Решение по дело №44/2022 на Районен съд - Карнобат

МОТИВИ към Решение № 38 ОТ 30.05.2022 г. по НОХД № 44/2022 г. по
описа на КРС

Районна прокуратура Бургас, ТО Карнобат е внесла обвинение против
А. Е. С. с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. ****, с адрес в с. ******,
общ. ****, за това, че на 19.11.2018 г. около 13.45 ч. на общински път
BGS2069 км. 9 по посока от село ****, общ. Карнобат, обл. Бургас към село
******, общ. ****, обл. Бургас при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил „******“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 20, ал. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. Т. Ж. с ЕГН
**********, изразяваща се във фрактура на дясна ключица в медиалната й
част, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен
крайник за срок от около 1,5-2 месеца и счупване на проксималната фаланга
на палеца на дясна ръка с размачкване на тъканите и лезия на дългия мускул,
довели до трайно затруднение движението на ръката за срок от около 6-8
седмици – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, вр с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 44, ал. 1 вр. с чл. 46 от ЗДВп.
В рамките на разпоредителното заседание, по искане на РП Бургас, ТО
Карнобат и защитника на подсъдимия, както и след изразено становище от
пострадалата П. Т. Ж., че не желае да се конституира като страна в процеса,
съдът на основание чл.252, ал.1 от НПК пристъпи към разглеждане на делото
по реда на Гл.28 от НПК, доколкото въпреки, че е внесен обвинителен акт, а
не Постановление от страна на прокурора, то съгласно чл. 248, ал. 5, т. 4
предл. второ, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК по аргумент за противното и на
основание чл. 252, ал. 1 от НПК е допустимо насрочването на делото и
разглеждането му по тази глава от разпоредителното заседание.
Поради това производството пред първата инстанция е протекло по реда
на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание в размер на 2 хил. лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
Защитникът на подсъдимия С. поддържа казаното от прокурора по
отношение на предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. По
същество коментира, че ударът между двете ППС е станал в лентата за
движение на ЛА „****“, тъй като специализираният автомобил е заемал и
лентата за насрещно движение. Изтъква, че обвиняемият е взел всички
възможни мерки в изпълнение на чл. 44 от ЗДвП, тъй като се е движел в
рамките на своята лента, а по отношение на чл. 46 от ЗДвП изтъква, че е
използвано единствено число, т.е. „водачът“ на МПС, а не водачите поради
което твърди, че тази разпоредба регламентирала поведението на този, който
излиза от определеното му за движение място. По отношение субективната
страна на деянието, защитникът сочи, че в случая била на лице хипотезата на
чл. 15 от НК – случайно събитие, тъй като било извън възможностите на
1

човешките сетива да предвидят подобно неблагоприятното стечение на
обстоятелствата. В заключение моли за оправдаване на подсъдимия.
В правото си на лична защита подс. С. заема активна позиция, като
твърди, че другият участник в ПТП – свид. к. има основна вина за случилото
се. Излага обстоятелства, че се движел плътно вдясно в неговата лента за
движение и нямало как да предвиди, излизайки от завоя, че срещу него ще
има друго ППС, което да заема целия път. Поради това сочи, че дори и с 48
км/ч. пак е щяло да настъпи ПТП. Смята, че отговорността не е само негова,
тъй като било практически невъзможно да се размине с товарната сонда. С
последната си дума претендира да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Е. С. е правоспособен водач от 07.05.2007 г. на
моторно превозно средство /МПС/, притежаващ СУМПС с № *******,
валидно до 09.09.2022 г. с придобити категории: “В“ и “АМ“. Същият
управлявал лек автомобил „******“ с рег. № ****. От молчевмента на
придобиване на свидетелството си за управление на МПС до 2019 г. подс.
А.С. е имал съставени седем акта за извършени нарушения по ЗДвП, за които
били издадени наказателни постановления, както и издадени пет фиша за
нарушения на ЗДвП.
На 19.11.2018 г. около 14:00 часа, лек автомобил „**** ****" с рег. №
**** се движел по общински път BGS 2069 в посока от с. ****, общ.
Карнобат, обл. Бургас за с. ******, общ. ****, обл. Бургас. Автомобилът бил
управляван от обвиняемия А. Е. С., като в купето на задната седалка пътувала
и свидетелката П. Т. Ж. - негова тъща. Скоростта на движение на автомобила
била 78,5 км/ч. По същото време и по същият път, но в обратна посока,
пътувал специален автомобил „**" с рег. № ****, управляван от свид. Г. А.
К.. Скоростта на автомобила била около 20 км. Ширината на
специалният автомобил е около 2,5 м. а ширината на лекият автомобил е
около 1, 73 м. без огледалата, следователно сборът от ширините им бил по-
голям от ширината на пътното платно, което правило практически
невъзможно разминаването им без да се предприемат допълнителни мерки за
сигурност.
Пътната настилка в района била покрита с асфалт, като по време на
произшествието била суха. Времето било ясно и с добра видимост, в светлата
част на денонощието. Пътното платно, по което се движели двете превозни
средства е с ширина около 4,05 м., като към него момент било асфалтирано и
без неравности и дупки. От двете страни на платното за движение имало
оформени банкети, обрасли с трева.
В определен момент, движейки се по посочения по-горе общински път,
след преминаване на десен завой, в посока с. ****** водачът на лекият
2

автомобил възприел като опасност движещият се срещу него специален
автомобил и предприел екстрено аварийно спиране, което довело до
блокиране на колелата на превозното средство, в резултат на което на пътя
били оставени спирачни следи. От своя страна, водачът на специалния
автомобил възприел като опасност лекият автомобил при излизането му от
завоя, затова направил опит да отклони автомобила си към дясната част на
платното за движение и десния банкет, поради което надлъжната ос на
автомобила сключила ъгъл с оста на платното за движение от около 10-12
градуса. Въпреки предприетото аварийно задействаната спирачна система,
лекият автомобил не успял да спре и на 40м. от десния завой настъпил удар,
при който „**** ****" се ударил с предната си част в предната лява част на
предната броня на специалния автомобил.
Пробите за алкохол на двамата водачи, тествани с дрегер, били
отрицателни.
След така настъпилия удар автомобилите преустановили движението си.
Подс. С. излязъл от лекия автомобил „**** ****", а свид. к. от специалния
автомобил. Двамата разговаряли за инцидента. Малко след това от
автомобила, управляван от подс. С., излязла и свид. Ж.. Последната
забелязала, че палецът на дясната й ръка „виси" и предположила, че е счупен.
Опитала да раздвижи дясната си ръка, но усетила болка в областта на рамото.
Подс. С. сигнализирал за пътно-транспортното произшествие на телефон 112,
а свид. Ж. била откарана в болницата в гр. Карнобат, а по-късно и в УМБАЛ-
Бургас.
Местопроизшествието било посетено от служители на полицията, но
същите, след разговор с водачите, преценили, че липсват основания за
образуване на ДП, поради което не запа***и местопроизшествието. Поради
тази причина, тогава не бил извършен оглед на местопроизшествието, но
полицаите направили снимки. На по-късен етап бил извършен оглед на
местопроизшествието, но без наличието на участващите в произшествието
превозни средства, както и без присъствието на двамата водачи. Поради тази
причина, по искане и на двамата водачи, в хода на разследването бил
проведен следствен експеримент, по време на който било установено точното
място на удара, като за обективен ориентир била използвана характерна
пукнатина на пътното платно и спирачният път, оставен от автомобил „****
****".
Подс. С. се движел със скорост от 78, 5 км./ч. при условия на процесната
ситуация по път с ширина 4, 05 м., по който технически правилно би било
водачите на превозните средства да се движат със скорост, която позволява
автомобилът да спре на разстояние не по-малко от половината от дължината
на пътя на своята видимост, с което нарушил правилата, залегнали в
следните разпоредби на ЗДвП - чл. 20, ал. 2 -Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
3

превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението; чл. 44, ал.1: „При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства ; чл. 46: „Когато
широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без
предприемането на допълнителни мерки за сигурност, водачът на превозното
средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на
разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на
своята видимост. ".
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
на постр. П. Т. Ж. е било причинено: фрактура на дясна ключица в
медиалната й част, което увреждане е довело до трайно затруднение
движението на десен горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване на проксималната
фаланга на палеца на дясна ръка със размачкване на тъканите и лезия на
дългия мускул, които са довели до трайно затруднение движението на ръката
за срок от около 6-8 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, като
констатираните травми били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП - и
двете средни телесни повреди по смисъла на чл.129 НК.
От заключението на съдебномедицинска експертиза относно телесните
повреди на подс. А. Е. С. се установява, че последният е получил счупване на
десен радиус (лъчева кост), което увреждане е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП и е довело до трайно затруднение движението на десен
горен крайник за срок от около 10-12 седмици, при обичаен ход на
оздравителния процес.
За установяване механизма и причините за настъпване на
произшествието, в хода на досъдебното производство е назначена съдебна
автотехническа експертиза, за изготвянето на която експертът се съобра*** с
протокол за оглед от 03.04.2019 г., поради което изчислил, че евентуалното
място на удара се намира на 111 метра от десния завой, че водачът на „****
****“ се е движел с 79 км.ч. с опасна зона за спиране от около 59 м., а
водачът на *** с 20 км.ч., като причината за ПТП била закъснялата реакция и
на двамата, като и двамата са имали техническа възможност за
предотвратяване на ПТП.
След проведен следствен експеримент се оказало, че мястото на удара е
различно от това, установено при огледа на местопроизшествие от 03.04.2019
г. (не на 111 м., а на около 40 метра от десния завой), поради което била
назначена допълнителна САТЕ, от заключението по която, се установява, че
скоростта на л.а. „**** **** преди ПТП е била около 78,5 км/ч., а скоростта
на движение на специален автомобил „** преди произшествието е била около
4

