Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 31.12.18 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен
състав, в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на
секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурор Ангел Попколев, като
разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД № 274 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на глава XXI НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв. М.Т., защитник на подс. А.М.П. срещу присъда на Софийски
районен съд, НО, 17 състав от 13.05.2016г. по НОХД № 21626/14 г., с която подс.
П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.3, вр. с
ал.1 от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК при
изпитателен срок от пет години.
В жалбата и
допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна,
необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са
съображения, че деянието, за което подсъдимият е признат за виновен е
несъставомерно от обективна страна, тъй като нарязаният тютюн – предмет на
престъплението, не е бил поставен в потребителска опаковка, респ. за държателя
не е възникнало задължение за внасяне на акциз и облепяне на тютюна с акцизен
бандерол. Посочено е също, че предметът на престъплението не е установен с
точност, тъй като е налице несъответствие между теглото на тютюна, съгласно
първоначалния оглед на ВД и последващия, проведен в съдебно заседание. Твърди
се, че поемните лица не са присъствали през цялото време на огледа на ВД, което
го опорочава. Направено е искане обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
В разпоредително
заседание на 21.04.2017 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
допълнителен разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивния съд защитата на подс. П. - адв. Б. посочва, че
пробите, предмет на назначената физико-химична експертиза не са иззети по реда
предвиден в НПК и съответно в Наредба № 3 от 18.04.2006г. Посочва още, че тези
проби не са представителни, тъй като не са взети след обединяване и смесване на
цялото количество вещество в общ съд. Твърди, че вещото лице, изпълнило
експертизата няма необходимите компетенции в областта на физиката и химията,
каквито са необходими за изготвяне на физико-химична експертиза, а методите,
които е използвал са визуален оглед и дегустация, което всеки един пушач може
да извърши. Излага, че е нарушена императивната норма на чл. 35а, ал.3 от
Закона за тютюневите изД.я, доколкото измерванията, контрола и изследванията не
са извършени в акредитирана лаборатория. Според защитата поради това, че
пробите не са подложени на анализ за определяне на показатели, най-малкото
никотин и катран, не може да се даде отговор дали в тях се съдържа годен за
употреба тютюн. Твърди, че разследващите органи не са взели мерки ВД по делото
да не се повредят или изменят, а също и че не са взели мерки да бъде установена
тяхната потребителска стойност към момента на изземване. Първоинстанционният
съд въз основа на предположения приел, че съществените разлики в теглото на
обектите, установени в изнесено съдебно заседание се дължи на разместване на
поставените картончета, което според адв. Б. е самостоятелно основание за
отмяна на така постановената присъда. Предвид всичко изложено моли за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която осъдения
подсъдим да бъде оправдан.
В правото си на
лична защита подсъдимият заявява, че няма какво да добави.
Представителят
на СГП посочва, че в хода на проведеното съдебно следствие е установена както
реализация на престъпния състав по чл. 234, ал.2 от НК, така и авторството на
деянието. Счита, че при постановяване на присъдата са спазени изискванията на
закона, същият е правилен и законосъобразен, предвид което моли за
потвърждаване на присъдата.
В правото си на
последна дума подсъдимият А.П. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК повери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:
По делото са събрани в необходимия обем
и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно
установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.
С
оглед горното и след извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият
съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, която не се различава
от възприетата от решаващия съд:
Подсъдимият А.М.П. е роден на *** г. в
гр.****, българин, с българско гражданство, женен, с основно образование,
работещ, адрес: с. Абланица, ул. ****, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград,
неосъждан, ЕГН: **********.
Свидетелите К.А., С.П.и К.П.притежавали
в съсобственост недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, състоящ се от
жилищно помещение с двор, като в задната част на двора имало и складова
пристройка. Свидетелите били обявили имота за даване под наем. През месец
септември 2013 г. подсъдимият А.М.П. се свързал с посочените свидетели, като
искал да наеме целия имот. Страните постигнали съгласие и на 14.09.2013 г.
подсъдимият П. сключил договор за наем на имота, включително и на пристройката
в задната част на двора. Договорът бил за срок от 1 година, считано от
01.10.2013 г. с наемна цена 520 лева на месец. Наемодателите разполагали с един
ключ за имота, който предали на подсъдимия при сключването на договора за наем.
Тъй като подсъдимият П. имал намерение в
наетото помещение да развива дейност, свързана с обработка на тютюн за пушене
(рязане и опаковане), както и дистрибуцията му до клиентите, той имал нужда от
работници за тази дейност. Затова след сключване на договора за наем на обекта,
подс. П. провел разговори със свой познат - св. М.П., който убедил да работи за
него, като реже тютюн. Но св. П.живеел в с. Абланица, обл. Благоевград, поради
което през ноември 2013 г. той пристигнал в гр. София подсъдимият го настанил в
жилищната постройка в имота. Още при пристигането си, св. П.видял, че в
складовото помещение има складирани няколко бали с тютюн.
В началото на месец ноември 2013 г.
