РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330117845 по описа за 2021 година
Предявен е иск иск е по чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Е. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. **********, ул. ***** № ***, ет. ***, ап.
*** против В. И. П. ЕГН ********** с адрес: гр. *******, ул. ****** № *** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лв. имуществени
вреди и сумата от 2200 лв.-неимуществени вреди, от настъпил инцидент на
10.07.2021 г., ведно със законната лихва от 10.07.2021 г. до окончателното
плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.07.2021 г. около 9,30 ч. във входа
на блока, където живее ищцата, на първия етаж кучето на ответника захапало
за корема кучето на ищцата-******-*****. Раната започнала да кърви обилно
и въпреки, че животното веднага било откарано при ветеринар немогло да
бъде спасено. Кучето било закупено за 800 лв. от ищцата и съпруга и. Г.
изпаднала в емоционален шок и депресия от тъга по домашния любимец.
Непрекъснато си спомняла за гледката на потъналото в кръв куче. Наложило
се да приема медикаменти по лекарско предписание. Изпитва страх от
срещата с голямото куче на ответника. Домашният й любимец е бил неин
компаньон и помощник, тъй като страда от загуба на слуха и намалено
зрение.
В предоставения срок за отговор ответника потвърждава, че на
посочената дата и час е бил с кучето си в асансьора на мястото на инцидента.
Заявява, че при отваряне на вратата на асансьора към него се втурнало кучето
на ищцата, водено от съпруга й, лаейки и се опитало да го захапе за крака.
1
Собственото му куче, което било зад него, за да го защити излязло напред и
двете кучета се сборичкали. Г. успял да издърпа кучето си и го хванал в ръце.
Ответника също хванал кучето си и го извел от входа, след което го качил в
колата. В това време се появил Г. и му показал, нараненото куче. Кучето на
ответника не е агресивно и поведението му е изненада за собственика.
Оспорва се вината на ответника за настъпване на събитието и понасяне на
отговорност за вреди. Твърди, че е предложил да заплати сума от 50 лв. за
разходи за ветеринаря, да купи куче и поеме разходи по регистрация и
ваксинация, но му било отказано. В последствие било отправено искане за
заплащане на сума от 3000 лв., намалена на 2500 лв. Лекарствата предписани
на ищеца са обичайни за възрастта.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна
следното:
От представените писмени доказателства-паспорт на домашен любимец
(лист 28-31 от делото и лист 63-63 от делото) е видно, че куче порода *******
на име ***** е регистрирано като собствено на И. Г., а ответника е
регистриран като собственик на ловно куче, порода ****** на име ****** с
цвят сребристо сив.
От показанията на свидетелката Д. Д. Л. без родствени връзки със
страните се установява, че ответника и г-н Г. разказали на сведетелката, че
кучето на П. и кучето на Г. се срещнали пред асансьора на площадката на
първия етаж на входа, в който живеят страните и свидетелката. Понеже
малкото куче лаело, ******** го ухапал. При а излизане от асансьора П.
носел багаж и кучето му, около 35 килограма, което било зад него и свободно
пуснато без намордник и повод, излизайки тръгнало към малкото куче и го
захапало. В деня след инцидента свидетелката отишла при сем. Г. и ги
намерила доста афектирани и разстроени. Предложила да купят същото куче,
да го регистрират и ваксинират, но те отказали. След ден г-н Га. отишъл и
поискал 3000 лева евентуално 2500 лв. Пострадалото куче е подарък на Б.-
****** на Г.
От показанията на свидетеля Х. Д. К., без родствени връзки със
страните се установява, че преди около една година, лятото, м. юли или
август, в почивен ден събота или неделя, свидетеля, който си бил в къщи чул
някакви викове на стълбището. Когато излязъл видял много голямо
количество кръв по пода, на стълбите, на стълбищната площадка пред изхода
на входа. Върнал се обратно вкъщи и излезнал на терасата, която гледа към
другата страна на блока и видял едно сиво куче, което познал, че е на мъж от
2
техния вход, да се разхожда свободно, без наморник. Изглеждало видимо
агресивно. Върнал се обратно и видял Б. Г. да носи тяхното куче. Бил доста
развънуван и целия в кръв. Обяснил, че едно куче е захапало Ч. После с Е. Г.
тръгнали към ветеринарната клиника. По-късно свидетеля, заедно с Г. отишъл
във ветеринарната клиника, за да вземат трупа на кучето и да го погребат.
Ищцата била много разстроена и плачела. ***** на Г. се казва И.. Той е
закупил кучето с пари дадени му от Б. Г.. Кучето Ч. е порода *********,
приблизително около 25 см. дължина, а на височина е около 20 см. и между 3
и 6 килограма, бял основен цвят и кафяво.
От изготвеното заключение от 05.09.2022 г. се установява, че
среднопазарната стойност на кучето Ч. е 800 лв.
От приложения амбулаторен лист от 20.07.2021 г. е видно, че на същата
дата Е. Г. е посетила личния си лекар, където е констатирано наличие на
тревожно разстройство у същата вследствие на инцидент настъпил с кучето
им, което било нападнато от друго по-голямо и починало.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. По аргумент на чл. 50 ЗЗД,
когато вредите са причинени от вещи отговаря за тях собственикът и лицето,
под чийто надзор са били. Следователно фактическият състав при който
възниква деликтната отговорност на ответника спрямо увреденото лице,
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
вредосно противоправно деяние, вреда настъпила за ищеца, причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилата вреда, както и лицето, срещу
което е насочен иска да е собственик на вещта, от чието действие да са
произлезли твърдените вреди, предмет на исковата претенция или, че същите
са се намирали под негов надзор. Вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Съобразно разпоредбата на чл. 51,
ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Предвид установените факти от събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно доказано, че ответника е собственик
на процесното куче, което на 10.07.2021 г. е нападнало и захапало кучето на
3
И. Г. -***** на име Ч., вследствие на което последното починало. Това сочи
настъпване на вредоносно събитие от вещ на ответника, довела до
унищожаване на вещ на И. Г.. Следователно отговорност за настъпилите
последици от вредоносното събитие следва да се понесе от П., но тя възниква
спрямо манифестирания собственик в паспорта на починалото куче. По
делото не бяха ангажирани доказателства ищцата да е собственик на кучето
Ч., поради което не е налице основание за притендиране на имуществени
вреди от нея в размер на стойността на животното. Ето защо иска за сумата от
800 лв.- имуществени вреди се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение притендираните неимуществени вреди от ищцата
изразяващи се в емоционален шок и депресия от тъга по домашния любимец
съдът намира, че установените факти, че тя не е собственик на животното,
видяла го е след инцидента, липсата на доказани факти за наличие на силна
привързаност на същата към животното и необходимост от него, както и
неангажиране на доказателства за периода и интензитета на търпене на
отрицателните емоции и обичайното и емоционално състояние, е пречка да се
определи доколко същата е била засегната от събитието и, какъв би се явил
справедливия размер за обезщетение. Ето защо и предявения иск за сумата от
2200 лв.-неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главните искове налага отхвърляне и на
обективносъединените с тях евентуални за присъждане на обезщетение за
забавенато плащане на стойността на вредите.
Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на
ответника следва да се присъдят притендираните такива съобразно
представените доказателства за сторени такива и списък в размер от 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *******,
ул. ******* № **, ет. **, ап. ** против В. И. П. ЕГН ********** с адрес: гр.
*******, ул. ******** № *** обективносъединени искове за осъждане
4
ответника да заплати на ищеца сумата от 800 (осемстотин) лв. имуществени
вреди и сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лв.-неимуществени вреди, от
настъпил инцидент на 10.07.2021 г., ведно със законната лихва от 10.07.2021
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. ****** №
***, ет. **, ап. *** да заплати на В. И. П. ЕГН ********** с адрес: гр. ******,
ул. ****** № ***, сумата от 600 (шестстотин) лв. за разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5