РЕШЕНИЕ
№_198_
гр. Перник 06.06.2019 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Перник гражданска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОМАН
НИКОЛОВ
при
участието на секретаря ______________, след като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 289 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба от 05.06.2019 г. процесуалния представител на ищцата – адвокат М.З.
***, моли съда да се произнесе с допълнително Решение, в което да измени
постановеното Решение в частта за
разноските относно адвокатските възнаграждения.
Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени
същите, намира за установено и доказано следното:
С решение № 153 от 09.05.2019 г. съдът е отхвърлил предявените от М.Е.В.
срещу Т.К.Б., Л.К.Б., Д.С.Б., В.К.П. и М.Ц.П. искове.
С решението съдът е осъдил ищцата да заплати както следва: на Т.К.Б. и Л.К.Б.,
сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща направени по делото
разноски; на Д.С.Б., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направени
по делото разноски и на В.К.П. и М.Ц.П., сумата от 1920 лв. (хиляда деветстотин
и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да
допълни или измени решението в частта му за разноските. Разпоредбата
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт
в частта му, в която е определена отговорността за разноски, установени като
изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК – допълване, обхваща случаите, при които съдът не се
е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората
хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Съгласно
т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е
поискала присъждането на разноски следва да представи списък на разноските.
Правната последици от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено
със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80,
изр. 2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно –
представянето на списък на разноските. Липсата й води до ненадлежно упражняване
на правото да се иска изменение на решението, поради което в този случай
искането е недопустимо.
В
разглеждания случай в първоинстанционното исково производство ответниците са
релевирали своевременно искане за присъждане на разноски (още в отговорите на исковата
молба), като до приключване на последното съдебно заседание са представили
списъци на разноските по чл. 80 ГПК както следва: Т.К.Б. и Л.К.Б.,
сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева), от които 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лв.
внесен хонорар за вещо лице; Д.С.Б.
сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и В.К.П. и М.Ц.П. сумата от 1920 лв. (хиляда деветстотин и
двадесет лева), от които 1700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 180 лв.
внесен хонорар за вещо лице и 40 лв. внесени за издаване на съдебни
удостоверения.
С постановеното
решение в тежест на ищцата са били възложени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от ответниците
разноски в производство в размер на посочените по-горе суми.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. Спорният въпрос в настоящото
производство се свежда именно до начина на приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът счита, че делото се характеризира с фактическа
и правна сложност при преценка на допустимостта, съответно на основателността
на иска. Предявени са пет субективно съединени иска в условията на
алтернативност. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
съобразно сложността на делото, съдът взе предвид и, че за сложността на делото
не може да се изхожда дефинитивно от размера на материалния интерес по делото.
В конкретното производство ответниците са депозирали отговори на исковата
молба; по делото са събрани доказателства, представени или поискани от ответниците,
проведени са шест съдебни заседания с множество реплики и дуплики, като са изслушани
и четири вещи лица. Заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на
процесуалните им права. Както е отбелязано и в Решението, чието изменение се
иска уговореното и заплатено от
ответниците адвокатско възнаграждение не надвишава минималните размери на
адвокатското възнаграждение, определени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на адв. М.З. ***, в
качеството й на процесуален представител на М.Е.В., с ЕГН: **********,***,
за изменение на решение № 153 от 09.05.2019 г., в
частта за разноските КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София, в 14 -
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.