№ 203
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630102696 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.496, ал.2, т.1 от КЗ
във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ю.Р. от ШАК, излага,
че на 12.07.2021 г., около 17.45 часа, на път I-2, км.113+996, общ. Шумен,
водачът на л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*** Е.Р.Т., при
маневра завой на ляво за навлизане в друг път, не пропуска движещия се по
пътя с предимство л.а. „Хонда Сивик“, с рег. №***, управляван от Л.М.Л., в
следствие на което става причина за пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Ищцата била пътник в л.а. „Хонда Сивик“, с рег. №***, управляван от
Л.М.Л., като седяла на лявата седалка на автомобила. В следствие на
произшествието на ищцата били причинени наранявания- травма на гръдния
кош, множество кръвонасядания в областта на дясната гърда и на предната
коремна стена вляво. За инцидента бил съставен констативен протокол за
ПТП, като на място бил пристигнал и екип на МБАЛ-Шумен, предвид
наранявания на лице, пътувало в автомобила на виновния за произшествието
водач. От преживените уплаха и стрес, ищцата започнала да плаче, като се
наложило съпругът й и нейна позната да я успокояват. На следващия ден
посетила лекар, който констатирал, че има контузия на гръдния кош. В
резултат на ПТП на ищцата, освен физическите наранявания, й били
1
причинени и психически, които довели до промяна начина й на живот. Тя
станала нервна, неспокойна, като се страхувала да пътува в автомобил.
Управляваният от виновния водач автомобил имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗД „Бул
Инс” АД, ЕИК ***. Ищцата отправила претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпените в следствие на произшествието
вреди, но същият отказал с мотиви, че нямало данни ищцата да е претърпяла
вреди в следствие на този пътен инцидент. Предвид изложеното счита, че за
нея е налице правен интерес от установяване на правата й по съдебен ред,
като моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да й заплати сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /увреждане на здравето/, причинени й
при настъпило на 12.07.2021 г. ПТП, на път I-2, км.113+996, община Шумен,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
разноски.
В хода на делото оттегля претенцията си за закъснителни лихви за
периода от 12.07.2021 г. до датата на предявяване на иска, като
производството в тази част е прекратено. В останалата част поддържа
претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за
неоснователни, излагайки аргументи. Оспорва и размера на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
От представения по делото официално заверен препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1038-387 от 12.07.2021 г., се
установи, че на 12.07.2021 г., около 17.45 часа, на път I-2, км.113+996, общ.
Шумен, водачът на л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №***
Е.Р.Т., при маневра завой на ляво за навлизане в друг път, не пропуска
движещия се по пътя с предимство л.а. „Хонда Сивик“, с рег. №***,
управляван от Л.М.Л., в следствие на което става причина за ПТП. Към датата
на произшествието лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
2
№*** е имал сключена валидна застраховка „ГО“ БУЛ ИНС АД, полица №
ВG/02/121000361880, действаща през периода от 29.01.2021 г. до 28.01.2022 г.
В протокола за ПТП са описани видими щети по двата автомобила, като е
отразено и пострадало лице- Г.Б.С.. За случая е образувано ДП№611/2021 г.
по описа на РУ Шумен. От представените по делото частно заверени преписи
от амбулаторни листи, се установи, че на 13.07.2021 г. /следващия
произшествието ден/ ищцата е била прегледана от лекар, който й поставил
диагноза „Контузия на гръдния кош“, като са й изписани медикаменти за
лечение. От приложения по делото частно заверен препис от
Съдебномедицинско удостоверение №118/2021 г., се установи, че на
19.07.2021 г. на ищцата е извършен преглед от съдебен лекар, който е
установил кръвонасядания на дясната гърда, палпаторна болезненост в
областта на дясната ребрена дъга по предна мишнична линия, без видими
травматични увреждания, както и кръвонасядания на предната коремна стена,
и палпаторна болезненост в кръстцово-опашната област, без видими
травматични увреждания. Изводите на съдебния лекар са, че се касае за
мекотъканна травма на гръдния кош, без фрактури и плевропулмонални
усложнения-множество кръвонасядания в областта на дясната гърда и на
предната коремна стена вляво, като уврежданията могат да бъдат получени по
начин и време, съобщени от пострадалата. От заключението по изготвената
Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, по отношение
на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността
му, се установи, че описаните в посочените по- горе медицински документи
наранявания на ищцата, са получени от упражнен натиск /съпротивление от
предпазен колан на автомобил/ и съответстват по локализация на
направлението му спрямо мястото, където е пътувала ищцата- на предната
лява седалка. Автомобилът, в който е пътувала ищцата е с дясно управление,
като е оборудван с обезопасителни колани на всички пет места. ВЛ посочват,
че ако ищцата, към датата на разглежданото ПТП е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан, травмите биха били повече и по- ярко изразени. От
събраните по делото гласни доказателства, се установи, че по време на
инцидента ищцата е пътувала в л.а. „Хонда Сивик“, с рег. №***, управляван
от съпруга й, като е седяла на предната лява седалка на автомобила. Същата,
непосредствено след инцидента е била в неадекватно състояние, била
насинена по гърдите, като по лицето й имало следи от начупени стъкла. Била
3
превъзбудена и изплашена. Физическите болки при ищцата отшумели за
около месец, но ищцата продължила да изпитва страхове и притеснения да
пътува в автомобил. Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, тъй
като същите са ясни, конкретни, последователни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви. От друга страна, показанията на свидетелите се
потвърждават и от останалите, събрани по делото доказателства.
Няма спор, а се установява и от материалите, приложени по делото, че
за управлявания от лицето Е.Р.Т. л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. №***, по време на настъпване на процесното ПТП, има валидно сключен
при ответното дружество застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС. Не се спори между страните, а се
установява и от представените по делото писмени доказателства, че по повод
отправена от ищцата към ответното дружество молба за изплащане на
обезщетение, последното е отказало да удовлетвори претенцията й, поради
факта, че същата не фигурирала като пострадало лице в съставения за
произшествието констативен протокол.
Предвид установената по- горе фактическа обстановка, съдът стига
до извода, че при процесното ПТП е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ангажиращ деликтната
отговорност на водача на л.а., марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№***. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на последния се
предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за
вина. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда,
противоправно човешко поведение, причинна връзка между вредата и
противоправното поведение и вина. Имайки предвид установеното от
фактическа страна, съдът стига до извода, че на 12.07.2021 г., около 17.45
часа, на път I-2, км.113+996, общ. Шумен Е.Р.Т., с поведението си, което
безспорно е противоправно /обстоятелство, установено от ангажираните по
делото доказателства/, е причинил на ищцата неимуществени вреди /болки и
страдания/, които по смисъла на горецитираната разпоредба следва да бъдат
обезщетени. В разглеждания казус, съдът приема за установено, че
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на причинителя на произшествието е ответното дружество.
Ето защо, съдът счита възраженията на застрахователя относно механизма на
ПТП, вината, причинно следствената връзка между произшествието и
4
настъпилите травматични увреждания за неоснователни. Последните са
установени със събраните и коментирани по-горе доказателства.
Съгласно нормата на чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В случая
отговорността на застрахователя е гаранционно- обезпечителна. Нормата на
чл.496, ал.3 от КЗ гласи, че застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой
от следните документи: 1.констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие; 2.протокол за пътнотранспортно произшествие; 3.протокол за
пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на
Министерството на вътрешните работи; 4.друго удостоверение, издадено на
законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
5.двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на
собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. В
разглежданата хипотеза няма спор, че при предявяване на претенцията от
страна на ищеца, последният е представил пред застрахователното дружество
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1038-387 от
12.07.2021 г., т.е. документ, удостоверяващ пътнотранспортното
произшествие.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 500.00 лева. Безспорно е, предвид
характера и вида на уврежданията, че ищецът, в следствие деянието на
деликвента е претърпял болки и страдания с оглед увреждане на здравето му.
От събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, се
установи, че претърпените от ищеца травматични увреждания са довели до
преживени от същия болки и страдания, т.е. за ищеца са настъпили негативни
5
последици както за физическото, така и за психическото му здраве.
Катастрофата е довела до отрицателна промяна в начина на живот на ищцата,
като последната, за сравнително не кратък период от време, е изпитвала страх
да пътува в автомобил. Изхождайки от изложеното и имайки предвид
травматичните увреждания, които ищцата е получила и негативните
последици за психичното й здраве, съдът заключава, че същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки и придобити
страхове, които вреди са в пряка и непосредствена последица от
произшествието. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно
– характерът и степента на увреждането, /което в настоящия случай е
свързано със здравословното състояние на ищеца/, начинът на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания. Съобразявайки се с всички изложени по – горе обстоятелства,
съдът счита, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на причинените му травматични увреждания, е сума от
3 000.00 лв. За да определи този размер съдът отчита и икономическото
състояние на страната /нарасналите цени на стоките и услугите/ към датата на
приключване на устните състезания по делото. Ответникът въведе възражение
за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.137в от
ЗДвП, а именно непоставяне на обезопасителен колан, с което ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите. Тези, намаляващи отговорността на
застрахователя възражения, останаха недоказани. Напротив, ангажираните и
коментирани по-горе доказателства, установяват противното, а именно, че
липсва съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата, към момента на
настъпване на произшествието е имала поставен предпазен колан. Предвид
изложеното заключава, че така предявеният иск е частично основателен и
следва да се уважи за сума от 3 000.00 лева, като за остатъка, до пълния
предявен размер, следва да се отхвърли. Тази сума, съобразно общите
правила за забава при погасяване на парични задължения, следва да се
присъди ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
6
изплащане.
По отношение възражението на ответника срещу размера на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното:
Съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Съгласно регламентираното от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнаграждението при интерес до 5000 лв. е 300 лева плюс 7% за
горницата над 1000.00 лева. При разглеждания казус минималното
възнаграждение се равнява на сума от 475.00 лева. В случая претендираното
от ищцата възнаграждение е в размер на 500.00 лева, което съдът счита, че
следва да се присъди изцяло, като приема, че минималното завишение е
оправдано, предвид хода и развитието на процеса.
Ето защо, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да
се присъдят направените по делото разноски, съразмерно уважената част от
иска в размер на 548, 57 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 147, 91 лева, представляваща направените от последния
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С. и К.К.,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. АНГ. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ю.Р. от
ШАК, сумата от 3000, 00 лева /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /увреждане на здравето/,
причинени й при настъпило на 12.07.2021 г. ПТП, на път I-2, км.113+996,
община Шумен, по полица № ВG/02/121000361880 по описа на ответното
дружество, действаща през периода от 29.01.2021 г. до 28.01.2022 г., ведно с
7
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и да й заплати сумата от 548, 57 лева /петстотин четиридесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска, като отхвърля иска в
останалата му част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С. и К.К., със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 147, 91 лева /сто
четиридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направените от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8