О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____779
гр. Варна, _08.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
като
разгледа докладваното от съдията М.Х.
в.т.д.№689 по описа за 2019г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби, както следва: 1/въззивна жалба вх.№25563/28.08.2019г.
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу постановеното
решение №639/19.07.2019г. по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с определение
№3560/04.10.2019г., в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу Д.Д.Б. и С.С.С. иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 1 039.21
лева, представляваща нотариални такси по обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита и подновяване на ипотеката, претендирани на основание чл.10 т.3 от
договора и формирани от сбора на нотариална такса за вписване подновяване на
ипотека в размер на 683.21 лв. за периода 10.03.2018-26-04.2018 год., заверка
на нотариална покана до Д.Б. в размер на 18 по фактура от 07.02.2018 год.,
заверка на нотариална покана до С.С. в размер на 18 по фактура от 07.02.2018
год., връчване на нот.покана до С.С. в размер на 100 лева по фактура от
09.02.2018 год., връчване на нот.покана до Д.Б. в размер на 100 лв. по фактура
от 09.02.2018 год., изготвяне на нот.покана, изпратена до Д.Б. в размер на 60
лв. по фактура от 05.04.2018 год. и изготвяне на нот.покана, изпратена до С.С.
в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год, с правно основание чл.79 от ЗЗД, като неоснователен.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. От същите /платежни
нареждания, приложени по делото и заключението по допълнителната ССЕ/ се
установява, че ищецът - кредитор е извършил разноски за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и такива за подновяване на ипотеката. Основанието за
присъждането им е уговорката между страните, обективирана в чл.10.3 от
договора, с която кредитополучателите са се задължили да отговарят за
разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение
по предоставеното обезпечение. Подготовката на кредита за предприемане на
съдебни действия представляват именно действия по принудително събиране на
задължението, поради което изводите на съда в обратна насока са неправилни.
По
същество моли решението в оспорената му част да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
В
жалбата са направени искания по доказателствата – за прилагане на платежни
нареждания за извършени разходи – нотариални такси за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и за подновяване на ипотеката. Искането е направено
на основание чл.266, ал.3 от ГПК, поради допуснати нарушения при изготвяне
на доклада на предявените искове, в
който липсват указания за доказване факта на извършване на разноските.
Въззиваемите
страни Д.Д.Б. и С.С.С. с писмен отговор, чрез назначения им особен представител
адв.В., оспорват жалбата като неоснователна.
Излагат,
че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърдят, че обявяването на
предсрочната изискуемост на договора за кредит е преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и за разлика от общия принцип на чл.20а,
ал.2 от ЗЗД настъпва само с волеизявление на едната от страните по него.
Последното следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане
и ефектът му настъпва, ако са били налице предвидените за това условия. Предвид
изложеното, действията по „подготовка на кредита за предприемане на съдебни
действия по принудително събиране на задължението“ не попадат в категорията
разноски, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по
предоставеното обезпечение, поради което и не са дължими от
кредитополучателите. Не е дължима и таксата за подновяване на ипотеката. Още
повече, че по делото липсват доказателства за извършването му.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му
част.
По
отношение на исканията по доказателствата твърди, че не е обосновано наличие на
предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК. При разглеждане на делото пред ВОС не са
допуснати процесуални нарушения. В изготвения по делото доклад на предявените
искове е извършено разпределение на доказателствената тежест, няма приети за
безспорни обстоятелства, указано е на страните, че са ангажирали допустими
доказателствени средства и са допуснати приложените към исковата и
допълнителната искова молба доказателства. В първото съдебно заседание, след
приемане на заключението по допуснатата ССЕ, е направено искане за допълнителна
задача за установяване на направените нотариални разходи по процесния договор,
което е уважено от съда. На ищеца е предоставена възможност да установи
претенцията си с всички доказателства. Още повече, че обстоятелствата, които
въззивникът цели да доказва вече са установени по делото с приложените писмени
доказателства и заключението по допълнителната ССЕ.
2/
въззивна жалба вх.№23972/07.08.2019г. от
Д.Д.Б. и С.С.С., чрез адв.В., в качеството й на особен представител, срещу
постановеното решение №639/19.07.2019г. по т.д.№615/2018г. на ВОС, изменено с
определение №3560/04.10.2019г., в частта, с която въззивниците са осъдени да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София сумата
от 61 201.76 CHF,
представляваща част от главница в общ размер на 107 027.65 CHF, дължима по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35471 от 11.04.2008 год. и
допълнително споразумение от 13.02.2014 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
сумата, на основание чл.430 ТЗ, чл. 79 и 86 ЗЗД.
В
жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява,
че при сключване на процесния договор за кредит е извършено превалутиране на
предоставената в заем сума, тъй като не е установено да е извършен реален
паричен поток в швейцарски франкове, а паричната единица за сметката се
използва виртуално само за изчисление. Посоченото обстоятелство се установява и
от представеното по делото извлечение от сметката на кредитополучателя, в което
е посочено, че операцията „усвояване на кредит“ е извършена чрез валутна сделка
– купени швейцарски франкове и продадени в евро, при посочения курс.
Превалутирането е извършено в ущърб на кредитополучателите, като по-слабата
страна, при пълно поемане на валутния риск от сделката. Така постигнатото
споразумение не отговаря на изискванията за добросъвестност и е пряко свързано с последиците от липсата
й, а именно постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя.
Твърдят
още, че по делото не е представен надлежно подписан погасителен план към
договора за кредит, както и че същия съдържа неравноправни клаузи и по
отношение начина на определяне на лихвения процент, доколкото липсва определена
методика за изчисляването му, както и ясни правила и условия, при наличие на
които е допустимо увеличението му.
Предвид
изложеното се твърди, че по делото не е установена по безспорен начин
дължимостта на процесната сума. В условие на евентуалност се твърди, че същата
следва да се определи при съобразяване нищожните клаузи по договора и правните
последици от това.
По
същество молят съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли
предявените искове. В условие на евентуалност претендират отхвърляне на претенциите
над безспорно установения размер съобразно приложените доказателства и
направените възражения за нищожност и неравноправност на клаузи от договора.
Въззиваемата
страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.И., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод на сключения
договор за ипотечен кредит. Сумата е предоставена на ответниците, които са
спрели плащанията на вноските по него от 30.12.2014г. Настъпили са условията за
обявяване на предсрочната му изискуемост и същата е надлежно обявена. Размерът
на останалата незаплатена главница е по-голям от сумата, предмет на предявения
иск.
Договорът
е изготвен в съответствие с отправеното до банката искане от
кредитополучателите, като изразената в него воля на страните не поражда
съмнение, че искането е за отпускане на кредит в швейцарски франкове, а
размерът на кредита е определяем – равностойността на 69 500евро.
Последвалата операция по превалутиране е извършена по нареждане на
кредитополучателите и не е относима към отпускане на и усвояване на кредита. Договорът е сключен
при спазване на принципа за индивидуално договаряне, а не при предварително
изготвени условия. Допълнителното споразумение, с което е извършено
„преоформяне„ на размера на дълга по банковата сделка не е извършено чрез
прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването ми
посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сметка, при стриктно
спазване правилата на Наредба №9/03.04.2008г.
По
същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВОС
потвърдено в оспорената му част. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото
производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По
отношение на доказателствените искания съдът намира, че същите са недопустими и
като такива следва да бъдат оставени без уважение, по следните съображения: При
разглеждане на делото пред ВОС не са допуснати процесуални нарушения – в
доклада е извършено разпределение на доказателствената тежест на страните,
допуснати са като доказателства всички приложени писмени такива към исковата и
допълнителната искова молба, включително тези към въззивната жалба и са уважени
направените от ищеца искания за допускане на първоначална и допълнителна задача
на ССЕ.
Същевременно
съдът констатира, че към настоящия момент въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
гр.София не е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар на
определения на въззиваемите страни Д.Д.Б.
и С.С.С. особен представител, поради което следва да му бъде дадена възможност
да направи това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При
неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без движение.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА
въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на съда „Вещи
лица и гаранции“ сума в размер на 3600лв., представляваща възнаграждение на
определения на въззиваемите страни Д.Д.Б.
и С.С.С. особен представител, на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
При
неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без движение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по доказателствата формулирани във въззивната жалба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София за прилагане на писмени доказателства.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2019г. от 13,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: