№ 3283
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110151996 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. ИВ. С. срещу „Д 94“ ЕООД.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание. С настоящото определение съдът, на осн. чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК изготвя и доклад
по делото. Със същото следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I. ИЗГОТВЯ доклад по делото, както следва:
1. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 2007г. , сключен с ответника,
заемала длъжността „учител по биология“. Със Заповед № 1/06.07.2021г. трудовият й
договор бил прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Намира за неясно
конкретното основание за уволнение – „закриване на част от предприятието“ или
„съкращаване на щата“. Позовава се на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ, тъй като към момента на издаване и връчване на заповедта за уволнение ползвала
разрешен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, но в случая заявява, че
работодателят не е получил предварително разрешение на Инспекцията по труда.
Поддържа, че на 28.06.2021г., на основание чл. 173а, ал. 2 КТ, е поискала да ползва
полагащия й се от за периода 2018г.-2020г. платен годишен отпуск, считано от
09.08.2021г. По изложените съображения моли уволнението да бъде признато за
незаконно, като бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 4855,20 лв. - обезщетение за
1
оставане без работа за периода от 18.08.2021г. до 18.02.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 07.09.2021г. до окончателното плащане.
2. Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че със заповед на министъра на
образованието от 2017г. е прекратен издаденият от МОН лиценз по ЗПУО, а със
заповед от 23.08.2017г. на едноличния собственик и управител на дружеството е
закрита дейността на частта от предприятието, свързана с изискванията на ЗПУО и от
м. 09.2017г. ответникът не извършва образователна дейност. Поддържа, че трудовите
договори с наетия персонал били прекратени, като единствено останала щатната
бройка заемана от ищцата, тъй като същата ползвала болничен и отпуск в периода от
09.07.2012г. до 18.08.2021г. Твърди, че с негова заповед от 01.06.2020г. било
утвърдено ново щатно разписание, с което е премахната длъжността „учител по
биология“, която била и единствената в предприятието, поради което счита, че не е
бил необходим подбор по чл. 329 КТ. При тези твърдения изтъква, че основанието за
прекратяване на трудовия договор е ясно посочено и в заповедта за уволнение, а
именно съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Възразява ищцата да се е
ползвала от закрила, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор –
18.08.2021г. е бил изтекъл разрешения на ищцата неплатен годишен отпуск за
отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Отрича ищцата да е ползвала отпуск по чл.
173а, ал. 2 КТ, тъй като работодателят е отказал ползването му към момент, в който в
страната не е обявена противоепидемична обстановка, а повторното получаване на
молбата е станало на 03.09.2021г., т.е. след прекратяване на трудовия договор.
Възразява ищцата да е останала без работа през 6-месечния период след уволнението.
Моли за отхвърляне на предявените искове. При условията на евентуалност въвежда
възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225 КТ с вече платените от
работодателя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 809,20 лв. и по чл. 222, ал.
1 за сумата от 809,20 лв.
3. Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а осъдителният иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение е с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че
същото е прекратено със заповед на работодателя от 06.07.2021г., обстоятелствата, въз
основа на които твърди да се е ползвала от предварителна закрила (т.е. че е ползвала
разрешен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст), че са били налице
основанията за ползване на отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ, както и това, че в резултат на
незаконното уволнение е останала без работа през процесния период, че оставането й без
2
работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на последното брутното трудово
възнаграждение на база пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищцата длъжност, че
е извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че е съкратена единствената
длъжност от щата на ответника, както и това, че е заплатил на ищеца обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ в размер на 809,20 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 809,20
лв.. При установяване на твърдените от ищцата обстоятелства, че се е ползвала от закрила
по чл. 333 КТ – в тежест на ответника е да докаже получаването на предварително
разрешение от инспекцията по труда.
5. УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства, че е останал без работа през периода от
18.08.2021г. до 18.02.2022г.
II. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора доказателства.
2. ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата да представи за констатация в първото
съдебно заседание трудовата си книжка в оригинал.
3. ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата по чл. 190 ГПК (тъй като поисканите документи за
ползваните отпуски са приложени към отговора на исковата молба, а в останалата част – не
се сочат конкретни обстоятелства, които ще се установяват).
4. ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на ССчЕ.
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване
на представените с отговора. При неизпълнение на указанията в посочения срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
3
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.04.2022г. от 09:40 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и от писмения
отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5