№ 705
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202563 по описа за 2021 година
,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на СТ. К. Б. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 20-0769-
001174/06.04.2021 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с
което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно и издадено при неизяснена фактическа обстановка. Пресъздават се случилите се
събития, като не се оспорва, че на 16.03.2020 г., при управление на МПС – „*“ с рег. № *,
при предприемане на маневра – завой на дясно от ул. „Ивайло“ към ул. „Раковски“
жалбоподателката е допуснала ПТП с паркиран лек автомобил „*“ с рег. № *. Въпреки това
се застъпва, че цитирана разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е неприложима, доколкото
блъснатото МПС не е било в движение, поради което и евентуалното нарушение на Б.
следва да се квалифицира по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Посочва се също така, че управляваният
от нея автомобил не е нейна собственост, а самата тя до момента няма нарушения на ЗДвП.
Счита се, че автомобилът „*“ е бил паркиран неправилно, както и че не е имало движение на
автомобили или пешеходци, които да бъдат застрашени. В заключение се обобщава, че Б. е
изпълнила задълженията си като участник в ПТП и е останала на място до идване на
1
контролните органи.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване
на НП. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за
правилност и законосъобразност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за
неговото цялостно потвърждаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6– НП е връчено на жалбоподателката на
17.05.2021 г., а жалбата е депозирана на 18.05.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 16.03.2020 г. около 16.16 часа, жалбоподателката управлявала на МПС – „*“ с рег.
№ * в гр. Бургас по ул. „Ивайло“. При предприемане на маневра – „завой на дясно“ към ул.
„Раковски“ жалбоподателката допуснала ПТП с паркиран лек автомобил „*“ с рег. № *.
Причина за произшествието било неоставено достатъчно странично разстояние от страна на
Б.. В резултат съприкосновението били причинени неголеми материални щети по двете
МПС, като в частност на л.а „*“ това били осурквания на задна броня, заден десен калник,
два броя десни врати и др. Б. уведомила за инцидента контролните органи и останала на
място, за да изчака пристигането им.
На сигнала били изпратени св. М.М. и Н.А. – мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“-
Бургас, които се запознали с фактическата обстановка и на база на възприетото и на
заявеното от Б. преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от
нейна страна. Изготвили на място протокол за ПТП, в който описали механизма на
произшествието и констатираните щети и който протокол бил подписан от Б. без
възражение, след което й съставили АУАН с бл. № 692405, в който горните факти били
отново пресъздадени и квалифицирани като административно нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП. Жалбоподателката подписала акта и получила препис от него, без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били подадени.
Въз основа на АУАН на 06.04.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че с действията си Б. е извършила нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП й наложил административно
2
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така описаните факти. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която насока са и показаният на двамата разпитани свидетели и приложения по делото
протокол за ПТП. Фактическата обстановка като цяло не се оспорва и от Б., която
потвърждава, че е настъпило ПТП по описания механизъм, но излага доводи за отпадане на
административнонаказателната й отговорност.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 06.04.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че
3
при извършване на маневра „завой на дясно“ от страна на Б. е възникнало съприкосновение
между управлявания от нея автомобил и л.а. „*“, в следствие на което са настъпили щети и
по двата автомобила (повече по автомобила „*“) – т.е. настъпило е ПТП по смисъла на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети). От своя страна разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водача, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението. При неизпълнение на това задължение, както е в случая, приложение следва да
намери санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, която предвижда
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на водач, който не спазва правилата за заобикаляне и
поради това причини пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на Б. е ангажирана
правилно. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в санкционната норма – „Глоба“
в размер на 200 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
Съдът не възприема доводите за неправилно квалифициране на деянието, предвид
обстоятелството, че автомобилът „*“ е бил паркиран. Разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
изрично съдържа хипотезата „да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях“. Следователно влизането между паркирани превозни средства попада в
приложното поле на разпоредбата, и тя е нарушена и в случаите, когато се причинят вреди
на паркирало МПС, какъвто е и настоящият случай. За такова нарушение се налага
наказание именно по чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, доколкото не са били
спазени правилата за движение и е настъпило ПТП поради неспазването им (Решение № 118
от 28.02.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1096/2017 г.). Нещо повече - съгласно чл.
76 от ППЗДвП, находящ се в Глава ХІV на ППЗДвП, наименована "Маневри и сигнали",
"маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и
останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента,
завиване и други подобни." Извършената маневра също е описана подробно и в акта, и в
НП- завиване на дясно, при което, преминавайки покрай паркиралия лек автомобил, е
допуснато ПТП с него. Независимо, че автомобилът, на когото са причинени щети, е
паркирал, той се е намирал на пътното платно, бил е спрян и останалите участници в
движението са били длъжни да съобразят поведението си с местоположението на това
превозно средство, като преминавайки покрай това спряно МПС да бъде оставено такова
разстояние, което е достатъчно, за да не се причинят както на това МПС, така и на другите
4
участници в движението, щети. Обстоятелството дали правилно или неправилно е бил
паркиран автомобилът „*“ е без правно значение за извода дали жалбоподателката е
допуснала ПТП, като не е спазила визираните в НП нейни задължения, произтичащи от
закона, поради което и съдът не се спира подробно на тези възражения.
Ирелевантно е и дали по време на инцидента по улиците е имало движение на хора
или автомобили, доколкото тези обстоятелства по никакъв начин не влияят на
съставомерността на конкретното нарушение.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Вярно е, че жалбоподателката е млад човек, без
други нарушения по ЗДвП (към датата на деянието), което от една страна е похвално, но от
друга е лесно обяснимо с малкия й шофьорски стаж към онзи момент (около 7 месеца), но
това са все обстоятелства, които биха имали отношение към индивидуализиране на
отговорността й, но не към изцяло извиняване на поведението й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, като наложеното й наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001174/06.04.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по
5
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на СТ. К. Б. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6