Р Е Ш Е Н И Е
1065/7.11.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в
открито заседание, на седми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3676/2018 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по искова
молба от ТБ „УниКредитБулбанк“ АД, против И.А.Д., в която по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца, съществува предсрочно изискуемо парично вземане,
произтичащо от Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006 г., за което по Заявление
от ищеца от има образувано заповедно производство - ЧГД № 2728/26.09.2018 г.,
по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК против ответника - длъжник и
потребител има издадена Заповед № 1333/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение,
с правно основание, както следва: чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 18 021.01
лева (осемнадесет
хиляди и двадесет и един лева и една стотинки) – непогасена главница, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на Заявлението
до окончателно плащане; по чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 5.16
лева (пет лева и
шестнадесет стотинки) – договорен лихвен процент за периода от 21.04.2018
г. до 25.09.2018 г.; по чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 666.50
лева (шестстотин
шестдесет и шест лева и петдесет стотинки) – лихва върху просрочената главница
за периода от 20.11.2017 г. до 25.09.2018 г.; по чл. 432, вр. вр. чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 21.02 лева (двадесет и един лева и две стотинки) – мораторна неустойка
за периода от 20.11.2017 г. до 25.09.2018 г., както и насрещно възражения от
ответника за нищожност на клаузи по т. 2 и т. 3 от Условията по договора, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът обосновава исковите си претенции
твърдейки, че по силата на Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006 г.,
предоставил на ответника кредит в размер на 31 000 лева за покупка на недвижим
имот – апартамент в гр. Шумен, обезпечен със законна ипотека, като длъжникът се
задължил да върне предоставените средства, ведно с договорени лихви, на
анюитетни вноски в срок до 01.03.2025 г.. Сумата била усвоена на траншове: на
08.03.2006 г. – 5 200 лева и на 10.03.2006 г. – 25 800 лева. Твърди се, че
длъжникът не изпълнил задължението си да погасява кредита съгласно договореното
и поради забава, на 21.04.2018 г., кредиторът обявил кредита за предсрочно
изискуем, за което уведомил длъжника чрез ПДИ изх. № 256/09.07.2018 г. връчена
с Уведомление за връчване на книжа изх. № 7186/10.07.2018 г. по регистъра на
ЧСИ А. Р., рег. № 930, с
район на действие ОС Шумен. Поради неплащане след срока на Поканата кредиторът
подал Заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, с приложено Извлечението от счетоводните
книги, въз основа на което било образувано ЧГД № 2728/2018 г., по описа на РС
Шумен, като в полза на заявителя била издадена Заповед № 1333/01.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист № 1844/01.10.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът подал
Възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, в която оспорил
задължението, като посочил, че производството е образувано въз основа на
Заявление по Договор за ипотечен кредит, а не потребителски, който бил нищожен,
поради липса на воля. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 18 021.01 лева - главница;
5.16 лева - договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 25.09.2018 г.;
666.50 лева - лихва върху просрочена главница за периода 20.11.2017 г. -
25.09.2018 г.; 21.02 лева - наказателна лихва при просрочие за периода
20.11.2017 г. - 25.09.2018 г.; както и искане за присъждане на законната лихва
върху главницата от 18 021.01 лева, считано от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедно производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуален представител, подава писмен отговор, като излага становище за
неоснователност на исковите претенции, както и прави възражения за
неравноправност на клаузи в договора, като изрично заявява, че не се
противопоставя съдът да се произнесе по този въпрос.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител, поддържа исковата молба, а ответникът поддържа
отговора.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа
следното:
Страните по
делото не спорят, а и от Договор № 1452/06.03.2006 г.
/л. 22 - л. 26/ се
установява, че ищецът -
ТБ „Булбанк“ АД отпуснал
на ответника банков кредит за закупуване на апартамент в размер на 31 000 лв., със срок
за погасяване 01.03.2025 г., съгласно Погасителен план, на анюитетни вноски, с
падеж 20 число на съответния месец.
С Платежно
нареждане от 08.03.2006 г. /л. 46/ сумата 5200 лв. е преведена за частично плащане, а с Платежно
нареждане от 10.03.2006 г. /л. 46/ сумата 25800 лв. е преведена за окончателно плащане по продажба на апартамент с получател Г. А. Г. и
наредител И.А..
С Нотариален
акт № *** на нотариус с рег. № 019
на Нотариалната камара с район на действие РС Шумен /л. 38/ И.А.Д. купува от Г. А. Г. недвижим имот – апартамент подробно
индивидуализиран. По Молба от ищеца върху така купения имот е учредена законна ипотека - акт № 54, том I вх. рег.№ 982/06.03.2006 г. /л. 43 – л. 46/, подновена по Молба вх. рег. № 1348/02.03.2016
г. от ищеца с акт № 198, том I, дело 685, /л. 40 – л. 42/
Съгласно подписания от двете
страни Погасителен план /л. 26 - л. 30/, за периода от месец април 2006
г. до март 2009 г. договорената месечна анюитетна погасителна вноска е била в
размер на 233.16 лева, а от месец април 2009 г. до март 2025 г. – в размер на
266.30 лева.
Със Заявление от 17.03.2017 г.
/л. 167/ ответницата е поискала от кредитора да извърши проверка на размера на
начислените й наказателни лихви за периоди на просрочие, да установи
несъответствията с договора, да преизчисли и преведе в съответствие сумите и да
й възстанови неоснователно иззетите от банковата сметка парични средства, а със
Заявление от 10.04.2017 г. /л. 166/ предоставяне на разширен лихвен лист за
целия период на договора.
В отговор с Писмо от 20.04.2017
г. /л. 168/ ищецът уведомява длъжника, че референтният за кредита БЛП е
претърпял три поредни завишения – на 13.11.2018 г., на 20.06.2019 г. и на
01.04.2010 г., както и, че основанията на които е извършил едностранна промяна
на референтния БЛП и съответно нарастване на действащия БЛП по кредита се
съдържат в клаузите на Договора между страните.
От Уведомление
за връчване на книжа /л. 31/ се установява, че на 17.07.2018 г. ответницата е
уведомена от ЧСИ, рег. № 930 на НК с район на действие ШОС, за обявена от
кредитора на 21.04.2018 г. предсрочна изискуемост на Договора за банков кредит
№ 1452/06.03.2006 г., а с Покана за доброволно изпълнение изх. № 256/17.07.2018
г. /л. 32/ връчена лично на 17.07.2018 г. - че общият размер на дълга по
предсрочно изискуемия кредит към 22.06.2018 г. възлиза на 18 468.30 лв., от
които: 18 021.01 лв. - главница; 426.93 лв. - лихви; 20.36 - други разходи.
Поканата за доброволно изпълнение е подписана от адв. Ц.
А. от АК Варна, която съгласно приетото по делото
Пълномощно /л. 251/ е преупълномощена от Д. К.П.да представлява банката, в това
число да изготвят, подписват и/или изпращат уведомления за предсрочна изискуемост
(покани за доброволно изпълнение и/или нотариални покани) oт името на
„УниКредитБулбанк” АД до длъжници на банката по договори за банкови кредити. От
своя страна, съгласно Нотариално заверено Пълномощно peг. № 5068/31.07.2017 г.
по регистъра на нотариус Полина Тихова, peг. № 056 на НК /л. 252/, Д. К.П.–
мениджър към управление „Необслужвани кредити“, е упълномощена от Л. К. Х. и Е. М. в качеството си на изпълнителни директори да
представлява банката, в това число да изготвя, подписват и/или изпращат
уведомления за предсрочна изискуемост (покани за доброволно изпълнение и/или
нотариални покани) oт името на ТБ „УниКредитБулбанк” АД до длъжници на банката
по договори за банкови кредити, както и да преупълномощава други служители на
банката и/или адвокати, адвокатски дружества-кантори, да упражняват и
представляват банката с изброените в пълномощното права, които следва да се
тълкуват разширително в полза на упълномощените. С изрично Заявление изх. №
0911/25-000290/13.06.2019 г., по описа на ТБ „УниКредитБулбанк” АД,
упълномощените от законните представители на банката: Д.
К. П. и А. Т. А., изрично потвърждават извършените от адв. Ц. А. от АК Варна
действия по изготвяне, подписване и/или изпращане на Уведомление за предсрочна
изискуемост (обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 256/09.07.2018
г., по регистъра на адв. Ц. А. от АК Варна) oт името на ТБ „УниКредитБулбанк” АД
до длъжника И.А.Д. по Договор за
банков кредит№ 1452/06.03.2006 г..
От приложеното
ЧГД № 2728/2018 г., по описа на ШРС, се установява, че по Заявление
рег. № 14854/26.09.2018 г., по описа на ШРС, с приложено: „Извлечението от счетоводните
книги на ТБ“ /л. 7 по ЧГД/, в полза на ТБ „УниКредитБулбанк“ АД, срещу
ответницата, е издадена Заповед № 1333/01.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК /л. 36/ и Изпълнителен лист №
1844/01.10.2018 г. /л. 35/ за сумите: 18 021.01 лв. – главница; 5.16 лв. -
договорен лихвен процент за периода от 20.04.2018 г. до 25.09.2018 г., 666.50
лв. - лихва върху просрочена главница, за периода от 20.11.2017 г. до
25.09.2018 г.; 21.02 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода от
20.11.2017 г. до 25.09.2018 г. и законната лихва от 26.09.2018 г. окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 1 331.68 лв. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът подал Възражение рег. № 17812/14.11.2018 г. /л. 50 по ЧГД/ срещу
издадената Заповед за незабавно изпълнение, съобщението, за което е връчено на
заявителя 18.12.2018 г. /л. 78 по ЧГД/. Доказателство за предявяване на иск по
чл. 422 ГПК е представено с молба рег. № 20343/27.12.2018 г. /л. 79 по ЧГД/.
От приетото по делото Извлечение от счетоводните книги на ищеца /л. 34/ се установява, че към 26.09.2018 г. общо дължимата сума по кредита възлиза на 18 713.69
лв., от която: към 21.04.2018 г. главница от 18 021.01 лв. и 692.66 лева –
начислени лихви за периода от 20.11.2017 г. до 25.09.2018 г.
От представеното
от ищеца и прието по делото Движенията за контракт 959LRA1071830609 /л. 124 –
л. 129 /, се установява, че
-на 20.11.2017
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: главница 78.31 лв.; договорна лихва за
просрочие на главница - 6.32 лв.; договорна лихва за редовна главница - 162.03
лв. и наказателна лихва при просрочение на главница - 30.84 лв.
-на 20.12.2017
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: главница - 78.66 лв.; договорна лихва
за просрочие на главница - 7.30 лв.; договорна лихва за редовна главница -
160.83 лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 30.71 лв.
-на 22.01.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: главница - 76.44 лв.; договорна лихва
за просрочие на главница - 8.82 лв.; договорна лихва за редовна главница -
159.62 лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 32.62 лв.
-на 20.02.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: главница - 81.99 лв.; договорна лихва
за просрочие на главница - 8.69 лв.; договорна лихва за редовна главница - 158.40
лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 28.42 лв.
-на 20.04.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 595 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: главница - 167.40 лв.; договорна лихва
за просрочие на главница - 22.96 лв.; договорна лихва за редовна главница - 313.09
лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 60.63 лв.; периодична
такса - 29.91 лв.; периодична такса просрочени компоненти - 1.01 лв.
-на 25.05.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: договорна лихва за просрочие на
главница - 242.46 лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 35.04
лв..
-на 26.06.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 277.50 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: договорна лихва за просрочие на
главница - 246.46 лв.; наказателна лихва при просрочение на главница 31.04 лв.
-на 05.09.2018
г. ответницата е внесла за погасяване на кредита сумата 489.20 лева, от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на: договорна лихва за просрочие на
главница - 420.12 лв.; наказателна лихва при просрочение на главница - 69.08 лв.
