Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ ………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател
: Веселина ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията ЧОЛАКОВА адм. дело № 3359 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от П.П.О. с адрес *** против Заповед № 199/07.11.2019 г.
издадена от и.д. кмет на Община-Варна , с която е наредено премахването на
незаконен строеж „Санитарен възел-баня и тоалет“, находящ се в гр. Варна, в
имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по плана на ІХ-ти
м.р. на гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3 . Индивидуалният административен акт се
оспорва като издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила Счита, че неправилно е
установена фактическата обстановка и не е съобразено обстоятелството, че
постройката която е предназначена за събаряне, е съществувала още към 1958 год.
Сочи се, че не е било разгледано
възражението й срещу констативния протокол въз основа на който е издаден
оспореният акт. В съдебно заседание са представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки, в които навежда и допълнително доводи, че не е
адресат на задължението за премахване на строежа, тъй като не е собственик,
нито изпълнител. Сочи се, че не е установена годината на извършване на строежа
в различните етапи, което е било в тежест на административния орган.
Ответната
страна – кмета на район „Одесос“ при Община-Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмено становище , в което излага доводи за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованата
страна – Т.И.И. лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата и излага
доводи за нейната неоснователност. Счита, че от събраните доказателства не се
установяват основанията за търпимост на разпоредения за премахваме незаконен
строеж. Счита, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на закона, поради което жалбата следа да се отхвърли.
Претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата. Представя писмени бележки.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е допустима.
Административен съд - Варна, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед е наредено
премахването на незаконен строеж „Санитарен възел-баня и тоалет“, находящ се в
гр. Варна, в имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по
плана на ІХ-ти м.р. на гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3 . Задължението за
премахване на незаконния строеж е възложено на П.О. и Т.И., в качеството им на
съсобственици.
От П.П.О. е подадено Заявление вх. № АУ260446ОД/11.11.2014 г. до кмет на район
„Одесос” с искане за издаване удостоверение за търпимост относно обект с ид.
10135.1501.1099.7. Представена е декларация подписана от П.П.О. нотариално
заверена с рег. № 16547/2014 г., в която е посочено, че санитарен възел /баня и
тоалетна/ с площ от 4 кв.м. в дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. Поп
Харитон №3 са построени през 1926 г. С
писмо рег. № АУ260446ОД_00302/03.12.2014 г., издадено от кмет на район
„Одесос” е уведомена П.О. на 05.12.2014
г., че в районната администрация се съхранява информация за извършване на
строежа – преустройство в година различна от 1926 г., поради което е изискано
да представи нотариално заверена декларация, доказваща времето на извършване на
строежа. В изпълнение на даденото указание от П.О. е представена на 08.12.2014
г. Декларация заверена нотариално с рег. № 18822/2014 г., в която е посочено „декларирам, че на санитарен възел с
площ 4 кв.м. е извършено преустройство пред 1992 г. и че този санитарен възел
се намира в гр.Варна ул. Поп Харитон № 3 в двора”. Процесният строеж не е бил
деклариран от собствениците му съгласно ЗТСУ от 1998г. (отм.), респективно
изискванията на §183 и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.65/22.07.2003 г., както
и съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.82/26.10.2012 г.
С Решение № 02/10.10.2016 г. за отказ от
издаване на удостоверение за търпимост , главният архитект на район „Одесос”
при Община Варна е отказал на П.П. *** издаване на удостоверение за търпимост
за строеж /обект/: „Санитарен възел – баня и тоалет”, находящ се в имот с идентификатор
10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв.337 по плана на ІХ-ти м.р. на гр. Варна – ул.
Поп Харитон № 3. Решението е оспорено по
съдебен ред и по жалбата е образувано адм. дело № 2954/2016 г. по описа на
Административен съд-Варна. С Решение № 2011/13.11.2017 г. постановено по адм.
дело № 2954/2016 г. , съдът е отхвърлил жалбата на П.П.О.. След предприето
касационното оспорване, с Решение № 10674/24.08.2018 г. постановено по адм.
дело № 14177/2017 г. по описа на Върховния административен съд е обезсилено
Решение № 2011/13.11.2017 г. постановено по адм. дело № 2954/2016 г. по описа
на Административен съд-Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на П.О. по
претендираната незаконосъобразност на Решение № 02/10.10.2016 г. за отказ от
издаване на удостоверение за търпимост и в тази част е оставена без разглеждане
, и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е
отхвърлена жалбата с искане за прогласяване на нищожността на Решение № 02/10.10.2016 г. на главния
архитект на район „Одесос“ при Община Варна.
Административното производство е започнало
във връзка с постъпила в район „Одесос“ молба с вх.№
УСКОР18002612ОД-003ОД/03.05.2019 г. от Т.И.И. ***002612ОД-001ОД/20.11.2018 г. с
указания за представяне на актуални документи, удостоверяващи собствеността на
строежа. Съставен е констативен акт № 11/11.07.2019 г. от главен експерт НС при
район „Одесос“, Община Варна и главен специалист ОРК при район „Одесос“ в
Община Варна. Прието е, че строежът е пета категория по ЗУТ, съгласно
чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ и чл.10,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за
номенклатурата на видове строежи. Извършител на стоежа е Е. Н. Т., предходен собственик и праводател на
настоящия съсобственик – Т.И., съгласно Констативен акт № 48/16.10.2001 г.,
съставен от служители към отдел „Незаконно строителство“ . С посоченият акт е
направено предложение за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж,
предвид установено нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ. КА е изпратен до П.О. и
получен лично на 25.07.2019 г. В срок П.О. е подала възражение срещу КА, вх.№
УСКОР19001712ОД. Такива не са подадени от Т.И.. На 07.08.2019 г. е постъпило
становище на главен архитект на район „Одесос“ при Община-Варна, в което е
изложил, че процесният строеж не е търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР на
ЗУТ, както и на пар.127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По искане на жалбоподателя и за изясняване
на фактите съдът е допуснал по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразно
установеното, чрез СТЕ, процесният строеж с ид.№ 10135.1501.1099.7 представлява
едноетажна постройка , разположена в югоизточния ъгъл, в дъното на имота, на
имотната граница с ПИ-1100/на изток/ и ПИ-1098 /на юг/. Строежът е разделен на
две части със зид 12 см. и е покрит със стоманено бетонна плоча с диаметър от 5
до 7 см., с навес – 10 см. Върху цялата площ е изграден навес с лека метална
конструкция и покритие от поликарбон. Обектът е с външни размери 165х350 см. и
застроена площ от 5,80 кв.м. състои се от две помещения – оборудвана тоалетна и
отделно, баня с перално . Според становището на вещото лице предвид факта, че
към 1992 г липсва квартално застроителна разработка, а територията на 9-ти м.р.
е с налично водоснабдяване се налага извода, че процесният строеж е недопустим
по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите
действали през този период. Прието е, че строежът е недопустим и по правилата и
нормативите, действащи до 30.03.2001 г. и тези към настоящия момент. Строежът
не е извършен по законоустановения ред, като в районната администрация няма информация. Вещото лице е било в
невъзможност да определи с точност годината на поставяне в периода от 1969 г.
до 2001 г. При проследяване на отразяването на сградата по предходните планове
на гр. Варна / подробно описано в обстоятелствена част на СТЕ на л.96 от
делото/ е установено, че първоначално изграденият „нужник“ е претърпял редица промени като преустройство и ново
строителство, като последното цялостно изграждане с разширение съществуващо
и към настоящия момент, е извършено
незаконно, без строителни книжа и документи в периода 1969 г.- 2001 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свид. К.Х.Г. и Е.Д.П.. Първата свидетелка е
заявила, че е живяла в имота в периода 1988 г.- 1990 г. , като има спомен за
сервизни помещения – баня и тоалет , които
са били построени от Е.. Според
втората свидетелка, която е живяла на същия адрес – ул. „Поп Харитон“ № 3 в
периода от 1945 г. до 1958 г. в имота е имало масивна тоалетна , с размери от
около 2 кв.м.
Предвид горните фактически
установявания и при извършване на преценката съгласно чл.168 от АПК във вр. с
чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Компетентността за издаване на
заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта и шеста категория е
уредена с нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ. Тя е предоставена на кмета на
общината или на упълномощено от него лице. Със
заповед № 4794/25.11.2015 г. издадена от кмета на Община-Варна, са предоставени правомощия на кметовете на
райони в гр. Варна да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225,ал.2 от ЗУТ или на части от тях . В.и.д. кмет на район „Одесос“ при
община Варна е назначен със Заповед № РД-19-7706-211/18.10.2019 г. на областен
управител на област с административен център Варна. В случая извършеният строеж
е от пета категория на основание
чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ. Следователно
нормативно определената компетентност е спазена и не са налице основания актът
да бъде прогласен за нищожен.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта:
Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно установеното в чл.59, ал.2 от АПК в това число – посочени са не само правните, но и фактическите основания за
издаването ѝ. Не са налице
основания за отмяна на заповедта по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
С разпоредбата на чл.225а от Закона
за устройство на територията са регламентирани правилата за издаване на заповед за премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2, или на части от тях. Настоящата заповед попада в хипотезата на
посочената правна норма. С разпоредбата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е въведено
безусловно изискване заповедта по ал. 1 да се издаде въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2, който
акт се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. От представения с
административната преписка КА е видно, че заповедта е издадена след съответните
установявания от компетентните служители на район „Одесос“ при Община-Варна.
Актът е връчен на жалбоподателя и същият е имал възможност да упражни правото
си на възражение.
Между страните в настоящото съдебно
производство липсва спор досежно обстоятелството, че за процесният строеж не е
издавано разрешение за строеж, с оглед на което правилно и законосъобразно
ответникът го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съобразно установеното от вещото лице и
събраните доказателства в хода на административното производство следва, че е
налице строеж, по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т.5,
б. „в” от ЗУТ, вр.чл.41, ал.1 от ЗУТ .
При
извършване на преценка относно търпимостта на незаконния строеж по смисъла
пар.16 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съдът установи
следното:
В производството за издаване на
удостоверение за търпимост, което се е развило пред главния архитект на район
„Одесос“ при Община Варна, П.П.О. е представила следните декларации с
нотариална заверка на подписа от нотариус К. И. в район РС – Варна, № 572 на
Нотариалната камара:
1.
Рег. № 16547/28.10.2014 г., в която е
декларирала, че санитарен възел /баня и тоалет/ с площ 4 кв.м. са построени в
дворно място в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 3 през 1926 г.
2.
Рег. № 18822/08.12.2014 г., в която е
декларирала, че санитарен възел /баня и тоалет/
площ 4 кв. м е извършено преустройство през 1992 г.
Чрез разпита на на свид. К.Х.Г. и Е.Д.П. се установява, че
баня и тоалета в дворно място в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 3 са били
изградени преди жалбоподателката да придобие имота. С оглед събраните
доказателства се установява, че строежът е завършен в настоящия си вид към 1992
г., поради това съдът приема, че това е годината, в която е изграден строежа.
За същият, съгласно годината на изграждане – 1992 г. се изискват строителни
книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, на основание чл. 55 от
ЗТСУ (отм.), а по действащите разпоредби - чл.
137, ал. 3 и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, с каквито строежа не разполага.
Липсват доказателства към 1926 г. в какъв
обем е бил процесния строеж, както и безспорни доказателства за наличието му в
имот VІ-6 в кв.379 поради което няма основание да се приеме, че строежът е
изграден тогава.
Установяване търпимостта на строежи е
регламентирана в §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. В
зависимост от периода на изграждане са въведени опредени изисквания за преценка
търпимостта им както следва:
1.За строежи изградени до 7 април 1987 г.
следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.1 от ЗУТ.
2.За строежи изградени през периода 8
април 1987 г. - 30 юни 1998 г. следва да отговарят на изискванията предвидени в
§16, ал.2 от ЗУТ.
3.За строежи започнати след 30 юни 1998,
но неузаконени до обнародването на ЗУТ - Обн., ДВ, бр. 1 от
2.01.2001 г., следва да отговарят на изискванията предвидени в §16, ал.3 от
ЗУТ.
4.За строежи, изградени от 01.07.1998 г.
до 31 март 2001 г., следва да отговарят на изискванията на §127, ал.1 от ЗУТ.
С въвеждане на §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на
ЗУТ не се изключва приложението на §16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък въвежда ново основание
за търпимост на строежите. Разпоредбата е допълнение към §16 от ПР на ЗУТ, като
въвежда нов четвърти период за обявяване на строежите за търпими. Нормата на
§127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ има материалноправен характер и при липса на
норма за обратното и действие следва при преценка търпимостта на строеж да се
прецени времето на извършването му.
В процесния случай, за преценка
търпимостта на строежа е приложима нормата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съобразно
§16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г.
- 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.
Като изпълнен през 1992 г., с оглед
представените от жалбоподателя декларации в хода на административното
производство приложение намират разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ. Посоченият
параграф във всичките му алинеи допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят
на определени условия. Едно от условията за приложение на тази благоприятна за
извършителите на незаконни строежи норма обаче е строежите да са изпълнени в конкретно
посочени периоди от време, най-късният от които изтича в деня на обнародване на
ЗУТ - 02.01.2001 г. § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /Д.В., бр.82/2012 г., в
сила от 26.11.2012 г./, от своя страна предвижда търпимост за строежите, които
са завършени до влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 31.03.2001 г. Процесният строеж
попада в посочената хипотеза само относно времето на изпълнението му- 1992 г. В
случая от работилата по делото СТЕ, която съдът приема като компетентна и
съответстваща на останалите събрани доказателства се установява, че строежът не
отговаря на градоустройствения план и параметрите на застрояване към и към
настоящия момент. Видно от работилата по делото СТЕ строежът не отговаря и на изискванията
на допълващо застрояване по чл.140 от ЗУТ , тъй като е превишена плътността на
застрояване. Съответно от това може да се изведе извода, че както при
действието на отменения закон , така и към настоящия към настоящия момент не
отговаря на нормативните изисквания и не може да си приеме за търпим строеж и да
се ползва от благоприятния режим установен в пар.16 от ДР на ЗУТ. Съответно
пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не може да намери приложение, предвид установената
дата на извършване на строежа.
С оглед на всичко, изложено по-горе, не е
налице основание за отмяна на заповедта , както и актът съответства на целта на закона.
Поради изложените съображения, съдът
намира за неоснователна жалбата на П.П.О. , поради което следва с решението си
съдът да я отхвърли.
При този правен резултат основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същият е бил представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 143,
ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Община-Варна
следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лева.
Заинтересованата страна Т.И. претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. в условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона
за адвокатурата, което е под минималния размер съгласно чл.8,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА, което искане с оглед изхода на
делото е основателно.
На основание чл. 172, ал.2, предложение
последно от АПК, ІІ-ри състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.О. с адрес *** против Заповед № 199/07.11.2019 г.
издадена от и.д. кмет на Община-Варна , с която е наредено премахването на
незаконен строеж „Санитарен възел-баня и тоалет“, находящ се в гр. Варна, в
имот с идентификатор 10135.1501.1099, /УПИ ХІV-6/, кв. 337 по плана на ІХ-ти
м.р. на гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3 .
ОСЪЖДА П.П.О. с адрес
*** да заплати на Община-Варна сумата от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА П.П.О. с
адрес *** да заплати на адв. С.Л. – ВАК адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: