Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065 / 2.6.2021г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....948.....по
описа за............2020..................година, установи:
Производството по
настоящото дело е образувано по подадена
искова молба от ищецът З.К.К. ЕГН ********** *** против М.М.М. и Я.Г.К. и
двамата с постоянен адрес:***, с която искова молба са предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба
ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 2, с адрес: гр. Карнобат, ул. ****
№ 69, ет. 1, а ответниците обитават апартамент № 6, намиращ се на втория етаж
на същата жилищна сграда, на същия адрес, който апартамент е идентичен по конфигурация
и площ с този на ищеца. Ищецът твърди, че през юли месец 2016 г. констатирал в
банята и тоалетната си, появата на теч от мръсна канализация. Твърди, че това е
причинено от ответниците в резултат на неправилно извършване на ремонтни
дейности в помещението им, което е предназначено за баня и тоалетна. Постепенно
течът се увеличавал и станал постоянен, появили се петна от навлажняване в
горната част на стените и тавана на банята- тоалетна. Навлажняването довело до
напукването и отронване на мазилката. Появил
се мухъл, който се разпространил. Ищецът твърди, че това е дължи според
признанията на самите ответници на корекция в местоположението на тоалетната
чиния и неправилното свързване на същата с канализационната тръба. Твърди, че
многократно е отправял молби към ответниците да отстранят нередността, като
първоначално получил обещание, което не било изпълнено, а в следващите години
отказ за премахване на нарушението. Твърди, че от 2016 г. е принуден всяка
година няколко пъти в годината да извършва ремонт, без да е отправял претенции
за обезвъзмездяване към ответниците. През април месец на настоящата година
отново получил отказ от ответниците да отстранят нарушението си. Твърди, че в
резултата от неправомерните действия на ответниците по общата канализационна
тръба на банята му има наслоен теч от тоалетното им гърне, черна мухъл по
стените, тавана и пода на банята. През 2018 г. се появила влага по тавана,
стената на коридора, която въпреки проведените ремонтни дейности не успял да
отстрани. Такава влага от началото на
месец септември се появила и в кухнята му, която според него отново се дължи на
неправилно фугиране от страна на ответниците. Твърди, че противоправното
поведение на ответниците било установено от органите на Община Карнобат, видно
от съставения Констативен протокол от 27. 10. 2020 г.. Ищецът желае ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за причинените му имуществени вреди
в размер на 700 лева по негова преценка, размера на които следва да бъде точно
установен от вещо лице, както и да бъдат осъдени да заплатят законовата лихва върху
посочената сума от деня на завеждането на иска до окончателното изплащане на
обезщетението за вредите които са претърпени от него поради виновното им
поведение. Твърди, че съществува извършено от ответниците противоправно деяние,
причинно следствена връзка между него и настъпилите имуществени вреди, както и
вина от страна на същите, поради което е налице основание за реализиране на
деликтната им отговорност, тъй като между увреждащите им действия и твърдяното
от него увреждане имало пряка и непосредствена връзка.
Претендира за
заплащане от ответниците направените по делото разноски.
Ответниците М.М.М. и Я.Г.К. са редовно
уведомени за предявените срещу тях искове
по реда на чл. 131 от ГПК. Същите са подали отговор в законовия преклузивен
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, в които чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адв. С.С. *** са оспорили предявените искове, като неоснователни,
като са аргументирали неоснователността със следните доводи: Ответниците през
сочената 2016 г. не са извършвали ремонтни дейности, твърдяното въздействие
върху веща на ищеца е отдалечено във времето и по тази причина отрицателно или
положително въздействие върху същото са оказали много фактори, които следва да
бъдат изследвани. На следващо място е посочено, че ответниците не са собственици
на недвижимия имот над този на ищеца, не са обитавали въпросния имот и не са
възлагали, каквито и да било ремонтни дейности за да бъде ангажирана тяхната деликтна
отговорност. Твърди се също така, че за първи път ответниците са получили
множество оплаквания от ищеца през 2018 г. за теч в апартамента. Ответниците са
извършили внимателен оглед на апартамента си и са се консултирали с ВиК
майстор, който ги е уверил, че не открива теч към съседите им, поради което
ответницата М. ***-00-4317 от 19. 07. 2018 г., която не съхранява. Твърди се,
че през 2018 г., от когато са започнали оплакванията на ищеца спрямо
ответниците са провеждани ремонтни дейности по проект „Повишаване на енергийната
ефективност в жилищния сектор на гр. Карнобат по Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020 г.“ и представляващи саниране на сградата, в която се намират
апартаментите на страните по делото, като ищецът е подавал жалби до Община
Карнобат, в които се е оплаквал от непрофесионални действия по санирането,
довели до влага, мухъл и петна в имота му. Твърди се, че в тази връзка
твърденията на ищецът, че през 2016 г. са налице действия от страна на ответниците, с които са му
причинили вреди не отговаря на истината. Твърди се, че през периода 2016- 2018
г. в имота на ищеца е нямало каквито и
да било повреди причинени от ответниците. Сочи се, че твърденията на ищеца в
тази посока са недоказани не само по отношение на каквото и да е деяние на
ответниците, но и причинно следствената връзка е напълно погрешно и превратно
изложена. Твърди се, че ищецът се опитва да възложи в тежест на ответниците
отговорността по възстановяване на апартамента му, повреден от некачествени
дейности по санирането.
Съдът е приел, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение № 260255/
29. 12. 2020 г. съдът е обявил проекто
доклада си по делото, като изрично е разпределил доказателствената тежест и е
извършил квалификация на предявените от ищеца искове. В посоченото
определение, съдът изрично е указал на
страните, че ищецът носи тежестта да
докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на посочените в
исковата молба имуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна
връзка с противоправно поведение на ответниците, а ответниците носят тежестта
да опровергаят презумпцията за виновност на поведението.
По така представения
на страните доклад не са направени възражения и същия е приет за окончателен.
С молба от 26. 04.
2021 г. ищецът е направил изменение на размера на исковата си претенция, като е
намалил същата от 700 лева на 432 лева. Това изменение е прието като допустимо
от съда и с протоколно определение от 28. 04. 2021 г. съдът го е приел за разглеждане.
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между
страните по делото е обстоятелство, че ищецът К. е собственик на недвижим имот,
а именно ап. 2, находящ се на първи етаж
в жилищна сграда с адрес гр. Карнобат, ул. **** № 69. Освен, че е безспорно,
това обстоятелство се доказва и с представен от ищеца Нотариален акт № 100, том
I, дело 319 / 1991 г..
От представените и
приети по делото писмени доказателства справка № 558036 / 16. 12. 2020 г. на
Агенция по вписвания и Нотариален акт № 145, том I, рег. № 982, дело № 95 от 2017 г. на нотариус Н.С№ *** на НК, се
установява, че от 05. 04. 2017 г. собственик на ап. 6, находящ се на втори етаж
в жилищна сграда с адрес гр. Карнобат, ул. **** № 69, /над апартамента
собственост на ищеца/ е Т.Я.К., а до посочената дата собственици на апартамента
са били нейните родители Я. Т.Я. и Ц.К.К.. По делото не се доказа по безспорен
начин от кога въпросния апартамент № 6 се обитава от ответниците М.М.М. и Я.Г.К.,
втория от които син на собственика на апартамента. В тази насока са показанията
на свидетелите Т.К., Т. К. и З.В., които съдът цени съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, тъй като първата свидетелка е съпруга на ищеца, втория свидетел
е негов племенник, а третата е приятелка от детинство на същия, поради което
съдът намира, че са заинтересовани в полза на ищеца и вреда на ответниците, още повече, че
свидетелката В. не сочи кой е живял в апартамента над ищеца, а излага твърдения
станали и известни именно от казаното от ищеца, че в апартамента „живее внука
на Ц.“, за което тя е нямала преки и непосредствени впечатления. Още по малко е
имала впечатления от кога ответниците обитават въпросния апартамент.
