Решение по дело №1045/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1080
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20233110201045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Д.а
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20233110201045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Стар Пост ” ООД, представлявано от Д. Д.В., против Наказателно
постановление № 03-013644/30.06.2021г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стар Пост ” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5
000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ. С жалбата се
навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, сочи се, че лицето не е полагало труд
вм обекта – офис на дружеството. В АУАН и НП липсва пълно описание на
нарушението, в нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради
това се иска цялостната отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност-намаляване на размера на наложената
санкция.Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител. По същество се излага становище, че между работника и
дружеството е имало сключен граждански договор, както и че отношенията
между тях не са били трудово – правни, респективно че не е налице
нарушение на КТ. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено
изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното: На 15.04.2021г., служители на
Дирекция “Областна инспекция по труда” - Варна, сред които св. Д.,
извършили проверка в офис на „Стар пост“ ООД, намиращ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Икономов“ № 20. Повод за това било изпратено от ИА „ГИТ“-
София писмо с искане да бъде извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в обекти на дружеството. Вътре в офиса на „Стар пост“ ООД
св. Д. видяла, че има две лица, на които предоставили да попълнят
декларации. Едно от лицата – Г. М. И. в декларацията си посочил, че работи
за „Стар пост“ ООД от като куриер, с работно време от 09.00ч. до 14.00ч., с
работно място офиса на „Стар пост“ ООД на ул.“Тодор Икономов“ № 20, че
има сключен договор, че извършва разнос на пощенски пратки срещу
възнаграждение от 27.00лева на месец, че почивни дни са събота и неделя, че
има 30мин.почивка в работния ден. Посочило още, че всеки ден се явява в
офиса на фирмата, взима пратки и ги разнася на определени адреси в община
Белослав. За „ Стар пост ” ООД била връчена призовка, като представител на
дружеството следвало да се яви в ДИТ-Варна и да представи подробно
описани документи. Сред представените в последствие документи бил
Граждански договор, сключен между „Стар пост ” ООД и Г.М. И. за
изпълнение на услуги по пренасяне и доставка на писма, документи и пратки.
Според него И. бил приел да изпълнява за възложителя работа, извършването
на която не е обвързано с определени работно време и работно място. За
услугата се дължало заплащане от 0,02/0,04 лева или 0,10/0,15 лева. Срокът,
за който бил сключен договора бил от 12.03.2021г., до 30.06.2021г. За
установеното при проверката бил съставен доклад, съобразно изискванията,
посочени в писмото на ИА „ГИТ“-София. На 19.05.2021г. св. Д. съставила
срещу „Стар пост” ООД акт за установяване на административно нарушение,
за това че като работодател е допуснал до работа Г. М. Тодоров да полага
труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „ куриер“ в
офис в гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“, с определено работно време, без да е
сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудовото
правоотношение. Било прието, че нарушението е извършено на 15.04.2021г. ,
2
в който ден било установено да престира труд лицето. Деянието било
квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. По
акта не били наведени възражения. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 013644/30.06.2021г., с което възприел
фактическите констатации на актосъставителя, посочил като дата на
нарушението 15.04.2021г. , в който ден било установено да престира труд
лицето Г. М. И. и възприел правна квалификация на нарушението по чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. С НП наказващият орган наложил на „
Стар пост ” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000.00 лв.
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ. В хода на съдебното следствие
като свидетел бе разпитана св. Д. актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. От тях
се установи, че по време на проверката Г.И. е бил в офиса на дружеството.
Св.Д. сочи, че декларациите са били попълнени от двама от куриерите,
единият от които е И.. Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на писмените доказателства по
административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи. Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок, от надлежна страна и
като такава е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - от изпълняващият длъжността Директор на
Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно приложената
Заповед . Копие от тази заповед е приложена по преписката и в нея, в т.4
изрично е посочено, че Директорите на дирекции „ИТ“ са определени от
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София да издават наказателни
постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“. Св. Д. е
началник отдел при в Д „ИТ“-Варна, което е вписано в акта Съгласно чл.416
ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи, т.е. от съответните
3
служители на Дирекция „Инспекция по труда. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него ,
както и в акта, се съдържат всички изискуеми реквизити. Съдът намира обаче,
че неправилно наказващият орган е определил отношенията между „Стар
пост“ ООД и Г. М. И. като трудово - правни. Безспорно по делото е
установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а
граждански. Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения
граждански договор, отношенията между дружеството и И. са били трудово-
правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор.
Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена
форма между работник / служител и работодател преди постъпването на
работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и
задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на
работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица. От събраните по
делото доказателства се установява, че между „ Стар Пост“ ЕООД и Г. И. на
12.03.2021г. е бил сключен граждански договор, №4086, копие от който е
приложен по делото. В случая в гражданския договор дружеството е
възложило на И. като изпълнител да извършва разнос на пратки. Именно при
изпълнение на уговорените с гражданския договор функции по разнос на
пратки, И. е бил установен от служителите на Д „ИТ”-Варна в офиса на
дружеството. Такива обстоятелства той е посочила и в предоставената му
декларация - че работи за „Стар пост “ ООД като куриер , че няма трудов
договор, че трудовото му възнаграждение е от 27.00 лева месечно.
Обстоятелството, че И. е вписал почивни дни в работната седмица, както и за
работно място офиса на дружеството, е напълно разбираемо и житейски
логично, доколкото същия, след като няма фиксирани работно място и време
може да почива събота и неделя. Логично е и при осъществяване на
уговорената за извършване дейност да следва да се съобразява с работното
време на офиса. Поради изложеното до тук и като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства , съдът намира, че може да се направи
извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да включва
постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно
4
време, трудово възнаграждение, длъжност и др. Трудовите правоотношения,
уредени със съответен договор, имат за предмет полагането на труд ,
прилагането на работната сила върху средствата за производство и
изпълнението на конкретните трудови задължения от работника.При договора
за изработка, респективно за извършване на услуга, предмет е постигането на
определен резултат, в случая осъществяване на разнос на пратки на
неопределени предварително адреси, на писма, документи и пратки на
територията на гр.Варна. Обстоятелството, че И. при проверката се е намирал
в офиса съвсем не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно
място” по смисъла на КТ, като известно е, че мястото на което е дължима
престацията е предмет и на гражданските договори. В този смисъл съдът
намира, че възприетото от св. Д., че лицето се намира в офиса и отразените в
декларацията обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че И. е имал
работно място по смисъла на КТ. На следващо място договарянето на
заплащане е характерно за всяка една възмездна сделка и също само по себе
си също не е достатъчно да се направи извод, че става въпрос за трудово
правоотношение и че възнаграждението е трудово. Изрично в договора е
предвидено, че получава заплащане за всяка разнесена пратка, като това
възнаграждение, видно от договора се дължи само при извършване на
доставка, т.е. формирането на неговото възнаграждение е въз основа на
постигнатия от него резултат. Ако същия през съответния месец не е
извършил доставки, то същия не би получил заплащане за това. Вероятно за
това е посочено и в декларацията на И., че получава месечно възнаграждение
в размер на 27.00лева, сума несравнима с минималната работна заплата за
страната. Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на съдебното
производство не се установи по безспорен начин, че зад сключения
граждански договор стои прикрито трудово правоотношение. В
административно-наказателното производство тежестта на доказване на
обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на
констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на
административни наказания ги приема за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
5
извършено нарушение. Наказателното постановление и акта не са
доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат
предварително определена сила. Поради това и като взе предвид гласните и
писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира че в настоящия случай от страна на административнонаказващият
орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за това, че
от страна на „Стар пост“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй като се установи че И. е извършвал работа в
изпълнение на сключен граждански договор. С оглед на това и наказателното
постановление следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Съобразно изхода на делото и като взе предвид направените
искания, съдът намира, че на основание чл. 63 „д“ от ЗАНН, на „Стар пост“
ООД следва да се присъдят направените по делото разноски. Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013644/ 30.06.2021г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „
Стар Пост” ООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000.00 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3
от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „Стар
пост“ ООД, БУЛСТАТ *********, сумата от 960.00лв. представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред
Административен съд-Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6