подсъдимият П. и св. П.почистили жилищните помещения и склада, като на
13.11.2013 г. двамата започнали да режат тютюн, използвайки осигурените от
подсъдимия машини. Но подсъдимият П. поискал от св. П.да намери още хора, които
да работят за него и да режат тютюна, като му обещал той да им плаща трудово
възнаграждение и храна, както и че те могат да бъдат настанени в имота, за
който подсъдимият ще плаща наема. Поради това св. П.повикал да работят с него и
подсъдимия сестра си - св. А.Д., съпругът й - св. А.Д.и племенника си - св. Х.Б.Д..
В средата на месец ноември 2013 г. свидетелите Д.и Д.пристигнали в София, били
настанени в имота и започнали работа, като режели тютюн в складовото помещение,
а св. Д.от 01.12.2013 г. започнала работа там, като почиствала и пакетирала
нарязания тютюн.
В средата на месец октомври 2013 г.
подсъдимият П. убедил св. П.да се съгласи договора за наем да бъде приподписан
от свидетеля като наемател, срещу увеличение на заплатата му. Затова
подсъдимият съобщил на св. А.като наемодател на имота, че ще заминава да работи
в Германия, поради което е необходимо договорът да бъде подписан от св. П.като
наемател. Във връзка с тези уговорки, в началото на месец ноември 2013 г. св. П.се
срещнал със св. А.и те попълнили нова първа страница на договора за наем,
където св. П.бил посочен като наемател, но в последствие той не подписал
договора, тъй като подсъдимият не му заплатил уговореното увеличение.
Работата в складовото помещение била
организирана по следния начин : Подсъдимият отговарял за доставката на тютюна
на листа, както и за поддръжка на машината. Подсъдимият П. отговарял и за
намирането на клиенти и той се уговарял с тях. Тримата работници режели тютюна
на машина без марка и модел е мотор „Елма” с номер 1010672 и мотор „1ЕС
60034-30” с номер 1305-064 1359, осигурена от подсъдимия, която била поставена
в складовото помещение. След това работниците опаковали нарязания тютюн, готов
за употреба в черни найлонови торбички, които завързвали. Торбичките били е
разфасовки от 1, 2 или 3 килограма всяка. Подсъдимият се обаждал на свидетелите
и им казвал какви и колко разфасовки да подготвят и адреса и данните на лицата,
на които трябва да се достави тютюна, както и стойността на стоката за плащане
при доставката. След това посочените свидетели подготвяли пликовете с нарязан
тютюн, които слагали в кашони, а кашоните предавали на куриерска фирма „Спиди”.
Сумите от продажбата на стоката били получавани от А.П.. Подсъдимият не им бил
предоставил бандероли за заплатен акциз за тютюна, поради което и те не
поставяли такива бандероли на пликовете с тютюн, подготвени за клиентите.
Във връзка с постъпила оперативна
информация за разпространение на акцизни стоки - тютюн за пушене, от процесния
склад, от служители на ГДНП била проведена специализирана полицейска операция
на 02.12.2013 г. Свидетелите Г.С.и П.В.били включени в специализираната
операция, при която първоначално те провели наблюдение на подадения адрес - гр.
София, ул. ****, като установили, че имотът (малък двор с къща) е ограден
изцяло от висока плътна метална ограда с опъната над нея бодлива тел.
Около 13.40 часа св. С.забелязал, че
едно лице е излязло от наблюдавания двор и се качило в паркиран наблизо
автомобил, като входната порта била отворена и автомобилът маневрирал, за да
влезе в двора. Св. С.съобщил за видяното на св. Варадинов, който се намирал в
съседна пряка и продължил да наблюдава случващото се в двора. Малко по-късно,
св. С.и В.влезли в двора и се легитимирали пред намиращите се там св. А.Д.и Х.Д.,
след което огледали двора и намиращите се в него постройки. В пристройката -
склад, двамата полицейски служители установили две помещения, като в предното
помещение виД.кашони и чували с нарязан тютюн и множество завързани черни
найлонови торбички, напълнени с тревиста маса с тегло около 1 кг. всяка.
Отделно от това в отопляемото предно помещение се намирали и три броя
електронни везни. На място свидетелите установили и св. А.Д.. А в задното помещение,
което било шумоизолирано със стиропор, се намирала машината за рязане на тютюн.
Св. С.и В.запазили местопроизшествието и сигнализирали за установеното на 06 РУ
СДВР.
На 02.12.2013 г. след 15.30 часа било
извършено претърсване и изземване в складовото помещение в имота в гр. София,
на ул. ****, при условията на неотложност, като впоследствие протокола за това
действие бил одобрен от съдия в СРС. При претърсването на предното помещение
били открити и иззети множество чували и кашони, съдържащи нарязан тютюн, както
и множество черни найлонови торбички със същото съдържание. От протокола за
претърсване и изземване от 02.12.2013 г. е видно, че са иззети общо 14 обекта -
кашони и чували е растителна маса, които са опаковани и запечатани в
присъствието на поемните лица. Към протокола бил изготвен и фотоалбум със
снимки на намерените стоки. От двете помещения са иззети и три броя електронни
везни, както и машина без марка и модел с мотор „Елма” с номер 1010672 и мотор
„1ЕС 60034-30” с номер 1305-064 1359.
В последствие, на 03.12.2013 г. в двора
на 06 РУ СДВР бил извършен оглед на веществените доказателства - 14 обекта
кашони и чували с нарязана листна маса, които били претеглени, след което от
всеки един обект били иззети представителни проби и обектите били презапечатани
с нови картони. При претеглянето било установено, че обектите имат следното
тегло (преди изземването на представителни проби) - Обект 1 - 11.100 кг.; Обект
2 - 16.200 кг.; Обект 3 - 9.250 кг.; Обект 4 - 9.500 кг.; Обект 5 - 11.500 кг.;
Обект 6 - 12.400 кг.; Обект 7 - 9.600 кг.; Обект 8 - 42.400 кг.; Обект 9 -
30.200 кг.; Обект 10 - 42.100 кг.; Обект 11 - 41.800 кг.; Обект 12 - 62.600
кг., Обект 13 - 22.800 кг. и Обект 14 - 34.000 кг., или с общо тегло за всички
обекти - 355.450 кг.
На 25.03.2014 г. в складовото помещение
на 06 РУ СДВР отново бил извършен оглед на веществените доказателства, като
обектите били разпечатани и от тях отново били иззети представителни проби за
изследване, след което обектите били запечатани отново, но с разменени картони.
Тези представителни проби били изпратени
на 04.04.2014 г. за изследване от вещото лице С.П., който извършил
физико-химични изследвания на пробите, включително и органолептично изследване,
след което чрез дегустационен метод установил и пушателно-вкусовите
характеристики на тютюна. Според вещото лице, органолептичната оценка и
характерния аромат на пробите водят до извода, че растителния материал
представлява тютюнево изД.е „раздробен тютюн”, без странични примеси от органичен
и неорганичен произход. Вещото лице е посочило, че материалът от пробите е
подложен на експеримент за пушене, при което от него ръчно са изработени цигари
и при пушенето им е установено, че те притежават характеристиките на тютюнев
продукт, без да е необходима допълнителна индустриална обработка. При
органолептичното изследване на пробата от Обект 3, вещото лице е установило, че
тютюневите частици са увредени от развили се плесенни микроорганизми, поради
което и макар тревистата маса също да представлява раздробен тютюн, той е
негоден за пушене.
Според заключението на допълнителната
съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на инкриминирания тютюн към
момента на деянието - 02.12.2013 г. е определена на базата на най-ниската
стойност от Публичния регистър на цените на тютюневите изД.я на основание чл. 6
от Наредбата за условията и реда за регистриране на тютюневите изД.я вещото
лице е изчислило стойност на 1 кг. рязан тютюн на 195.00 лева, а дължимия акциз
за него съгласно чл. 38 от ЗАДС се равнява на 152.00 лева за килограм тютюн.
Като в първоначалната оценителна експертиза вещото лице е дало заключение за
пазарната цена на 355.450 кг. тютюн, а в допълнителната експертиза вещото лице
Гергов е взел предвид заключението на ФХЕ за негодност на материала в обект 3,
поради което от общото тегло е извадил теглото на този обект съгласно протокола
за оглед - 9.250 кг. Но в допълнителната експертиза вещото лице е допуснало
техническа грешка, като е извадило теглото на обект 3 не от общото тегло съгласно
протоколите за оглед - 355.450 кг., а от 335.450 кг. По този начин вещото лице
е дало заключение за стойността и дължимия акциз за 326.200 кг. рязан тютюн, а
именно 63 609 лева с дължим акциз за него в размер на 49 582.40 лева. Именно
тази стойност е залегнала и в обвинителния акт и съдът се е произнесъл по така
повдигнатото обвинение, а не по реално иззетото количество годен за пушене
тютюн - 346.200 кг.
Така възприетата фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин от разпитите на свидетелите И.Г.и М.П.,
разпита на вещото лице П. и извършения в съдебно заседание оглед на
веществените доказателства; включително и тези доказателства, приобщени по реда
на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, а именно гласните доказателствени
средства, съдържащи се в показанията от ДП на свидетелите Г.С., П.В., К.А., С.П.,
А.Д., Х.Д., А.Д., М.П., Ф.М., Я.А.и Б.С., включително и разпитите на
свидетелите Д., Д., Д.и П.в ДП пред съдия и показанията им в направените очни
ставки между свидетелите и подсъдимия; заключението на съдебно- оценителната
експертиза и допълнителната СОЕ, както и на съдебно-физико-химична експертиза и
писмените доказателства и доказателствени средства, включително и протоколите
за претърсване и изземване от 02.12.2013 г. и за оглед на веществени
доказателства от 03.12.2013 г. и от 25.03.2014 г., договор за наем и свидетелство
за съдимост на поде. П..
Настоящата въззивна инстанция приема за
законосъобразни, правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно
изложената фактическа обстановка и извършения процесуален анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства по делото. При оценката на
доказателствените материали не е извършено превратно тълкуване или игнориране,
а е съобразено действителното им съдържание и обективност. По отношение на
доказателствата и доказателствените средства не се отчита и не се установява да
им е придадено съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с
правилата на формалната логика изводът до който съдът е достигнал – безспорна
установеност на извършеното деяние, неговото авторство, неговата противоправност.
Съдът е изложил конкретни и убедителни съображения при оценката на
доказателствените източници.
Обосновано СРС е основал фактическите си
изводи преди всичко на показанията на разпитаните в досъдебната фаза свидетели,
които са приобщени към доказателствата с оглед съгласието на защитата и
подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК.
Правилно първата инстанция е приела, че
от показанията на св. С.и В.несъмнено се установяват обстоятелствата, свързани
с подадения сигнал за осъществявана дейност по съхраняване на акцизни стоки без
бандерол - рязан тютюн, на адреса на ул. Житница 10 в гр. София и установеното
от двамата служители по време на оперативното наблюдение на обекта на
02.12.2013 г. Несъмнено свидетелите с категоричност пресъздават спомените си
относно лицата, които са установени на място, а именно А.Д., А.Д. и Х.Д., както
и относно местонахождението на иззетите впоследствие веществени доказателства.
Съдът изразява съгласие с първата инстанция, че свидетелите непротиворечиво
описват вида на съхраняваните стоки - рязан тютюн, поставен в кашони, чували и
в по-малки черни найлонови пликове в различни разфасовки. От показанията на св.
В.става ясно, че пред него е представен договор за наем, видно от който като
наемател на имота е посочено лицето М.П., което е съответно на показанията на
св. П.и на наличния документ – договор за наем на имота. Настоящият съдебен
състав също се довери изцяло на показанията на двамата полицейски служители,
които лично и непосредствено са възприели описаните в разпитите им
обстоятелства и подробно и последователно разказват за това.
СГС се съгласява с доказателствения
анализ извършен от първата инстанция на показанията на свидетелите А.и П.-
съсобственици на къщата, находяща се на адреса в гр. София, ул. ******. Същите
споделят, че са отдали под наем имота, включително и складовата пристройка на
подсъдимия А.П., след което са му предали ключа за обекта и не са го посещавали
повече. Несъмнено верен е изводът на районния съд, че двамата свидетели
потвърждават и обстоятелствата, свързани с промяната на името на наемателя по
договора, тъй като св. А.подробно
разказва и за срещата си със св. П.в началото на ноември 2013 г., при която са
сменили първата страница на договора за наем и като наемател са били вписани
неговите имена. Св. А.е категорична в твърденията си, че св. П.не се е подписал
на нито една страница от договора, което се потвърждава и от самия документ. С
основание са кредитирани показанията, в които свидетелите П.и А.разказват за извършеното
претърсване на обекта и потвърждават, че в него са открити тютюневи изД.я в
кашони и чували, както и една машина. Настоящият съдебен състав също се довери
изцяло на показанията на двамата свидетели, въз основа на които се черпи
информация за поведението на подсъдимото лице по време и след подписване на
договора за наем на имота.
Въззивният съд се солидализира с
изводите на районния такъв, че показанията на св. Ф.М. не служат на съда за
установяване на някакви съществени обстоятелства, свързани с предмета на
делото, поради което и не следва същите да бъдат подложени на задълбочен
анализ.
С основание съдът е кредитирал
показанията на св. Я.А.и Б.С. - поемни лица при претърсването и изземването на
веществените доказателства, в разпитите си разказват за провеждането на това процесуално-следствено
действие. Същите свидетелстват, че са присъствали през цялото време и са имали
възможност да наблюдават конкретните действия на служителите на реда.
Правилно СРС е преценил, че свидетелите Д.,
Д.и Д.в разпитите си от ДП пред разследващ орган не разкриват съществени
обстоятелства от предмета на доказване по делото, като се позовават на правото
си по чл. 121, ал. 1 от НПК да откажат да отговарят на въпроси, отговорите на
които биха ги уличили в извършване на престъпление. Първоинстанционният съд е
направил верен извод, че в разпита си пред съдия по чл. 223 от НПК, всеки един
от свидетелите подробно разказва за своята роля в дейността по рязане и
пакетиране на тютюн в обекта на ул. ****. В този смисъл свидетелите Д., Д.и Д.признават,
че са рязали и пакетирали тютюн, като св. Д.го е доставял до куриерска служба. Всички
те са категорични по отношение на обстоятелството, че техен началник е бил именно
подсъдимият. Несъмнено от показанията на св. Д.и Д.се установява, че към
средата на октомври 2013 г. са пристигнали в гр. София, където са започнали
работа за подс.А.П., а също и че са останали да нощуват в пристройката на
къщата. Довод в насока авторството на извършеното престъпление е заявеното от
посочените лица, че именно подсъдимият П. им е плащал възнаграждението, че
„готовата продукция” от нарязан тютюн е била негова собственост и той се е
занимавал с доставката на тази продукция. От показанията на свидетелите Д.и Д.се
доказва, че всички събрани суми от куриера са предавани на подсъдимия П., който
предварително е давал конкретни заявки
на кой адрес следва да се достави тютюна, какво количество и на каква стойност.
Свидетелят Д.хронологично възпроизвежда
своите спомени относно осъществяваната от него дейност, като в тази връзка споделя,
че подсъдимият П. не е оставал постоянно в обекта, а е идвал на всеки 2-3 дни
за да получи парите от доставките на тютюн. От показанията на свидетеля Д.се
установява, че именно подсъдимият го е наел и го е обучил как да реже тютюна, а
след това минавал няколко пъти седмично, за да вземе парите от доставката на
пратките. Несъмнено в тази насока са и показанията на св. Д., тъй като същият разказва,
че за двете седмици, в които е работил за подсъдимия, П. е докарал тютюн на
листа един или два пъти. Св. Д.в детайли описва своите задължения, които са
били свързани с чистене на тютюна и помощ за пакетирането му, при което именно
подсъдимото лице е обещало да й заплаща по 20лв. дневно за труда. Категорична е,
че когато е пристигнала в гр. София на 01.12.2013 г. брат й - св. П.вече се е
бил отказал от работата за подсъдимия и на мястото са били единствено със
съпруга й св. Д.и племенника й Д..
Районният съд правилно е преценил, че и
тримата свидетели са категорични, че П. не им е предоставял бандероли, които да
поставят на опакования в найлонови торбички тютюн, както и признават, че при
претърсването е иззета готовата продукция за куриер.
И настоящият съдебен състав намира, че
показанията на тези трима свидетели са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви,
като в пълнота изясняват подлежащите на доказване факти по делото, поради което
и съдът ги кредитира изцяло. Вярно е отбелязано, че въпреки личното си участие
в незаконната дейност на подсъдимия и уличаващите ги показания, всеки един от
свидетелите добросъвестно и коректно пресъздава личните си впечатления от организацията
на работа в обекта. Настоящият съд също счита, че показанията на тези лица в
най-съществените им части остават непроменени и при проведените очни ставки
между всеки от тях и подсъдимия, който отрича каквото и да е участие в
инкриминираната дейност.
Първият съд е изложил убедителни мотиви
защо следва да се кредитират показанията на св. П., които се явяват основен
доказателствен източник за спорните обстоятелства по делото. Посоченото лице
подробно и последователно разказва за направеното му предложение от страна на
подсъдимия да работи за него в гр. София като реже тютюн, за идването му в
обекта на ул. **** и за намирането на други работници (негови роднини) по
заръка на подсъдимия. Наред с това дава информация за обещаното му от П.
трудово възнаграждение, както и за това, че подсъдимият е плащал наема на
обекта, където се осъществявала дейността им и където те са останали да живеят.
По подобен начин на показанията на свидетелите Д., Д.и Д., описва, че
продукцията е била собственост на подсъдимото лице, същият е организирал целият
процес на работа, доставките, прибирал е парите от продадения тютюн. Св. П.потвърждава
заявеното от останалите свидетели, които са извършвали дейност в
инкриминираната къща, че подсъдимият не е предоставил акцизни бандероли, нито
пък в обекта е имало машина за опаковане, а нарязаният тютюн е бил опакован
ръчно в черни найлонови торби в различни разфасовки. СГС се солидализира с
извода на районния съд, че от показанията на св. П.се установява още
последващото му вписване като наемател на обекта, като показанията му за
подмяна на първата страница на договора и срещата му със св. А.съвпадат изцяло
с нейните, а също и с отразеното в договора за наем на имота.
Правилно е решението на районния съд да
кредитира изцяло показанията на св. П., доколкото те са подробни, логични и
непротиворечиви, подкрепени изцяло от всички останали събрани гласни
доказателства.
Обосновано съдът е кредитирал събраните
по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал
И настоящият съдебен състав кредитира
изцяло и изготвените в хода на досъдебното производство писмени доказателствени
средства. Протоколът за оглед на веществени доказателства и протоколът за
претърсване и изземване на процесния имот и складово помещение са съставени по
законоустановения ред, в присъствието на по две поемни лица, които са подписали
протоколите без възражения. Същите съдържат законоустановените реквизити,
поради което и въззивният съд намира, че те са годни доказателствени средства
за извършване на съответните действия; реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства.
В протокола за извършеното
претърсване и изземване подробно са
описани всички установени и иззети вещи от къщата. Същият е подписан без каквито и да било възражения. Въз основа на него
се установяват намерените и установени предмети, които впоследствие са иззети и
приложени като ВД.
По отношение
възражението на защитата за наличие на процесуални нарушения при извършването
на оглед на иззетите веществени доказателства следва да се отбележи, че първата
инстанция изключително подробно и изчерпателно е обосновала защо не са
допуснати нарушения на процесуалния ред. В случая протоколът за оглед е
съставен по реда на НПК, от компетентен орган, притежава всички необходими
реквизити, подписан е от поемните лица без възражения. Същите са разпитани в
съдебно заседание и макар да нямат точен спомен за случилото се, потвърждават
редовността на проведеното процесуално следствено действие. Въз основа на него се
установява конкретният вид и брой кашони, в които са се съхранявали
инкриминираните акцизни стоки. Извършеното процесуално-следствено действие е
проведено в съответствие с изискванията на закона, като са присъствали
необходимия брой поемни лица, специалист технически помощник, за констатираното
при огледа е изготвен фотоалбум. Фактът,
че при проведения разпит на поемните лица в хода на съдебното следствие, те не
си спомнят точното тегло на претегляните цигари, не дискредитира следственото
действие.
Напълно резонно
в този смисъл СРС е отбелязал, че освен чрез протокола за претърсване и
изземване, както и този за оглед на ВД, вида и количеството на конкретните вещи
се доказва в пълна степен от разпитаните свидетели по делото и поемни лица,
които в детайли описват вида и приблизителното количество на иззетите
инкриминирани чували пълни с растителна маса.
Настоящият съдебен
състав кредитира и протокола за повторния оглед на веществените доказателства
от 25.03.2014 г., при който обектите са разпечатани, от тях повторно са иззети
проби и обектите отново са запечатани. Протоколът е съставен по правилата на
НПК, поради което служи за установяване на посочените в него обстоятелства. След
обстоен преглед на протоколите СГС също намира, че при презапечатването на отделните
обекти разследващите органи и техническите им помощници са допуснали
разместване на картоните, което единствено обяснява установеното при огледа на
ВД в съдебната фаза съществено разминаване в теглото на всеки един от обектите.
Същевременно разликата в теглото логично се обяснява в „изсъхване“ на материала
и със иззетите представителни проби, при което напълно нормално е крайното
тегло на обектите да е по-малко от това на първоначално иззетите. В този смисъл
резонно районният съд е отбелязал, че значителната разлика в теглото съдът
следва да бъде отдадена както на протеклите физико-химични процеси, обяснени от
вещото лице П. в повторния му разпит пред съда, така и на двукратно изземваните
представителни проби от всеки обект, които е невъзможно да бъдат установени
като тегло. В този смисъл възражението на защитата на подсъдимия следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно. Още повече, че видно от
протоколите за оглед на веществени доказателства всички действия са извършени
по предвидения процесуален ред като е лесно проследима връзката на материалния
факт (тютюна предмет на огледа) с обстоятелствата по делото от една страна, а
от друга автентичността и непокътността на тези доказателства от момента на
предаването им, до включване в доказателствената съвкупност на определеното
дело.
Съдът възприе заключенията на СОЕ. Въз основа на
допълнителната оценителна експертиза съдът приема, че инкриминираното
количество тютюн от 326,200кг. е на стойност 63 609 лева, а дължимият
акция възлиза на 49 582,40лв.
Като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите
знания и опит в областта съдът възприе заключението на изпълнената в хода на
делото ФХЕ. Вещото лице е установило, че всички предоставени му проби (без
обект №3) са годни и представляват тютюнево изД.е – натрошена биомаса тютюневи
листа, без примеси, които могат да се пушат без допълнителна индустриална
обработка. Според вещото лице представителна проба от „Обект 3“, макар че също
представлява раздробен тютюн е негодна за пушене, поради развитието на плесенни
микроорганизми върху тютюневите частици. В заключение обобщава, че
четиринадесет от петнадесетте предоставени представителни проби се
охарактеризират като раздробен тютюн, който може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка.
Съдът не приема възражението, релевирано от защитата
на подсъдимото лице, че вещото лице няма необходимата компетентност да извърши
възложената му експертиза. Нужно е да се отбележи, че съгласно предоставеното
на съда заверено копие от сертификат (л.60 от въззивното дело) вещото лице,
изпълнило експертизата, притежава необходимия образователен ценз и квалификация
за извършване на подобен род изследвания.
По отношение на възражението на защитата, че не следва
да се приеме извършената експертиза, тъй като същата не е изпълнена в
акредитирана лаборатория, съдът намира същото за неоснователно.
В съдебно заседание вещото лице пространно разяснява
методите, които е използвал за да достигне до извод, че предоставения му
материал представлява тютюн, годен за пушене. Изрично посочва, че
лабораторията, в която е направена експертизата разполага с необходимото
оборудване за да се извърши органолептично описание на материала, както и да
бъде извършен експеримент за установяване на пушателно-вкусови характеристики
на тютюна. От постъпилото писмо от „Агенция митници“ – Централна митническа
лаборатория се установява, че Централна
митническа лаборатория притежава, съгласно чл. 27 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници“ нормативна компетентност да изследва, анализира и
идентифицира стоки, подлежащи на подлагане с акциз, поради което същата не се
нуждае от изрична акредитация от ИА „Българска служба за акредитация“.
Съдът отхвърли и възраженията на защитата, че е
нарушена процедурата за вземане на представителни проби.
Въззивният съдебен състав не констатира нарушение на
реда, свързан с изземване на представителни проби от инкриминираното количество
тютюн. От протокола за претърсване и изземване,одобрен по надлежния процесуален
ред от съответния първоинстанционен съд е видно ,че на 02.12.2013г. в складово
помещение на ул. „Житница“ 10 са били намерени и иззети кашони, пълни с
кафеникава, изсушена, нарязана на ситно листна маса.На 03.12.2013 г. е бил
проведен оглед на веществени доказателства, при което процесуално действие,
предмет на огледа са били иззетото количество кашони, пълни със суха, кафява
листна маса, нарязана на ситно. На 25.03.2014г. е извършен нов оглед на
веществени доказателства, като са взети представителни проби в присъствието на
експерт и поемни лица,като представителни проби са били взети от всеки 14 –те
обекта. Въз основа на взетите представителни проби е извършена ФХЕ, съгласно
която всички предоставени му проби (без обект №3) са годни и представляват
тютюнево изД.е – натрошена биомаса тютюневи листа, без примеси, които могат да
се пушат без допълнителна индустриална обработка. Нужно е да се отбележи, че
цитираната от защитата Наредба № 3 от 18.04.2006г. е издадена с цел
осъществяване на контрол по ЗАДС с цел след извършване на идентификация на
взетите проби от тези стоки, за да се опреД.размера на акциза и на други
показатели, свързани с контрола върху акцизните стоки. В случая вземането на
проби касае изследване дали иззетата нарязана листна маса е „тютюн за пушене” ,
т.е. с цел идентификация на установената листна маса, съобразно разпоредбите на
чл.12 от ЗАДС, а не с цел определяне на дължим акциз, поради което цитираната
по-горе наредба, на която се позовава защитата, принципно не е приложима при
вземането на представителни проби във връзка с изготвяне на експертиза по реда
на НПК.
По-нататък, неоснователно е и твърдението на защитата
на подсъдимия за несъставомерност на деянието, поради това, че не съществува
изискване за поставяне на бандерол върху инкриминираните чували, съдържащи
тютюн, тъй като бандерол се поставя върху потребителската опаковка. Съгласно
разпоредбите на ЗАДС /чл.59, чл.60 и чл.64/, производството на тютюневи изД.я
включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в
резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки, като това
производството, с изключение на добива на природен газ, се извършва само в
данъчен склад за производство и складиране. Производителите на тютюневи изД.я,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка, което се извършва в данъчен склад на
производителя. Следователно тютюневите изД.я, като акцизна стока, следва да
бъдат опаковани и на опаковката им да бъде поставен бандерол още в данъчния
склад на производителя. След като инкриминираната по делото акцизна стока не е
била опакована по начин, позволяващ поставянето на бандерол още при
производителя и такъв фактически не е бил поставен при него, то държането й,
извън данъчен склад на производителя, без бандерол, обосновава обективната
съставомерност на деянието по чл.234, ал.1 от НК.
На базата на правилно установените горепосочени
фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на
доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и
законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал.2,
т.3, вр. ал.1 предл. 2 НК. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд
е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната
квалификация на деянието на подсъдимия, която според въззивния съд се явява
именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват
правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на
състава на престъплението.
За да бъде
доказана обвинителната теза следва да бъде установено наличието на някои общи
предпоставки: първо – че подсъдимият е държал акцизни стоки без бандерол, второ
- че особеностите на деянието характеризират случая като немаловажен, трето -
че подсъдимият е действал с умисъл по отношение на съставомерните от обективна
страна факти.
Данните по
делото позволяват да се направи обоснован извод, че в периода от 13.11.2013г.
до 02.12.2013г. в складово помещение на къща, находяща се на адрес: гр. София,
ул. „****подсъдимият П. е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон – а именно намерения и иззет тютюн. Безусловно въз основа на
всички доказателствени източници се установява, че именно подсъдимият е лицето,
което е осъществило в инкриминирания период фактическа власт върху
инкриминираните акцизни стоки, като в тази насока районният съд е изложил в
мотивите си много подробни и убедителни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя
и не намира за необходимо да преповтаря.
На следващо
място по отношение на обективната страна на престъплението, обстоятелствата при
които е извършено деянието, не характеризират случая като маловажен. Предметът
на престъплението многократно надвишава размера на минималната за страната
работна заплата. Неплатеният акцизен бандерол също надхвърля многократно минималната
работна заплата.
В конкретния
случай, извършеното от подсъдимия А.П. държане на акцизните стоки без бандерол е
съставомерно по чл. 234, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, тъй като
оценката на акцизните стоки очертава признака "големи размери" на
предмета на престъплението, надвишавайки повече от 70 пъти размера на
минималната работна заплата за страната към съответния период.
Въз основа на
доказателствата по настоящото дело, може да бъде направен обоснован извод, че деянието
е осъществено и от субективна страна. В конкретния случай подсъдимият е знаел и
е бил наясно, че държи акцизни стоки, без да са спазени изискванията на закона
същите да са придружени със съответен акцизен бандерол. Подсъдимият е бил
наясно с намиращите се в къщата инкриминирани акцизни стоки, поради това
констатацията на районния съд, че същият е имал фактическа власт над тях е
вярна. Това е така, тъй като именно подсъдимият е организирал цялата
дейност по доставка и продажба на
тютюневите лица, заплащал е трудови възнаграждения на свидетелите, осигурил е
помещение, където да спят, контактувал е с клиенти и поръчвал на свидетелите,
които са осъществявали дейност при него какво количество да подготвят за
продажба. Поради това констатацията на районния съд, че има основание да се
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 234,
ал.2, т.3 вр. ал.1 пр.2 от НК е напълно вярна.
При решаване на въпроса за размера на наказанието, правилно
като смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид липсата на предишни
осъждания на подсъдимия и доброто му процесуално поведение, включително
даденото съгласие за провеждане на съкратена съдебна процедура по чл.371, т.1
от НПК, за която законът не предвижда самостоятелно основание за редуциране на
наказанието /както е предвидено изрично при съкратената процедура по чл.371,
т.2 от НПК/, но няма пречка съдействието на подсъдимия за процесуална икономия
и за разкриване на обективната истина чрез процедура по чл.371, т.1 от НПК да
се отчете при индивидуализацията на наказанието и да се цени като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Настоящият въззивен състав не се съгласи с
преценката на районния съд, че са налице добри характеристични данни на
подсъдимото лице, които следва да се ценят като самостоятелно смекчаващо
обстоятелство. Това е така, защото в кориците на делото не се намират
доказателства в тази насока. Като
отегчаващи обстоятелства правилно и обосновано контролираният съд е приел
количеството на инкриминираните вещи, многократно надвишаващо критерия за
съставомерния признак „големи размери“, дейността на подсъдимия, включително по
въвличане на други лица в незаконната му дейност. Независимо, че размерът на
инкриминирания тютюн е основание за квалификация на престъплението като осъществяващо
признака „големи размери“, първоинстанционният съд основателно е взел предвид,
че стойността му е в размер, значително надвишаващ 70 минимални работни заплати
за страната към момента на извършване на деянието, което следва да бъде ценено
като допълнително отегчаващо обстоятелство.
При съвкупната преценка на изложените обстоятелства районният съд
правилно е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер близък
до минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 234, ал.2, т. 3 вр. ал.1, пр.2
от НК – три години лишаване от свобода.
Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било
отложено изпълнението на така определеното наказание, за срок от пет години.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай
са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК. Чистото съдебно минало на дееца (реабилитиран) и размерът на наложеното
наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки,
визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата
инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага
същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е
необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на
подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36,
ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно
най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения
начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие
върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото. СГС намира за необходимо да отбележи, че
напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага
изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и
откъсването му от обичайната му социална среда. Евентуална такава би се явила
разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло
извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило.
При подсъдимия не са формирани престъпни навици. С оглед личността му,
законноустановените цели на наказателната репресия са постижими и без
ефективното изтърпяване на наказанието. При това, определеният максимален
изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна
функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му
изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство
за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му
наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че така отмереното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец,
и отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се
изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона, не
се явява несъразмерно и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно
- поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и
върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният
смисъл на генералната превенция по чл. 36 от НК.
Въззивният съд констатира, че районният съд неправилно
не е наложил кумулативно предвиденото в чл. 234, ал.2 от НК наказание за
извършеното престъпление „лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК“. Наказанието
„лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ се налага
не само когато за упражняването им е необходимо придобиване, по предвиден в
закона ред, на специална правоспособност, но и тогава, когато упражняването на
професията или дейността е допустимо за всеки гражданин на общо основание, без
да се предполага предварително признаване и удостоверяване на специална
правоспособност и квалификация за това. В тази връзка, удачно и целесъобразно
би било в настоящия случай, с оглед естеството на престъплението, на подсъдимия
да бъде наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност“
или „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ за
определен срок. Пропускът на районният съд да наложи кумулативно предвиденото
наказание не може да бъде отстранен в рамките на въззивното производство,
поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя reformacio in pejus и предвид обстоятелството, че
въззивното производтво е образувано само по жалба на подсъдимото лице, без да
има съответен протест от прокурора с искане за увеличаване на наказанието.
Правилно и законосъобразно съдът е постановил
предметът на престъплението – инкриминирания тютюн – да бъде отнет в полза на
държавата и унищожен, като с оглед прецизност следва да се отбележи, че
правното основание за това е разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „б“ от НК вр.
чл.234, ал.3 от НК, а цитираното в обжалвания съдебен акт правно основание по
чл.53, ал.2, б.“а“ от НК в конкретния случай не е относимо, тъй като
притежаването на тютюневи изД.я не е забранено от закона, дори и в случаите,
когато то се извършва без съответни бандероли.
Правилно съдът се е произнесъл и по останалите
веществени доказателства.
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3 и признаването
на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, законосъобразно съдът е
възложил направените по делото разноски в негова тежест.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр.
чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
13.05.2016 г., постановена от СРС, НО, 17 състав по НОХД №21626/2014 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.