Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І – ви тричленен състав,
в публично
заседание на деветнадесети май през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 736 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от депозирана
от Дирекция „Инспекция по труда“ чрез юриск. Б.Н. срещу Решение №
276/21.02.2022 г. по НАХД № 423/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVІІ
състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2100111/20.10.2021
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на
„ГИП-ВЙ 2012“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Перла“ № 16, представлявано от Е.Х.А., за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. Оспорва се с основанията на
чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи
се, че постановеното от Районен съд-Варна решение е в противоречие с
материалния закон. Твърди, че съставът
на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда за неизпълнено предписание, е реализиран. Аргументира
се, че макар съдържанието на предписанието - да се документира провеждането на
инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа преди да се
възложи самостоятелна работа на работниците и служителите да съвпада с
правилата за поведение разписани в Наредба № РД-07-2, то същите две деяния, а
именно това за документиране на инструктаж на работното място и това по чл.
415, ал. 1 от КТ остават състави на различни нарушения, предвид различния си
фактически състав. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд в мотивите си е
коментирал законосъобразността на самото предписание. Моли решението на Районен
съд-Варна да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. В съдебно
заседание чрез процесуален представител – ст. юриск. Н. поддържа жалбата.
Излага идентични с тези в касационната жалба съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение, като
прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – „ГИП-ВЙ 2012“ ЕООД, гр. Варна
чрез процесуален представител – адв. Ю. Г. в писмен отговор вх. №20079/25.03.2022г.
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното Решение да бъде
оставено в сила, а в условията на евентуалност претендира маловажност на
извършеното нарушение. В съдебно
заседание процесуалният представител поддържа отговора и претендира разноски за
настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което
пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. С НП № 03-2100111/20.10.2021 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500, 00 лева на
основание чл.416, ал. 5, вр. чл.415, ал.1 от КТ. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие – дружеството-работодател не е изпълнило задължително
предписание №3 на контролен орган, дадено с Протокол №ПР2029225/21.10.2020г. на
24.08.2021 г. в склад-хладилни камери, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Перла“
№16, като е
допуснало до самостоятелна работа В. П. Г. на длъжност
„Демонстратор“, преди да е документирано провеждането на инструктаж на
работното място. Нарушението е установено с писмени документи - Протокол
№ПР2029225/21.10.2020г., книга за инструктаж, трудов договор №280/23.08.2021г. Въз
основа на събраните писмени документи и след събиране и на гласни
доказателства, районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на пълно, точно и
ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички
съставомерни факти, особено тези, касаещи датата на нарушението и
съставомерността от обективна и субективна страна, предвид крайният срок за
изпълнение на предписанието – 29.10.2020г., който към установената дата в НП –
24.08.2021г. е бил изтекъл с повече от 10 месеца. Приел е, че с оглед
разпоредбата на чл. 11. ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г, неправилно на работодателя
е вменено в задължение провеждането на задължителния инструктаж, вместо същото
да се вмени на съответното длъжностно лице, определено от работодателя. С
горните мотиви въззивният съд е отменил процесното НП.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Наведените
в касационната жалба доводи за съставомерност на извършеното са неоснователни и
не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и ал.2
от НПК за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Правилно въззивния съд е заключил, че субект на задължението по
чл. 11, ал. 5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. - за документиране на
инструктажа в книгата за инструктажи и на задължението по чл. 11, ал. 2 от
същата наредба - за провеждане на самия инструктаж е длъжностното лице, което
работодателя трябва да определи по реда на чл. 11, ал. 2 от наредбата. Самият
работодател носи отговорност единствено за неизпълнение на задълженията му по
чл. 11, ал. 1 от Наредбата, а именно – ако изобщо не е определил лице за провеждането
на инструктаж и по чл. 3 от нея – ако е допуснал до работа работник, който не е
инструктиран, при неизпълнението на което изпълнителното деяние на евентуалното
административно нарушение би било различно от описаното в обжалваното НП. В
тази връзка неизпълнението на даденото предписание по т. 3 от коментирания Протокол
от 21.10.2020 г. не може да се вмени в отговорност на дружеството – работодател,
поради което е налице несъставомерност на извършеното деяние, което налага
извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Правилни са и изводите на районния съд, че на
документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В
разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен
инструктаж на работното място на В. Г. и ако да –
на коя дата, който не е бил документиран. Горното е от съществено значение, тъй
като при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да
документира такъв.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявеното
искане претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е
основателна. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК "ГИП ВЙ
2012" ЕООД претендира разноски в размер на 420 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представена разписка.
Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е
основателно. Доколкото делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането на само едно открито съдебно
заседание, съдът счита, че на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в регламентирания в чл.
18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно – 405
лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 276/21.02.2022
г. постановено по АНД № 423/2022 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна да заплати на
„ГИП-ВЙ 2012“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.”Перла” № 16, представлявано от управителя Е.Х.А. сума в размер на 405
/четиристотин и пет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.