От заключението
на допуснатата, приета и неоспорена от страните по делото ССчЕ се установява,
че според договореното от страните годишния лихвения процент /ГЛП/ по кредита е
следвало да се сформира от БЛП плюс надбавка, като БЛП е сформиран от ОЛП на
БНБ плюс надбавка за ликвидност на банката. За периода от 07.03.2016 г. до 21.04.2018 г., по кредита е прилаган различен ГЛП, както
следва: 6.28 %; 8.58 %; 10.72 %; 8.49 %; 6.39 %; 8.67 %; 10.72 %., което
е водело до изменение размера на месечната вноска, но категоричен извод за
методиката на определянето на ГЛП и основанията за промяната му, според вещото
лице не може да бъде даден. От друга страна е установено, че през
договорения между страните тригодишен промоционален период: 07.03.2006 г. -
07.03.2009 г. са направени вноски в общ размер на 9 120.35 лева, от
които от кредитора са осчетоводени за погасяване на главница 2 378.46 лева и за
погасяване на лихви 6 741.89 лева, вместо дължимите 8 393.76 лева, от които за
погасяване на главница е следвало да бъде осчетоводена сума в размер на 2 801.68
лева и за погасяване на лихви сума в размер на 5 592.08 лева. Изводът е, че през
този тригодишен период поради едностранна промяна на лихвения процент от
кредитора има начислена и съответно реално надвнесена от длъжника, в сравнение
с договореното в погасителния план при подписването на договора, сума за
главница в размер 726.59 лева, както и, че е надвнесена сума в размер на 1
149.81 лева за лихви, което от своя страна е довело до липса на средства за
погасяване на редовна главница, а сума в размер на 423.22 лева е платена
по-малко редовна главница, като върху просрочените вноски за главница са
начислявани и плащани наказателни лихви. През периода от 08.03.2009 г. до 17.07.2018
г. - датата на връчване Уведомлението на длъжника за предсрочна изискуемост, реално
са начислени и платени лихви в размер на 19 397.67 лева. Към 17.07.2018 г. от
начислените наказателни лихви са платени суми в общ размер на 1 933.44 лева. В
този смисъл заключението е, че към 17.07.2018 г. не следва да е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
Представени са и други неотносими към предмета на правния
спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове
са положителни установителни, които като подадени в срок след своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имат за предмет
вземанията посочени в издадената Заповед № 1333/01.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист №
1844/01.10.2018 г. по ЧГД № 2728/2018 г., по описа на ШРС в полза на ТБ
„УниКредитБулбанк“ АД, срещу ответницата, поради което са допустими.
Във връзка с възражението на ответника за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 ЗЗП в процесния Договор № 1452/06.03.2006
г. следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗЗП са приложими за договори,
сключени след 10.06.2006 г., а регламентацията на потребителския кредит в ЗПК /обн.
ДВ 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, е за договори, сключени след
12.05.2010 г., а регламентацията на ипотечните кредити в ЗКНИП /обн. ДВ
59/29.06.2016 г., в сила от 01.07.2016 г./, е за договори за кредит за недвижими
имоти сключени с потребители след датата на влизането му в сила, с изключение
на чл. 41, респ. за договорите преди тези дати се прилагат разпоредбите на
заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит по ТЗ. В този смисъл отношенията
между страните по процесния Договор № 1452/06.03.2006 г., с който ищецът - ТБ
„Булбанк“ АД е отпуснал на ответника банков кредит за закупуване на апартамент,
предвид че е предоставен от банка се регулират от нормите на чл. 430-432 ТЗ,
като намират приложение правилата на 240-241 ЗЗД.
Основателността на така предявените искове е
предпоставена на първо място от установяване, при условията на пълно и главно
даказване от кредитора на валидно обявена от него предсрочна изискуемост на
кредита, както и че на длъжника – ответник същата е надлежно съобщена. По общо
правило „Предсрочната изискуемост” е предпоставка и един от начините за прекратяване
на Договор за банков кредит. „Предсрочната изискуемост“ на вземането по Договор
за заем, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД или Договор за кредит, уредена в
нормите на чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва не автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление само на
едната от страните. „Предсрочната изискуемост“ възниква от сложен юридически
факт, при наличието на две предпоставки: 1/обективният факт на неизпълнение на
договорно задължение и 2/упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Изменението на договора, поради неизправност на заемателя,
има за последица загуба на преимуществото на срока за длъжника при погасяване
на задължението - чл. 70, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага волеизявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми, което волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, или предвидени в закона /съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на кредита, когато сумите не се
ползват за целта, за която са получени; длъжникът е представил неверни сведения;
обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
длъжникът не плаща своите анюитетни вноски; длъжникът го заплашва производство
по несъстоятелност; длъжникът влошава сериозно финансовото си състояние/ или уговорени
в договора /с Договора страните могат да определят част от основанията, при
настъпване на които банката има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
и да пристъпи към принудителното му събиране/. Следователно волеизявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, за да е валидно следва ат една страна да е предходено от
наличието на обективни предпоставки за предсрочна изискуемост. От друга страна „Предсрочна
изискуемост“ по Договор за банков кредит може да бъде уговорена да настъпи
автоматично /при неплащане на определени вноски или част от тях/; поставена
изрично в зависимост от упражняване правомощието на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем или поставена в зависимост от настъпването на други
уговорени обстоятелства. В този смисъл предпоставките за настъпване на
„Предсрочна изискуемост“ по Договор за кредит имат специфики, които се
определят от уговорката между страните.
В настоящия случай, относно обективния факт за неплащането
на договорно задължение, в исковата молба кредиторът твърди, че длъжникът не
изпълнил задължението си да погасява кредита съгласно договореното и поради
забава, на 21.04.2018 г., обявил кредита за предсрочно изискуем. В писмената
защита по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК процесуалният представител на ищеца
твърди, че предвид многократните просрочия, както и че на 20.11.2017 г. И.Д. е
преустановила плащанията си Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Същевременно в клаузата на чл. 16.1 от Договора между страните е предвидено, че
кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер, по
преценка на кредитора, става предсрочно изцяло или частично изискуем от датата
и в случай, че длъжникът е нарушил някое от условията по настоящия договор,
както и има допуснато просрочие на анюитетна вноска, съответно погасителна
вноска по кредита и/или съответната лихва, за всеки един от договорените падежи
по т. 12.
Следователно основанието следва да произтича, както
от преценката на кредитора, така и от наличието или на нарушение на някое от
условията по договор или има допуснато просрочие на анюитетна вноска. Твърдението
на кредитора е, че предсрочната изискуемост по Договора за кредит между
страните е настъпила поради това, че длъжникът системно не погасява своите
анюитетни вноски, многократно е изпадал в просрочие и към 20.11.2017 г. е преустановил
плащанията. Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
в това число и от представените от ищеца документи. Съгласно Извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към
Заявлението по чл. 417, ал. 2 ГПК, към 21.04.2018 г. броят на вноските за главница,
които не са издължени /чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ/ са 6, а броят на вноските за
договорени лихви /чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ/ - 1. От Движенията за контракт
959LRA1071830609 се установява, че на падежните дати: 20.11.2017 г., 20.12.2017
г., 22.01.2018 г. и 20.02.2018 г. ответницата е внасяла за погасяване на
кредита по 277.50 лева, а на 20.04.2018 г. ответницата е внесла за погасяване
на кредита сумата 595 лева, като съгласно представения от ищеца Погасителен
план, подписан от двете страни, размерът на дължимата анюитетна вноска за този
период е 266.30 лева. След решението на кредитора от 21.04.2018 г. за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и до подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК
/26.09.2018 г./, ответницата е продължила да внася за погасяване на кредита по 277.50
лева - на 25.05.2018 г. и на 26.06.2018 г., и дори след връчването на
10.07.2018 г. на Уведомлението за това на 05.09.2018 г. е внесла сумата 489.20
лева. Последните три вноски кредиторът е разнесъл за погасяване на договорна
лихва за просрочие на главница и наказателна лихва при просрочение на главница,
но не и за погасяване на главницата по кредита. От друга страна въпреки, че за
периода от отпускане на кредита - 07.03.2006 г. до обявяването му за предсрочно
изискуем на 21.04.2018 г., по
кредита е прилаган различен ГЛП, както следва: 6.28 %; 8.58 %; 10.72
%; 8.49 %; 6.39 %; 8.67 %; 10.72 %., което е водело до изменение размера на
месечната вноска, даказателства за нови погасителни планове кредиторът да е
изготвял и предлагал на длъжника на са представени. Не са представени и
доказателства длъжникът да е уведомяван за настъпване на предпоставките за
изменение на ГЛП, а от там и размерите на
анюитетните вноски, а според Заключението на вещото лице методиката
на определянето на ГЛП и основанията за промяната му не може да бъде даден. От
трета страна през договорения между страните тригодишен
промоционален период: 07.03.2006 г. - 07.03.2009 г. е реално
надвнесена от длъжника сума за главница в размер 726.59 лева, а посочения от
заявителя в Извлечението от счетоводните книги, приложено към Заявлението по
чл. 417, ал. 2 ГПК, общ размер на вноските за неиздължена главница към 21.04.2018
г. е 707.34 лева.
Установеното
води до извода, че обективния факт за неплащането от ответницата на
договорното задължение не е налице, поради което към 20.04.2018 г. предсрочна
изискуемост на кредита не е настъпила, а вземането по издадената Заповед № 1333/01.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1844/01.10.2018 г.
по ЧГД № 2728/2018 г., по описа на ШРС, в полза на ТБ „УниКредитБулбанк“ АД,
срещу ответницата, към момента на подаване на Заявление рег. №
14854/26.09.2018 г., по описа на ШРС, с приложено „Извлечението от счетоводните
книги на ТБ“, не е било изискуемо.
Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира
исковете предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, от ТБ „УниКредитБулбанк“
АД, против И.А.Д., за неоснователни.
Относно разноските по делото:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на Заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В настоящият
случай и двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК обосновано с
твърдението, че в заповедното производство длъжникът не е бил представляван от
адвокат. От една страна приетия по делото Договор за правна защита и съдействие
/л. 58 по ГД № 2728/2018 г., по описа на РС Шумен/, еднозначно сочи, че в
заповедното производство ответницата е представлявана от адвокат. От друга
страна, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената от
адвоката на ответника дейност, уговореното и платено от ответника
възнаграждение общо 2 987.00
лв. (две хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева) в заповедното и настоящото
производство, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, съдът
счита, че не се явява прекомерно, поради което разноските на ответника следва
да бъдат уважени в претендирания размер, на основание и чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменския районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “УниКредитБулбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, чрез пълномощника адв. А. от АК Варна, против И.А.Д., с ЕГН ********** ***,
положителен установителен
иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи парично вземане
в размер 18 021.01
лева (осемнадесет
хиляди и двадесет и един лева и една стотинки) – предсрочно изискуема главница, произтичащо
от Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до
окончателното плащане, за което по
Заявление от ищеца от има образувано заповедно производство - ЧГД №
2728/26.09.2018 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК против
длъжника има издадена Заповед № 1333/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “УниКредитБулбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, чрез пълномощника адв. А. от АК Варна, против И.А.Д., с ЕГН ********** ***,
положителен установителен
иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи
парично вземане в размер на 5.16 лева
(пет лева и
шестнадесет стотинки) - договорен лихвен процент за периода от 21.04.2018
г. до 25.09.2018 г., произтичащо от Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006
г., за което по Заявление от ищеца от има образувано заповедно производство -
ЧГД № 2728/26.09.2018 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК
против длъжника има издадена Заповед № 1333/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение,
като
неоснователен.
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “УниКредитБулбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, чрез пълномощника адв. А. от АК Варна, против И.А.Д., с ЕГН ********** ***,
положителен установителен
иск, с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи
парично вземане в размер на 666.50
лева (шестстотин
шестдесет и шест лева и петдесет стотинки) – лихва върху просрочената главница,
за периода от 20.11.2017 г. до 25.09.2018 г., произтичащо от Договор за банков
кредит № 1452/06.03.2006 г., за което по Заявление от ищеца от има образувано
заповедно производство - ЧГД № 2728/26.09.2018 г., по описа на РС Шумен, като
по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед №
1333/01.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “УниКредитБулбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, чрез пълномощника адв. А. от АК Варна, против И.А.Д., с ЕГН ********** ***,
положителен установителен
иск, с правно основание чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответницата дължи парично вземане в размер на 21.02 лева (двадесет и един лева и две стотинки) –
мораторна неустойка, за периода от 20.11.2017 г. до 25.09.2018 г. произтичащо
от Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006 г., за което по Заявление от
ищеца от има образувано заповедно производство - ЧГД № 2728/26.09.2018 г., по
описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена
Заповед №
1333/01.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
Осъжда УниКредитБулбанк“ АД, гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“
7, да плати на И.А.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 2 987.00 лв. (две хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева) разноски в заповедното и настоящото
производство, по представен и приет списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл.
78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:..............................