№ 6239
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Д.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110165310 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., е предявило срещу
ответника „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., осъдителни искове за
следните суми: сумата от 4124.66 лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение вследствие на реализирано застрахователно събитие – пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 28.08.2018г., състояло се в гр. А., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021 г., до окончателното плащане на сумата,
както и за сумата от 1222.60 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
10.12.2018г. до 15.11.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. е настъпило ПТП в гр. А. и
паркираното МПС марка „Ш.“, модел „К., което било причинено по вина на водача на
първия автомобил, а на втория автомобил били нанесени материални щети, подробно
описани в уточнителната молба с вх.№ ./03.12.2021 г. За автомобила МПС марка „Ш.“,
модел „К. към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при
ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за МПС марка „М., била
застрахована от „Д.. Ищецът обезщетил застрахования си клиент за нанесените щети на
увредения автомобил и с оглед на заявената си регресна претенция поканил ответника да му
възстанови изплатеното обезщетение в размер от 4124.66 лв. Ответникът не заплатил
претендираната сума. Ето защо, в настоящото производство претендира сумата от 4124.66
лв., представляваща регресно вземане по щета №., както и сумата от 1222.60 лв. – лихва за
забава за периода от 10.12.2018 г. до 15.11.2021 г. Претендира се и законната лихва от
предявяването на исковата молба /16.11.2021 г./ до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Оспорва се механизмът на ПТП, наличието на пряка причинно-
следствена връзка между всички претендирани от ищеца вреди и механизма на ПТП, както
и степента на уврежданията. Счита, че размерът на предявения иск е силно завишен и не
1
отговоря на действителната стойност на вредите. Твърди, че доколкото водачът на
застрахования при ответника автомобил е бил служител на дружеството „Запрянови – 03“
ООД, то приложима била разпоредбата на чл. 206 КТ, поради което отговорността следвало
да се ограничи до размера на уговореното с работника трудово възнаграждение. Освен това
оспорва водачът на застрахования при него автомобил да има вина за настъпване на
процесното ПТП. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка „Г.“ МПС, е
настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че е погасил
претендираното вземане, в случай че твърди такова, да обори презумпцията за вина по
отношение на водача на застрахования от него автомобил, както и да докаже релевираните
от него в отговора на исковата молба възражения.
Страните са представили относими писмени доказателства, приети по делото с
определение № 1750/20.01.2022 г.
По делото е постъпила справка относно актуалното състояние на всички трудови
договори на лицето М. С. М., ЕГН ********** от ТД на НАП-П. с изх.№ 66-
01-100/08.02.2022г. В същата е отразено, че към 28.08.2018г. посоченото лице се е намирало
в трудово правоотношение със „З.“ ООД, ЕИК ., като е декларирано основно трудово
възнаграждение в размер от 530 лв. Съгласно декларация образец 1 осигурителният доход
на лицето за м.август. 2018г. е 924.10 лв. Справката от НАП е приета по делото с
протоколно определение от 12.05.2022 г.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. Вещото лице дава
заключение, че всички увреждания по л.а. марка „Ш.“, модел „К., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. Определя стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена
по средни пазарни цени към датата на ПТП, на 12 422.70лв. Според вещото лице разноските
за ликвидиране на щетата по риск „Каско“ за процесното ПТП възлизат на стойност 15.00
лв. Заключението по САТЕ е прието по делото с протоколно определение от 31.03.2022г.
По делото са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетеля ХР. ИВ. ХР. са
снети в о.с.з от 31.03.2022 г. Свидетелят първоначално съобщава за участието си в друго
ПТП, след което си спомня и за процесното, настъпило с тежкотоварен автомобил в базата
на дружеството „З.“ ООД. Свидетелят не е пряк свидетел на удара между товарния
автомобил и паркирания от него „Ш.“ (джип), но разбрал за сблъсъка, поради което
съставил с другия водач на товарния автомобил двустранен констативен протокол. Мисли,
че след удара на мястото са дошли застрахователи, които били направили оглед. По
предявения в о.с.з двустранен констативен протокол /л.10/ свидетелят потвърждава, че
единият от двата подписа е негов, както и че е водач на автомобил марка „Ш.“, модел „К.“.
В о.с.з от 12.05.2022 г. са изслушани показанията и на свидетеля М. С. М.. Свидетелят
твърди, че през 2018г. е бил участник в ПТП с товарен автомобил /самосвал/ „М.“, който
последният е управлявал. Произшествието се случило в базата на дружество „З.“ ООД.