От друга страна са
налице показанията на свидетелят И.К.И.- без дела и родство със страните, в
които същия посочва, че ответниците живеят заедно от 2017- 2018 г., а преди
това е ходил в апартамента, като са ползвали хола на същия за да се събират, но
ответника К. не е живял там. Свидетелят посочва, че когато е ходил във
въпросния апартамент не е виждал никой там и няма представа дали същия е бил
обитаван.
От представените
писмени доказателства: Констативен протокол във връзка с участието на сградата
в проект и изпълнението на видовете СМР
по отделните апартаменти на адрес **** № 69, от отразената в същия дата,
а именно 21. 05. 2018 г. , като собственик по въпросния протокол е посочена Т.Я.К.. В представената от ответника корица на книгата
за собствениците на същата сграда и конкретно за ап. 6 е видно, че ответниците
са посочени като членове на домакинството, които живеят със собственика, но
липсват данни кога е извършено въпросното записване, но следва да се
предположи, по аргумент от годината на раждане на детето на ответниците, че
въпросното записване е извършено след 21. 07. 2017 г. или след раждането на
детето, тъй като и то е вписано в посочения раздел. Относно изискана справка от
Община Карнобат за постоянен и настоящ адрес на ответниците е видно, че ответницата
М. има постоянен и настоящ адрес *** от 20. 08. 2004 г. до момента на съставяне
на писмото, а ответника К. има постоянен и настоящ адрес *** или никой от
двамата ответници не фигурира като живущ ***.
От заключението на
съдебно техническата експертиза, което съдът кредитира като неоспорено, обосновано
и компетентно дадено се установява, че общото помещение баня-тоалетна се намира
в ляво от коридора към кухнята и в същото не е извършван ремонт. Посочено е, че
подът е с теракотени плочки, а стените са облицовани със фаянсови плочки. Над
плочките стените на банята с височина 35 см. са с мазилка, шпакловка и боядисани
с латекс. На места има подкожушена шпакловка и изронена мазилка, тъмни петна от
мухъл. Посочено е, че в банята на ищеца, част от вертикалния канализационен
клон/ВКК/ е скрит под фаянсовата облицовка и липсва ревизионен отвор. Видимата
част от ВКК над фаянсовата облицовка е силно замърсена с наслоени тъмни до черни отлагания от
отпадъчна вода. Посочено е също така, че към датата на огледа /18. 02. 2021 г./
замърсяването е изсъхнало с тъмнокафяв до черен цвят и не се забелязват влага и
теч. Не е констатирана влага, но се усеща лека миризма на мухъл. Около ВКК по
стената и тавана има подкожушена шпакловка и изсъхнали тъмни кръгови петна от
влага и мухъл.
Вещото лице в
заключението си е посочило, че апартамента на ищеца е в добро състояние, дало е
описание на банята-тоалетна, както и също е посочило, че водомерния възел с
водомера е открит и по водомера се забелязва усилен конденз, от който конденз
се формират водни капки, които падат на пода на банята. Посочено е също, че при
отваряне на вратата на банята се усеща влага и слаба осезаема миризма на мухъл.
Вещото лице е категорично, че теча е отстранен, но въпреки това в
експертизата е посочило, че в банята на
ищеца има влага и се усеща осезаема миризма на мухъл. При изслушването на
вещото лице в съдебно заседание, същото е посочило, че когато се появи на
определено място влага, благодарение на температурата в помещението се образува
плесен, гъбички които растат и се размножават. Ако продължително време има
такива условия- влажен въздух, те се размножават и могат да прорастнат, посочва
също така, че апартамента на ищеца е на първи етаж и там влагата е по висока,
като при всички първи етажи. Посочено е също така, че влагата
допринася за развитието на последици от наводняване за образуване на плесен и
мухъл, същата не е причина за петната, които са от кондензирана влага, която се
получава.
Вещото лице в
заключението си изрично е посочило, че заявения в исковата молба теч в апартамента на първия етаж, не може да се
установи точно от кога е, тъй като към момента на огледа теча е преустановен, а
ответниците са извършили ремонт през 2020 г. . Вещото лице по вида на
замърсяванията приема, че течът е бил продължителен и е идвал отгоре, като
посочва, че най вероятно се дължи на продължително умокряне на сТ.нобетоновата плоча
между първия и втория етаж, както и на просмукване на фекална вода около ВКК. Посочено е, че това може да се получи при
нарушаване на конструктивната цялост на ВКК и неправилно изпълнение на
монтажните възли, теоретично се
твърди, че ако PVC разклонителя за тоалетната чиния
е замонолитен неправилно на пода или стената, то от линейни вертикални
разширения и деформации, може да се образува пукнатина в зоната на
разклонението и от там да се получи теч. Посочено е също така, че гумените
уплътнителни пръстени губят еластичните си свойства, в тях се появяват
пукнатини и скъсвания и същите губят уплътнителната си функция. Посочено е, че хидравличния характер на движението на отпадъчните води в праволинеен ВКК,
е такъв, че малките количества отпадъчна вода падат и се стичат по вътрешната
повърхност на стените на ВКК, а въздуха
противно на земното притегляне изтласка водата през сглобката или пукнатината и
започва умокрянето на стената и тавана където е монтиран ВКК. В заключението си
вещото лице е посочило, относно причината за теча в банята на ответника е
компрометирана връзка в монтажния възел, където се събират и включват във
вертикалния канализационен клон формиралите се отпадни води от апартамента на
ответника. Вещото лице изрично е посочило, че теча е преустановен и в
апартамента на ответника е извършен ремонт. За петното в коридора, вещото лице
е посочило предположително, като вероятна причина овлажняване на сТ.нобетонната
плоча, в следствие на нарушено уплътнение на тоалетната чиния към пода на
банята на ответника. Относно петното в кухнята на ищеца, посочено от вещото
лице като незначително, като вероятна причина е посочено-еднократен теч, вследствие
на ремонтните работи на ответни по премахването на кухненската мивка и
прекъсването на ВиК инсталацията.
В съдебно заседание
на въпросите на страните вещото лице изрично е посочило, че не може да определи
датата на теча, като са посочени причините за това. Посочило е, че петното от
мухъл се е получило от влага, а не от отпадъчните води. От отпадъчните води се
е получило наслоението по тръбата.
Също така вещото
лице посочва, че не може да каже от колко години е теча, само, че същия е от
продължително време. Извода е направило от снимки предоставени и от ищеца, като
датите били установени от него. Вещото лице също посочва, че е посетило и
третия етаж, където не е констатирало теч във видимата част на тръбата, но в долната си част същата е скрита
под фаянсова облицовка, както е скрита тръбата и на втория етаж под фаянсова
облицовка, поради което и не е успяла да установи какво е там състоянието на
тръбата. Твърди, че за да има теч
отгоре, значи на плочата между първия и втория етаж е нарушено сцеплението
тръба-плоча, за да може водата да се просмуче покрай водата и да потече на
първия етаж. Вещото лице посочва, че може да има недобро уплътнение или ако е замонолитена много тръбата при
линейното разширение на същата се нарушава уплътнението и при наличието на
шупли в бетона водата ще намери път и ще се появи някъде да избие. Вещото лице
отново посочва, че изложеното е теоретично. В заключението си вещото лице
категорично е изключило причината за теча в банята на ищеца да е извършеното
саниране през 2018 г..
Като необходими СМР
за отстраняване на уврежданията в
апартамента на ищеца, вещото лице е посочило сумата от 432 лева с включено ДДС
за материалите.
Относно цитираните
от вещото лице снимки предоставени от ищеца, съдът не е установил какви снимки
ищецът е представил на вещото лице. Предполага се, че това са снимките
представени и с исковата молба, които са приложени към делото. Въпросните
снимки, нямат качеството на писмени доказателства, а на веществени такива и
следва да бъдат ценени в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Същите
не са оспорени от ответниците.
По искане на ищеца
съдът е изслушал ответниците по реда на чл. 176, ал. 2 от ГПК, като във
въпросните обяснения са дадени по въпроси изрично посочени от ищеца.
