Р Е
Ш Е
Н И
Е № 262860
гр. Пловдив, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 29.04.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 925 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г.А.М.
и Н.П.М. срещу М.Г.М. и А.Г.М., с която е предявен осъдителен иск за присъждане
на сумата в общ размер на 12 660 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в извършени за сметка на ищците
строитело-ремонтни работи по полагане на изолационна система „Мапей“,
грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа и ъгли, грундиране и мазилка
на обекта в село ***,
собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се излагат твърдения,
че ответниците са съпрузи, като са сключили граждански брак през ***. Както преди брака, така и след него
ищците съжителствали за едно с родителите на ищеца Г.М., а именно с ответниците
М.М. и А.М. в къщата собственост на ответниците, находяща се в село ***. По силата на устна уговорка
страните се разбират Н. и Г. да ползват за живеене първия жилищен етаж /втори
етаж/, а ответниците да ползват, пригодения за жилищен приземен етаж от къщата
/първи жилищен етаж/, който първоначално е имал друго предназначение. Общото
съжителство в къщата е продължило до месец октомври 2018 г., когато ищците
взимат решение да се преместят. Твърди се, че през пролетта на 2017 г. ищците
решават със собствени средства и със знанието и одобрението на собствениците на
къщата – ответниците по делото, да извършват строително-ремонтни дейности по
полагане на външна топлоизолация на къщата. За тази цел ищците наемат лица за
полагане на външна топлоизолационна система „Мапей“ върху жилищната сграда. За
извършването на строително-монтажните работи между Г.А.М., като възложител и ЕТ
„***“,
като изпълнител е сключен договор за строителен ремонт от 25.04.2017 г.
Изпълнителя осъществил строитело-ремонтни работи по полагане на изолационна
система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа и ъгли,
грундиране и мазилка на обекта в село ***,
собственост на ответниците. Ремонтът бил на стойност 12 660 лева – работа
и материали, които ищците заплатили. Счита, че с тази сума ответниците са се
обогатили за сметка на ищците, като се е увеличила стойността на собствения им
имот. С оглед изложеното са предявени исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците, с който оспорва по основание и размер
предявените искове. Не оспорват обстоятелството, че ищците са техни с. и с.. Както са живели съвместно от преди 2013
г.до месец октомври 2018 г. в къща,
находяща се в село ***,
собственост на ответниците при равни права. Признават, че по желание на ищеца
Г.М. е направена топлоизолация на къщата, за която ответниците са платили на
последния сума в размер на 3600 лева за труд и полагането на изолацията.
Оспорват представения договор с ЕТ „***“, считат, че същият е нищожен,
доколкото предмета на дейност на търговеца е различна от уговорената по
договора дейност и липсвало правна воля /съгласие/ у търговеца. Твърди се, че
не са представени доказателства за стойността на ремонтите и че ищците са
заплатили търсената сума. Наред с това, видно от договора в него била уговорена
цена 38 лева на кв.м., а предвид, че къщата е 94.8 кв. дължимото плащане е
3602.40 лева, която сума ответниците са платили. Молят за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответниците предявяват
и насрещни искове срещу първоначалните ищци, с които се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищците солидарно сумата в общ размер на 9000 лева,
представляваща обезщетение за ползване на чужд недвижим имот без основание за
периода от 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г., а именно за целия първи жилищен етаж
от къщата, находяща се в село
***,
гараж и дворно място с изградено барбекю, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещния иск – 10.03.2020 г., както и да
заплатят солидарно сумата в размер на 5840.23 лева, представляваща консумирана
от ищците за ползвания от тях етаж ел. енергия за периода 01.2016 г. до 12.2018
г., която сума е заплатена от ищците по насрещния иск. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е налице солидарност сумите се
претендират разделно и по равно от ответниците.
В насрещния иск и в уточнителната
молба от 29.06.2020 г. се излагат твърдения, че ответниците са ползвали процесното
жилище без основание, не са заплащали наем и са се обогатили за сметка на
ищците с пазарния наем за периода 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г., който за
месец 03.2015 г. е 140 лева, а за периода 01.04.2015 г. до 30.09.2018 г. по 211
лева на месец. Излагат се съображения, че солидарността произтича от
разпоредбата на чл.36 СК, доколкото се касае за задължение за общи нужди на
семейството. Претендират и потребената от ответниците ел. енергия за ползвания от тях етаж периода 01.2016 г.
