Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 17.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми юни през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14227
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 444201 от 04.07.2018 г., постановено по гр.д.
№ 47827/2015 г. на СРС, 50 състав, са отхвърлени, като недоказани изцяло предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за
установено, че М.Д.Ц. с ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД ЕИК *******,
сумата в размер на 1026,14 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г., със законна лихва за периода от
04.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 80,31 лв.
за периода от 30.6.2013 г. до 12.11.2014 г., като е осъдено ищцовото дружество да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 300 лева,
представляваща възнаграждение на особен представител.
Това решение е ожбалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД чрез
пълномощник юрк.В.И., с искане за отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат
се доводи, че доводи за неправилност на
решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Конкретните
оплаквания се свеждат до необсъждане от съда на представените писмени
доказателства –нотар.акт, сочещ правото на собственост /в съсобственост на
ответницата със съпруга й/ върху топлоснабденото жилище, както и
несъжобразяване с приетото заклйчение по
СТЕ, че дяловото разпределение еизвършвано
от «Д.» ЕООД, с предишно наименование «И.Б.» ЕООД, последното правоприемник на
«В.Е.С.» ЕООД. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат, прави и искане за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК,
вкл. и за защита от юрисконсулт.
Въззиваемата страна – ответник М.Д.Ц. и третото
лице-помагач на ищеца „Д.»
ЕООД, не са дали писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. След този срок, в
откритото съдебно заседание пред въззивния съд, назначеният на ответницата от
първоинстанционния съд пълномощник по реда на чл.95 от ГПК, вр. ЗПП-адв.П., оспорва
жалбата, като при устните прения излага съображения за недоказаност на исковите
претенции.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи
и възражения на страните.
Ищецът „Т.С.” ЕАД, твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при Общи условия и по силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, с
ответника като потребител на ТЕ, е
доставил за собствено
на ответника жилище в гр.София , топлоснабден имот - ап. 6,
находят се в гр. София, ж.к.“*******, аб.№ 255396 е доставяна топлинна енергия
в процесния период - м. 5.2013 г. - м. 4.2014 г. в поради което ответната
страна дължи нейното заплащане 1026,14 лв., лихви за забава в раз-мер на
80,31лв. за периода 30.06.2013 г.-12.11.2014 г., и законтата лихва върху
главницата от 04.12.2014 г. до плащането и разноските по заповедното и исковото
производства.
Ответницата М.Д.Ц. оспорва исковете писмен отговор по чл. 131 ГПК, както и с възражението си по чл.414 от ГПК, подадено в
заповедното производство, като възразява, че няма индивидуален договор между
нея и ищеца за доставката, че фактурите
за незаконни, че не е искала услуга за предоставяне на ТЕ, че не е правен
реален отчет нана потреблението на ТЕ в сградата и в имота.Моли предявените искове да се отхвърлят.
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви, съобразно които е приел, че ищецът не е доказал че
ответницата е била собственик или ползвател на процесния имот, т.като н.а. за
учредяване на договрна ипотека върху недвижим имот № 87, том 6, рег.№8339, дело
№1029/2008 Г. на нот. С.Т., рег.№ 065, с район на действие СРС /л.14-17/, не
удостоверявал собственически права в процесния период, както и с мотива, че не
е доказано договорно отношение между ЕС на блок 7 и „Д.“ ЕООД за извършване услугата
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, и договор между Т.С.
ЕАД и „Д.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или сгради с повече
от един потребител в град София, независимо от даденото в т.2 на СТЕ
заключение, че дяловото разпределение в сградата, в режим на ЕС, се е
осъществявало от Д. ЕООД., .
С въззивната жалба
ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение
по събиране на доказателствата, поради които въззивния съд, с оглед и ТР №
1/2013г. не може служебно да събира нови писмени доказателства, нито да допуска
събиране на доказателства за правно значими факти, за които ищецът носи доказателствената тежест.
Въззивният съд
споделя мотивите на СРС само по отношение неоснователността на исковете, поради
липсата на доказателства дали е
възникнала облигационна връзка между ЕС и „Д.“ ЕООД и дали такава съществува в
действителност, независимо от даденото в т.2 на СТЕ заключение, че дяловото
разпределение в сградата, в режим на ЕС, се е осъществявало от Д. ЕООД. Данните
в ТРегистър по партидата на „Д.“ ЕООД сочат само на промяна в наименованието от
„И.Б.“ на „Д.“, но не и на правоприемство между“ «В.Е.С.» ЕООД и „И.Б.“ ЕООД.
Разпоредбите на чл.586 от ГПК и чл.167 от ЗЗД задължават нотариуса да провери
правата на учредителите в собствеността, при което въззивният съдът приема, че
учредителите на ипотеката/един от които е отвтеницата/ са съсобственици на
ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на
иска по настоящия спор.
Възивният съд намира
обаче, предвид възраженията на ответницата и искането, направено от нея /с
възражението по чл.414 от ГПК/ ищецът да представи индивидуален договор и
реален отчен, и за проверка на измервателните уреди, че ищецът не е доказал и количеството
доставена ТЕ за жилището, за процесния период, което доказване е в негова
тежест. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по поисканите с исковата
молба доказателства от третото лице-помагач, респ. по направеното възражение от
ответницата, че при липса на договор с ищеца и на документи за отчет на
потребената ТЕ, оспорва исковете. Допуснатото процесуално нарушение от СРС по
събиране на поискани от ищеца с исковата молба доказателства по реда на чл.192,
ал.1 от ГПК, които да се представят от третото лице-помагач на ищеца- такива за
отчитане и за разпределение на ТЕ за исковия период, вкл. и сертифициране на
уредите за дялово измерване, са останали несъбрани, поради липсата на активност
от страна на ищеца за отстраняване на това процесуално нарушение, вкл. и
липсата на искане за попълване на доказателствения материал по реда на чл.266
от ГПК от въззивния съд.
Заключенията на
вещите лица по СТЕ и ССчЕ не може да служат като самостоятелно доказателство за
това, а за изясняване дали правилно ищецът с помощта на трето лице- ФДР, е
определил количеството ползвана ТЕ за жилището на отвтеницата за исковия
период, и на базата на първинчните документи за това, съобразно изискването на
ЗЕ- документи за отчет на индивидуалните измервателни уреди в жилището,
респ. протоколи за неосигурен достъп
като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи отчитане на ТЕ в
абонатната станция. Непредставянето на такива документи по делото лишава
ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото лице с оглед чл.195
от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тях съответства на изискванията
на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но
не и изцяло да замести липсата на тези доказателства по делото. Действително,
вещите лица носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но
съдът не е длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно
доказателство са установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед
другите събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При
липсата на представени по делото писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за
установяване на количеството консумирана ТЕ за жилището на ответницата,
въззивният съд намира, че приетите експертизи не могат сами да докажат
основателността на иска по отношение на количество потреблена реално ТЕ и
нейната цена за исковия период.
Поради съвпадане решаващите
изводи на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове,
решението следва да се потвърди.
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест.
Ответната страна няма
искане за разноски пред въззивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 444201 от 04.07.2018
г., постановено по гр.д. № 47827/2015 г. на СРС, 50 състав.
Оставя без уважение искането на “Т.С.” ЕАД, за разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.