Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4589 27.11.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Димитрия Гаджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20421 по описа на ПРС
за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Л.П., с ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр. П., ул. “Х. Г. Д.” № *, оф. *, чрез пълномощника адв. А.К., е
предявил срещу “Мигтон-нет” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Войводиново, ул. „Александър Стамболийски” № 25, представлявано от * К.Д.К.,***
обективно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено със заповед № 17/04.10.2012г., и да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, за периода 04.10.2012г. – 04.04.2013г. в р-р на 9126, 42
лева, изчислено на база БТВ от 1521, 07 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска до окончателното му плащане.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на
длъжност „*”, като със заповед № 17/04.10.2012г. на работодателя същото било
прекратено. Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, поради следното:
На 03.09.2012г. му било връчено предизвестие за
прекратяване на ТПО „във връзка с намаляване обема на работата и поради
съкращаване в щата”, с правно осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. В предизвестието
имало противоречие между фактическото основание и цитираната правна норма. На
19.10.2012г. на ищеца била връчена заповед № 17/04.10.2012г. на работодателя, с
която ТПО било прекратено, считано от 04.10.2012г.. В заповедта било посочено,
че ТПО се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а като фактическо
основание било посочено – съкращаване в щата. Твърди се да е налице между
цитираната правна норма и посоченото фактическо основание, поради което за
ищеца било невъзможно да установи дали е уволнен поради намаляване обема на
работата или съкращаване на щата. Ето защо и само на това основание уволнението
било незаконно. Твърди се същото да е незаконно и поради това, че фактически не
е било нито налице съкращаване на щата, нито да е намалял обема на работа.
Длъжността на ищеца не била съкратена, трудовата му функция била запазена и
понастоящем се заемала, респ. изпълнявала от друго лице. Отделно от това нямало
взето по надлежния ред решение за съкращаване на щата. Твърди се и да не е
извършен подбор съгл. изискванията на чл. 329 от КТ, а на работа били останали
служители с квалификация, по-ниска от тази на ищеца.
Твърди се вследствие на незаконното уволнение ищецът
да е останал без работа за период от 6 месеца, считано от 04.10.2012г., както и
последното му БТВ за пълен раб. месец преди уволнението да е възлизало на 1521,
07 лева.
Ето защо се моли исковете да се уважат, претендират
се разноски в р-р на 350 лева платено адв. възнаграждение.
В съдебно заседание взема становище за доказаност на
исковете и за неоснователност на възраженията на ответника. Настоява на това,
че законосъобразността на уволнителната заповед следва да се прецени към
момента на издаването й, а не постфактум дали основанието за прекратяване на
ТПО е настъпило. Сочи се, че заповедта е нередовна от външна страна, в нея са
изписани различни основания за уволнение и не е ясно на кое от тях е прекратено
ТПО с ищеца. Това се наблюдавало както в предизвестието, така и в заповедта,
като това противоречие правело уволнението изцяло незаконосъобразно. Ето защо
не било ясно на кое основание всъщност ТПО е прекратено, което било достатъчно основание
да се отмени уволнението. Излага допълнителни съображения и по вече наведените
твърдения с исковата молба за незаконност на уволнението, в частност твърди да
е недопустимо след уволнението да се доказва на кое от двете посочени в
предизвестието и заповедта основания е уволнен ищеца. Моли искът за оставане
без работа също да се уважи, като се приспадне периода на работа при друг
работодател. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез *
Т. П., с който се взема становище за неоснователност на исковете. В с.з.
отговорът се поддържа от адв. Б..
Твърди се, че ТПО между страните е законосъобразно
прекратено, като се твърди реалното основание за уволнение да е чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ, без да се посочва с думи какво е същото. Сочи се, че изписаното с
думи „съкращаване на щата” е техническа грешка. Твърди се, че понастоящем
заеманата от ищеца длъжност не се изпълнява от никого, тъй като дружеството е в
открито производство по несъстоятелност и до 01.12.2012г. служителите му са
били поетапно освободени. Сочи се, че производството несъстоятелност е открито
на 05.03.2013г., с Решение на ПОС. Твърди се в периода 16.03.2012г. –
03.10.2012г. ищецът да не се е явявал на работа, без да се сочи каква е
връзката на това с основанието му за уволнение. Ето защо се моли исковете да се
отхвърлят. С допълнително становище се твърди, че посочването като основание за
прекратяване на ТПО „съкращаване на щата” е техническа грешка и реалното такова
било намаляване обема на работа.
