Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 19.09.2018г. /Деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година/в състав:
Председател: Галя Петрешкова
при секретаря Галина Дикова и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова гр.дело № 1717 по описа за 2018г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.А.И., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, с която е предявил против М.Г.М. ***, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че е собственик на основание наследство на Георги М. Младенчов на идеална част от земеделски имот – нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003, за който ответника се е снабдил с констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, и иска отмяна на същия нотариален акт. Твърди, че имот № 102003 е идентичен с възстановения с решение на ПК на наследници на общия наследодател Георги М. Младенчов, като владението на имота не е отнемано след възстановяването му от наследниците и ответника като един от наследниците незаконосъобразно се е снабдил през 2007г. с констативен нотариален акт за собственост на имота.
Исковата молба е редовна и по реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратен препис от нея и от приложените към нея писмени доказателства за писмен отговор.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е получен писмен отговор от ответника, с който оспорва иска и представя писмени доказателства. Прави възражение против активната легитимация на ищеца, против допустимостта на иска. Прави изрично възражение за придобивна давност по отношение на имот № 102003, като претендира изключителна собственост на този земеделски имот по давностно владение упражнявано от него повече от 15 години.
В съдебни заседания вместо ищеца участват адвокати С.С. *** и поддържат исковете.
Ответникът участва лично и с пълномощник адвокат Л. *** и оспорва исковете, на първо място като недопустими и по същество като неоснователни и недоказани.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства - констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов; Удостоверение за наследници; решение № 15000/15.10.1999 г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 1076/1992 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй и в цялост преписката; решение № 15000/15.10.1999г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 30207/1999 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй и в цялост преписката; удостоверения от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца; както и история на имот №102003 в землището на с. Ботево; преписка по гр.дело №1237/2016г.; удостоверение от нотариус Митов, от което е видно, че нотариалното дело е унищожено; писмени доказателства, представени в днешното съдебно заседание Удостоверение Изх. №20150721094628/21.07.2015г.; Удостоверение от ОД”Земеделие”; 4 бр. регистрационни карти на земеделски потребител. Изслушани са свидетелите Пенчо И. Андреев, Стефко Борисов Андреев, Евгени Спасов И., Славчо Кръстев Цветков.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
Видно от приетите по делото удостоверение за наследници на л.5 и 6, а и страните не спорят, че са наследници на б.ж. на с. Хайредин Георги М. ***, който е починал на 23.02.1984 година, ищеца е негов внук, а ответника е негов син.
Безспорно е установено и, че с решение № 15000/15.10.1999г. на ОС Земеделие гр.Козлодуй по преписка с № 30207/1999 г. на Общинска служба Земеделие Козлодуй е признато правото на собственост на наследници на б.ж. на с.Хайредин Георги М. Младенчов на нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
От приетия от съда констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов се установява по делото, че на 16.07.2007 г. ответника М.Г.М. е признат за единствен собственик на два имота възстановени по реда на ЗСПЗЗ на земеделска земя - нива от 39.983 дка в местността „Делниците” в землището на с.Ботево, представляваща имот № 102003 по КВС на землището на с.Ботево и нива с площ от 39.385 дка в местността „Делниците” в землището на с.Ботево, представляваща имот № 102002 по КВС на землището на с.Ботево.
Ищецът твърди, че имота представляващ нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево, е съсобствен и той е един от съсобствениците заедно с ответника, като наследници на б.ж. на с.Хайредин, Георги М. Младенчов. Твърди, че ответника не е придобил правото на собственост по наследство и давност върху идеалните части на неговата майка, която е един от наследниците, тъй като не е владял двата имота явно, непрекъснато и спокойно повече от 10 години, нито е манифестирал пред останалите съсобственици факта, че владее имотите за себе си. Излага доводи досежно това, че съсобственика владее своята част, но държи частта на останалите съсобственици. Позовава се и на ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иска да бъде признат са собственик на идеална част от имота и да бъде отменен като незаконосъобразен констативния нотариален акт, с който ответника е признат за единствен собственик по наследство и давност на наследствения имот в землището на с.Ботево.
Ответника оспорва иска. Не оспорва факта, че двата имота са възстановени на наследниците, нито оспорва, че ищеца е един от тези наследници, но поддържа, че той е станал изключителен собственик на двата имота по давност след като ги е владял повече от 10 години. В писмения отговор твърди, че от края на 2000г. е отнел владението на процесния имот от останалите наследници по явен начин и е демонстрирал пред тях намерението си сам да владее имота. Твърди, че тези му действия се изразяват в лично ползване и обработване на имота в периода от 2000 г. до 2008 г., а от 2008 г. като го е отдавал под аренда, сключвайки сам договор за аренда за него. В подкрепа на твърденията си представя удостоверения от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца относно факта, че от 20.08.2008 г. е регистриран като земеделски производител, като видно от анкетната карта при регистрацията е декларирал имота. Представя и писмо удостоверяващо твърдението на ответника, че за процесния имот е сключил договор за аренда за периода от 2007 г. за 2014 г., а след това и към настоящия момент договор за наем.
По делото са изслушани свидетелите Пенчо И. Андреев от страна на ищеца и от страна на ответника са изслушани свидетели Стефко Борисов Андреев, Евгени Спасов И. и Славчо Кръстев Цветков.
Разпитаните трима свидетели не описват имота по граници и местонахождение, но твърдят, че е обработван единствено и само от ответника. Св. И. твърди, че знае от ответника, че обработваната от него земя е била на дядо му и на баща му. Знае също, че след 1997-1998 година ответникът му е споделил, че има сестра или снаха, която иска да си търси част от земята. Св. Андреев потвърждава тези показания, като заявява, че лелите му Радка Тодорова и Симеонка са му казали, че са лишени от собственост и са посетили прокурор, което се е случило преди 10 години. Двете лели са заявили пред него, че и те са собственици на земята и не са имали намерения да я дават на ответника.
Св. Младенов твърди, че знае, че ответникът се е грижил и обработвал земя от около 80 дка, като свидетелят е виждал обработката на земята преди 5-6 години. След това знае, че земята е давана под аренда на различни фирми.
С
оглед безспорно установеното по-горе и като съобрази доводите на страните и
закона, съдът приема от правна страна следното:
ОТНОСНО
ГЛАВНИЯ ИСК по чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта на главния иск, съдът съобрази съдебната практика, която е безспорна, че установителен иск за собственост е винаги допустим, от където следва, че е допустим и установителен иск за собственост на идеална част. Искът е допустим и е предявен от лице, което има правен интерес от защита на правото си на собственост. В настоящият случай ищецът се легитимира като собственик на имот, възстановен по силата на ЗСПЗЗ на наследници на Георги Младенчов. При предявяването на иск от един съсобственик срещу трето на съсобствеността лице, останалите съсобствениците също не са задължителни другари в процеса, тъй като предявяването на иск за собственост е действие на обикновено управление на вещта (действие, насочено към запазване и охраняване на правото на собственост върху вещта), което може да се осъществява от всеки съсобственик поотделно. В този смисъл е задължителната и незадължителна практика на ВКС (Решение № 1711 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 293 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др.), в която по аналогия се прилага приетото в Тълкувателно Решение № 91 от 01.10.1074 г. по гр. д. № 63 от 1974г. на ОСГК на ВС.
По същество на спора по делото е безспорно установено, че както ищецът, така и ответникът са наследници на Георги М. ***, който е починал на 23.02.1984 година.
Безспорно установено е и обстоятелството, че е образувана преписка № 30207/04.05.1999 година на ПК - Козлодуй със заявител Радка Георгиева Тодорова за възстановяне правото на собственост върху земеделски земи за землището на с.Ботево на наследниците на Георги М. Младенчов за 40 дка нива.
С Решение № 15000 /15.10.1999 година на ОС”Земеделие и гори” - гр.Козлодуй на основание чл.27б от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Георги М. Младенчов, съгласно плана за земеразделяне на с.Ботево, както следва: Нива от 39.983 дка, трета категория, местност „Делниците” имот № 102003 по плана за земеразделяне на с.Ботево, описано по граници и съседи.
Безспорно е, че ищецът и ответникът са част от наследниците на наследодателя Георги М. ***, на които е признат и възстановен този имот.
Безспорно е и обстоятелството, че на 16.07.2007г. ответника М.Г.М. се е сдобил с констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007г. на нотариус Валентин Митов за собственост по наследство и давност на два наследствени имота, с който се легитимира като единствен и изключителен собственик на двата имота реституирани по реда на ЗСПЗЗ като наследствени.
Безспорно се доказа по делото и, че майката на ищеца, която е сестра на ответника Радка Тодорова е починала на 02.11.2012г., че е знаела, че последния ползва наследствените земи включително, че ползва нейната наследствена идеална част от тях, като не е имала претенции.
С тълкувателно
решение № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост,
независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
С решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. №217/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС.
Така спора по делото е за това, придобил ли
е ответникът по наследство и давност идеалните части на сестра си Радка
Тодорова, починала на 02.11.2012 г., чийто наследник е ищецът от процесната нива,
в продължение на непрекъснато, явно давностно владение, повече от 10 години.
Именно тази давност е приложима в случая, защото ответника е недобросъвестен
владелец.
На първо място майката на ищеца и ответника са станали съсобственици на процесните земи при дялове съобразно Закон за наследството по 1/6 идеална част от имота останал в наследство от техния дядо М. Гушански, нивата от 39.985 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102002 в землището на с.Ботево и по 1/3 идеална част от имота останал в наследство от техния баща Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево. Съсобствеността им произтича от наследство и както съдът изложи по-горе, по отношение придобивната давност е приложим института на общата такава изискваща 10 годишно непрекъснато, явно и несмущавано владение.
На следващо място, тези два имота са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения на поземления орган от 15.10.1999 г.
На последно място ответника твърди, че от възстановяване собствеността на имота в края на 1999г. до 2008 г. лично е ползвал имота като сам го е обработвал. Тези му твърдения останаха недоказани. Той доказа чрез писмени и гласни доказателства само факта, че след този период от стопанската 2007г./2008 г. ползва имотите. Това се доказва на първо място от писмените доказателства по делото – удостоверение и писмо от Областна дирекция „Земеделие” гр.Враца, които удостоверяват и това се потвърждава и от показанията на свидетелите на ответника, че от стопанската 2007г./2008г., той отдава под аренда и наем имота, като се е регистрирал и като земеделски производител декларирайки го на дата 20.08.2008 г.
Тези факти и обстоятелства, следва да бъдат коментирани в контекста както на чл. 69 и чл. 79 от ЗС, така и на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, касаещо придобиването на недвижими имоти по давност, вследствие на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение. Цитираното решение е задължително за приложение и обобщава действащата до този момент съдебна практика.
В случая, за да се приеме, че ответника /чиято е тежестта за доказване в настоящия процес/ е придобил идеалните части на сестра си /наследодател на ищеца/ от имотите по наследство и давност, той следваше да установи момента, от който е започнал да упражнява фактическа власт върху имотите, момента от който е превърнал държането на идеалните части на сестра си във владение, т.е. започнал е да държи тези идеални части за себе си, като свои и е демонстрирал по някакъв начин промяната в своите намерения пред сестра си и нейните наследници - ищеца.
В случая по делото, единствените действия, чрез които ответника е обективирал намеренията си да държи идеалните части от земеделските земи като свои, това е отдаването им под аренда и наем и получаването на рента и наем, без да се изплаща от него дял на останалите наследници и частност на сестра си, а след нейната смърт през 2012г. на ищеца. Може ли това обаче да се счита за явно действие, доведено до знанието на останалите съсобственици и в частност на ищеца и неговия наследодател, което те да възприемат или поне биха могли да го сторят и разберат без особени усилия.
С Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г. на II-ро г.о. се приема, че ползването на имотите лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от правомощията на съсобственика по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не отричат правата на другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват извод за несъмнено владение.
Затова, с оглед на всички установени и коментирани факти и обстоятелства, съдът приема, че ответника М.М. не е придобил по давност процесните идеални части на своята сестра и наследодател на ищеца от имота в продължение на 10 години непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение. Именно тази давност е приложима в случая, защото ответника е недобросъвестен владелец.
Така ищецът като наследник на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево и иска му по чл.124, ал.1 ГПК за установяване това му право на собственост по отношение идеалните части от имота е основателен и доказан.
ОТНОСНО
ИСКА с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Безспорно е по делото, че ответника М.М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, с който на 16.07.2007 г. е признат за единствен собственик на имот - нива от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
С ТР № 3/2012 г. т.д.№3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
След като се установи в процеса, че ответника М.М. не е изключителен собственик на горецитираните имоти, то издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007г. на нотариус Валентин Митов, с който на ответника е признато правото на собственост по наследство и давностно владение, следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в съществуващи / възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината- когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение, граници. Едва след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти с постановяване на такъв акт, правоимащите могат да предявят иск срещу трети лица за защита на правото си на собственост.
Разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ заличава правните последици на изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като по този начин брани правата на бившите собственици, които до приключване на реституционното производство не разполагат с друг правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявения за възстановяване имот. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи посочва крайния срок, в който правоимащите лица могат да заявят пред административния орган, респ. да установяват по исков ред, правото си на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, но не определя краен срок за приключване на реституцията. Поради това началният момент на придобивната давност, която ще тече след влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, може да бъде и след 22.11.1997г. в зависимост от това дали административната процедура по възстановяване на собствеността е завършена или все още е висяща. Като изхожда от това разбиране, Върховният касационен съд в своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, последователно приема, че придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, започва да тече не от 22.11.1997 г., а от датата на постановяване на административния акт за възстановяване на правото на собственост, тъй като с факта на постановяване на позитивен за бившите собственици административен акт, с който се възстановяват правата им върху конкретен недвижим имот, отпада фактическата и правна невъзможност за предявяване на иск за защита на правото им на собственост. Така доколкото имота е възстановен с решение на ПК от 15.10.1999 г., към 16.07.2007 г., когато ответника се е снабдил с констативния нотариален акт не са били изминали 10 години, поради което и поради това той не е могъл да придобие по давност към тази дата имота.
Съдът обаче следва да отмени констативния нотариален акт държейки сметка за това, че ответникът като наследник е собственик на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево. Така следва да отмени констативния нотариален акт в частта установяваща право на собственост за над тези права на ответника.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
С оглед изхода на спора съдът на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца всички сторени от него разноски по делото, които са платена държавна такса в размер на 50.00 лева, платена такса в Агенция по вписвания в размер на 12.50 лева, държавна такса по гр. д. № 91/2018г. в размер на 17.50лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, или общо 580.00 лева.
На ответника не се следват разноски.
Водим
от изложените правни съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между И.А.И., ЕГН ********** *** и М.Г.М., ЕГН ********** ***, че И.А.И. е собственик по наследство на 1/3 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК като незаконосъобразен констативен нотариален акт № 143, том 8, рег.№ 7135, дело № 1032 от 2007 г. на нотариус Валентин Митов, с който М.Г.М., ЕГН ********** *** е признат за собственик по наследство и давност в частта над 1/3 идеална част от имота останал в наследство от б.ж. Георги Младенчов, нивата от 39.983 дка., трета категория в местността „Делниците”, имот № 102003 в землището на с.Ботево.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на общо 580.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РЕШЕНИЕТО да се публикува съгласно от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: