Решение по дело №29/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 82
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700029
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 03.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                     МАРИЯ БОЖКОВА

 

                                                                                                                                                                                              

при секретаря Мариана Кадиева

и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали

 като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 29 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 28/ 24.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1301/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали. Твърди се, че преценката на актосъставителя и издателя на НП, както и на съда, че с нарушението на ЗДвП касаторът е извършил „дрифт“, не съответства на указаното от законодателя. Сочи се, че в ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт“, поради което е недопустимо налагане на санкция за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Пояснява се, че техническата характеристика на автомобила, с който е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, не позволява блокирането на „мостовете“ – преден и заден, тъй като притежава антиблокираща система и „дрифта“ е невъзможно да бъде извършен. Оспорват се показанията на полицейските служители-очевидци, че  касаторът е извършвал „резки маневри, преднамерено извеждал МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на задните му гуми“, като се твърди, че те се опровергават от показанията на другите свидетели-очевидци – М. М. Б. и Е. Ф. Ю. Иска се да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява  и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище за даване ход на делото в негово отсъствие поради служебна ангажираност и, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът – Началник на РУ - Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 71301/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил т.1-ва от Наказателно постановление № 19- 1947- 000419/ 19.11.2019г. издадено от Началник РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което на Д.С.Ю. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пред.3-то от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.      

РС – Кърджали е приел, че е доказано нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и е приложена правилно санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3-то от същия закон. В решението е посочено, че изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС, използвайки пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място – признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС – четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място – от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят извършвайки резки маневри наляво и надясно, извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцеплението на задните гуми.

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна. Изводът на РС – Кърджали за законосъобразност на оспореното пред него НП на началник РУ – Кърджали съответства на правилно установената фактическа обстановка, която е следната:

На 09.11.2019г. полицейски служители в РУ – Кърджали, били на работа с патрулен автомобил и обслужвали централна градска част. Около *** ч. те се намирали на кръстовището на *** с *** в ***, като били спрели на *** и изчаквали светофарната уредба, която светела в червено. Полицейският автопатрул  се престроил за движение направо, а пред тях в същата лента за движение изчаквал и лек автомобил марка „Дожд Челенджер“ с рег.№ ***. При светването на зелен сигнал водачът на този автомобил потеглил с превъртане и форсиране на гуми чрез подаване на повече газ, както и извеждал превозното средство извън контрол чрез рязко презавиване на волана, при което задната му част се движела с амплитуди наляво и надясно. При тези действия съществувала опасност да бъдат ударени други автомобили, които се намирали наоколо. Поради това полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал на движещия се пред тях лек автомобил марка „Дожд Челенджер“ с рег.№ ***, който спрял на ***.

Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП. Правилно РС – Кърджали е приел за установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители в РУ – Кърджали. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от Д.Ю. автомобил, форсирайки двигателя и движейки се наляво и надясно, като с тези си действия създава опасност за останалите участници в движението. Правилно РС – Кърджали е приел, че показанията на тези свидетели-очевидци са последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че районният съд е основал своите правни изводи въз основа на компрометирани доказателствени източници. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП не е извършено, поради това, че автомобилът бил оборудван с инсталирана система против боксуване, при което не можело да се получи "занасяне на автомобила". Освен, че се навежда едва в касационната жалба, следва да се посочи и обстоятелството, че тази антиблокираща система може да бъде деактивирана по желание на водача.

Относно следващият довод, посочен и пред РС – Кърджали, на който в обжалваното решение не е даден отговор, че в ЗДвП липсва легално определение за „дрифт“ касационният състав на АС – Кърджали посочва следното: Доводът е неоснователен. В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „Използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки  до загуба сцеплението на задните му гуми (дрифт). Описаното нарушение възпроизвежда посочената като нарушена разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП и санкционната норма на чл.175а, ал.1, предл.3-то – ползва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно е, че извършваните действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да се създава опасност за останалите участници в движението. Посочването в скоби в АУАН и НП, че описаното нарушение представлява „дрифт“, за което понятие действително не се съдържа определение в ЗДвП или ППЗДвП, не е довело до неяснота за касатора относно извършеното нарушение, съответно – не е ограничило правото му на защита.  От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

          Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

                                                                                  

Оставя в сила Решение № 28/ 24.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1301/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                                       

                                                                                           2.