Свидетелят към датата на ПТП, а и до днес, е служител в дружеството. Съобщава, че е
управлявал товарен автомобил „М.“ – самосвал, и при извършване на маневра е ударил
2
автомобила (джипа), паркиран зад него. Смята, че го е ударил в страничната му част, но не
помни детайли относно сблъсъка. Инцидентът се случил в работен ден, докато ползвал
автомобила за служебни цели. Поддържа, че в този момент на място е нямало други хора
или водачи. В о.с.з на свидетеля е предявен двустранен констативен протокол /л. 10 от
делото/, като свидетелят потвърждава, че подписът под точка „А“ е негов.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, както и че към същата датата е била налице валидна застраховка „Г.“ между ответника
и причинителя на вредата. Не се спори и относно датата и мястото на настъпване на
процесното ПТП. Не се оспорва плащането в размер от 4124.66 лв., извършено от ищеца
към увреденото лице.
От събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че на
28.08.2018 г. в базата на „З.“ ООД в гр. А. се е реализирало процесното ПТП от водача на
автомобил марка „М., който поради липса на контрол върху управлявания от него товарен
автомобил удря л.а. марка „Ш.“, модел „К., като по този начин причинява щети в задната му
част. Последното се установява от представените писмени доказателства, в т.ч. двустранен
констативен протокол /л.10/, в който водачите са описали механизма на ПТП, както и са
отбелязали, че вина за ПТП има водачът на МПС „М.“. Данните в двустранния констативен
протокол се подкрепят от приетото заключение на САТЕ, в което вещото лице сочи, че
всички увреждания по л.а марка „Ш.“, модел „К., се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП. Свидетелят М.М. потвърждава, че управлявайки
МПС „М.“, удря л.а „Ш.“ и нанася щети в задната му част. Свидетелските показания на св.
Х.Х. също потвърждават изложеното. Съдът кредитира в цялост показанията на двамата
свидетели като кохерентни и непротиворечиви. Всичко изложено води до несъмнен извод за
реализиране на процесното ПТП по вина на водача на МПС марка „М., чиято г. е
застрахована при ответника към датата на застрахователното събитие. Поради това
възраженията на ответника за липса на вина на застрахования при него водач, липса на
противоправност и липса на причинно-следствена връзка между деянието и вредите се
явяват неоснователни.
Ответникът не оспорва направеното от ищеца към увреденото лице плащане на
застрахователно обезщетение в размер от 4124.66лв. Същото се потвърждава и от
представеното от ищеца платежно нареждане от 18.09.2018г. Доколкото не се спори и
относно наличието на валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена между ищеца и
увреденото лице, както и на валидна застраховка „Г.“, сключена между виновния водач и
ответника, то с направеното плащане от 18.09.2018 г. в полза на ищеца е възникнало
суброгационното право по чл. 411 КЗ. С оглед гореизложеното, искът по чл. 411 КЗ е
доказан по основание.
Следва да се обсъди и направеното от ответника възражение, че отговорността му била
ограничена до уговореното в трудовия договор на служителя М.М. трудово възнаграждение,
доколкото вредите са причинени от него при изпълнение на трудовите му функции съгласно
чл. 206 КТ. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 КТ въвежда института на ограничената
имуществена отговорност на работника/служителя, чиято закрилна функция е да ограничи
имуществената отговорност от небрежни действия на работника/служителя в общия случай
до уговореното трудово възнаграждение в трудовия договор, а когато работникът е
причинил вредите, изпълнявайки свои ръководни функции – до трикратния размер на
уговореното му възнаграждение. Принципното положение е, че работодателят реализира
ограничената имуществена отговорност на работника в извънсъдебно рекламационно
производство чрез удръжки от месечното възнаграждение. От това правило има две групи
от изключения, при които работодателят може направо да премине във фазата на съдебната
защита и да претендира вредата си с осъдителен иск. Първата група изключения е, когато
трудовото правоотношение бъде прекратено и работодателят по необходимост е принуден
да събере вземането си по съдебен ред, доколкото няма трудово възнаграждение, от което да
прави удръжки. Втората група изключения е хипотезата, при която работникът/служителят
3
причини вреди на трети лица. В този случай е необходимо работодателят да е сключил
застрахователен договор, плащайки застрахователната премия, при който застрахователят
поема отговорността на работника/служителя за вреди, нанесени на трети лица от
действия/бездействия на служителя, които по необходимост трябва да са извършени по
небрежност, за да се ангажира ограничената имуществена отговорност по КТ. Работодателят
в този случай няма да може да извършва удръжки от възнаграждението на работника,
доколкото вече ще бъде обезщетен от застрахователя и в случай на иницииране и на
рекламационно производство ще се обогати неоснователно. В тази хипотеза платилият
обезщетение застраховател има право да се суброгира в правата на работодателя, но до
размера на ограничената имуществена отговорност по чл. 206, ал.1 КТ. В този случай ще е
приложим едномесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ. Такива са указанията и
на Върховния съд в ППВС №7/1977 г. от 04.10.1978 г. по гр.д. № 9/1977г. Възражението на
ответника е неоснователно поради обстоятелството, че в случая не е налице хипотеза на
увредено „трето лице“, доколкото увреденото лице е работодателят на виновния служител –
„З.“ ООД. Тази хипотеза би била приложима, ако увреденото МПС беше собственост на
трето за трудовото правоотношение между дружеството-работодател и М.М. лице, каквито
данни по делото няма.
По отношение на размера на иска по чл. 411 КЗ следва да се посочи, че съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съдът кредитира в цялост като компетентно
изготвено и отговарящо на доказателствения материал по делото приетото заключение по
САТЕ, което в своята т. 2 установява, че към датата на ПТП стойността, необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на
12 422.70лв., която сума е по-висока от размера на предявения иск, поради което последният
следва да се уважи в неговата цялост.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /16.11.2021 г./ , до окончателното плащане.
По иска правна квалификация чл. 86 ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи
заплащане на мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид акцесорния характер
на претенцията, основателен се явява и искът за мораторна лихва, като страните не спорят,
че ответникът е изпаднал в забава, което се потвърждава и от представения мотивиран отказ
за изплащане на претенцията по преписка №.. При определяне на дължимия размер на
мораторната лихва, съдът съобрази императивната правна норма на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, която, действаща в редакция от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.),
предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки
за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на
договор и изземване на вещи.
В случая безспорно се касае за спор между частноправни субекти, макар и последните
да са застрахователи и в КЗ да е предвидена и публична регулация за последните, то няма
спор, че отношенията между тях се уреждат по метода на равнопоставеността, като
застрахователните дружества са търговски дружества на частното право. Тоест, ищецът и
ответникът попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. При това положение, при аритметическото изчисляване
на дължимата мораторна лихва следва извод, че за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
мораторна лихва не се дължи. Следователно искът се явява основателен за сумата от 1197.31
лв. за периода от 10.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 15.11.2021 г.,
а за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и за разликата до пълния предявен
размер от 1222.60 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
4
Следва да се уважи претенцията за законна лихва върху уважената главница за периода
от предявяване на исковата молба /16.11.2021 Г./ до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищцовото дружество своевременно е поискало присъждане на разноски и
е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за реалното им
разходване – платежни нареждания за заплащане на адвокатско възнаграждение, държавна
такса и внесени депозити за САТЕ и разпит на свидетел. Общият размер на направените
разноски възлиза на 1271.83 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендираният адвокатски хонорар е
716.84 лв. с ДДС. Материалният интерес по делото възлиза общо на 5 347.26 лв. Съгласно
чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдС минималното възнаграждение по дела с материален интерес
между 5000 лв. и 10 000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., което в случая е равно
на 597.36 лв., а с ДДС – 716.83 лв. Ето защо, възражението за прекомерност се явява
неоснователно. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца се следва сума в размер
на 1265.81 лв. – разноски по делото.
Предвид изхода на спора, ответникът също има право на разноски. Той е сторил такива
в общ размер на 160 лв. – депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. По съразмерност, нему се следва сумата от 0.76 лв., разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на
основание чл. 411 КЗ на З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от
4124.66 лв., представляваща заплатено от ищеца на увреденото лице застрахователно
обезщетение вследствие на реализирано застрахователно събитие –пътно-транспортно
произшествие от 28.08.2018 г., настъпило в гр. А. с участието на МПС марка „М.“, модел „.“,
с рег.№ ., и МПС марка „Ш.“, модел „К., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба –16.11.2021 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД – сумата от 1197.31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 10.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода
от 09.04.2020 г. до 15.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1222.60 лв. и за
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК – сумата от 1265.81 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Д., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление в гр. С.
сумата от 0.76 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5