В съдебно заседание се поддържа твърдението за
законосъобразност на уволнението, с аргумент, че обемът работа не просто е
намалял, но такъв изобщо няма, тъй като дружеството е в производство по
несъстоятелност, имуществото му е било описано от ЧСИ и това е било служебно
известно на ищеца. Представя писмена защита, с която се поддържа, че исковете
са недоказани, тъй като наличието на намален обем работа се установявало от
справка с ТР, от която било видно, че дружеството е в открито производство по
несъстоятелност. Влошените икономически показатели на същото били видни и от
присъединените в ТР документи, без да се уточнява кои са те. Доказателство в
тази връзка била и молбата на управителя на дружеството до ПОС за откриване на
производство по несъстоятелност. От показанията на свидетеля се установявало,
че имуществото на дружеството е описано и иззето от ЧСИ, поради което нямало
как ищецът да изпълнява трудовите си функции. Служителите били поетапно
освободени, в т. число и ищеца, който бил уволнен по-късно поради това, че бил
в отпуск поради временна неработоспособност. На същия вече било известно, че
дружеството няма нито дейност, нито служители, тъй като е водил дело за
заплащане на трудовите си възнаграждения – гр. д. № 16810/2012г. по описа на
ПРС, XV-ти гр. с-в. Посочва се, че щом фактическото основание за уволнение е
изписано с думи, то заповедта е редовна и това в случая е налице. Ето защо се
твърди уволнението да е законно, поради което моли исковете да се отхвърлят. Също
претендира разноски. Също не представя списък на разноските.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочената заповед.
Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението – че оспорената заповед е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, на кое основание реално е прекратено ТПО между страните, че
уволнението е извършено при спазване на процедурата, уредена в Кодекса на
труда, като в случай, че ищецът установи да се е ползвал с предварителна
закрила при уволнение, в тежест на ответната страна е да докаже, че е спазила
процедурата по чл. 333 от КТ при уволнението.
В настоящия случай между
страните не се спори, и от събраните по делото доказателства се установява
следното:
Между страните не се спори и се
установява, от представения трудов договор, доп. споразумение и заверено копие
от тр. книжка на ищеца, че между страните е съществувало ТПО, възникнало на
01.10.2010г., като ищецът е заемал длъжността „*”, с последно получавано
основно тр. възнаграждение 1512 лева и доп. такова 9, 07 лева за прослужено
време.
На ищеца е било връчено
предизвестие, без посочена дата на същото и без отбелязана дата на връчване, с
което управителя на ответното дружество Т. П. му отправя предизвестие, че във
връзка с намаляване обема на работата и съкращение в щата, след изтичане на
30-дневен срок на предизвестие ТПО ще се прекрати на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ, която разпоредба съответства на намалял обем на работата. Със заповед №
17/04.10.2012г. на управителя Т. П., връчена на ищеца срещу подпис на
19.10.2012г. ТПО е прекратено, на основание „чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
(съответстващо на намаляване обема на работата), считано от 04.10.2012г. Като
причини за прекратяване на ТПО е посочено с думи – „съкращаване на щата”,
съответстващо обаче на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. В
трудовата книжка на ищеца прекратяването е оформено с дата 04.10.2012г. и
основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Ответната страна е представила
като доказателства в подкрепа на твърдението си за наличие на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа, таблици
за отчитане явяването на работа за периода март 2012г. – октомври 2012г., като
в същите от м. април 2012г. насетне вписаните имена на служители намаляват, и
се твърди, че в справките е отразено, че ищецът не се е явявал на работа, което
обаче няма отношение към основанието за прекратяване на ТПО. Представя се и
заповед на управителя на ответника с посочена дата 09.07.2012г., с която се
нарежда във връзка с намаляване обема на работа да се пристъпи към поетапно
освобождаване на персонала, като за целта да се изготвят писмени предизвестия
до служителите. Представят се и извлечения от ведомости за заплати, както и
отчет за приходите и разходите на
дружеството за 2012г. Този отчет е частен документ, изходящ от ответника, който
го ползва. В доклада е посочено, че за текущата година, т. е. 2012г. приходите
са 296 000 лева, за предходната година са били 595 000 лева, а
разходите са 1579 000 лева, за предходна година са били 708 000 лева. Ответната
страна представя и молба от управителя на ответното дружество от 11.06.2012г.
за откриване на производство по несъстоятелност. Видно от служебната справка с
ТР, такова е открито с Решение № 91/05.03.2013г. на ПОС по дело № 688/2012г. на
осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ по молба на кредитор на дружеството.
В подкрепа на твърденията за
намалял обем на работа е разпитан свидетеля Г. Т. П., служител на дружеството,
която при края на разпита признава да е съпруга на * на ответника – Т.М..
Същата твърди в момента да е единствен служител на дружеството, обемът на
работа през 2011г. да е намалял и това според нея било видно от
доказателствата, като твърди тя лично да ги е представила в с.з. от м. юли
2013г., на което е присъствала. На 31.07.2012г. била уволнена първата група
работници, на 15.08.2012г. друга група и така до м. септември били освободени
всички без ищеца, свидетелката и един шофьор, който бил в болнични. Още през м.
април 2012г. бил извършен от ЧСИ опис на техниката в дружеството и тя била
изнесена на публична продан, като ищецът вече нямал компютър, на който да
работи. Ищецът донесъл болничен в края на м. март 2012г. и тогава бил уведомен
за положението, поради което след изтичане на болничния той престанал да ходи
на работа. Затова книжата му били изпратени по пощата. Твърди се дейност
проектиране да няма от 2011г. Оценката за намалял обем работа била направена от
счетоводителя на база финансови документи. Имало доклад до управителя, който на
база на същия предприел мерки по освобождаване на персонала. Твърди се в
момента дружеството да няма дейност.
Представят се и доказателства за
това, че с решение № 1333/01.04.2013г. по гр. д. № 16810/2012г. на ПРС, XV-ти гр. с-в
ответникът е осъден да заплати на ищеца тр. възнаграждения в р-р на 11419, 30
лева за периода 01.02.2011г. – 31.03.2012г., като няма данни решението да е
влязло в сила.
Видно от справката на ТД на НАП
– Пловдив в периода 04.10.2012г. – 28.03.2013г. ищецът е бил без работа, като
след това е започнал работа на 29.03.2013г. при друг работодател. От
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че размерът на
обезщетението за оставане без работа е, както следва – за м. 10.2012г. – 1311,
55 лева, по 1530, 14 лева за м. 11.2012г. – 02.2013г. вкл., изчислена е сума за
м. март 2013г. за цял месец от 1530, 14 лева и за м. април до 4.4.2013г. – 218,
59 лева, общо 9180, 84 лева. последното БТВ за пълен раб. месец е за м. януари
2013г. – 1530, 14 лева.
При така установените факти
съдът намира уволнението за незаконосъобразно, поради следното:
Действително заповедта е
издадена от лице, носител на работодателската власт. В заповедта и
предизвестието обаче, от една страна, е налице противоречие между изписаното с
думи и цифри основание за прекратяване на ТПО, във всеки един от посочените два
документа. В предизвестието, за което няма данни за дата на връчване и не са
ангажирани доказателства от страна на ответника кога е получено от ищеца, е
изписано с цифри основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответстващо на
намалял обем на работа, а с думи са посочени 2 основания – намаляване обема и
съкращаване на щата. В заповедта с цифри е изписано основанието по чл. 328, ал.
1, т. 3 от Кт, съответстващо на намалелия обем,
а с думи е посочено съкращаване на щата. При липса ан доказателства ТПО
да е прекратено поради изтекъл срок на предизвестие, поради липса на установена
дата на връчване, то следва да се приеме, че актът, с който ТПО се прекратява и
е правопрекратяващ факт, е заповедта № 17/04.10.2012г. В нея с цифри е изписано
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а с думи е посочено
„съкращаване на щата”, като причини за прекратяване на ТПО. При противоречие
между вписаното с думи и с цифри основание за уволнение, то следва да се приеме
за меродавно посоченото с думи такова, а именно – съкращаване на щата, още
повече, че същото с думи е посочено и в предизвестието. Това противоречие и на
двете места обаче води до неяснота на кое основание реално е прекратено ТПО,
още повече, че в тр. книжка е вписано основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, която разпоредба гласи „намаляване обема на работа”. Следователно налице е
противоречие в самите издадени от работодателя документи – с думи се изписва
едно основание, с цифри друго. Това само по себе си води до пълна липса на
мотиви в заповедта в смисъл яснота на основанието, на което ТПО реално е
прекратено, и до незаконосъобразност на уволнението. Дори да се приеме обаче,
че ТПО е прекратено на едно от двете основания, то предимство има изписаното с
думи основание пред посоченото с цифри такова, а именно – съкращаване на щата.
за да има съкращаване на щата, следва да има взето решение от работодателя –
дружеството чрез управителя му, и това да се обективира в съответната писмена
форма, чрез издаване на заповед за закриване/съкращаване на конкретни щатни
бройки, с посочване за коя длъжност колко щатни бройки се съкращават, респ.
съставяне/утвърждаване на ново щатно разписание, в което, при съпоставяне с
предходното, да е видно кои точно щатни бройки и за кои длъжности се
съкращават. Това по делото не се твърди и не се установява да е направено,
следователно уволнението на това основание се явява незаконосъобразно
извършено. Заповедта на работодателя за поетапно освобождаване на персонала
сама по себе си е издадена без основание, след като не се посочва кои служители
и от кои длъжности се съкращават.
Дори да се приеме тезата на
работодателя, че валидно е посоченото с цифри, а не с думи основание – чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, то също не се установи то да е налице. за да е налице същото
е нужно да се установи, че обемът работа е намалял в сравнение с предходен
период и намаляването е налице към 04.10.2012г. При намаляването обема на
работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности
на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този
момент. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от съответната
част от трудовите функции имащи за задача нейното осъществяване. Новият,
по-малък обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници
или служители. Това прави излишна част от длъжностите на съответните трудови
функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите договори
по излишните длъжности. В този смисъл е Решение
№ 229 от 28.III.1995 г. по гр. д. № 1568/95 г., III г. о. на ВС на РБ. В случая
обаче самият ответник твърди не обемът работа да е намалял, а цялата му дейност
да е изцяло преустановена и да не е имало никаква дейност към датата на
уволнение на ищеца, за което свидетелства и съпругата на управителя и служител
на дружеството. Следователно не е налице намалял обем на работа, а цялостно
преустановяване дейността на работодателя, което обаче представлява основание
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – закриване на предприятието.
Отделно от това, един изходящ от работодателя частен документ, чието съдържание
се оспорва от ищеца, и показанията на един свидетел за това, че имуществото на
работодателя е описано не може да доведе до извода в какъв обем се е
изпълнявала дейността на работодателя преди и след уволнението. Доколкото се
твърди още към м. март 2012г. работодателят да е преустановил всякаква дейност,
към 04.10.2012г. такава въобще да няма то не е налице намаляване обема на
работа – няма останала работа, която да продължи да се изпълнява, а цялостно е
преустановено фактически изпълнението на производствената дейност от
работодателя. Ето защо основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изобщо не е
налице.
По дотук изложеното съдът намира,
че уволнението се явява незаконосъобразно и на двете посочени в предизвестието
и заповедта основания, поради което следва да се отмени.
Ищецът не е предявил иск за
възстановяване на работа.
По основателността на иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира
следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа
следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на
длъжност, при която е получавал по-ниско възнаграждение, ако твърди това и е
предявен иск по чл. 225, ал. 2 от КТ, и ищецът да докаже размера на този иск,
като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен
работен месец преди уволнението, и размера на получаваното по-ниско
възнаграждение на новата длъжност. Фактът на оставане без работа следва да се
докаже със съответен официален документ, като в случая това е справката от ТД
на НАП.
Установява се от справката, че от 04.10.2012г. до
28.03.2013г. ищецът е бил без работа, като на 29.03.2013г. ищецът е започнал
работа по ново ТПО, което до края на процесния период не е било прекратено. Не
се установява размера на получаваното ТВ на новата длъжност, като иск за
разликата между получаваните възнаграждения не е предявен. Следователно ищецът
доказва да е бил без работа в периода 04.10.2012г. до 28.03.2013г. На база БТВ
за м. 01.2012г. от 1530, 14 лева, при 22 работни дни, размерът на дневното ТВ е
69, 55 лева. Обезщетението по чл. 225 от КТ е, както следва: за м. 10.2012г. –
1311, 55 лева, за м. 11.2012г. - 1530, 14 лева, за м. 12.2012г. – 1530, 14
лева, за м. 01.2013г. - 1530, 14 лева, за м. 02.2013г. - 1530, 14 лева, и за м.
март от 01 до 28.03.2013г. вкл. за 20 раб. дни, т. е. само без дата 29.03 –
1530, 14 лева без 69, 55 лева за 1 ден, 1460, 59 лева. Общ размер на
обезщетението – 8892, 70 лева. Ето защо искът ще се уважи в този размер, като
за разликата до пълния предявен такъв от 9126, 42 лева ще се отхвърли.
Вземането е лихвоносно, лихва се претендира, ИМ има х-р на покана, поради което
лихва ще се присъди.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на присъждане на разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски възлизат на сумата от
350 лева – платени разноски за адвокатско възнаграждение на адв. К., която сума
е в размера на минималния такъв по Наредба № 1 за минималните размери на адв.
възнаграждения.
С оглед изхода
на спора, доколкото и двата предявени иска се уважават и по трудови спорове
цената на иска не е определяща за размера на възнаграждението, съгл. т. 6 от ТР
№ 6/06.11.2013г. то на ищеца следва да се присъди пълния размер на направените
разноски, като на ответника разноски не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 416 лева, от които ДТ в размер на 60 лева за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1, и 356 лева - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от ГПК. В негова тежест
следва да се възложат и разноските за ССчЕ от бюджета на съда в размер на 40
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.Л.П., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.
П., ул. “Х. Г. Д.” № *, оф. *, чрез пълномощника адв. А.К., извършено със
Заповед № 17/04.10.2012г. на управителя на “Мигтон-нет”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, ул.
„Александър Стамболийски” № 25 Т. П., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание „чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 04.10.2012г, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА “Мигтон-нет” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Войводиново, ул. „Александър Стамболийски” № 25, представлявано от * К.Д.К.,*** да заплати на В.Л.П.,
с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. “Х. Г. Д.” № *, оф. *,
чрез пълномощника адв. А.К. следните суми: сумата от 8892, 70 лева (осем хиляди осемстотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 04.10.2012г.
– 28.03.2013г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2012г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 350 лева (триста и петдесет
лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225
от КТ за разликата над сумата от 8892, 70 лева (осем хиляди осемстотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), до пълния предявен размер от 9126, 42 лева, както и за периода
29.03.2013г. – 04.04.2013г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Мигтон-нет” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Войводиново, ул. „Александър Стамболийски” № 25, представлявано от * К.Д.К.,*** да заплати полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 416 лева (четиристотин и шестнадесет
лева) – държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 40
лева (четиридесет лева) – разноски
за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 27.11.2013г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Таня
Асп. Георгиева/
Вярно
с оригинала.
В.А.