Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Я АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 17 по описа за 2021 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.В.И., срещу решение № 20211900/30.09.2020
г., постановено по гр. д. № 40948/2019 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 91
състав. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображенията
си. Моли да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да й предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и да
определи местоживеенето му при нея. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.В.И. не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата
моли въззивната жалба да бъде уважена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание по делото
въззиваемата страна моли съдът да остави в сила решението. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 20211900/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 40948/2019 г., СРС,
Трето Гражданско отделение, 91 състав, на основание чл. 127, ал. 2 СК е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на
страните Е. С. И. на бащата, при който е определил местоживеенето на детето,
като е отхвърлил предявения от И.В.И. иск по чл. 127, ал. 2 СК. Съдът е определил
режим на лични отношения на майката с детето. С решението съдът е осъдил майката да заплаща на детето си Е. С. И.
месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причини за нейното изменение и прекратяване, осъдил е майката да заплати на СРС държавна такса в размер на 450 лв. и
на бащата- направени разноски в размер на 300 лв.
Във въззивното производство са изслушани страните и детето, представени са
социални доклади от ДСП- Констинброд и
от ДСП-Люлин, приета е декларация за доходите на бащата и е прието заключението
на допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава въпросите по ал.
2 (при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата), след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Изслушана във въззивното производство, майката И.В.И. заявява, че в момента завършва висшето си образование. Работи от
2-3 месеца, от 9 часа до 12 часа, два дни работи и два дни почива. Преди това е
била по майчинство, тъй като има и дете на две години и половина. Търси си и
друга работа с нормално работно време. Живее със съпруга си и малкото й дете
при нейната майка. Може да разчита на помощта на майка си. Счита, че тя трябва
да упражнява родителските права, защото при нея децата ще бъдат по-добре и
по-спокойни. Тя повече налага контрол относно обучение, спорт, храна, лична
хигиена. Всичко й е забранено, тя няма права- забранено й е вземане от училище,
лятна ваканция, забранено й е от голямата й дъщеря, предполага и от баща й. Ходи
да вижда децата в училище, като просяк, в
междучасието, където децата ходят мръсни, с лекета и рошави, видимо е напълняване от
отглеждането на кафето на таткото и хранене
с чипсове, зрънчовци и кроасани. Детето Е. се е променило за 1-2 години тотално. Е. има и
братче, което е виждала много пъти, излизат често, по паркове, зоопарка, трите
деца и майката. Сегашния й съпруг не е виждал Е. и С., защото им е забранено да
ходят у тях, откакто са заедно. Ако тя упражнява родителските права, Е. ще може
да се вижда с баща си, колкото желае, дори повече от описаното черно на бяло,
тъй като майката мисли, че ограниченията са ужасни за психиката на едно дете.
Училището на Е. е на 5 минути от дома й и на 15-20 минути до дома на бащата.
Изслушан в същото съдебно заседание бащата С.В.И. заявява, че е управител
на две фирми-кафе-аперитив и фирма за строителни дейности. Има работници във
фирмите, не е постоянно ангажиран и има време да гледа децата. Смята, че е
добър родител и се грижи много добре за тях. Не са лишени от нищо. Всеки ден се
готви нещо различно за децата. На децата не е забранено да се виждат с майката,
когато тя пожелае. Въпроса е, че тя няма интерес и ги търси по телефоните през
2-3 месеца. Майката знае къде е кафето, може да отиде, да взема Е. и да я върне
когато иска. Майката знае по цял ден къде са децата, винаги може да ги види или
да ги вземе, или каквото тя реши. Счита, че майката трябва да поддържа контакт
с дъщерите си. Той говори, но не може насила да накара децата да отидат някъде,
където не желаят. Децата не желаят да контактуват с нея, защото от нейна страна
няма никакъв интерес за това, единствено един месец преди делата тя се
активизира и започва да им звъни всеки ден. Майката една тетрадка не е купила,
една дрешка, някакви пари не е дала. Ако родителските права бъдат предоставени
на бащата, колкото по-често Е. общува с майка си, толкова по-добре би било. Ако
бъдат предоставени на майката, колкото Е. прецени, че иска да вижда с него,
колкото повече иска, би бил най-добрия вариант за него.
При изслушването му от въззивния
съд в откритото съдебно заседание, проведено на 26.09.2022 г., детето Е. С. И. е заявило, че от
четири години живее с баща си и със сестра си. С майка си се вижда пет пъти в
месеца. Майка й й се обажда. Когато е с майка си, излизат, ходят в зоопарка
и Банкя. С майка си и по телефона
общува. Иска да живее с баща си, защото той се грижи много добре за тях,
по-уютно й е при него, води ги навсякъде. Когато родителите й са живели заедно,
баща им се е грижел за тях. Майка им не се е грижела. Училището й е по-близо до
дама на майка й. Ако продължи да живее с баща си, принципно, не иска да се
вижда с майка си. Ако живее с майка си, иска всеки ден да се вижда с баща си. Баща й и помага за
подготовката за училище. Когато има някакви проблеми, споделя с баща си и с
кака си. Не занимава майка си, защото тя няма да реши проблемите. Защото тя
постоянно е пиела, когато са ходили в тях, тя си е криела чашата с бирата.
Когато са живеели при нея, тя е излизала да ходи при мъжа си и ги е оставяла
сами, биела ги е. Дори и майка й да не пие, не иска да се вижда с нея. Майка й
и сега употребява алкохол. Откакто живее само с баща си, когато се е виждала с
майка си, не я е виждала пияна, но понякога тя не се държи добре с нея. Последно,
преди няколко месеца се е видяла с майка си. Тогава майка й е била пила. Тогава
се е държала добре.
Подобни изявления малолетната Е. С. И. е изложила и пред социалния работник
от ДСП-Костинброд, изготвил социалния доклад за нуждите на въззивното
производство.
В социалните доклади изготвени и в двете инстанции е отразено, че е налице
емоционална връзка на децата с баща им.
С оглед задължението на
съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца на
страните при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд
е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение не
е оспорено от страните и съдът счита за обективно и компетентно изготвено,
пълно, ясно и обосновано.
Вещото
лице установява каква е емоционалната привързаност на детето Е. към
всеки един от родителите й и съжителстващите с тях лица и
какво е отношението на детето към всеки един от родителите му и към
съжителстващите с тях лица, психо-емоционалното състояние на детето, наличието при
детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския
капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при
детето, и каква е причината и в каква степен е развито- ако е
налице такова, както и да предложи подходящ режим на лични отношения на детето
с всеки един от родителите му. Експертът установява, че Е. е във
възраст на идентификация и развиване на самостоятелност. Детето е със силна
свързаност със своята сестра и се идентифицира с нея. Във връзка с това тя подражава
на своята сестра в избора и отношението към родителите- силна привързаност към
бащата. Със запазена емоционална връзка е към двамата родители.
Според психологът Е. е открита, с добра комуникация с околните. От изследването могат да се
направят заключения за наличен страх от промените, повишена тревожност и
несигурност, което се дължи на усещането на детето за нарушените родителски
взаимоотношения.
Експертът
не е установил ясни индикации за конфликт на лоялност
при детето Е.. Детето подражава на по-голямата си сестра.
При изследване на
родителския капацитет, който се измерва през способността на родителя да
отговаря по най-добрия начин на потребностите на детето си, психологът
установява, че и двамата родители имат добри намерения спрямо детето във връзка
с неговото развитие, двамата са създали материални условия. В историята на
семейната система има данни за неотработени кризи във взаимоотношенията на
родителите, което е довело и до тяхната раздяла.
Двамата родители са с добър
родителски капацитет и могат да отглеждат детето в подкрепяща среда.
Вещото лице не установява при детето Е. И. данни за родителско отчуждение и действия от страна на
никой от родителите за нейното отчуждаване от другия родител.
Експертът предлага примерен режим на лични отношения: детето да
бъде при неотглеждащия родител всяка нечетна седмица от петък след края на
учебните занимания до понеделник 18 часа, с ангажимент за подготовка за
училище. Зимната и пролетната ваканция родителите да си разделят по равно, като
изключение се прави само за личните и семейните празници. Четните години за Коледа и Нова година да е
при отглеждащия родител. През лятото два пъти по 15 дни да бъде с не отглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на
родителя, при който живее детето.
Детето да празнува рождения ден на
всеки от родителите си с преспиване. Рождения ден на детето да се празнува
всяка четна година при отглеждащия родител, а не четна при неотглеждащия.
В
социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция АСП- Д „СП“-Костинброд
излага, че основни грижи за детето се полагат от бащата, който се
стреми да осигурява всичко необходимо за правилното му физическо и психическо
развитие. Децата общуват със своята баба по бащина линия, отказват да
контактуват с роднини и близки по майчина линия. С. и Е. са силно привързани
една към друга, както и към баща си. Помежду им има изградена силна емоционална
връзка. В жилището, в което живеят- първи етаж от къща, собственост на бащата,
състоящ се от кухня с трапезария, спалня и санитарен възел, на С. и Е. им е
осигурено място за спане, игра и подготовка за учебните задачи. Вторият етаж се
ремонтира, като след края на ремонта ще има собствена стая за децата.
Според
социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция на АСП-
Д „СП“-Люлин е отразено, че основни грижи за детето Е. полага
бащата. Жилището, което майката обитава, е двустаен апартамент, обособен като
тристаен, собственост на бабата по майчина линия. Състои се от спалня, хол,
кухня (преустроена като детска стая, която не е обзаведена с нагласата децата
да си изберат мебелите). Жилището е обзаведено и оборудвано с всичко
необходимо, както за домакинството, така и за отглеждането на децата. В апартамента живеят майката, настоящия й
съпруг, общото им дете и бабата по майчина линия. Майката може да разчита на
помощ от страна на бабата по майчина линия и от съпруга си.
Предвид установените факти и
съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето Е. С. И. следва да
бъде при бащата, който да упражнява родителските права. И двамата родители имат
желание да упражняват родителските права и да отглеждат детето, последното също
е живяло само с бащата в определен период от време след настъпването на раздялата
на родителите- около четири години (за което не се спори между страните и за
което са събрани гласни доказателствени средства в първа инстанция-
свидетелските показания на Х.И. и на Д. Д.), бащата е
декларирал получаване на значително по-високи месечни доходи 3000 лв.-5000 лв.,
а майката- пред социалната служба в първа инстанция е декларирала такива в
размер на 1200 лв. (за които не са представени писмени доказателства). И двете страни имат
много добър родителски капацитет, преценен през призмата на добрите им
възпитателски качества (установени със заключението на допуснатата експертиза),
полаганите от тях грижи за децата (бащата-понастоящем, а майката – при
осъществяване на личните си отношения с детето Е., както и по времето, когато
семейството е живяло заедно, в който смисъл са събрани гласни доказателства в
производството пред СРС), отношението им към детето и отношението и
емоционалната привързаност на детето към тях- силната емоционална връзка между Е.
и нейния баща (установени при изслушването на страните и детето Е., както и от
заключението на допуснатата експертиза и социалните доклади). Бащата, като
отглеждащ родител, не е негативизирал у детето образа на майката и не е
допуснал отчуждаване на детето от майката. Съдът дава превес на личността на бащата
поради няколко фактора. Бащата упражнява професия, която предполага лично да
организира работното си време, може да разчита на помощта на своята майка (детето
отказва да общува с роднини и близки по майчина линия- социалния доклад на АСП-
Д „СП“ Костинброд). В жилището на бащата на Е. й е осигурено място за спане,
игра и подготовка за учебните задачи, докато в дома на майката за нуждите на Е.
кухнята е преустроена в детска стая, която не е обзаведена (социален доклад на
АСП-Д СП Люлин). Освен това съдът счита, че промяната на местоживеенето на
малолетното дете неминуемо ще му причини стрес и психически дискомфорт. Установеното
от вещото лице, че Е. е във възраст на идентификация и развиване на
самостоятелност, че е със силна свързаност със своята сестра и се идентифицира
с нея и установения от експерта наличен страх от промените, повишена тревожност
и несигурност, което се дължи на усещането на Е. за нарушените родителски
взаимоотношения.
С оглед всичко изложено дотук, първоинстанционното решение, в частта му
относно предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, като правилно, следва да бъде потвърдено.
За съхраняване на емоционална връзка на Е. с нейната майка, настоящата
инстанция намира за подходящ следния режим на лични отношения на детето
с майката, който е достатъчно разширен и сходен
на предложения такъв от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза,
допусната във въззивната инстанция: Майката И.В.И. да има право да
вижда и взима детето Е. С. И. всеки първи и трети петък, събота и неделя
на месеца от 18.00 часа в петък(или
след приключване на учебните занятия на детето) до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, всяка четна година за Коледните празници и
Великденските празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния
ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия
ден до 18.00 часа на последния ден, всяка
нечетна година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищна
ваканция на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до
18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка четна година през
пролетната училищна ваканция на детето– от 09.00 часа на първия ден на
ваканцията, до 19.00 часа на последния ден на ваканцията, всяка четна година на
рождения ден на детето – от 10.00 часа (или след приключване на учебните
занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година на
рождения ден на майката – от 10.00 часа (или след приключване на учебните
занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете,
ползва всички страни в процеса и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, както в първоинстанционното производство, така и
във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20211900/30.09.2020 г., постановено
по гр. д. № 40948/2019 г. на СРС, Трето Гражданско отделение, 91 състав, в
частта му относно определения режим на лични отношения на майката И.В.И., ЕГН**********
с детето Е. С. И., ЕГН********** и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.В.И., ЕГН**********
с детето Е. С. И., ЕГН**********, както следва: Майката И.В.И., ЕГН**********
има право да вижда и взима детето Е. С. И., ЕГН********** всеки първи и
трети петък, събота и неделя на месеца от
18.00 часа в петък(или след приключване на
учебните занятия на детето) до 18.00 часа в неделя,
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, всяка
четна година за Коледните празници и Великденските празници от 09.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните
празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година от 09.00 часа на първия ден
на есенната
и междусрочната училищна ваканция на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка четна година през пролетната училищна ваканция на детето– от
09.00 часа на първия ден на ваканцията, до 19.00 часа на последния ден на
ваканцията, всяка четна година на рождения ден на детето – от 10.00 часа (или
след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00
часа, и всяка година на рождения ден на майката – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20211900/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 40948/2019 г. на
СРС, Трето Гражданско отделение, 91 състав в останалите му обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.