№ 1456
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115645 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Й. П. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез процесуалните му представители – адв. Д. И. и
адв. А. Ц., срещу Т. Д. Л., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата 7228 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2021 г. –
09.12.2024 г. върху сумата 20000 лв. – изтеглени от ответницата Т. Л. суми от
банкова сметка на ищеца Й. М. в „***“ АД в периода 17.03.2016 г. – 07.11.2016
г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,
която главница е присъдена с влязло в сила решение № ***2024 г. по гр. д. №
***/2023 г. по описа на ВКС, IV гр. о.
В исковата си молба ищецът Й. П. М. излага, че между страните е водено
исково производство по предявен от него евентуален частичен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата 20000 лв., представляваща изтеглени от
ответницата суми от банковата му сметка в „***“ АД в периода 17.03.2016 г. –
07.11.2016 г., с която ответницата се е обогатила неоснователно, приключило с
решение на ВКС, с което ответницата е осъдена да му заплати тази сума.
Посочва, че в така развилото се между страните съдебно производство не е
претендирал заплащането на законната лихва върху сумата 20000 лв.
Поддържа, че няма пречка претенцията за законна лихва да се предяви в
отделно производство, независимо от акцесорния й характер. Твърди, че
присъждането на законна лихва представлява законна последица от
уважаването на иска, от забавеното изпълнение на ответницата да заплати
своевременно дължимите парични суми, която законна последица, като не е
обективирана в решението, следва да бъде постигната по исков ред. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. Д. Л., редовно уведомена, е
депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния й
представител – адв. Х. Х.. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че при неоснователно
обогатяване обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД се дължи не от момента на настъпване на неоснователното обогатяване,
а от момента на поканата, отправена от ищеца до ответника да му заплати
законната лихва върху главницата. Посочва, че неоснователно обогатилият се
при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със
самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
Излага, че когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. Ето защо счита, че лихва върху
сумата от 20000 лв. ще се дължи едва след като кредиторът покани длъжника
да му заплати тази лихва или от датата на образуване на настоящото дело. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. А. Ц., която поддържа становище за
основателност на предявения иск, поради което моли същият да бъде уважен.
Ответницата се представлява от адв. Х. Х., който поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. В
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в процеса да установи факта и момента
на изпадане в забава за плащане на дължимата от ответницата сума, присъдена
с решение по гр. д. № ***/2023 г. по описа на ВКС, IV гр. о., както и размера
на обезщетението за забава.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че с решение № ***2024 г. по гр. д. № ***/2023
г. по описа на ВКС, IV гр. о., ответницата Т. Д. Л. е осъдена да заплати на
ищеца Й. П. М. сумата 20000 лв., с която неоснователно се е обогатила за
негова сметка, доколкото е изтеглила суми от банковата му сметка в „***“ АД
в периода 17.03.2016 г. – 07.11.2016 г., като това решение е постановено във
връзка с подадена на 29.10.2018 г. искова молба от ищеца Й. П. М. срещу
ответницата Т. Д. Л., по която е образувано воденото между страните гр. д. №
***/2018 г. по описа на ВРС, 35 състав.
Между страните не е спорно, че по воденото между тях гр. д. №
***/2018 г. по описа на ВРС, 35 състав, приключило с цитираното решение на
ВКС от 16.10.2024 г., ищецът не е поискал присъждане на законна лихва върху
сумата 20000 лв., с които ответницата неоснователно се е обогатила за негова
сметка, съответно такава не е и присъждана.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
2
кредитора.
Тоест, в случая, за да бъде поставена в забава ответницата за плащане на
сумата 20000 лв., чието правно основание за дължимостта й е чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
е необходимо същата да е била поканена от кредитора.
Както сама ответницата посочва в отговора си, когато кредиторът не е
поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото,
исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в
забава /в този смисъл е Определение № 443/17.05.2018 г. по гр. д. № 905/2018
г. по описа на ВКС, IV гр. о./.
Не може да бъде споделено обаче виждането на процесуалния
представител на ответницата, че едва с подаването на настоящата искова
молба следва да се дължи лихва върху сумата 20000 лв.
Покана в смисъла и на цитираната съдебна практика представлява
депозираната искова молба от 29.10.2018 г., подадена от ищеца срещу
ответницата, по която именно е образувано гр. д. № ***/2018 г. по описа на
ВРС, 35 състав, приключило с горепосоченото решение на ВКС, с което
окончателно ответната страна е осъдена да заплати на ищцовата страна сумата
20000 лв., с която Т. Д. Л. неоснователно се е обогатила за сметка на Й. П. М..
Тоест, считано от 29.10.2018 г. ответницата е в забава за плащане на тази
сума.
Настоящият иск обхваща периода 09.12.2021 г. – 09.12.2024 г., през
който ответната страна е била в забава.
В този смисъл така предявеният иск се явява доказан в своето
основание.
Относно размера на претенцията съдът извърши изчисление с помощта
на програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва в
лева“ /конкретните изчисления са приложени към корицата на делото/, като
установи, че обезщетение за забава за процесния исков период се равнява на
сумата 7266.08 лв. Претенцията е за по-малка сума – 7228 лв., поради което
съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че направеното от
страна на процесуалния представител на ответницата едва в хода на устните
състезания възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано,
доколкото не е заявено в отговора на исковата молба /по аргумент от чл. 133
ГПК/, поради което и съдът не дължи произнасяне по същото.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1389.12 лв., както следва:
289.12 лв. - държавна такса и 1100 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.04.2025 г.,
която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕИК **********, със седалище и адрес на
3
управление: ***, да заплати на Й. П. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 7228 лв. /седем хиляди двеста двадесет и осем лева/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
09.12.2021 г. – 09.12.2024 г. върху сумата 20000 лв. – изтеглени от ответницата
Т. Л. суми от банкова сметка на ищеца Й. М. в „***“ АД в периода 17.03.2016
г. – 07.11.2016 г., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, която главница е присъдена с влязло в сила решение №
***2024 г. по гр. д. № ***/2023 г. по описа на ВКС, IV гр. о, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Д. Л., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Й. П. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1389.12 лв. /хиляда триста осемдесет и девет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4