до 12.2018 г. в размер на 5840.23 лева, която сума е заплатена от ищците.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран
такъв от ответниците по насрещния иск. Оспорва се допустимостта на насрещните
искове без да се излагат обстоятелства за това. Оспорват се исковете и по
същество по основание и размер. Оспорва да са ползвали втория етаж от къщата
без основание за процесния период. Същият им бил предоставен по договор за заем
за послужване. По силата на който следвали да ползват жилището като семейно
такова и безвъзмездно. В нито един момент ищците не са имали претенции имотът
да им бъде освободен, напротив предоставили им го доброволно и без да искат
заплащане. Не е изпращана и покана за освобождаване на имота. Наред с това
правят възражение за погасяване по давност на вземането за периода 10.03.2015
г. до 10.03.2017
г. Считат, че погасителната давност е 3 години
с който оспорва изцяло предявените искове на всички посочени основания.
На следващо място оспорват размера на вземането за консумирана ел. енергия,
считат, че сумата е изчислена и за ползвания от ищците етаж. Твърди се, че
ищците са си заплащали консумираната ел. енергия. Счита, че и по отношение на
тези вземания е приложима кратка 3-годишна давност, на която се позовава. Моли
за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са първоначални субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
Предявени са насрещни субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59,
ал.1 ЗЗД.
С влязло в сила Протоколно определение от
29.04.2021 г. /л.128/ производството по насрещния иск на М. и А. М. срещу Г. и
Н. М. за присъждане на сумата в размер на 5840.23 лева, представляваща
стойността на консумираната от ответниците ел. енергия за ползвания от тях етаж
от къща, намираща се в село *** за периода м.01.2016 г. до м.12.2018 г.,
претендирана в условията на солидарност, евентуално разделно, е прекратено,
поради оттегляне на исковете.
По първоначалния
иск на Г. и Н. М. по чл.59 ЗЗД:
За да бъдат уважени така предявените искове ищците следва да докажат, при условията на пълно и главно
доказване, че през 2017 г. за тяхна сметка са извършени
строитело-ремонтни работи по полагане на изолационна система „Мапей“,
грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа и ъгли, грундиране и мазилка
на обект в село ***,
собственост на М.М. и А.М., при равни права, стойността на извършените
строително-ремонтни дейности, че в резултат от така извършените ремонтни
дейности се е увеличила стойността на имота, находящ се обект в село ***, с каква стойност се е увеличил,
че са заплатили стойността на извършените СМР, а именно обедняването на ищците
за сметка на обогатяването на ответниците, връзката между обедняването и
обогатяването. Ответниците следва да
проведат насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, както и да установят основание за
извършване на посочените по-горе СМР в собствения им имот.
С Определение от 26.08.2020 г.
между страните е отделено като безспорно, че ищците са съпрузи в
периода 2013 г. до настоящия момент. Безспорно е и че ответниците са съпрузи,
които са собственици на целия недвижим имот, находящ се в село *** при равни права. Безспорно е, че на
цялата къща в село *** по
искане на Г.М. са извършени строитело-ремонтни работи по полагане на
изолационна система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа
и ъгли, грундиране и мазилка през 2017 г.
Видно от договор за
възлагане на строителен ремонт от 25.04.2017 г. /л.8/, между Г.М., като
възложител и ЕТ „***“, като изпълнител е възникнало облигационно правоотношение
по договор за изработка, по силата на който изпълнителят е следвало да извърши строително-ремонтни
дейности по полагане
на изолационна система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на
мрежа и ъгли, грундиране и мазилка на обект в село ***, като е уговорена цена в размер на 38 лева на
квадрат.
В случая са
ирелевантни възраженията на ответниците за валидността на посочения договор,
доколкото не той е предмет на делото, а разходите които ищците твърдят да са
направили за извършване на процесните ремонтни дейности, обосноваващи наличие
на обедняване.
Наред с това
ответниците не оспорват, а напротив признават в отговора на исковата молба, че
изолацията на къщата е направена от трима мъже, които с. им Г.М. е наел, като
съдът приема, че това са именно работници от ЕТ „***“.
Видно от разписка
от 10.05.2017 г. /л.17/ ЕТ „***“ декларира, че е получил от Г.М. сума в размер
на 2000 лева, представляваща част от цената по посочения по-горе договор от
25.04.2017 г. с предмет СМР на обект в село ***.
С разписка от
02.06.2017 г. /л.18/ ЕТ „***“ удостоверява, че е получил от Г.М. сумата от 7660
лева, цена по посочения по-горе договор.
Представена е и
разписка за 3000 лева /л.16/, в която е отразено, че Г.М. дал тази сума, отдолу
е положен печат на ЕТ „***“.
Посочената разписка
за сумата от 3000 лева нито има дата, нито в нея е посочено за какво се дава
тази сума, като не може да бъде свързана с договора за СМР, както и да се
свърже с заплащане от страна на ищците на процесните строителни работи.
Ответниците са оспорили разписката в горния смисъл.
Предвид което съдът
приема, че ищците са заплатили по договора СМР сума в общ размер на 9660 лева,
доколкото сумата в размер на 3000 лева не може да се свърже с договора за СМР,
а и плащането на тази сума във връзка с договора е оспорено от ответниците.
Също така тази сума не може да се свърже с договора за СМР, доколкото в него не
е посочена конкретно възнаграждение, същото е определяемо, но съобразно
квадратурата на къщата, изчислено по определените цени възнаграждението възлиза
в сравнително по-малък размер от претендираното и платеното /159.60 кв.м РЗП
съгласно СТЕ х 38 лева по договора = 6064.80 лева/
От изготвената и
приета по делото Съдебно-техническа експертиза /л.78/ се установява, че
средните пазарни цени за извършване на процесните СМР по полагане
на изолационна система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на
мрежа и ъгли, грундиране и мазилка
са в общ размер на 9682.62 лева, като вещото лице е посочило и обосновало по
какъв начин е достигнало до тази стойност и какви източници е правило, както и
стойността е дадена към момента когато са извършени процесните СМР – 2017 г.
Тоест от експертизата се установява, че пазарните цени за извършените СМР са
приблизително такива, за които ищците са представили доказателства, че са
платили.
Вещото лице е дало
и заключение, че в резултат от извършените СМР пазарната стойност на процесния
недвижим имот се е увеличила с 10 956.90 лева, която стойност е дадена към
момента на извършване на СМР – 2017 г.
В открито съдебно
заседание при защита на експертизата вещото лице подробно обосновава по какъв
начин е изчислил стойността на извършените СМР, като е ходил и на място в
обекта и е направил измервания в обекта, като източник на цените е ползвал
одобрен и приет Справочник на строителите, който се ползва от всички строители.
Вещото лице обосновава, че разминаванията в стойността на СМР, която дава то и
твърдяното възнаграждение от ищците е в това, че фирмата – изпълнител е
изчислявала фасадата на къщата върху по-големи количества от тези, които вещото
лице е изчислило на място. Обосновано е и как е определената и увеличената пазарна
стойност на имота, в резултат на извършените СМР и какви имоти и къде са
използвания като сравнителен материал.
Съдът кредитира
експертизата като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния
опит и знания на вещото лице. Същата е изготвена и след посещение на имота на
място и извършване на съответните измервания и изчисления от вещото лице.
Експертизата не е опровергана от страните.
Ответниците по
първоначалния иск не представиха доказателства, че са заплатили част от изолацията,
като са предали на сина си за това сума в размер на 3600 лева. Това не се
установява и от допуснатия им и разпитан свидетел Ж. В. В. /протокол от о.с.з.
от 29.04.2021 г. л.128/, който единствено заявява, че знае от ответниците, че
същите са давали парични средства на сина си за изолацията, но не е присъствал
на предаване на такива, поради което показанията не могат да се ценят като
обективни, възприети лично и непосредствено от свидетеля.
С оглед всичко изложено съдът приема, че през
2017 г. ищците Г.Н. М. като с. са извършили разходи в общ размер на 9660 лева /2000+7660 – двете суми платени по разписките,
свързани с договора за СМР/ по полагане на изолационна
система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа и ъгли,
грундиране и мазилка на обект в село
***, с която сума същите са се обеднили. Ответниците от своя страна в резултат
на извършените СМР, като собственици на обект в село *** са се обогатили със сумата от 10 956.90 лева –
увеличената стойност на имота, в резултат на извършените СМР.
Съгласно правилото
на чл.59,ал.1 ЗЗД подобрителят има право на
по-малкото между това, с което действително се е обеднил – разходите за
извършените подобрения и това, с което собственика на подобрения имот се е
обогатил – увеличената стойност на имота към датата на извършване на
строителната дейност.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът на ищците е доказан за сумата от
9 660 лева, която е по-малката от двете стойност – обедняването на ищците
и обогатяването на ответниците, като искът ще се уважи за тази сума, а за
разликата до пълния предявен размер от 12 660 лева искът като недоказан ще
се отхвърли.
Като
законна последица от уважаване на исковете ще се присъди и законна лихва върху
главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, каквото искане е направено своевременно
още в исковата молба.
По насрещния иск на М. и А. М. по чл.59 ЗЗД:
За да бъдат уважени така
предявените искове ищците следва да докажат, при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на целия имота в село *** при равни права, че в периода
от 10.03.2015
г. до 30.09.2018 г. ответниците са ползвали първи/втори жилищен етаж,
размер на претенцията си, а именно средния пазарен наем за процесния имот за
процесния период. Ответниците следва да
проведат насрещно доказване по посочените по - горе
обстоятелства, както и да докажат наличие на основание
за ползване на имота.
С Определение от 26.08.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че в периода от преди
2013 г. до октомври 2018 г. Г. и Н. М.
са ползвали целия първи жилищен етаж /втори/ от процесната къща, находяща се в село *** и Гараж, както и че А. и М. М. са собственици на
имота при равни права.
От приета и
неопровергана от страните Съдебно-оценителна експертиза /л.107/ се установява,
че пазарният наем за процесния жилищен етаж, ведно с гараж е в размер на 210
лева месечно или за периода 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г. наемът възлиза в размер на 8970 лева.
Съдът кредитира СОЕ
като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице е обосновало по какъв начин
е определило пазарният наем на имота за процесния период, както и какви обекти
е ползвало като сравнителен образец, който съдът приема, че отговарят на
характеристиките на процесния имот. Експертизата макар и оспорена от
ответниците по насрещния иск не е опровергана от тях.
Ответниците не
доказаха разпределеното в тяхна тежест за доказване основание за ползване на
процесния имот в процесния период по договор за заем за послужване.
От разпитания
свидетел, доведен от ответниците Г. Д. Д. /протокол от о.с.з. от 04.02.2021 г.
л.114/ същият установява, че не е присъствал на претенции от страна на ищците
по насрещния иск срещу ответниците за заплащане на наем за времето, в което
последните са живели в имота.
Тези сведения на
свидетеля не установяват, сключен между страните договор за заем за послужване,
по силата на който ищците да са предоставили на ответниците за временно
ползване собствения си имот. Свидетелят установява, че очакванията на ответника
Г.М. са били, че този имот, ще стане негов и за това е правил подобрения. Не се
установява временен характер на ползването.
С оглед изложеното
съдът намира, че и този иск се явява доказан, като ответниците в случая са се
обогатили като са спестили разходи за наем, с което от своя страна ищците са се
обеднили от невъзможност да получат пазарен наем за ползването на имота за
процесния период.
Искът се явява
доказан по основание и размер до сумата в размер на 8970 лева, съобразно
заключението по СОЕ.
Ответниците са
направили своевременно възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземането, като счита, че в случая е приложимата кратката, тригодишна
погасителна давност.
Вземането е
претендирано по реда на неоснователното обогатяване и не е включено в някое от
изключенията по чл.111 ЗЗД. В случая не се касае за вземане за наем или друго
периодично плащане. Касае се за вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване, чиято стойност се определя в практиката съобразно пазарния наем. В
случая е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. В този смисъл е т.7
ППВС № 1/1979 г. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. При общият фактически състав на
чл.59 ЗЗД това е денят на неоснователно преминаване на блага от имуществото на
едно лице в патримониума на друго, в случая от дата на ползването на имота без
основание, от когато ответниците спестяват разходи за наем, а ищците се
обедняват с невъзможност да получат наем.
Вземането е
претендирано за период от 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г. Насрещния иск е
подаден на 10.03.2020 г., като с него е прекъсната погасителната давност за
вземането с начална дата 10.03.2015 г. и за всяко следващо. Предвид което
възражението се явява неоснователно и искът ще се уважи до установения размер
от 8970 лева, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от
9000 лева ще се отхвърли.
Следва да се посочи, че за дължимостта на това обезщетение не е необходима изрична покана
за плащането му от собствениците.
Настоящият
състав намира за основателно искането на ищците за солидарното осъждане на
ответниците. Безспорно между
страните е, че в процесния период 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г. ответниците се
намират в брак и са живели като семейство в процесния имот и го използват за
нуждите на семейството по смисъла на разпоредбата
на чл. 36, ал.2 СК, поради което и задълженията за неоснователно ползване
на този имот се дължат солидарно от тях.
В този смисъл е Решение № 1037 от 10.IV.1979 г. по гр. д. № 3226/78 г., I г. о., съгласно което при хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато съсобственик използува общата вещ за
удовлетворяване нуждите на своето семейство и с това лишава останалите
съсобственици от ползата, на която те имат право съобразно своя дял, за
дължимото им обезщетение солидарна отговорност с него носи и съпругът му. В
този смисъл е и Решение № 381 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., IV г.
о., ГК, според което когато съпругът на
единия от съсобствениците сам ползва вещта, от значение е дали е за лични нужди
/ извън тези за семейството/ или за нуждите на семейството. Когато
съсобствената вещ се ползва изцяло само от съпруга на един от съсобствениците,
но за нуждите на семейството, то задължението за обезщетение на другите
съсобственици по силата на (отм.) възниква като солидарно за двамата съпрузи.
Такова е то и когато вещта изцяло се ползва за нуждите на семейството от
съпруга-съсобственик или от него и съпруга-несобственик. Хипотезата на чл. 59 ЗЗД е аналогична на тази по чл. 31, ал. 2 ЗС, като единствената разлика е в обстоятелството, че искът
по чл. 31, ал. 2 ЗС се води между съсобственици.
Като
законна последица от уважаване на исковете ще се присъди и законна лихва върху
главницата от датата на постъпване на насрещната искова молба в съда –
10.03.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, каквото искане е
направено своевременно още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски се пораждат за двете страни, които са направили своевременно
искане в тази насока.
Ищеците по първоначалния иск
Г. и Н. М. доказаха следните разноски – 506.40 лева – платена държавна такса,
900 лева – платено адвокатско възнаграждение, реално платено /л.7/, 200 лева –
депозит за СТЕ и 1000 лева – адвокатско възнаграждение за защита по насрещния
иск, за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в
договора за правна защита и съдействие /л.124/. Общо направени разноски по
първоначалния иск в размер на 1606.40 лева, от които съразмерно с уважената
част от претенцията ще се присъдят разноски в размер на 1225.74 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По насрещния иск ответниците са направили разноски
в размер на 1000 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума
в размер на 3.33 лева.
Общо разноски за цялото производство, които ще се
присъдят са в размер на 1229.07 лева.
Ищеците по насрещния иск А. и М. М. са направили
следните разноски– 360 лева - платена държавна такса, 150 лева – депозит за СОЕ
и 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение, реално платено /л.126 и
л.127/. Доколкото не е уговорено как е разпределено адвокатското възнаграждение
по защита срещу първоначалния иск и по насрещния иск, съдът приема, че е
уговорено по равно от 500 лева.
Общо разноски за ответниците по първоначалния иск
в размер на 500 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума
в размер на 118.48 лева, съразмерно
с отхвърлената част от претенцията.
По
насрещния иск ищците по него са направили разноски в размер на 1010 лева
/държавна такса, депозит за СОЕ и адвокатско възнаграждение/, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 1006.63 лева, съразмерно с уважената част от претенцията.
Общо разноски, които ще се присъдят на А. и М. М.
за цялото производство са в размер на 1125.11
лева.
По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците по първоначалния иск, направено своевременно от
ответниците, съдът намира същото за неоснователно. В случая видно от договорите
за правна помощ и съдействие ищците Г. и Н. М. са сключили два договора един за
сумата от 900 лева – първоначалния иск и един за 1000 лева за защита по
насрещния иск. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по
първоначалния иск е 909.80 лева, а по насрещния иск е 975.21 лева, съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради
което съдът намира, че уговорените адвокатски възнаграждения на ищците са в
рамките на минимума и не са прекомерни с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.М.,
ЕГН ********** и А.Г.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Г.А.М., ЕГН ********** и Н.П.М., ЕГН ********** ***
сумата в размер на 9660 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в
извършени за сметка на ищците строитело-ремонтни работи по полагане на
изолационна система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа
и ъгли, грундиране и мазилка на обекта в село ***, собственост на ответниците, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.01.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1229.07 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер от 9660 лева до пълния предявен размер от 12660 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.А.М.,
ЕГН ********** и Н.П.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ В УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ НА М.Г.М., ЕГН ********** и
А.Г.М., ЕГН ********** *** сумата в размер на 8970 лева, представляваща обезщетение за ползване
на собствения на ищците
недвижим имот без основание за периода от 10.03.2015 г. до 30.09.2018 г., а
именно за целия първи жилищен етаж от къщата, находяща се в село ***, гараж и дворно място с изградено
барбекю, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
насрещния иск в съда–
10.03.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 1125.11
лева – разноски в производството по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 8970 лева до
пълния предявен размер от 9000 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