РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Варна, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110108875 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Н. М., с
ЕГН ********** и адрес: * срещу „К. И. И. Б.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и
адрес на управление: *, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 8355.39 лв., формирана както следва: 2 958.86лв. -
главница, дължима по предоставен договор за кредит от 20.02.2009г., 3204.90
лв. – законна лихва, начислена върху посочената главница, за периода
22.11.2011 г. – 05.07.2022 г., 1992.60 лв., заявена като мораторна лихва по
изпълнителен лист, от която 1 315.29 лв. печалба и 677.31 лв. - мораторна
лихва, начислена за времето от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., за които
задължения са образувани изпълнително дело № 1000 по описа за 2012 на
ЧСИ с рег. № 808 КЧСИ и изпълнително дело № 34 по описа за 2020 на ЧСИ
с рег. № 808 КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Б.
П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК * по гр.д. № 17610/2011г. по описа на Районен съд - гр.
Варна. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2012г. по ч. гр. д. № 17610/
2011г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е
осъден да заплати на „Б. П.“ сумата от 2 958.86лв. главница дължима по
предоставен договор за кредит от 20.02.2009г., 1 315.29лв. печалба, 677.31 лв.
мораторна лихва за времето от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., законната лихва
върху главницата от датата на сезиране на съда – 11.11.2011г. до
окончателното изплащане на сумата и 199.03.86лв. разноски по делото. По
1
издадения изпълнителен лист на 07.03.2012 г. било образувано изпълнително
дело № 1000/ 2012г. по описа на ЧСИ З. Д.. По делото не били извършвани
изпълнителни действия и ищецът прекратил делото на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК през м. декември 2019 г. „Б. П.“ цедирало вземанията си към
ответното дружество без да уведоми ищеца за това. Ищецът разбрал за
цесията на 07.07.2022 г. при извършена справка при ЧСИ З. Д. и след
получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 34/
2020 г. по описа на съдебния изпълнител. Ищецът поддържа, че за вземането
по изпълнителен лист по ч.гр.д № 17610/ 2011г. по описа на ВРС била изтекла
предвидената по закон петгодишна давност. През м. март 2017г. изтекла
предвидената по закон давност за претендираното вземане. Същата била
прекъсната на 07.03.2012 г. с образуването на изпълнително дело и отправено
искане за извършване на изпълнителни действия. Първото прекъсване на
давността след тази дата било на 28.01.2020 г. с образуване на новото
изпълнително дело № 34/ 2020г. по описа на ЧСИ З. Д., но след изтичане на
период по-дълъг от 5 години, поради което възможността за принудително
събиране на вземанията била погасена по давност. Конституирането на
ответното дружество като взискател с постановление на съдебния изпълнител
не представлявало изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност. Хипотезата на конституирането на нов взискател, частен
правоприемник на първоначалния, се различавала от присъединяването на
кредитор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва следните действия,
с които поддържа да е прекъсвана давността по отношение на процесните
вземания: На 07.02.2012г. било образувано изпълнително дело № 1000/2012г.
по описа на ЧСИ З. Д.. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят „Б. П. П. Ф.“ ЕАД възложило правомощията по чл.18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. На 26.03.2012г. до длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение. На същата дата били извършени справки относно
длъжника за наличието на регистриран трудов договор, регистрирано МПС и
наличието на задължения към държавата. На 17.07.2015г. е депозирана молба
за конституиране на нов взискател от ответното дружество. На 12.03.2016г. е
изпратено запорно съобщение до „К.“ ЕООД – работодател на длъжника. На
12.03.2016 г. било изпратено запорно съобщение до О. В. – П. П. за налагане
на запор върху МПС. На 10.08.2017г. било изпратено запорно съобщение до
„Б. Д.“ ЕАД, където след извършена справка било установено, че длъжникът
има разкрити банкови сметки. На 10.08.2017г. било изпратено съобщение до
ищеца, с което бил уведомен за извършената цесия и за наложения запор
върху банковите му сметки. На 17.04.2018г. новият взискател молба в
кантората на съдебния изпълнител, с която поискал насрочването на дата за
опис на движими вещи, собственост на длъжника. След прекратяване на
изпълнително дело № 1000/ 2012г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК,
взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и на 28.01.2020г.
2
депозирал молба за образуване на ново изпълнително производство, като
било образувано изпълнително дело № 34/ 2020г. по описа на ЧСИ З. Д. и на
съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ. На
11.02.2020 г. ответното дружество депозирало молба, с която поискало
налагането на запор върху МПС, собственост на ищеца. На същата дата било
изпратено запорно съобщение до „Б. Д.“ ЕАД и съобщение до длъжника с цел
да бъде уведомен за образуваното изпълнително дело. На 08.06.2022г. било
изпратено запорно съобщение до О. В. – П. П. за налагане на запор върху
МПС. На 21.06.2022г. били изпратени запорни съобщения до „Б. Д.“ ЕАД и
„И.“ АД. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е
санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
налагала такава, но при личното бездействие на взискателя. Перемпцията
била без правно значение за прекъсването на давността, като следвало да се
прави разграничения между перемпционния и давностния срок. Ответникът
моли за отхвърляне на иска като неоснователен и прави искания по
доказателствата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В случая страните по делото не спорят, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, по ч. гр. д. № 17610 по описа на ВРС за 2011 г., е
издаден изпълнителен лист, в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД срещу К. Н. М., за
сумите от 2 958.86лв. главница дължима по предоставен договор за кредит от
20.02.2009г., 1 315.29лв. печалба, 677.31лв. мораторна лихва за времето от
15.09.2009г. до 14.10.2011г., законната лихва върху главницата от датата на
сезиране на съда – 11.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата и
199.03.86лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, от дружеството е
депозирана молба вх. № 5389/ 07.03.2012 г. и съответно е образувано
изпълнително дело № 1000/ 2012 год. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 708, с
район на действие Варненски окръжен съд.
Видно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.
(л. 24 – 29) задължението по изпълнителния лист, е прехвърлено от
първоначалния кредитор на ответното дружество.
На 12.06.2016 г. от ЧСИ са наложени запори на трудовото
възнаграждение и два леки автомобила на длъжника, видно от съобщенията,
приложени на л. 41 и 42 от изпълнителното дело.
На 10.08.2017 г. от ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника, видно от съобщението, приложено на л. 49 от изпълнителното
дело.
Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от същата
3
дата, въз основа на молба на взискателя от 06.12.2019 г.. Въз основа на искане
от 28.01.2020 г. и резолюция на съдебния изпълнител от същата дата,
изпълнителният лист е върнат на взискателя.
С молба от 28.01.2020 г. от кредитора е поискално от ЧСИ образуване
на изпълнително дело по същия изпълнителен лист – изп. дело № 34/ 2020 г.
По изп. № 34/ 2020 г. са предприети следните изпълнителни действия:
- наложен е запор на два леки автомобила на длъжника - на 08.06.2022
г., видно от съобщение, приложено на л. 16 от изпълнителното дело;
- наложен е запор върху настоящи и бъдещи микросметки за електронни
пари на длъжника – 21.06.2022 г., видно от съобщение, приложено на л. 21 от
изпълнителното дело;
- наложен е запор върху банкови сметки на длъжника – 21.06.2022 г.,
видно от съобщение, приложено на л. 22 от изпълнителното дело;
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Длъжникът в изпълнителното производство разполага с възможността
да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението
чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Предмет на иска е
наличие на изпълняемо вземане в полза на взисканеля срещу длъжника. Касае
се за отрицателен установителен иск, като по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК,
същия следва да се основава единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, втежест на ищеца е да
докаже правния си интерес от предявения установителен иск, включително
издаването на изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника по
ч.гр.д.№ 17610/ 2011г. по описа на ВРС; изпълнителни дела №№ 1000/ 2012г.
и 34/ 2020г. по описа на ЧСИ З. Д. да са образувани за принудително събиране
на вземанията, за които е издаден този изпълнителен лист и страни по
изпълнителното дело да са ищецът като длъжник и ответното дружество като
взискател.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че в изпълнителни
дела №№ 1000/ 2012г. и 34/ 2020г. по описа на ЧСИ З. Д. са извършени
действия, с които е прекъсвана давността по отношение на процесните
вземания.
В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която освен изпълнителна сила, има и присъщите
на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост
и стабилитет, тъй като всички възражения на длъжника, че вземането не
съществува, се преклудират след влизането в сила и могат да бъдат
релевирани единствено посредством извънредни способи. Поради което по
4
отношение на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Давността се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а от
момента на влизането на заповедта в сила започва да тече нова 5-годишна
давност.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по ОСГТК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ). Такива са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Горепосоченото Тълкувателно решение няма обратно действие. Извършената
с т. 10 отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага
от тази дата (26.06.2015 г.) и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства. В този смисъл е Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о. на ВКС.
В настоящия случай последното валидно действие по събиране на
вземането по изпълнително дело № 1000/ 2012 г. датира от 10.08.2017 г.,
когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника (л. 49 от
изпълнителното дело). По аргумент от чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, от тази дата
започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. В този срок, от
страна на кредитора е иницирано ново изпълнително производство, рамките
на което са предприети изпълнителни действия – наложени са запори върху
имущество на длъжника, съответно на 08.06.2022 г. и 21.06.2022 г.
Ето защо, следва да се приеме, че към момента на депозиране на
исковата молба в съда – 08.07.2022 год. петгодишния давностен срок не е
изтекъл, поради което и се налага извод, че по отношение на процесното
вземане фактическият състав на погасителната давност не е осъществен.
5
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде
отхвърлен, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени извършените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. М., с ЕГН ********** и адрес: *
срещу „К. И. И. Б.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление: *, иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 8355.39 лв. (осем хиляди триста петдесет и пет лева
и тридесет и девет стотинки), формирана, както следва: 2 958.86лв. -
главница, дължима по предоставен договор за кредит от 20.02.2009г., 3204.90
лв. – законна лихва, начислена върху посочената главница, за периода
22.11.2011 г. – 05.07.2022 г., 1992.60 лв., заявена като мораторна лихва по
изпълнителен лист, от която 1 315.29 лв. печалба и 677.31 лв. - мораторна
лихва, начислена за времето от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., за които
задължения са образувани изпълнително дело № 1000 по описа за 2012 на
ЧСИ с рег. № 808 КЧСИ и изпълнително дело № 34 по описа за 2020 на ЧСИ
с рег. № 808 КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Б.
П. П. Ф.” ЕАД, с ЕИК * по гр.д. № 17610/2011г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН ********** и адрес: *, да заплати на „К. И.
И. Б.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление: *, сумата от 100.00
(сто) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6