Р Е Ш Е Н И Е
№ 1963
гр. Перник, 27.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01811 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ОТ: В.В.П. ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С.Д. *** със съдебен адрес ***,
ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А
с искане да бъде осъден ответника Община Перник да заплати на
ищеца В.В.П. ***, с ЕГН ********** сумата 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания
от счупване на ляв глезен, претърпени от ищеца в резултат на злополука на
03.06.2018г., вследствие на стъпване в неравност на пътя /дупка/, образувана от
стоящ около 10 сантиметра по-ниско от нивото на пътната настилка капак на
канализационна шахта в участък на ул.“Отец Паисий“ гр. Перник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва
основанието и размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се ангажира
отговорността на Община Перник, тъй като посочената в исковата молба причина за
деликта е канализационна шахта, а на соченото място на ул.“Отец Паисий“ няма
такава. Отделно от това твърди и липсата на фрактура на ищеца. Прави възражение
за съпричиняване.
Ищеца твърди, че на 03.06.2018г. стъпвайки в неравност на пътя
/дупка/ на пътното платно в края на пешеходната пътека на ул. „Отец Паисий“ в
гр. Перник в района на кръстовището с ул.“Миньор“, образувана от около 10
сантиметра по-ниско от пътното платно капак на канализационна шахта, е паднал.
При което изпитал остра и силна болка в областта на левия глезен. Бил
транспортиран в Бърза помощ, където му били извършени медицински преглед и
манипулации. Поради оток рентгенографията била неуспешна и м, била поставена
ортопедична ортеза и едва след спадане на отока на
10.06.2018г. е констатирана фрактура в областта на глезена. От уврежданията,
получени в резултат на падането, претърпял много силни болки по време на
увреждането и по време на лечението му. Според ищеца страданията, които понесъл
продължават и към настоящия момент. Освен физическите болки, понесъл и
изключително големи затруднения в ежедневното си обслужване. Неспособен е бил
сам да се грижи за себе си, да излиза навън, да ходи на работа.
Ответника в законоустановения срок е подал отговор, с които счита
така предявената искова претенция за неоснователна, като я оспорва изцяло.
Твърди, че не може да се ангажира отговорността на Община Перник , тъй като
посочената в исковата молба причина за деликта е канализационна шахта на, а
на соченото с исковата молба място на
ул.“Отец Паисий“ няма такава. Отделно от това твърди и липсата на фрактура на
ищеца. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който с проявена
небрежност към необходимото внимание при ходене е допринесъл в голяма степен за
на настъпването на вредоносния резултат.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез пълномощника си подържа така депозираната искова претенция, като
моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени
съображения.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На 03.06.2018 г. около 21,30 ч., ищеца бил
в компанията на свидетелите Н.Н.А. и В.С.С.. Тримата пили кафе в бар „Епицентър” в центъра на гр. Перник
и тръгнали да се прибират. Ищеца не бил консумирал алкохол и не бил под
въздействие на алкохол. Вървели от хотел „Струма” към паркинга на ул.’’Миньор” до училището, където
бил паркирал автомобила на ищеца. Решили да си купят цигари, затова пресекли
улица „Отец Паисий” на кръстовището с ул.’’Миньор”, купили си цигари от
денонощния магазин и след това предприели отново пресичане на ул.”Отец Паисий”
с цел да отидат до колата на ищеца. При стъпването на пътното платно в края на
пешеходната пътека левият крак на ищеца се огънал от неравност на пътя в
областта на глезена, при което той паднал. С помощта на свидетелите се изправил,
но изпитвал силна болка и кракът му бързо се подул. И тримата огледали мястото,
където се случил инцидента и установили, че причина за инцидента е състоянието
на пътното платно, където капакът на шахта за оттичане на вода бил под нивото на
асфалтовото покритие. Ищеца с неговия автомобил бил транспортиран от
свидетелите до МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник,
където му била назначена ренгенография. Налице е бил
негативен резултат при ренгенографията на лява глезенна става, фас и профил, което е в резултат на оттока.
На 05.06.2018г. на ищеца му е назначено лечение ортопедична ортеза
за 21 дни и Семакс s15 3х1 табл. На 10.06.2018г. на ищеца му е
извършено последващо ренгенографско
изследване на лява глезенна става и ляво стъпало –
лицева и профилна проекция, при което се установяват травматични увреди
патологично костно преустройство на костите на глезенната
става. Рьо данни за абриз
фрактура от дорзалната повърхност на талуса.
В следствие на силните болки в следващите
дни не можел да става от леглото. Бил имобилизиран и
се придвижвал с патерици. Докато носел шината не излизал от дома си. св. А.
през няколко дни го посещавал, като му помагал и пазарувал нужните неща за него
и семейството му, тъй като жена му ходела на работа, а имали и дете. След
махането на ортезата извършвал и процедури за
рехабилитация и раздвижване на крака след имобилизацията.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, при огледа на място е констатирал улична
водосъбирателна шахта, находища се на южния ъгъл светофарното кръстовище на ул.
„Миньор“ и улица „Отец Паисий“ в гр. Перник, (това е кръстовището до основно
„Петър Берон“ и Градския пазар) и граничеща с маркировката на пешеходна пътека.
Шахтата е била запушена, видно от събралата се над нея дъждовна вода.
При измерванията, които извършило вещото
лице е установило, че нивото на шахтата е по ниско с 6,00 см. от нивото на
уличното платно.
Видно от заключението на вещото лице,
извършило съдебно-медицинската експертиза от наличната по делото медицинска
документация на името на В.В.П. е видно, че са налице
следните травматични увреждания: *** /***+/ на лявата глезенна
става***+ /счупване чрез откъсване/ ***/ повърхност на скочната
кост /талус/. Описаните в медицинската документация
травматични увреждания в областта на ляв долен крайник е възможно да са
получени по време и начин, както се съобщава в материалите по делото, а именно
при инцидент настьпил на 03.06.2018г. В резултат на
травматичните увреждания в областта на ляво ходило при пострадалият са били
налице ограничения в основните функции на долния крайник, а именно опорната и
ходенето, като при нормално протичащ възстановителен процес периода на
възстановяване при такива травми е от порядъка на около 2 месеца, имайки
предвид времето за имобилизация на крайника и времето
за рехабилитация и възстановяване на нормалните му функции. По време на
възстановителния период пострадалият е изпитвал физически болки и страдания, които
са били с по-голям интензитет през първите дни след травмата и са отзвучавали
по сила по време на възстановителния период. За в бъдеще е възможно при промяна
на атмосферните условия и при физически натоварвания пострадалият да изпитва
болки в мястото па травмата.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – вреди в
сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от
лице/лица, на които ответната община е възложила някаква работа, вредите да са
причинени при или по повод тази работа и в тази връзка следва да установи, че
пътният участък, на който е настъпило увреждането, съставлява част от
общинската пътна мрежа, стопанисвана от Община Перник. Вината на съответния
служител/и се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото
от него поведение на ищеца, което е в причинна връзка с резултата.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
направените възражения са: дали нараняването е в резултат само на падането в
водосборната шахта; отчетено ли е поведението на пострадалия при пресичане на
пътното платно и дали той не е допринесъл за настъпилото увреждане; какъв е
механизмът на увреждането и налице ли е причинно – следствена връзка на получените
травми с увреждащото падане, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на посочената дата – 03.06.2018 г. ищеца е пресичал
улица „Миньор“, като при стъпване върху водосборна шахта в самия край на
пътното платно, която е под нивото на асфалтовата настилка е паднал. В резултат
на падането е получил *** /***+/ на лявата глезенна
става***+ /счупване чрез откъсване/ ***/ повърхност на скочната
кост /талус/.
В същото време ответникът не установява
различен механизъм на настъпване на травмата, нито соченото от него поведение
на ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и
главно доказване.
Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване.
По делото не се спори, че пътят, на който е
настъпило увреждането се стопанисва от
Община Перник. Безспорно е, че към момента на настъпване на увреждането ищеца е
бил пешеходец и е пресичал ул. „Отец Паисий“, като увреждането е настъпило и
именно на тази улица. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ Община Перник е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
„Препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната
шахта, която е под нивото на пътното покритие и създава опасност на движението,
е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е
бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на участниците в
движението да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52
ал. 1 от ППЗДвП), а и не е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по
закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът,
че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което
да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно – медицинска експертиза се установява, че ищеца е изпитвал силни болки
в първите дни след инцидента. Възстановителният период е с продължителност около
два месеца. Установява се, че при студено време и натоварване ще се проявява болков синдром, който не се очаква да отшуми напълно. В периода
на възстановяване ищеца е изпитвал битови неудобства свързани с носенето на имобилицация за период от 21 дни. Изводите на вещото лице
относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от
показанията на свидетелите. В резултат на инцидента ищеца е претърпял силни
болки, не е можел да се обслужва сам, както и да подпомага семейството си.
Съдът като съобрази характера и интензитета
на претърпените от ищеца болки, периодът на възстановяване и времето необходимо
за отшумяване на страданията, както и че не са ангажирани доказателства
вследствие на инцидента на ищеца да са причинени трайни увреждания намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от В.В.П.
негативни изживявания възлиза на 8 000 лева, като за разликата до пълния заявен
размер от 25 000 лева исковата претенция се явява недоказана.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй
като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение.
Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от
същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за
обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в
забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От
този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното
задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД до
окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 03.06.2018г. до
окончателно изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените
своевременни искания за присъждане на разноски и представените доказателства за
заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда
право на разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Видно от представените доказателства и
списък на разноските по чл. 80 ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 1150.00
лева /1000.00 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – депозит за експертиза/, които
следва да й бъдат съразмерно на уважената част от иска, а именно за сумата от 368.00
лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА дължимото се на адв. С.Д., адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА и наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаградения е в размер на сумата от 790.00 лева.
Съответно ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част
на исковите претенции. Видно от представения списък с разноските по реда на
чл.80 ГПК, ответника претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1280.00
лева и 150.00 лв. – депозит за експертиза. Предвид уважаването на иска за
сумата от 8000,00 ищеца ще трябва да заплати на ответника сумата от 972.40 лв.,
съответстваща на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с
адрес:гр.Перник, пл.„Свети Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на
общината да заплати на В.В.П. ***, с
ЕГН ********** сумата в размер на
8000.00 лв. /осем хиляди лева / -
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на уврежданото - 03.06.2018
г. до изплащане на вземането, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди изразяващи се в понесени болки и
страдания, претърпени от ищеца в резултат на злополука на 03.06.2018г.,
вследствие на стъпване върху капак на водосборна шахта, стоящ на шест
сантиметра по-ниско от нивото на пътната настилка в участък на ул.“Отец Паисий“
гр. Перник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с
адрес:гр.Перник, пл.„Свети Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на
общината да заплати на В.В.П. ***, с
ЕГН ********** сумата от 368.00
лв. /триста шестдесет и осем лева/- разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.П. ***, с ЕГН ********** ***, пл. „Свети
Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината сумата от 972.40 лв.
/деветстотин седемдесет и два лева и 40 ст/- разноски
в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес: гр. Перник, пл. „Свети Иван
Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината
да заплати на адв. С.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***2/15, сумата от 790,00 лв. / седемстотин и деветдесет
лева /, определено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА и наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаградения, съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.