Определение по гр. дело №10053/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262731
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20201100110053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

         №.............

                                        23.05.2025 г., гр. София

                                              

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в закрито заседание  на 23.05.2025 г. в състав:

                                                                                                             Съдия: Кирил Петров

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10053/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена от ищеца И.К.З. срещу МВР искова молба с вх. № 263170 от 23.09.2020 г., с която са предявени множество обективни съединени искове.

Производството е разпределено на настоящия съдебен състав след отвод на предходен съдия на 29.02.2024 г.

С протоколно определение от 19.02.2024 г. и преди отвода предходния съдебен състав е предоставил правна помощ на ищцата.

С молба с вх. № от 23.07.2024 г. ищцата е посочила, че поддържа искането си за правна помощ.

Постъпило е писмо от САК и с определение от 25.10.2024 г. е назначена за процесуален представител на ищцата адв. К.С.Д..

Адвокат К.Д. е поискала да бъде заменена и освободена като процесуален представител на ищцата. Изложени са съображения, че въпреки двучасовата й среща с ищцата, то същата не е в състояние да отстрани нередовностите на исковата молба.

С определение от 15.11.2024 г. е назначена за процесуален представител на ищцата адв. С.Г..

Адв. Г. е подала молба да бъде отстранена, защото не може да разбере какъв е правният казус. Посочила е в молба с вх. № от 29.11.2024 г., че ищцата не знае какво иска от съда и какъв е петитумът на исковата молба.

С молба от ищцата И.З., подписана на 09.12.2024 г., е оттеглено искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство от същата. С влязло в сила на 28.03.2025 г. определение от 01.03.2025 г. е прекратена предоставената на И.К.З. с протоколно определение от 19.02.2024 г. правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. д. № 10053/2020 г. по описа на СГС, доколкото искането за правна помощ е оттеглено с молба с вх. № 284267 от 04.12.2024 г

След влизане в сила на определението за прекратяване на правна помощ е дадена поредна възможност на ищцата за отстраняване на нередовности на исковата молба /многократно указания са давани и преди отвода на предходния съдебен състав и след разпределянето на делото на настоящия съдия/.

С разпореждане от 05.05.2025 г. са дадени подробни указания на ищцата.

Препис от разпореждането й е връчен лично на 12.05.2025 г.

В срок е постъпила молба с вх. № от 19.05.2025 г.

Съдът намира, че подробно дадените указания отново не са изпълнени.

Не е посочено от кой орган/структура на МВР /което е необходимо за определяне на надлежната страна/страни по предявения иск/ са изготвени  посочените в исковата молба и уточнителната молба с вх. № 271922 от 27.05.2024 г. справки, заповеди, обяснения и писма и какво отношение имат към ищцата, като се посочи поотделно за всеки документ каква информация се съдържа в тях, за какво са използвани и от кого. Не е ясно какви неблагоприятни последици са възникнали за ищцата и по какъв начин те са свързани със създаването или използването на материалите, какви противоправни действия и/или бездействия са извършили служителите на ответника във връзка с изготвените документи. Не е изяснено съдържанието на всяка отделна справка, заповед, обяснение или писмо, за което смята, че е невярно или уличаващо, т. е. в какво се изразява противоправното поведение. Не се сочи и дали материалите са използвани в производства/преписки, ако да – в кои производства и  с какъв акт са приключили тези производства, имало ли е възможност ищцата да обжалва тези актове и възползвали ли се е от тази възможност. Липсват  фактически твърдения защо ищцата счита, че материалите са неправомерното използвани и пред кого са използвани материалите. Не е формулиран и надлежен петитум на исковата претенция. Петитумът съдържа изброяване на справки, обяснения, писма, характеристики, но не става ясно във връзка с коя преписка/производство са създадени материалите, по различен повод ли са създадени, ако да – защо се претендира едно общо обезщетение за неимуществени вреди.

Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок. Въпреки това в законоустановения срок указанията не са изпълнени. Оттук и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба следва да се върне, а производството - да се прекрати.

Отделно исканията за унищожаване/заличаване на материали от МВР и от трети неучастяващи лица /МИ МВР, Прокуратурата/ са недопустими. Така заявеното искане не попада в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК. Това искане на ищеца е недопустимо – липсва спор относно гражданско правоотношение между страните и липсва интерес за ищеца от така предявените искове – в този смисъл виж определение от 24.02.2025 г. по в. ч. гр .д. № 176/2025 г. по описа на САС.

За пълнота, следва да се посочи и, че при установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. Съгласно приетото в решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете.

По производството на ищцата са давани редица възможности за отстраняване на нередовности и конкретизиране на претенциите, предоставяна е правна помощ, заменяни са адвокати с оглед невъзможността на същите да разберат исканията на ищеца, по искане на ищцата е прекратена предоставената й правна помощ. Към настоящия момент само по ЕИСС ищецът има заведени 49 бр. дела пред Софийския градски съд /пред Софийски районен съд по ЕИСС са 30/, преимуществено делата са с предмет искове за обезщетения за вреди от действия на държавен орган – съд, прокуратура, МВР и др. На съда е служебно известно, че ищцата е завела и други искови претенции срещу МВР и Медицински институт на МВР. Множеството подадени искови молби и неотстраняването на указанията за изясняване на предмета на спора препятства възможността съдът да извърши проверка по реда на чл. 126 ГПК. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 263170 от 23.09.2020 г., подадена от И.К.З. срещу Министерство на вътрешните работи и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10053 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: