърди, че редовно й давал вноските, но тя не му давала разписки, а се и оказало, че
тя не ги е внасяла.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 4881/2021 г. по описа на ПРС, в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410
ГПК № 2819/19.03.2021 г. за следните суми: 1 000 лева – главница; 197.24 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.08.2015 г. - 22.09.2016 г.; 359.90 лева – обезщетение за
забава за периода 23.09.2016 г. – 12.03.2021 г., произтичащи от Договор за кредит № *****
от 30.07.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от ***** г. на кредитора; ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението - 18.03.2021 г. до окончателното
плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 31.14 лева – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземанията си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок, имащи за предмет от
същите вземания, поради което съдът приема, че са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
Относно основателността на предявените искове:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието
на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № ***** от ***** г. между
ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД, по който е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички
вноски; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума от
ответника за исковия период, както и правомерността на начисляването й; включително
наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като
установи съществуването на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му.
Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза
по силата на сключен договор за цесия от ***** г., както и, че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а
при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
2
На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. П. М., последиците от
неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или
на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от
възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава
съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да
обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази
служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този
смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І
гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на
спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по
чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които
той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната
относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска
основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора,
направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди
окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
Страните по делото не спорят, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
Д. П. М. е сключен Договор за кредит № ***** от ****** г., за сумата от 1000 лева. /виж
протокол от о.с.з. от 14.01.2022 г./.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит № ***** от
******г. /л.5-7/, се установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника е подписан договор за потребителски кредит от ***** г. Предоставена е сумата от
1000 лева, при уговорена договорна лихва с фиксиран лихвен процент 31.82 %, а годишният
процент на разходите /ГПР/ е 48 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на
60 седмични погасителни вноски в размер на 33.84 лева, като общият размер на всички
плащания е записан на 2030.21 лева, с включена такса за оценка на досие и услуга „Кредит у
дома“ в размер на 782.97 лева.
Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на получаването й.
Последното се установява от отразеното в чл. 27 от договора /имащ характер на разписка/.
Документът носи подпис за ответника, като не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за
това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Вземанията по договора са прехвърлени от „Провидент Файненшъл България“ ООД
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, съгласно договор за цесия от ***** г. Цесията не е била
съобщена на ответника преди подаване на заявлението, но няма пречка това да стане и в
хода на настоящото производство, предвид упълномощаването на ищеца. В този смисъл е
Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по
установителен иск по чл. 422 ГПК. Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността
цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II
т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ
т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
3
Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и
уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата
молба.
Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземанията по
договора за потребителски кредит.
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №
115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на
ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС,
II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;
Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове,
следи служебно.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
4
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 31.82
%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Няма уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница. Тоест - не става ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й
намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза
на претендирания размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това
изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент,
както и, че същият е фиксиран. В този смисъл, съдът приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В случая, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В контекста на горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима
сума по договора е записана 2030.21 лева, но тя не съответства на посочения ГПР – 48 %,
тъй като надвишава двойно предоставения кредит за период малко повече от 1 година.
Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не
позволява да се прецени как е получена неговата стойност при лихва над 30 % и
допълнителни такси в размер на общо 832.97 лева, равни на 83 % от предоставената сума.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба
на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
5
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В процесния договор е записано единствено, че вноските са седмични и започват от
06.08.2015 г., но не са посочени конкретните падежи на всяка от 60-те такива. Не е посочено
разпределението на вноските между отделните дължими суми /главница, лихва, такси за
досие и „кредит у дома“/. За кредитополучателя възниква задължението да плати
определени вноски /без яснота как са формирани/ и без такава за последователността при
погасяване. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от отделни вземания. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за недействителност на договора /в т см. и практика на ПОС -
Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение № 1435/20.11.2017 г. по гр. д.
№ 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените изисквания,
договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която
се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед недействителността на договора за паричен заем и в съответствие с приетите
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил в заем на
ответника сума в размер на 1000 лева, която е уговорена в процесния договор за паричен
заем. Съгласно договора, крайният срок на договора е 22.09.2016 г., на която дата е падежът
на последната вноска по кредита.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.03.2021 г., крайният падеж по договора е настъпил.
Съдът, намира, че тъй като Договора за потребителски кредит от ***** г., е приет за
недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се
осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е
нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за
това.
6
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но
не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата.
Относно размера на погасените суми, по делото е приета съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се
установява, че заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 1000 лева. От
експертизата, се установява също, че по кредита е внесена от ответника сума в общ размер
на 40 лева, с която се покрива част от претендираната главница в размер на 960 лева. В
този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.;
в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Ответникът не доказва, че е върнал заемната сума изцяло. Това обстоятелство, в
случая, не може да се установява със свидетелски показания, поради забраната, съдържаща
се в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която разпоредба свидетелски показания не се
допускат за установени с писмен акт парични задължения, какъвто е настоящият случай.
Следва да се отбележи, че няма значение размерът на паричното задължение, като дори да е
по-малко от 5 000 лева, погасяването му не може да се установява със свидетели, щом има
писмен акт, който установява възникването му.
Ето защо и, предявеният от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД установителен иск за
заплащане на сумата от 960 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
*****/***** г., следва да бъде отхвърлен за разликата над 960 лева.
При това положение съдът намира, че предявеният установителен иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от
960 лева – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №
*****/***** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата над 960 лева –
искът следва да бъде отхвърлен.
По делото не са ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на
посочената сума, преди датата на подаване на заявлението – 18.03.2021 г., което се счита, за
покана за връщане на сумата при начална липса на основание.
Поради тази причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 215.80 лева, за периода от 15.03.2018 г. – 12.03.2021 г., като
неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
7
на – 75.69 лева – ДТ и 150 лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал. 2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид конкретната фактическа и
правна сложност. От разноските от общо 375.69 лева, по съразмерност, за исковия процес на
ищеца се дължат 296.64 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 31.14 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По
съразмерност се дължат 50.02 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното – 50.02 лева и исковото производство – 296.64 лева,
или в общ размер от 346.66 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът не е сторил разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет лева) – представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от ***** г. на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 18.03.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване на дължимост на главница на сумата над 960 лева до пълния
предявен размер 1000 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост
на сумата в размер 215.80 лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2018 г. – 12.03.2021
г., за които суми включително е издадена Заповед за изпълнение № 2819 от 19.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 4881 по описа на ПРС за 2021 г., VІІ гр. с.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ размер от 346.66 лева (триста
четиридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) – разноски, от които сумата от 50.02
лева за заповедното производство по ч. гр.д. № 4881/2021 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с. и
сумата от 296.64 лева за настоящото производство по гр.д. № 11859 по описа за 2021 г. на
РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8