Ответниците твърдят, че първоначално сигнал за теч в ответника са получили през
2018 г., като не могат да посочат датата и месеца. Твърдят, че няколко месеца
преди юли месец са получили сигнала. Във връзка със сигнала е бил повикан
майстор свидетелят В.П.Н., който по думите на ответниците е извършил оглед на
апартамента на ищеца и ответниците и не е установил теч при ответниците и по
тази причина не е давал никакви съвети за отстраняване на нередност. Въпреки
неговата констатация и предвид, че ищецът е продължил да настоява, че течът е
от ответниците, същите отново са повикали св. Н. и същия отново не е констатирал
нищо, което е принудило ответницата М. *** с оглед извършването на проверка за наличието
на теч. Въпросната жалба е приобщена към
доказателствата по делото и е входирана в Община Карнобат на 19. 07. 2018 г.. В
жалбата си ответницата М. посочва, че желае назначаването на компетентна
комисия, която да установи наличието на теч в санитарния възел на ищеца/посочен
като съседа под нас/. В жалбата се посочва, че вече два пъти е викан майстор,
но със съседа не стигат до консенсус. Ответницата посочва, че ще окаже пълно
съдействие и достъп на комисията. Посочва също така, че не е отказвала да
отстрани повреда, ако е констатирана такава. В отговор на жалбата от Община
Карнобат са отговорили, че не са компетентни в този случай и решение следва да
се потърси по съдебен ред.
Съгласно съдебната
практика обясненията на страните могат да бъдат оценени с оглед всички
обстоятелства по делото. В дадените обяснения ответниците са направили
признание на факт, неизгоден за тях, а именно, че през 2018 г. са получили
сигнал за теч в апартамента на ищеца, което се потвърждава и от доказателства
събрани по делото.
Ищецът К. също
представя като доказателство протокол от Община Карнобат, от 27. 10. 2020 г.,
когато комисия е извършила проверка на
място в апартамента на ищеца и е констатирала, че в санитарния възел /баня с
тоалетна/ до вертикалния канализационен щранг по стените и тавана видимо има следи от теч. Комисията не е посочила
дали теча продължава и от къде произхожда същия. Не са посочени и други следи от
теч, за които ищеца претендира, а именно в коридора и в кухнята му.
На 19. 11. 2020 г.
ищецът е входирал искова молба срещу ответниците в РС Карнобат.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
За да се ангажира
деликтната отговорност на ответниците по реда на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да
са налице следните предпоставки: Причинени вреди; Противоправно поведение от тяхна
страна в резултат на което са възникнали вредите; Причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилите вреди; Виновно поведение на ответника.
Обективните елементи
от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154,
ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
В българското
гражданско законодателство е установен принципът, според който във всички
случаи на непозволено увреждане вината на причинителя се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Налице е една оборима законова
презумпция за вина на причинителя на непозволеното увреждане, която е създадена
в полза на пострадалия. Последният, поради действието на тази презумпция,
трябва да докаже само факта на претърпените от него вреди и причинната им
връзка с поведението на причинителя на увреждането, но не и вината на
последния. Щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно,
и прехвърля тежестта за доказване на отсъствието на вина върху причинителя.
Той, за да се освободи от отговорност, трябва да установи, че въпреки че е
причинил вредите, поведението му не е било виновно.
Безспорно се
установи по делото, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
Имуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане правната сфера на едно лице чрез
увреждане на негови имуществени субективни права. В конкретния случай, ищецът
претендира ангажиране отговорността на ответниците за причинени му имуществени
вреди от корекция в местоположението на тоалетното им гърне /чиния/, като в
резултат от неправилното му свързване към канализационната тръба /каналната
отводнителна система/ са допуснали теч в неговата баня- тоалетна. В резултат от
теча в собствената баня на ищеца по общата на сградата канализационна тръба има
наслоен теч от тоалетното им гърне, черна мухъл по стените, тавана, и пода на банята. От 2018 г. е налична влага
и по тавана и стената на коридора до банята-тоалетна и в кухнята му. Ищецът претендира
да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно имуществените му вредите в размер на 432
лева. Претендира за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
иска -19. 11. 2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В случая вредите се
изразяват в установено от заключението на СТЕ: в банята- тоалетна: наличие на силно
замърсен с наслоени отлагания ВКК, около ВКК
по стената и тавана подкожушена шпакловка, изронена мазилка и изсъхнали
тъмни кръгови петна от влага и мухъл. В коридора към кухнята на тавана малко
изсъхнало петно; в кухнята на тавана до стената граничеща с банята, над шкафа
незначително изсъхнало малко петно. Повреждането на недвижимия имот е загуба,
изразена в имуществено намаляване на активите на ищеца със стойността на
ремонтните работи, необходими за привеждане на вещта в състоянието, в което е
била преди увреждането й, която стойност, съгласно кредитираното заключение на
вещото лице е 432 лева и това е паричният еквивалент на настъпилата вреда.
Вреди над посочената сума не са доказани от страната, в чиято доказателствена
тежест е установяването им- ищеца.
Основния спорен
въпрос между страните касае източника на теча, довел до имуществените вреди
претърпени от ищеца и причината за същия.
Въз основа на
кредитираното заключение на СТЕ, съдът приема, че теча е преустановен. Но
предвид така представеното заключение, което не е оспорено и не е поискано
допълнително, ново или тройно такова , съдът не може да приеме за установена по
безспорен начин причината за теча в апартамента на ищеца. Както е видно от
самото заключение, същото единствено съдържа предположения относно причината-
компрометирана връзка в монтажния възел ,
където се събират и включват във вертикалния канализационен клон формиралите се
отпадъчни води от апартамента на ответника, но никъде в заключението и в
последствие при изслушването на вещото лице не се посочва с категоричност дали
тази компрометирана връзка се дължи на действие /бездействие на ответниците или
на свойствата на веща, тъй като в самото заключение и при изслушването вещото лице е посочило, че
причината може да се дължи на нарушаване на конструктивната цялост на ВКК и
неправилно изпълнение на монтажните възли. Посочило е, че при неправилно
замонолитване в пода или стената на разклонителя за тоалетната чиния, то от
линейни вертикални разширения и деформации, може да се образува пукнатина в
зоната на разклонението и от там да се получи теч.
От така установеното
може да се направи извода, че ищецът по никой начин, а още по малко при условията
на пълно и главно доказване не е доказал противоправно поведение на
ответниците. Ищецът не е доказал, че същите са извършвали подмяна на тоалетно
гърне/чиния/ през 2016 г.,което се сочи като причина за появата на теч, от него
в исковата молба и от съпругата му К., която твърди, че св. Н. е казал, че
гърнето на ответниците е сменяно и трябвало да се подмаже с каменит около него.
Подобни твърдения или факти не са потвърдени от св. Н. в дадените по делото
показания. Освен това въпросните твърдения и показанията на св. К. противоречат
и на логиката- в случай, че ответниците са извършвали ремонт в банята си през
2016 г., какво е наложило основен такъв през 2020 г., за какъвто ремонт
потвърждават не само ответниците, вещото лице, а така също и ищеца, съпругата
му и племенника му. Много ясно свидетелите посочват, че именно през 2020 г. е
извършен ремонт на банята на ответниците и
са подменени тръбата на ВКК, поставена е нова тоалетна чиния, плочки и
т. н.. Освен това от обясненията на ответниците и показанията на св. И., много
ясно се посочва, че не е подменяна тоалетна чиния през сочената от ищеца 2016
г. или през която и да е от следващите години до 2020 г. Ищецът по никакъв
начин не доказа активно поведение на ответниците- извършване на преписваният им
ремонт през 2016 г.- при който според него е било коригирано местоположението
на тоалетната чиния, даже напротив- в заключението си вещото лице е посочило,
че местоположението на тоалетната чиния на ответниците след извършения през
2020 година ремонт е запазено, както и
не беше доказано по безспорен начин, че получилият се теч е именно от
въпросната тоалетна чиния. Ищецът не доказа и виновно бездействие на
ответниците. Същите след като са били уведомени от него за теча са извършили
необходимите действия- повикали са специалист, който по думите им не е
установил причина за теча изхождаща от тях, това се е повторило след
настояването на ищеца и отново не е била констатирана причина при тях, след
което ответницата е подала молба до Кмета на Община Карнобат, като е поискала
комисия, която да установи причината, но такава по необясними причини и е била
отказана и същата е била насочена към съда. Отново по никакъв начин ищецът не доказа
причинно следствена връзка между поведението на ответниците и увреждането в
апартамента на ищеца. В константната съдебна практика на ВС на РБ и ВКС неотклонно
е застъпена тезата, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
носят само физически лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия, както и че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда от причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен
случай, а вината се предполага до доказване на противното. / Постановление № 7
от 30. 12. 1959 г. по гр. д. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Така също съдебната
практика е непротиворечива, че в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, доказването на
причинно следствената връзка между поведението
на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси е за ищеца. Той следва по
пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо/не случайно/ свързано с резултата, в цялата поредица от явления
причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно
произтича от деянието. Много ясно е посочено, че причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже. /Решение
№ 9 от 02. 02. 2018 г. на ВКС по гр. Д.
№ 1144/2017 г. III г. о. ГК, Решение № 243 от 10.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., III г. о., ГК /.
Съдът намира, че
ищецът не се е справил с доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на
елементите от деликтния състав изразяващи се в противоправно поведение на
ответниците и наличие на причинна
връзка между него и претърпените от ищеца имуществени вреди.
Факта, че апартамента ползван от
ответниците се намира над този на ищеца не е достатъчен да обоснове наличието
на противоправно поведение от тяхна страна и още повече това поведение да се
намира в причинно следствена връзка с настъпилите увреждания. Отново в
съдебната практика е много ясно и последователно застъпено становището, че чл.
45, ал. 2 от ЗЗД презумира само вината, но не и причинно следствената връзка
при непозволеното увреждане /Р№ 137 /15. 01. 1963 г. по гр. Д. № 1562/62 г., I г. о./. Отново там е посочено, че да възникне
отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се изследва при каква
обстановка е настъпила вредата, за да може да се установи дали тя е резултат от
противоправно виновно поведение на дадено лице или е причинена от вещ.
Твърденията изложени
от ищеца в писмената му защита, че показанията на свидетелят Д.П.Б. са доказали
твърдените от него щети, не могат да бъдат приети от съда. Съда кредитира
показанията на свидетелят П., но намира, че същите не само не са доказали
твърденията на ищеца, а даже напротив са ги опровергали. Видно от показанията
на свидетелят, след като е зададен въпроса за отправено искане за ремонт на
баня/ тоалетна, в частност на тоалетното им гърне и връзката му с основната
канализационна тръба, свидетелят е отговорил- „Лично аз не знам да са го питали
него да им прави това нещо, но след общи приказки с лицето той ми сподели , че
са го карали да извърши ремонт, след което е отказал, защото няма нищо общо с
проекта.“ От посочените свидетелски показания, се установява, че третото лице- бригадир
на име Т. е бил каран да извършва ремонт, което той е отказал понеже няма нищо общо
с проекта, но какъв ремонт, на кое и как, дали става въпрос за ремонт на
тоалетно гърне или ремонт на друга част от апартамента на ответниците или
апартамент на други лица във въпросната етажна собственост не се установява.
Освен това св. Б. не е бил пряк свидетел на такъв разговор, а същия е приел
казаното от друго лице, което не е установено и разпитано като свидетел по
делото и не е ясно дали казаното от него е било правилно възприето и в
последствие възпроизведено от свидетелят Б..
С оглед твърденията
на ищеца за началния момент на появяването на теча, причинил щетите в имота му буди
недоумение продължителното бездействие на ищеца, относно предприемане на мерки
за ограничаване на щетите в имота му. С оглед изложените твърдения, че щетите в
резултат от теч датират от 2016 г., според същите твърдения изложени от ищеца,
че майстора- св. Н. е бил доведен от ответниците и препоръчан от тяхна роднина,
по какви причини същия не е предприел действия по собствена инициатива за
запазване на имота си- не е повикал друг майстор, не е поискал достъп до
апартамента на ответниците за отстраняване на твърдените според него повреди-
замазване на гърнето на ответниците с каменит, както и възможността да
предприеме действия по съдебно дирене на отговорност в един по ранен момент, а
не след извършването на ремонта на банята от ответниците през 2020 г. и
заличаване на всички следи от твърдяната от него причина за появата на теча.
Въз основа на
гореизложеното, настоящия съд приема, че
не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответната страна по
реда на чл. 45, във вр. чл. 53 от ЗЗД поради липса на две от предпоставките за това, а
именно не е налице причинна връзка между противоправното и виновно деяние,
извършено от ответниците- действие или бездействие и увреждането на жилището,
собственост на въззивника, от което са произтекли вредите за същия. При тези правни изводи искът за непозволено увреждане
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
2. По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид отхвърлянето
на главния иск, неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва върху търсеното обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
действията на ответниците, считано от датата на подаване на исковата молба -19.
11. 2020 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, поради акцесорния характер на същата спрямо иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
3. По отношение на разноските:
В производството
пред настоящата инстанция ищецът претендира разноски в размер на 588, 88 лева, като е представил
списък с направените разноски по чл. 80 от ГПК
и е представил документи за така направените разноски. Предвид
отхвърлянето на предявените от ищеца искове съдът счита, че ответниците не
следва да бъдат осъждани да заплатят направените разноски.
Ответниците претендират
за заплащане на направените от тях разноски по производството, като съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК е
представен списък с разноските сторени в процеса: адвокатски хонорар в размер
на по 300 лева за всеки един от ответниците /според представените договори за правна
защита и съдействие, сумата е платена в брой- л. 184-185/; заплатена държавна
такса в размер на 10 лева за издаване на два броя съдебни удостоверения. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК същите имат право да искат заплащане на
направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Предвид отхвърлените
изцяло искове съдът следва да осъди ищецът да заплати направените от ответниците
разноски.
От ищеца е депозирано
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. В същото не са изложени основание за
това. Съдът счита, че така направеното възражение е неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено, поради следните причини: В Наредба № 1 от 09. 07.
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т.
1 е посочено: За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 300 лв.. В ал. 9 на същия член от
наредбата е посочено „При
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв.“, определено по делото са проведени повече от две заседания и не може да
се твърди, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, поради което съдът
счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е на предвидения минимум и не
следва да се присъжда по нисък размер на разноските. В този си размер
адвокатското възнаграждение напълно съответства на нормата на чл. 36, ал. 2 от
Закон за адвокатурата.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от З.К.К. ЕГН **********,***, против М.М.М. ЕГН ********** *** и Я.Г.К. с ЕГН **********
*** и двамата със съдебен адрес:***,
чрез адвокат С.М.С. Иск по чл. 45, ал. 1,
във вр. чл. 53 от ЗЗД да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 432 лева обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в стойността
на строително монтажните работи, които е необходимо да се извършат за
отстраняване на уврежданията в имота му, причинени вследствие на направена
корекция в местоположението на тоалетното гърне/чиния/ и неправилното му
свързване към канализационната тръба; Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата от 432 лева, считано от датата
на завеждане на иска 19. 11. 2020г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА З.К.К.
ЕГН **********,*** да заплати на М.М.М. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.М.С. сумата от 310 лева– съдебни разноски
по делото съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК по гр.д. № 948 / 2020 г. по описа на РС-
Карнобат.
ОСЪЖДА З.К.К.
ЕГН **********,*** да заплати на Я.Г.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.М.С. сумата от 300 лева– съдебни разноски
по делото съгласно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК по гр.д. № 948 / 2020 г. по описа на РС-
Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: