Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...............2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІV-ти въззивен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Евелина
Папазян
ЧЛЕНОВЕ:
Атанас Н.Атанасов
мл. с-я Ива
Нешева
при участието на секретаря Силва Абаджиева и
прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВЧНД № 341
по описа на Софийски градски съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу
определение на СРС, НО, 106 състав, постановено по НЧД № 17736/2018 година, с
което е уважена молбата на молителя за съдебна реабилитация по чл. 87 НК. В протеста се отправя
искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което
молбата за съдебна реабилитация да бъде оставена без уважение. Изложени са
подробни аргументи.
В съдебно заседание защитникът на молителя
развива съображения, според които са настъпили законовите предпоставки за
съдебна реабилитация. Моли за потвърждаване на първоинстанционното определение
като правилно и законосъобразно.
Представителят на СГП счита, че атакувания
съдебен акт е неправилен, тъй като не е бил изтекъл предвидения в разпоредбата
на чл.87 НК срок, поради което е налице основание за неговата отмяна.
Молителят В.Т., редовно призован за съдебното
заседание пред въззивната инстанция, се
явява лично и моли за оставане в сила на определението на СРС.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните и като провери законността и
обосноваността на атакувания акт, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С молба от 26.09.2018 година В.Т. е сезирал
СРС за постановяване на съдебна реабилитация.
По делото е приложена справка за съдимост, от
която се установява, че Т. е осъждан както следва:
1.
С определение от 24.11.2003 година по НОХД № 45/2003
година по описа на РС гр. Своге, влязло в законна сила на същата дата, е
одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, съгласно което
Т. е признат за виновен в извършено на 27.04.2003 година престъпление по
чл.343б ал.1 НК, поради което са му наложени кумулативно наказания „глоба“ в
размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Видно от приложената
по делото справка за съдимост глобата е била платена на 03.01.2006 година, като
молителят Т. е реабилитиран, съгласно чл.86 ал.1 т.3 НК на 03.01.2007 година.
2.
С определение от 21.03.2013
година по НОХД № 14728/2012 година по описа на СРС, влязло в законна сила
на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на наказателното
производство, съгласно което Т. е признат за виновен в извършено на 27.05.2012
година престъпление по чл.343б ал.1 НК, поради което са му наложени кумулативно
наказания „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. На основание чл.59
ал.4 НК е приспаднато времето, през което Т. е бил лишен по административен ред
от правото да управлява МПС, считано от 27.05.2012 година.
С определение на СРС, НО, 106 състав,
постановено по НЧД № 17736/2018 година е уважена молбата на В.Т. за съдебна
реабилитация. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че съществен в
случая се явява срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на
3 месеца, а не определения изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66 НК. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че е изтекъл тригодишния
срок от изтичане на срока на наложеното наказание по смисъла на чл.87 НК, като
са налице и всички останали предпоставки за допускане на съдебна реабилитация.
Предпоставките
за постановяване на съдебна реабилитация, както коректно е било отбелязано от
СРС, са изброени от законодателя изчерпателно и лимитативно в разпоредбата на
чл.87 НК, а именно: изтичане на срока на наложеното наказание, от който момент
започва да тече 3-годишен реабилитационен срок, доброто поведение на осъдения,
възстановяването на причинените вреди от умишлено престъпление и неизвършването
на престъпление в реабилитационния срок.
Доколкото
визираният правен институт е субсидиарен, то съдът следва да прецени дали в
конкретния случай е настъпила непълна или пълна реабилитация по право по чл. 86 НК, респективно по чл. 88а НК, имайки предвид, че това обстоятелство би довело
до отпадане на правния интерес на молителя за постановяване на реабилитация по
чл. 87 НК.
В
настоящия казус не се констатираха условията за приложение на посочените
по-горе правни института, доколкото молителят вече веднъж е бил реабилитиран по
право като пълнолетно лице, а освен това не е изтекъл и предвидения период от
време, необходим за настъпването на абсолютна реабилитация по чл.88а НК, поради
и което ще следва да се разгледа и реши по същество въпроса за наличието на
предпоставките за съдебна реабилитация.
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя доводите, изложени от страна на държавното
обвинение, като на собствено основание приема, че при условията на условно
осъждане по чл.66 НК, меродавен се явява именно момента, в който е изтекъл
определения от съда изпитателен срок, а не срока на изтичане на самото
наказание „лишаване от свобода“, тъй като последното на практика не се
изтърпява ефективно. В този ред на мисли, релевантно в случая се явява
обстоятелството на настъпила неизпълнимост на основното наказание, която
несъмнено е обвързана с изтичането на изпитателния срок на основното наказание,
едва след приключването на който, би могло да се постави началото на коментирания
реабилитационния тригодишен срок.
Тези
изводи не се променят и от цитираното в мотивите на оспорваното определение
Т.р. № 2 от 28.02.2018 година на ОСВКС, където изрично е застъпено становището,
че за да започне да тече срока на реабилитацията по чл.86-88а НК, е необходимо
наказанието или да е изтърпяно, или да е станало неизпълнимо, като при
условията на условно осъждане, това се реализира с изтичането на изпитателния
срок.
Правилно
освен това е било обърнато внимание в мотивите на протеста, че при доводите на
първоинстанционния съд реално би могло да се стигне до ситуация на постановена
съдебна реабилитация по отношение на наказание, което тепърва, в бъдеще, би
могло да се приведе в изпълнение и да се изтърпи ефективно, което е юридически
несъвместимо.
Ето
защо настоящата въззивна инстанция приема, че в случая не е бил изтекъл
предвидения в разпоредбата на чл.87 ал.1 НК тригодишен срок от изтичането на
изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като основна
предпоставка на този институт, поради и което неправилно е била постановена
съдебна реабилитация по процесното осъждане.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание 336
вр. чл.334
т.2 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 106 състав,
постановено по НЧД № 17736/2018 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молителя В.Г.Т.
за съдебна реабилитация по чл. 87 НК по НОХД № 14728/2012 година
на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.