№ 1143
гр. Благоевград, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500898 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
и е образувано по частна жалба вх.№ 506332/09.08.2021 г., подадена от П. ВЛ. АЛ., ЕГН
**********, действащ чрез адв.П.С. срещу определение № 502767/27.07.2021 година,
постановено по гр.д. № 1058/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог, с което е спряно
производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 97/2019 г. по описа
на същия съд.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради
постановяването му преди да се произнесе по наведено от жалбоподателя, в срока за отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК, възражение за нередовност на исковата молба,
изразяващо се в несъобразяването й с чл.128, т.2 от ГПК. Сочи, че ищецът не е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, същевременно не е представил
доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса. С изложеното обосновава
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на районната инстанция за
произнасяне по въпросите за редовността на исковата молба. Не претендира съдебни
разноски.
Препис от частната жалба е надлежно връчен на насрещната страна, на 10.09.2021 г., която
не депозира отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Окръжен съд-Благоевград, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – ответник в първоинстанционното
производство, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
По същество жалбата е основателна.
1
Производството по гр.д. № 1058/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог е образувано въз
основа на искова молба, обективираща претенция на ОЛ. К. Ф. от с.Д., община П., действащ
чрез пълномощник адв.В., с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу П. ВЛ. АЛ., ЕГН
********** да бъде осъден да заплати сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени от нанесен на ищеца от ответника побой и отправени
закани за убийство. В изложението на молбата се сочи, че през месец декември 2017 г.
ответникът е нанесъл побой на ищеца и е отправил закани за убийство, в следствие на които
Ф. е претърпял болки и страдания. Твърди се, че релевираното в исковата молба
противоправно деяние е предмет на разследване по нохд № 97/2019 г. по описа на РС-
Разлог, висящо към датата на депозиране на исковата молба в съда /27.10.2020 г./. Ищецът е
заявил и искане за спиране на производството по делото до постановяване на съдебен акт,
влязъл в сила, по горецитираното наказателно общ характер дело. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства. Не е представен документ за платена държавна такса.
С разпореждане № 504556/13.11.2020 г. съдът е приложил санкцията на чл.129, ал.2 във вр.с
чл.127, ал.1, т.2 от ГПК като е дал указания на ищеца да отстрани пропуск в исковата молба
като представи, в едноседмичен срок, данни за ЕГН-то си /на молителя/. С молба от
18.12.2020 г. ищецът е изпълнил съдебното разпореждане, поради което съдът е предприел
действия по размяна на книжата –разпореждане № 500659/ 04.02.2021 г.
В едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е заявил възражение за
нередовност на исковата молба поради несъобразяването й с чл.128, т.2 от ГПК. В отговора
се сочи, че ищецът не е освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск,
поради което към исковата молба следва да се приложи доказателство за платена такава по
сметка на сезирания съд.
След изтичане на срока за писмен отговор /по чл.131 ГПК/, с определение №
502767/27.07.2021 година, съдът, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, след като е разгледал
заявеното с исковата молба искане за спиране на делото, е постановил спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на нохд № 97/2019 г.
по описа на същия съд. Препис от акта е изпратен на страните.
На 09.08.2021 г. ответникът е получил препис от определение № 502767/27.07.2021 година
като на същата дата е депозирал пред районния съд частната жалба, предмет на настоящото
производство.
Наведените в частната жалба доводи са основателни, поради което същата следва да бъде
уважена.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и петитум, несъмнено е в казуса, че
предявеният от Кирил Ф. срещу П.А., пред районната инстанция иск е за неимуществени
вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което няма влязла в сила присъда, с
правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Няма спор, че искът е
оценяем, поради което редовното сезиране на съда предпоставя към исковата молба да е
приложено доказателство, удостоверяващо заплатена от ищеца, по сметка на съда, държавна
такса, съобразно разпоредбите на чл.128, т.2 във вр. с чл.71, ал.1, изр.първо ГПК, чл.69, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа по ГПК. По делото няма доказателства, сочещи на изпълнение
на това задължение на ищеца, същевременно няма данни същият да е освободен от такси и
разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, от което следва категоричен извод, че исковата
молба е нередовна поради неизпълнение на императива на чл.128, т.2 от ГПК. В този смисъл
съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че към датата на
постановяване на атакуваното определение исковата молба е била нередовна по смисъла на
чл.129, ал.2 от ГПК.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, и приложените към същата писмени
2
доказателства, несъмнено е, че към момента на образуване на делото пред районния съд,
няма постановена присъда, влязла в сила, по нохд № 97/2019 г. по описа на Районен съд-
Разлог, поради което в казуса е неприложима нормата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК /съгласно
която ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има
влязла в сила присъда, не дължи такси и разноски по делото/.
Съгласно установената практика на ВКС, нередовната искова молба съставлява процесуална
пречка за движение на делото, поради което до отстраняване на недостатъците й съдът не е
обвързан със задължение да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по
чл.129 от ГПК, респективно да преценява дали са налице други особени пречки по
движението на делото, представляващи отклонения в развитието на производството, за да
приложи нормата чл.229, ал.1, т.4 от ГПК /вж Определение № 149/01.04.2020 г. по дело №
259/2020 г. на ВКС, II т.о., с което е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли
да бъде постановено определение за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
преди да бъдат предприети действията по отстраняване нередовностите на исковата молба/.
Предвид горното обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за предприемане на действия по
отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 502767/27.07.2021 година, постановено
по гр.д. № 1058/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог, с което е спряно производството по
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 97/2019 г. по описа на същия
съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Разлог за продължаване на съдопроизводството с действия
по отстраняване нередовностите на исковата молба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3