№ 428
гр. гр.Н., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100426
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.К.“ ЕАД, ЕИК
................, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., против О. А. С., гражданин на
Руската Федерация, родена на ********** г., с адрес: гр. Н., КК С.б. к-с ......... ет.....,
БУЛСТАТ ..................
В исковата молба се твърди, че С., като собственик на обект, била абонат на
ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект-
гр. Н., ул. О.П., партер/маг.2, със заведена партида в базата данни с аб. № 226213. Сочи
се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите
се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето
от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на
баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало възможност и за
„самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти,
имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След
всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за
процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
1
цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В
случая били издадени следните фактури: фактура № ********** от 27.07.2020г. на
стойност 199.46 лева; фактура № ********** от 25.09.2020г. на стойност 6.64 лева;
фактура № ********** от 25.02.2021г. на стойност 192.30 лева; фактура № **********
от 25.05.2021г. на стойност 2.98 лева; фактура № ********** от 26.07.2021г. на
стойност 11.88 лева; фактура № ********** от 25.10.2022г. на стойност 9.32 лева.
Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно
изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок
поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни
дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура
ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска
до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъдена С. да заплати
сумата от 418.74 лева, дължими по издадени фактури за периода от 27.07.2020 г.-
25.10.2022 г., с отчетен период по фактури 27.06.2019 г.- 27.09.2022 г., сумата от 99.94
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по настоящото производство.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се оспорва твърдението, че между страните е
налице облигационно отношение, като се сочи, че липсва сключен писмен договор.
Сочи се, че няма доказателства, че С. е потребител, като собственик на сочения обект.
Оспорва се отчитането на показанията на водомера, потреблението от страна на
ответницата, начина на формиране на сумите. Заявява се, че фактурите не били
представяни за плащане, като се твърди и че водомера в обекта не е преминавал
периодични проверки. Навежда се твърдение за погасяване по давност на вземанията.
В съдебно заседание се заяви, че не се оспорва механизма, по който е отчетено
количеството изразходвана вода и остойностяването им, отчетеното количество вода,
начина на формиране на сумите и потреблението от страна на ответницата доколкото е
видяна партидата на нейно име.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
2
територията на гр. Н., обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответницата е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., ул. О.П., партер/маг. 2, са представените по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том XIII, рег. №
......, дело № .... от 2010 г. на нотариус .................., вписан под рег. № ... на НК, с район
на действие Районен съд - Н., справка от Служба вписвания, както и заявление за
откриване на партида.
Като собственик ответницата притежава качеството потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното и доколкото по делото няма спор за това, съдът приема, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя,
отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на
горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от
интернет страницата на „В.К.“ ЕАД, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас,
са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
партида с абонатен № 226213 на имот, находящ се в гр. Н., ул. О.П., по отношение на
който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 27.07.2020 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период по фактури от
27.06.2019 г. до 27.09.2022 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 226213, с титуляр О. А. С.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1566/112) са правени
отчитания за периода от 25.06.2020 г. до 27.09.2022 г., когато водомерът бил „видян“ от
служители на ищцовото дружество, като само за периода от 27.06.2019 г. до 24.06.2020
г. е посочено, че отчитането е служебно.
Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от
Общите условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от
една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че
обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно
ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния
случай такова е извършвано съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ и е отчетено действително
потребено количество вода за обекта, поради което възраженията на ответницата в тази
насока са неоснователни.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г. цената на услугата за
доставяне на вода към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м. за доставяне на вода,
0,477 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. цената на услугата за доставяне на
вода към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на
куб.м. за отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от
Решение № Ц-46/30.12.2020 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лв. на куб.м. за доставяване на вода,
4
0,467 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,586 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
Видно от Решение № Ц-17/29.07.2022 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на
вода за потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2,140 лв. на куб.м. за доставяване на
вода, 0,542 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,973 лв. на куб.м. за пречистване на
вода.
По делото са представени и сочените по- горе фактури, издадени от ищцовото
дружество. Съдът намира за неоснователно тяхното оспорване, направено от особения
представител на ответницата, тъй като същите напълно кореспондират с останали
събрани по делото доказателства.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са били
остойностени за посочените периоди.
След като се установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до
имота, задължение на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.
Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава
извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 418.74 лв., ведно със
законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба-
04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 28.08.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 99.94 лв.
По отношение на наведеното възражение за погасяване по давност на
претенциите, същото не може да бъде споделено. Началният период, от които се
претендира главницата е 28.08.2020 г. /30 дни след издаване на първата фактура/.
Датата, на която е входирана исковата молба в РС- Н., е 04.05.2023 г. Към тази дата не
е изтекъл дори 3- годишния срок за претендираната лихва, още по- малко срока за
главницата, поради което сумите се дължими в цялост.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 580 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно чл. 13, т. 2
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. С., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г.,
с адрес: гр. Н., КК С.б. к-с ......... ет....., БУЛСТАТ ................., да заплати на „В.К.“
5
ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 418.74 лв.,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Н., ул.
О.П., партер/маг.2, дължима по издадени фактури за периода от 27.07.2020 г. до
25.10.2022 г., с отчетен период по фактури от 27.06.2019 г. до 27.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер
на 99.94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба-
04.05.2023 г.
ОСЪЖДА О. А. С., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г.,
с адрес: гр. Н., КК С.б. к-с ......... ет....., БУЛСТАТ ................., да заплати на В.К.“ ЕАД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 580 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6