20 км/ч.
Експертът е отговорил на въпросите, касаещи поведението на двамата
водачи и причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка.
Посочил е, че времето, за което л.а. **** е изминал разстоянието от завоя до
удара е не по-малко от 5 сек, поради което водачът на *** също имал 5 сек. да
реагира. Едновременно в същата експертиза е установил, че свид. к. е имал 0,
2 сек. време за реакция на приближаващия го лек автомобил.
Поради гореспоменатите противоречия, които в ОСЗ вещото лице
изяснява като техническа грешка, е била назначена Втора съдебно
автотехническа експертиза, видно от съдържанието на която, експертът е
констатирал, че опасната зона на спиране на л.а. „**** ****" е била около 59
метра, а на специален автомобил „**" - около 9 метра. Първият контакт
според деформациите на двата автомобила бил изведен между предната част
на л.а. „**** ****" и предната лява част на са. „**" в зоната на предната
броня, като се установило, че към момента на удара „**" е навлязъл около 0,6
метра в условната пътна лента за движение на лекия автомобил. Експертът е
изтъкнал, че водачът на лекия автомобил е избрал скорост на движение, която
не би му позволила да спре на половината от разстоянието на видимост и не е
спа*** изискванията при движение в пътен участък с невъзможност за
разминаване без допълнителни мерки за сигурност, като технически
съобразената скорост на движение на лекия автомобил би била около 48,6
км/ч., а максималната възможна скорост, при която не би настъпило пътно
транспортно произшествие - 70,02 км/ч, при своевременна реакция на водача
на лекия автомобил. Посочено е още, че към момента на удара автомобил ** е
бил навлязъл с около 0,6 м. в условната пътна лента за движение на лекия
автомобил. По приложените снимки и обективни находки по платното
експертът е посочил още, че водачът на *** е насочил автомобила към десния
пътен банкет, но не е успял да освободи платното за движение, тъй като
времето, с което разполагал да прецени ситуацията и да реагира на нея (0, 2
сек.) е било недостатъчно да отклони достатъчно автомобила преди л.а. „****
****" да достигне до него и да се сблъскат.
В хода на съдебното производство при разпита вещото лице поддържа
двете допълнителни САТЕ. Изяснява защо е посочено, че към момента на
удара л.а. „****“ е заемал 2 м. от пътното платно. Поддържа тезата си,
изложена в САТЕ, че мястото на удара е на 60 см. в лентата за движение на
пътя, тъй като мястото на удара ясно си личи от спирачните следи, които е
възприел за точен показател.
Допълнително вследствие зададени от подсъдимия въпроси, изяснява,
че е възможно, поради което приема, че ширината на ЛА „****“ е 1,73м. по
данни от производител без огледалата, а не 1, 80 м. Счита,че на практика е
било възможно товарният автомобил да излезе от платното за движение и да
освободи място за разминаване, но предвид трудоемкото му управление, не е
разполагал с необходимото време, както и че ако водачът на лекия автомобил
5

се е движил с 48км/ч., нямаше да настъпи ПТП, понеже е щял да има
възможността да спре преди мястото на удара. Уточнява, че подсъдимият е
предприел аварийно спиране след завоя, при условия на което като е изминал
известно разстояние до другия автомобил, е оставили около 15 м. спирачни
следи, след което, въпреки предприетите действия, не е успял да спре, поради
което е настъпил удара, защото не се е движил със скорост такава, че да
можете да спрете на половината от разстоянието, което е виждал.
Във връзка с гореизложеното съдът установи, че основната причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е нарушението от страна на
обвиняемия на изискванията в посочените правила за движение, уредени в чл.
20, ал.2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46 от Закона за движението по пътищата.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: свидетелски
показания на пострадалата – тъща на подсъдимия П. Т. Ж. (частично),
водачът на **** - Г. А. к., полицейските служители - И. П. П. и П. Н. Р., както
и частично от разпита на подс. А. Е. С. в хода на досъдебното производство и
обясненията, дадени в съдебна фаза; Писмени доказателства и
доказателствени средства: медицински документи - епикриза (л.22, л.89 по
ДП ), резултат от разчитане на рентгенова снимка (л. 90), фиш за консултации
и лечение от стационарен екип, фотоснимки (л. 23-25), протокол за оглед;
АУАН (л. 11), справка нарушител-водач на Г. К. и на А.С. (л. 29-30), справка
за съдимост; справка регистрирано обаждане на тел. 112 (л. 7), протокол за
доброволно предаване ведно с фотоснимки (л. 22), протокол от следствен
експеримент ведно с препис и фотоалбум (л. 30-36) Експертизи:
съдебномедицинска (л. 91-92 по ДП), допълнителна съдебна автотехническа
(л. 37-48) и допълнителна съдебна автотехническа експертиза (л. 87-98).
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящия състав, се извеждат въз основа на преценката на всички събрани в
хода на наказателното производство гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира обясненията на подс. С. по отношение датата,
времето, пътната обстановка, посоката му на движение, възприемането на
движещия се срещу него товарен автомобил, задействането на спирачната
уредба, травматичните увреждания, получени от него и тъщата му,
обаждането му на тел. 112 и това, че насрещно движещият се ** е бил
навлязъл частично в неговата (на лекия автомобил) лента. В тази част
обясненията му кореспондират с показанията на свид. к. и пострадалата Ж.,
с протокола за проведен следствен експеримент на местопроизшествието, с
откритите и описани в него обективни находки и заключенията на
допълнителните автотехнически експертизи.
Съдът не приема за достоверни обясненията на подс. С.,че е шофирал с
около 60 км/ч, както и че от дясната страна на пътя имало скала, поради което
той нямал възможност да отбие встрани, доколкото по делото от назначените
САТЕ се установи, че скоростта му е била около 78 км/ч, а от приобщените
ВД – снимки не се установява след тревистата част на банкета да продължава
скално образувание. По изложените съображения съдът не кредитира и
6

показанията на свид. Ж. в тази им част , както и твърдението, че камионът се
е движел в средата на пътя, тъй като са в противоречие както с гласните
доказателства по делото, така и с протокола за следствен експеримент и
допълнителните САТЕ.
Съдът не кредитира онази част от показанията на свид. к., в които
последният твърди, че се е движел с 10-15 км/ч, че той се е обадил на тел. 112
и че водачът на „**** ****“ не е имал никакви наранявания, тъй като
последните се опровергават в тази си част от назначените по делото
допълнителни САТЕ, от справката за регистрирано обаждане на тел. 112 и от
съдебно медицинската експертиза на А.С..
Показанията на свидетелите И. П. и П. Р. също следва да бъдат
кредитирани с доверие, тъй като няма никаква причина за колебание досежно
истинността им.
Съдът дава вяра на установеното в хода на изготвянето на посочените
експертизи, тъй като същите се основават на законите на физиката,
механиката и математиката, които са константни, докато възприятията на
свидетелите са субективни и могат да бъдат неточни тъй като не са имали и
достатъчно време за наблюдение и за фокусиране на вниманието, които да
обосноват коректност на изложеното от тях. Същите възпроизвеждат неточно
фактите, тъй като позициите им на наблюдение и времето, за което ги
възприемат се е отра***о на акуратността на възприятията им.
В останалата си част съдът кредитира всички доказателства, тъй като
същите са еднопосочни, взаимно допълващи се и подкрепящи се и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и установена на съдебна фаза.
Съдът дава вяра на свидетелските показания доколкото същите са
добросъвестно изложени от всички свидетели, касаят обстоятелства лично
възприети от тях и допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът не намира основания да се съмнява в достоверността на което и да е от
показанията извън горепосоченото и то по независещи от свидетеля причини.
Изготвените допълнителни съдебно-автотехнически експертизи, както и
двете съдебно-медицински такива съдът кредитира като компетентно
изготвени и обосновани, подробно мотивирани и обективни. Същите са
установили факти по делото чрез приложението на специални знания в
областта съответно на техниката, механиката, физиката и математиката, както
и на медицината, каквито съдът не притежава, по достатъчно адекватен и
академичен начин.
Съдът намира, че въпреки че в изходните материали на
автотехническата експертиза експертът е ползвал показания на подс. С.,
дадени в процесуалното му качество на свидетел, то резултатите от
експертното заключение не са опорочени, тъй като експертът е длъжен да
събира всякакви данни, необходими за разкриване на обективната истина при
изготвянето на своето заключение. Същият не е обвързан от ограниченията в
7

НПК, които не позволяват използването на такива показания като
доказателствени средства. Експертът може да събира релевантни данни и от
източници, които не могат да се ползват като доказателства в процеса, стига
след това да е извършил достатъчно проверовъчна дейност и да е обосновал
изводите си. В настоящият случай това е сторено, като са извършени
достатъчно изчисления и анализаторска дейност, за да бъдат установени
фактите приети за обективна истина от съда. Показанията дадени от
обвиняемите в качеството им на свидетели, не се ползвани от съда и не са
подлагани на анализ при постановяване на решението, с което е спазен чл.
118, ал.1 от НПК.
Съдът констатира, че назначената автотехническа експертиза си
противоречи с допълнителните такива по въпроса: „Да се определят
скоростите на движение на **** *** и на ** преди настъпване на ПТП и в
момента на удара?“. Съдът кредитира заключението на допълнителните
САТЕ, тъй като в тях са събрани и проверени повече данни в сравнение с
първоначалната, а именно – след изготвения протокол за следствен
експеримент, която ги прави по-обосновани и по-точни при
възпроизвеждането на фактите при настъпилото ПТП. Установяването на
точното място на удара на пътното платно въз основа на обективни данни и
извършването на необходимите в тази връзка замервания са от първостепенно
значение за изясняване техническите причини за настъпване на
произшествието, а оттам и за установяване наличието на правомерно или
неправомерно поведение на участниците в ПТП с оглед ангажиране на
наказателната им отговорност. Ето защо, правилно е било решението на
органите на досъдебното производство да се извърши следствен експеримент
с участието на водачите на двете превозни средства, с който да се провери
достоверността на свидетелските показания на полицейските служители и на
свид. Ж. и да се проверят следствените версии относно техническата причина
за настъпването на ПТП, като се установи от спомените участниците в него,
точното място на удара, местоположението на автомобилите след него, както
и да се направят съответните замервания. При спазване на изискванията на
НПК, по време на извършване на следствения експеримент е бил съставен
протокол, който е бил подписан от всички заинтересовани страни без
възражение, поради което същият като годно писмено доказателствено
средство, правилно е послужил за изготвяне на последвалите две експертни
заключения по назначените допълнителни САТЕ. В тази връзка, доколкото
установеното при проведения следствен експеримент място на удара се
оказало различно от това, установено при огледа на местопроизшествие от
03.04.2019 г. (не на 111 м., а на около 40 метра от десния завой), обясними са
различията в изчисленията на вещото лице, в първоначалната и в
допълнителните експертизи, досежно отстоянията на двата автомобила от
мястото на удара, а също и един от друг, в момента на възникване на
опасността от ПТП, респ. досежно времето, което са имали водачите, за да
реагират на тази опасност. Поради това съдът възприема, че водачът на „****
8

****“ се е движел с 78, 5 км/ч, а водачът на ** – с около 20 км/ч, при която
скорост опасната зона за спиране на „**** ****“ е била 59 м., а на ** – 9 м.
Водачът на товарния автомобил е направил опит да се отклони към дясната
част на платното за движение, поради което е сключил ъгъл с оста на пътя от
около 10-12 гр., като л.а. **** при движение със скорост най-много 70, 02
км/ч при своевременна реакция на шофьора би предотвратил ПТП, като
технически съобразената скорост е изчислена на 48, 6 км/ч.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемия А. Е. С. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343, ал.1 б „б“ пр.2 вр. чл. 342
ал 1, пр. 3 то НК, тъй като на **** г. в гр. ****, с адрес в с. ******, общ.
****, за това, че на 19.11.2018 г. около 13.45 ч. на общински път BGS2069 км.
9 по посока от село ****, общ. Карнобат, обл. Бургас към село ******, общ.
****, обл. Бургас при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „******“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 -Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл. 44, ал.1: „При разминаване водачите на насрещно движещите
се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства ;
- чл. 46: „Когато широчината на пътя не позволява разминаване
между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за
сигурност, водачът на превозното средство трябва да се движи с такава
скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от
дължината на пътя в зоната на своята видимост. "
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. Т. Ж. с
ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дясна ключица в медиалната
й част, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен
крайник за срок от около 1,5-2 месеца и счупване на проксималната фаланга
на палеца на дясна ръка с размачкване на тъканите и лезия на дългия мускул,
довели до трайно затруднение движението на ръката за срок от около 6-8
седмици - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, които са
свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или
неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
9

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за
съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената
съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение
на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат.
Текстът на чл. 20, ал. 2 от ЗДП регламентира поведението на водачите
на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на
максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за
безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка (в т.
см. Решение № 5ЗЗ/31.01.2001 г. по н. д. № 379/2000 г. на І н. о., ВКС,
Решение № 28/23.02.2009 г. по н. д. № 7ЗЗ/2008 г. на І н. о., ВКС, Решение №
160/01.04.2010 г. по н. д. № 42/2010 г. на ІІ н. о., ВКС) Общоприето е че
съобразена скорост е онази скорост, която дава възможност на водача да
намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението
/извън "опасната зона" за спиране/. Величината й зависи от множество
неизчерпателно изброени в чл. 20 от ЗДвП фактори с отрицателно влияние и
водещи до затрудняване на движението, имащи обективен и субективен
характер. В случая по назначената втора допълнителна САТЕ експертът е
установил, че л.а. **** **** се е движел със скорост 78, 5 км/ч по
четвъртокласен път без маркировка с ширина 4, 05 м. Следователно може да
се направи обоснован извод, че С. е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не
е съобра*** скоростта си със състоянието на пътя, за да има възможност да
спре пред всяко предвидимо препятствие – доколкото насрещно движещият
се *** би могъл да бъде „предвидимо“ препятствие, тъй като подсъдимият в
обясненията си по чл. 277 от НПК в открито съдебно заседание заявява, че и
преди е минавал по този път, срещал е други товарни камиони, които
пренасят дърва и никога не е имал проблем да ги размине.
Що се отнася до нарушението на чл. 44 от ЗДвП следва да се има
предвид, че от заключението по втората ДСАТЕ, както вследствие разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че подсъдимият, излизайки от
десен завой със 78,5 км/ч и задействайки спирачната уредба, се е намирал в
момента на сблъсъка на разстояние от 20-30 см от дясната граница на
платното за движение, като автомобилът му е бил изнесен наляво.
Следователно той действително се е движел в неговата условна лента за
движение, предвид липсата на маркировка, но (за разлика от водача на **) не
е направил (или по-скоро не е имал обективното време за реакция, предвид
избраната скорост) опит да отклони лекия си автомобил надясно към пътния
банкет. В свидетелските си показания от досъдебното производство подс. С.
твърди, че вдясно от него имало скала, което не се установява от приложения
по ДП снимков материал, както вече бе споменато. Поради което съдът
намира, че е на лице и нарушение на чл. 44 от ЗДвП, тъй като липсват
индиции С. да се е опитал да осигури достатъчно странично разстояние, за да
се размине с нарещно движещото се превозно средство.
10

От доказателствата по делото безспорно се установява и нарушение на
чл. 46 от ЗДВП, тъй като подс. С. не се е движел със скорост, позволяваща му
да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в
зоната на своята видимост, поради което предизвикал ПТП с насрещно
движещия се **. Съгл. втората допълнителна САТЕ технически съобразената
му скорост би била 48, 6 км/ч, а максималната възможна, при която не би
настъпило произшествие – 70, 02 км/ч. Въпреки това водачът съзнателно е
избрал скоростта на движение (78, 5 км/ч) и е бил наясно, че се движи извън
населено място по четвъртокласен път с ширина 4, 05 м., по който и преди е
срещал товарни автомобили – при което последният е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46 от ЗДвП, като нарушението е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат, а именно ударът с
насрещно движещия се **, при който свид. Ж. е получила посочените
травматични увреждания. Това е изводимо и от заключението на втората
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, която посочва, че при
движение със съобразена скорост удар между двете МПСта, е нямало да
настъпи.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява
и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро НК, престъпен
резултат- причинена средна телесна повреда, в случая под формата на трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия и самият подсъдим
релевират възражение за съпричиняване от страна на свид. к., тъй като
последният е шофирал „**“, който с широчината си от 2,5 м., навлизал в
мислената лента за движение на подс. С.. Последното се установява и от
допълнителната САТЕ, вещото лице по която в отговор на задача три е
установило, че товарният автомобил навлизал в условната пътна лента за
движение на лекия автомобил с 0, 6 метра. Действително съгл. чл. 16, ал. 1 от
ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. Но следва да се има предвид и че съгл. чл. 15,
ал. 3 от ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или
от пътен знак, а когато няма такива (какъвто е процесният случай) - от
водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на
ППС и от необходимото странично разстояние между тях. Предвид
направеното възражение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП
е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на
последния и на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът
следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП. При определяне степента на съпричиняване е необходимо
да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като
съразмерността на действията /бездействията/ на шофьора на *** с останалите
11

фактори, причинили произшествието, ще определят и евентуалния му принос
му за настъпването на вредите. При преценка поведението на последния
решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за
осигуряване безопасност на движението, не само задължението на водача да
избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му
позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на
пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди.
Следва да се отчете с конкретика поведението на свид. к. (първоначално
привлечен като обвиняем по ДП, спрямо който последното е частично
прекратено), всички негови действия и допуснати от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни
норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в
съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, може да се определи
съпричиняване от страна на шофьора на ***. Следователно – на първо място
свид. к. се движи с около 20 км/ч., опасното му зона за спиране е 9 м. Липсват
доказателства, че Г. к., като водач на специален автомобил „**" е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата и с това да е станал
причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие и по
непредпазливост да е причинил съставомерна телесна повреда на другия
участник в катастрофата. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства и най-вече от експертните заключения на вещото лице по
назначените допълнителни САТЕ от 08.07.2020 г. и от 15.03.2021 г. сочат, че
след като е забелязал насрещно движещият се лек автомобил, к., като водач на
специалния автомобил, е направил опит да отклони автомобила си към
дясната част на платното за движение и десния банкет, но поради високата
скорост на движение на автомобила „****", не е съумял навреме да изтегли
целият автомобил в крайната дясна част на пътя, тъй като маневрирането му е
изключително трудоемко, както изяснява вещото лице при разпита му в
съдебно заседание. Този извод се доказва от обстоятелството, че надлъжната
ос на автомобила му е сключвала ъгъл с оста на платното за движение от
около 10¬12 градуса. Следователно, може обосновано да се приеме, че
обвиняемият к. е предприел всичко зависещо от него, за да изпълни
задължението си, вменено му с чл. 44, ал.1 от ЗДвП. Няма обективни данни
по делото или въведени твърдения товарният автомобил ** да е със
специален режим на движение, да се явява извънгабаритен или да съществува
за водачите на автомобили с подобни габарити (2,5 ширина) да избират
предварително подходящ маршрут за движение. От доводите на защитата
излиза, че подобни ППС изобщо не бива да се движат в пътища със стеснени
участъци, понеже те иманентно ще представляват опасност за движението,
която би станала причина за ПТП, но разпоредба, която да посочва подобна
забрана не е посочена. Освен това и независимо от гореизложеното следва да
се има предвид и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, според която ако
12

разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието
стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства, осъществяването на спиране е
вменено в задължение от закона на водача на лекия автомобил, чиято лента е
заета от опасността.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че в случая не е на
лице съпричиняване на вредоносния резултат от свид. к., въпреки че неговото
превозно средство е навлизало частично в съседната условна лента за
движение.
По отношение на субективната страна на деянието : Престъплението по
чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на психическото отношение на
дееца. От една страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В
процесния случай това е изводимо от обективните находки по делото за подс.
С., от съзнателно избраната несъобразена скорост, съчетана с липсата на
критична оценка за създадената опасност за останалите участници в
движението при движение със скорост от 78,5 км/ч на път с ширина 4, 05 м.
Към съставомерния резултат, обаче извършителят се отнася
непредпазливо - не предвижда настъпването на обществено опасния резултат,
но е и могъл и е бил длъжен да го предвиди. В процесния случай
задължението на подсъдимия да предвиди настъпването на съставомерните
последици се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС.
Конкретната му възможност да го предвиди пък следва от особеностите на
пътната обстановка, в която не са били налице фактори, които да
възпрепятстват ефективното възприемане, при все, че самият подсъдим
твърди, че и преди е попадал в подобни ситуации, разминавайки се с товарни
автомобили, като никога не е имал проблем с тях.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия релевира възражение
за наличие на случайно деяние по чл. 15 от НК, посочвайки, че С. не е могъл
и не е бил длъжен да предполага за настъпването на общественоопасните
последици, тъй като е било извън възможностите на човешките сетива да
реагира на възникналата опасност.
Възражението е неоснователно. Скоростта от 78,5 км/ч, с която С. е
управлявал автомобила, не може да бъде определена като съответстваща на
усложнената пътна обстановка. До този извод се стига, като се съобрази
автотехническата експертиза, която е посочила в абсолютната величина с
каква скорост трябва да се движи моторното превозно средство, за да не
настъпи злополуката в рамките на толкова стеснен пътен участък след десен
завой. Така според заключението на експерта ударът е бил предотвратим дори
при избрана скорост на движение от порядъка на 70, 02 км/ч, при технически
съобразена скорост от 48, 6 км/ч. В този случай (при скорост 78, 5 км/ч)
опасната зона е 59 м. Понеже насрещно движещия се *** е можел да бъде
възприет от подсъдимия за първи път на разстояние извън опасната зона –
13

при излизане от десния завой и разбира се при избор на скорост по-ниска от
процесната, произшествието с товарния автомобил е било технически
предотвратимо. Следователно скоростта, с която подсъдимият е управлявал
автомобила, е била неподходяща и завишена в този участък на пътя.
Следователно подс. С. като водач на МПС, е длъжен, съобразявайки
посочените фактори и обстоятелства, да определи безопасната скорост за
преминаване, защото в този участък е закономерно появяването на опасност
за движението. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимият е могъл
и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност за движението, каквато
представляват насрещно движещи се коли – по двулентов асфалтиран път,
нерегулиран със знаци и с ширина 4, 05 м. Следователно той е длъжен да има
готовност за предотвратяване на удар с идващ срещу него автомобил. Тази
готовност, наред с останалите изисквания, които съдържа чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
включва и задължението при усложнена пътна обстановка да определи такава
величина на скоростта на движение, която при появата на опасност извън
опасната зона на избраната скорост ще му позволи чрез извършване на
нормативно определените в закона действия да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие със съставомерни последици. Понеже не е
изпълнил това си задължение, подсъдимият извършва нарушение на основно
правило за движение, което е основание за ангажиране наказателната му
отговорност. Щом като сам се поставя в положение на невъзможност да
предотврати удара с насрещния товарен автомобил, той не може да се
позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е
изпълнил нормативно вменените му задължения за движение със съобразена
скорост, чието спазване би му позволило да избегне пътнотранспортното
произшествие. Следователно подсъдимият не може да се позовава на
оневиняващото основание по чл. 15 НК (в т. см. и Решение № 181 от
27.XII.1994 г. по н. д. № 188/94 г., ВК)
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343, ал.1 б „б“ пр.2
вр. чл. 342 ал 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода или
пробация; подсъдимият е реабилитиран (въпрос, обсъждан в рамките на
разпоредително заседание) и не е освобождаван от наказателна отговорност,
от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице
условията и за подс. С. за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 А НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание на подс. С.,
съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения
/засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена
значимост /, степента на засягане на същите, намерила израз във вида на
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете
и причиненият обществено опасен резултат - на пострадалото лице са
14

причинени две съставомерни средни телесни повреди изразяваща се в две
наранявания на горния десен крайник.
При определянето на размера на глобата съдът съобрази и личността на
обвиняемия - средна възраст, реабилитиран, работещ. Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът намира, че на обвиняемия следва да се
наложи глоба в размер на 2000 лв.
Във връзка с възможността по чл. 78а, ал.4 от НК, съдът да наложи или
не наказание лишаване от право да управлява МПС съдът намери следното:
Съдът, за да наложи предвиденото в чл. 343Г наказание взе предвид
справката за нарушител/водач А. Е. С., от която е видно че от момента на
придобиване на свидетелството си за управление на МПС – май 2007 г. до
края на 2018 г., когато е била изготвена справката по ДП, подс. А.С. е имал
дванадесет нарушения на ЗДвП. Съдът следва да уточни, че не счита
извършените нарушения на ЗДвП като отегчаващо отговорността
обстоятелство, но счита, че те може да го характеризира като водач склонен
да извършва нарушения и да не се съобразява с ограниченията за скорост.
Тази му характеристика като шофьор дава основание на съдът да наложи и
допълнителното наказание предвидено в чл. 343Г от НК, а именно лишаване
от права за срок от четири месеца, който следва да бъде достатъчен за
поправянето на дееца и постигането на целите на наказанието.
Така определеното наказание като съвкупност от глоба и лишаване от
правоуправление съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия и счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето му без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. Размерът
на глобата съответства и на имуществения статус на подсъдимия.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати разноските по делото в размер на 1 265, 60 лв. по сметка на ОД на
МВР гр. Бургас, както и пет лева по сметка на КРС в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

15

Номер на акта:	38
Дата:	30 май 2022 г.
Съдия:	Тонка Ванева Мархолева

Дело:	20222130200044
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 март 2022 г.

Решение по дело №44/2022 на Районен съд - Карнобат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите