Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4343 14.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9590 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Ф.Д.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощниците си адв. Т.Д. и адв. И.Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумите от по 20 000 лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на две незаконни обвинения, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че ищецът се явявал обществена личност, като същият бил *** на гр. В. за периода 2004 г.- 2005 г., а за периода 2005 г.- 2009 г.- **** в *** *** ***. На 07.03.2017 г. от РУ на МВР- Велинград било образувано след оглед на място ДП № 367 ЗМ 129/2017, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК- повреждане на чужда движима вещ (водопроводна тръба, собственост на „ВКТВ“ ЕООД). Ищецът бил привлечен като обвиняем за горното на 07.06.2017 г., като му била взета мярка за неотклонение „подписка“, същият бил разпитан и му било предявено разследването, като той направил своите възражения и искания. На 21.07.2017 г. той бил повторно привлечен като обвиняем с прецизирано обвинение спрямо първоначалното, като отново направил искания и възражения. В последствие направил и искане за отвод на наблюдаващия прокурор, което било оставено без уважение, но поради твърдяна от разследващите фактическа и правна сложност, ДП било възложено на следовател от ОСлО в ОП- Пазарджик. На 13.02.2018 г. разследването било предявено, като след извършване на допълнителни следствени действия, с постановление от 08.06.2018 г. ДП било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК. Отделно от това, с постановление от 28.08.2017 г. на РП- Велинград срещу ищеца било образувано друго ДП с № 81/ 2017 г. за престъпление по чл. 325 ал. 2, предложение второ, вр. чл. 325 ал. 1 от НК, като той бил привлечен за обвиняем по него на 16.10.2017 г. с постановление на следовател от ОСлО в ОП- Пазарджик. След направено искане за отвод на разследващите, ДП било преместено в района на РП- Пловдив, където на 03.04.2018 г. с постановление на следовател от ОСлО в ОП- Пловдив ищецът бил привлечен като обвиняем, но вече за престъпление по чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Били проведени очни ставки, след което на 30.08.2018 г. с постановление на РП- Пловдив ДП било прекратено. След обжалване на постановлението, същото било потвърдено и от съда. Твърди се, че след като всяко от две наказателни производства било прекратено поради липса на извършено престъпление, прокуратурата следвало да отговаря за причинените вреди в следствие на незаконните обвинения. За първото обвинение се твърди, че за продължителен период от време не се събирали относими и съществени доказателства за разследването и такова само се имитирало, защото били разпитани четирима свидетели и допуснати основна и допълнителна експертизи, а исканията на ищеца не били уважавани, като в последствие в продължения срок на разследването се събрали само писмени доказателства. Разследването било водено тенденциозно и необективно, като от незаконосъобразните действия на органите на ДП ищецът претърпял неимуществени вреди- интензивни отрицателни психологически преживявания, довели до дискомфорт, стрес, тревоги, страхове, душевно неспокойство, чувство на несигурност, влошаване на здравето. За второто обвинение се твърди, че то било за тежко обществено укоримо деяние срещу орган на МВР, изпълняващ служебните си задължения, което станало достояние на цялата общественост в града. И тук разследването било тенденциозно и с репресивен подход, като не било водено обективно, но било много продължително за малкото извършени действия по него- разпити и очни ставки. От това обвинение като пряка и непосредствена последица настъпили следните вреди за ищеца- дискомфорт, стрес, депресия, тревоги, неудобство, притеснения, чувство на несигурност и страх, влошаване на здравето. За всяко едно от двете обвинения се претендира парично обезщетение в размер на по 20 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че не били представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. Посочва се, че при паралелно водени производства следвало да се определи едно общо обезщетение, като се вземели предвид вредите от всички обвинения. По претенцията на обвинението по чл. 216 ал. 1 от НК се посочва, че обвинението не било за тежко умишлено престъпление, мярката за неотклонение била най- леката, а производството приключило в разумен срок. Подобни доводи се излагат и за втората претенция за обвинението по чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Нямало доказателства за действително търпени неимуществени вреди, които да са следствие от образуваните наказателни производства. Размерът на претенциите бил прекомерен и несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, той не съответствал на икономическия стандарт в страната и съдебната практика. Нямало доказателства, че всички от описаните вреди са пряка и непосредствена последица от обвиненията, нямало и данни за сериозно засягане на личността и достойнството на ищеца. Не било ясно и кога са възникнали вредите, какъв е техният интензитет, как точно са причинени. Ответникът не бил разгласявал информация за воденото срещу него разследване. Освен това той бил с предходно осъждане и от тази гледна точка отрицателните му изживявания били с по- нисък интензитет в сравнение с неосъждани лица. В случай на присъждане на обезщетение щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на лицето за сметка на Държавата. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора. От своя страна също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 367 ЗМ 129/ 2017 г. по описа на РУ на МВР- Велинград, образувано на 07.03.2017 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК- повреждане на чужда движима вещ (водопроводна тръба, собственост на „ВКТВ“ ЕООД). Ищецът е привлечен като обвиняем по това ДП на 07.06.2017 г. и повторно е привлечен по прецизирано обвинение на 21.07.2017 г. С постановление от 08.06.2018 г. на РП- Велинград ДП е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление от лицето.
По настоящото дело е приложено и ДП № 81/ 2017 г. по описа на ОСО- Пазарджик, образувано на 28.08.2017 г. за престъпление по чл. 325 ал. 2, предложение второ, вр. чл. 325 ал. 1 от НК- за обидни и клеветнически думи и заплаха със саморазправа срещу водещ разследване, при изключителна дързост и цинизъм, по което ищецът е привлечен като обвиняем на 16.10.2017 г., а в последствие обвинението е преквалифицирано по чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 30.08.2018 г. на РП- Пловдив ДП, изпратено след отвод (сл. дело № 229/ 2017 г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив) е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление от лицето. Прокурорският акт е обжалван е и потвърден по ч. н. дело № 465/ 2018 г. на РС- Велинград.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 15.10.2019 г.). Св. Й.П.Г.- *** на *** на *** на ищеца, посочва, че поддържали редовни контакти с ищеца и били в добри отношения с него. Знаел за образувани срещу него наказателни дела, в следствие на които ищецът се затворил в себе си, изчезнала усмивката му, вдигнал кръвно, хората приказвали, че е подсъдим. Страх го било да не влезе в затвора. Св. Г.С.Б.- *** *** на ищеца, заявява, че почти всеки ден се виждали на сутрешно кафе, като ищецът му разказал, че му били повдигнати обвинения за прекъсната ВиК тръба и за заплашване на полицайка. Бил травмиран, спрял да контактува, не искал да излиза, здравословно не бил добре, хората се отдръпнали от него, иначе бил известна личност с добър авторитет.
Представени са справка за съдимост на ищеца, видно от която лицето веднъж е освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и втори път е условно осъдено, както и справка за образувани срещу него ДП и резултатите от разследванията.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително са били повдигнати две обвинения- за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. И двете обвинения не са за тежки умишлени престъпления от общ характер, като наказателните производства и по двете обвинения са били прекратени от прокуратурата на едно и също правно основание- чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК, поради липса на осъществен състав на деянията от ищеца.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, като показанията им са във връзка с емоционалното състояние на ищеца и са свързани с това, че двете обвинения му се отразили негативно- бил е притеснен, напрегнат, неспокоен, чувствал се е несправедливо обвинен, имал здравословни проблеми. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатите срещу него обвинения и те единствено са мотивирали тези му притеснения. От една страна, както вече се отбеляза, срещу ищеца е имало едновременно повдигнати две обвинения, производствата по които са се движели паралелно и макар в исковата молба да са разграничени по определен начин вредите, които ищецът е търпял от всяко едно от ДП, в процеса от разпита на свидетелите въобще не се установи, че той е търпял различни по вид или степен страдания от някое от двете обвинения. Напротив- и двамата свидетели посочват сходни и идентични душевни терзания, преживени от техния приятел, като при това положение, следва да се приеме, че са налице припокриващи се негативни последици от деянията, макар и да се касае за различни обвинения, доколкото не се доказва, че действително са разграничени вредите от водените две наказателни производства.
От друга страна, задължително следва да се отбележи и това, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (нежелание за контакти, отчуждение, затвореност), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като гласните доказателства установяват в някаква степен отрицателно отношение от страна на околните (свидетелите посочват, че хората започнали да се отдръпват от ищеца като се разбрало за обвиненията), но не се установява това да е създало едно трайно негативно обществено настроение. Св. Б. посочва, че ищецът е публична личност с добър авторитет, като само от опозицията говорели против него, че прави незаконни неща, но останалите го подкрепяли и винаги имало хора, които го критикували и били недоволни, защото принципно били против него, като така било и когато той управлявал града. Т.е. не може да се приеме, че точно тези две наказателни производства, водени срещу бившия кмет и бивш депутат, са променили отношението на хората към него, защото същото се е формирало на база личността на човека и неговата политика през годините като общественик в града, а не поради тези конкретни две наказателни дела против него.
На следващо място, обвиненията не са повдигнати през времето, когато ищецът е заемал обществена длъжност, нито пък са касаели престъпления, извършени в кръга на служебните задължения на лицето. В тази връзка именно не може да се приеме, че те са повлияли негативно върху пряката работа на ищеца, но пък същевременно неминуемо са го засегнали отрицателно от гледна точка на общественото му положение сред съгражданите и изградения му през годините обществен авторитет. От разпитаните свидетели обаче не се установи засилен интензитет на търпените неимуществени вреди в следствие на разколебано обществено доверие или авторитет сред хората, нито пък накърнена професионална реализация на лицето. Наред с това, задължително следва да се посочи и това, че видно от справката за съдимост и от справката за водени досъдебни производства срещу ищеца, той е осъждан и е бил обект и на други предходни разследвания от органите на реда, които обстоятелства също са от естество да създадат отрицателна обществена нагласа спрямо лицето, както и да настроят общественото мнение на хората за него в отрицателна насока. Притесненията на ищеца, пресъздадени от свидетелите- да не бъде несправедливо осъден и да не влезе в затвора, представляват субективни усещания на лицето за бъдещи събития, които не са се сбъднали, поради което от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития.
По отношение на твърденията в исковата молба за влошаване на здравословното състояние на лицето в следствие на обвиненията, от една страна следва да се посочи, че по делото не представена медицинска документация за здравето на лицето преди и след повдигане на обвиненията, за да се прецени дали те са оказали някакво вредно влияние. От друга страна, и двамата разпитани свидетели посочват единствено, че ищецът вдигнал кръвно поради притесненията покрай наказателните производства, но същевременно св. Б. уточнява, че приятелят му по принцип имал по- висока кръвна захар, което му положение било от по- рано. В този смисъл не следва изводът, че неблагоприятните последици за здравето му могат да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тези последици са били предизвикани от двете обвинения.
Отделно от това, органите на разследването са били длъжни да образуват производство във връзка с подадените до тях сигнали за увреждане на чужда вещ и закана с престъпление, както и да установяват има ли виновно лице, като те не могат да носят отговорност за създадения отзвук от случая, ако е имало негативен такъв сред съгражданите на ищеца, защото няма как да предвиди каква би била обществената реакция по повод едно образувано наказателно дело. Още повече, че в случая по нито едно от двете обвинения няма данни по делото ответникът да е разпространявал информация за водените срещу ищеца наказателни производства и по този начин да му е създал допълнително обществено неудобство от публично изнесени данни от разследването.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, като в процеса не се установи да е имало някаква особена негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. И по двете досъдебни производства от момента на повдигане на обвиненията до прекратяването им е изтекъл срок от около една година, ищецът е разпитван и е участвал в очни ставки, била му е наложена най- леката мярка за неотклонение- „подписка”, като в този период по отношение на същия не са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. Продължителността на разследванията не е особено голяма, двете са били паралелно движещи се, като времетраенето им се е дължало на изцяло на обективни причини (събиране на доказателства, разпити на свидетели, изслушване на експертизи, провеждане на очни ставки и т.н.), както и на поискания от ищеца и пълномощника му по двете ДП отвод на разследващите органи и прехвърляне на производствата за продължаването им в друг съдебен район, което също е забавило приключването им. Както вече се посочи, и двете обвинения не са било повдигнати за тежко умишлено престъпление, а и не се установява конкретният случай по тях да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
По делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по двете
досъдебни производства не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в
причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на
разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на
показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал
съдействие на разследващите, дал е обяснения, проявявал е активна защитна
позиция, като в нито един момент той не се е признал за виновен и не е променял
тази своя теза. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е
начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване
на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на разследванията и липсата на яснота от развитието им, наред със спецификите на случая- засегната чест и достойнство на обществена личност, трябва да бъдат адекватно овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия в страната и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. В настоящия случай съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи общо за двете обвинения, тъй като не може да се разграничи отговорността за всяко от тях (по аргумент от ТР № 3/ 2005 г. на ОСГК на ВКС) и на база анализа на събраните доказателства, то следва да се присъди в размер на общо 4 000 лева. Доколкото обаче ищецът е предявил два отделни иска, които са приети за разглеждане и по които претендира самостоятелни обезщетения, а съдът е задължен да се произнесе според заявената претенция, за всеки от исковете следва да му се присъдят сумите от по 2 000 лева, които като сбор формират определения от съда общ размер на приетата за основателна и доказана сума, служеща като обезщетение за вредите. При положение, че не се установи по някое от двете обвинения ищецът да е търпял различни вреди или пък едното наказателно производство да му се е отразило по- неблагоприятно от другото, то следва и полагащото се обезщетение за тях да бъде идентично. Исковете до пълния им предявен размер от по 20 000 лева всеки, следва да се отхвърлят като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното
уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди, на ищеца се дължат
разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се
претендират и за тях са налице доказателства, че са реално направени. Внесената
сума от общо 20 лева за държавна такса следва да му се присъди изцяло, като
принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, възлизащи
в размер на 1 000 лева, се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от
претенцията, поради което на ищеца следва да се присъди за
адвокатско възнаграждение само сумата от 100 лева, която да се възложи в тежест
на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ф.Д.Б., ЕГН: **********,*** 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК по ДП № 367 ЗМ 129/2017 г. по описа на РУ на МВР- Велинград, прекратено с постановление от 08.06.2018 г. на РП- Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и да му заплати сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК по сл. дело № 229/ 2017 г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, прекратено с постановление от 30.08.2018 г. на РП- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ф.Д.Б., ЕГН: **********,***, направените по разноски по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД