Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 656 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищците Р.Г.П. и Г.В.П.
са предявили срещу „Тежка механизация 2004“ ЕООД при условията на активно
субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
основание съдебно решение за делба на следните поземлени имоти, находящи се в
землището на с. Дервишка могила, общ. Свиленград:
1) Поземлен имот
с идентификатор 20674.39.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК,
намиращ се в местността „Хаджиев връх” с площ от 7000 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
шеста категория, с номер по предходен план: 039002;
2) Поземлен имот
с идентификатор 20674.22.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, намиращ се в местността „Гермето” с площ от 1999 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
шеста категория, с номер по предходен план: 022009;
3) Поземлен имот
с идентификатор 20674.34.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, намиращ се в местността „Ниска могила” с площ от 4000 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
девета категория, с номер по предходен план: 034019;
4) Поземлен имот
с идентификатор 20674.113.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, намиращ се в местността „Хаджиева чешма” с площ от 12004 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, осма
категория, с номер по предходен план: 113057;
5) Поземлен имот
с идентификатор 20674.112.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, намиращ се в местността „Мишилика” с площ от 8000 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, осма
категория, с номер по предходен план: 112051,
и за осъждането
на ответника да предаде на ищците владението върху тези имоти.
Ищците твърдят,
че са собственици на гореописаните недвижими имоти по силата на съдебна делба,
извършена с Решение № 96 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 462/2019 г. по описа на
РС Свиленград. Поддържат, че с Решение № 02025 от 15.11.1995 г. и Решение №
01025/15.11.1995 г. на ОС „Земеделие” – гр. Свиленград било възстановено
правото на собственост в полза на наследниците на С.Д.Д. върху процесните и
единадесет други имота. На основание наследствено правоприемство те били
съсобствени между ищцата Р.Г.П. и останалите сънаследници, като квотата на
ищцата в наследствената съсобственост била 1/14 ид. ч. С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 65/29.11.2018 г., т. IV, рег.
№ 6771, нот. дело № 549/2018 г. по описа на нотариус В.В., ищцата Р.Г.П.
придобила в режим на съпружеска имуществена общност с ищеца Г.В.П. от част от
сънаследниците притежаваните от тях общо 10/14 ид. ч. от наследствените имоти.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 176/12.02.2015 г., т. I,
рег. № 759, нот. дело № 61/2015 г. по описа на нотариус В.В., наследниците Р. Д.,
С.Х. и В.Д. дарили на „Одриси” ЕООД, представляван от едноличния собственик на
капитала и управител Т.В.Т., своите общо 1/7 ид. ч. от същите тези недвижими
имоти. На същата дата – 12.02.2015 г., една от наследниците В.Д.отдала под
аренда на ответника „Тежка механизация 2004” ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител Т.В.Т. процесните пет земеделски земи, предмет на
настоящия иск. Договорът бил със срок на действие от 30 години. Останалите
съсобственици не били информирани и не били давали съгласие за сключване на
договора. Посочено е още, че ищците предявили заедно с иска за делба иск с
правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на
сделката, обективирана в Нотариален акт № 176/12.02.2015 г., т. I, рег. № 759,
нот. дело № 61/2015 г. по описа на нотариус В.В.. С решението по допускане на
делбата, постановено по гр. д. № 462/2019 г. по описа на РС Свиленград, била
обявена относителната недействителност на тази сделка, като делбата била
допусната да се извърши между прехвърлителите и останалите съсобственици.
Твърдят, че още преди образуване на делото за делба изпратили нотариална покана
до ответника, получена от него на 02.08.2019 г., да освободи процесните имоти.
Но в указания му срок ответникът не предал държането върху имотите. Считат, че
договорът за аренда им е непротивопоставим, тъй като бил сключен с наследник,
притежаващ по-малко от половината от имотите. Позовават се на разпоредбата на
чл. 32, ал. 1 ЗС, според която общата вещ се ползвала и управлявала съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Но когато
договорът за аренда бил сключен със съсобственик с по-малко от 50 % ид. ч., той
не бил противопоставим на тях като трети лица, придобили след вписването му
правото на собственост върху повече от 50 % от съсобствеността. Поддържат, че
законът предвиждал оповестително-защитно действие на вписването на договора за
аренда по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и
спрямо трето лице, придобило повече от половината от съсобственици, които не са
страна по договора за аренда. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в редакцията
ѝ преди изменението, обн. в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., не изключвала
приложението на чл. 32, ал. 1 ЗС и закрепеното в нея изискване за използване и
управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. В
случая ищците не били дали съгласие за сключване на договора за аренда, нито го
били приели и получавали арендно плащане. По тези съображения и като сключен от
арендодател, който не притежавал повече от 50 % от имотите, считат, че не е
породил действие спрямо тях. Поради това намират, че ответникът държал имотите
без правно основание. Предвид всичко изложено молят да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Тежка
механизация 2004” ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва, че ищците са собственици на процесните имоти
на основание съдебното решение за делба по гр. д. № 462/2019 г. по описа на РС
Свиленград. Поддържа се, че на 12.02.2015 г. между ответното дружество и един
от наследниците В. Д., притежаваща 1/7 ид. ч. от процесните имоти, бил сключен
договор за аренда за 30 стопански години. Посочено е, че след извършването на
делбата ищците били встъпили в правата на арендодателя. Счита, че ползва
имотите на основание валиден договор за аренда. Оспорва се, че ищцата била
трето за съсобствеността лице, тъй като била наследница по закон. Отделно от
това ищците знаели за сключването на договора за аренда, който бил вписан в СВ.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС не била приложима в настоящия
случай, като към момента на сключване на договора редакцията на ЗАЗ позволявала
договор за аренда да се сключи с един от съсобствениците. След сключване на
договора ответното дружество било заплащало редовно полагащата се рента, като
ищцата Р.Г.П. отказвала да получи преведените суми. По тези съображения намира,
че ползва имотите на валидно правно основание. С оглед всичко изложено, моли да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Решение №
02025 от 15.11.1995 г. на Поземлена комисия – гр. Свиленград е възстановено
правото на собственост на наследниците на С.Д.Д.върху петнадесет поземлени
имота, находящи се в землището на с. Дервишка могила, общ. Свиленград, сред
които и имоти с № 022009, 034019, 039002, 112051 и 113057 по плана за
земеразделяне.
Според
представените скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Хасково, на гореизброените имоти по плана за земеразделяне на с. Дервишка
могила, общ. Свиленград съответстват поземлените имоти, предмет на иска, описани
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
От представеното
удостоверение за наследници, издадено от Кметство с. Черганово, общ. Казанлък,
се установява, че С.Д.Д.е починал на 22.02.1968 г., като е бил наследен от
седемте си деца С. С. К., Д. С. Д., С. С. Д. (поч. през 1991 г.), Т. С. Д.
(поч. през 2006 г.), И. С. Д. (поч. през 1983 г.), Г. С. Д. (поч. през 1996 г.)
и М. С. Б. (поч. през 1994 г.).
С договор за
дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 176/12.02.2015 г.,
т. I, рег. № 759, нот. дело № 61/2015 г. по описа на нотариус В.В. с район на
действие РС Свиленград, С. И. Х., Р. И. Д. и В. И. Д. (наследници на И. С. Д.) се
разпоредили в полза на „Одриси“ ЕООД, представляван от управителя Т.В.Т., с 1/7
ид. ч. от гореописаните недвижими имота, предмет на иска.
На същата дата В.И.Д.сключила
договор за аренда, вписан в СВ при РС Свиленград с вх. рег. № 675, дв. вх. рег.
№ 676/12.02.2015 г., акт № 193, т. I, с ответника, по силата на който му
предоставила за временно и възмездно ползване за срок от 30 години, считано от
01.10.2014 г. до 30.09.2044 г. процесните пет земеделски имота.
По силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 65/29.11.2018 г.,
т. IV, рег. № 6771, нот. дело № 549/2018 г. по описа на нотариус В.В., С.С.К., Д.С.Д.,
Т.С.Д.и С.С.Р.(наследници на С.С.Д.), М.К.И.и Р.К.Е.(наследници на Т.С.Д.), С.Г.Д.(наследник
на Г. С.Д.) и Е.Б.И. (наследник на М.С.Б.) прехвърлили на ищцата и техен
съсобственик Р.Г.П., която също е наследник на Г. С.Д., притежаваните от тях общо
10/14 ид. ч. от всички шестнадесет наследствени поземлени имота.
С Решение № 420
от 03.10.2019 г. по гр. д. № 462/2019 г. по описа на РС Свиленград, влязло в
сила на 25.10.2019 г., е обявен за относително недействителен на основание чл.
76 ЗН спрямо ищцата Р.Г.П. сключеният на 12.02.2015 г. договор за дарение между
наследниците С.И.Х., Р. И. Д. и В.И.Д.и „Одриси“ ЕООД. Със същото решение с
допусната делба на всички наследствени имоти при следните дялове: 10/14 ид. ч.
за ищците Р.Г.П. и Г.В.П. в режим на съпружеска имуществена общност, и по 1/14
ид. ч. за ищцата Р.Г.П. и наследниците Р. И. Д., С.И.Х. и С.Б.П.. Видно от
Решение № 96 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 462/2019 г. по описа на РС Свиленград,
влязло в сила на 21.05.2020 г., в общ дял на ищците по реда на чл. 353 ГПК са
разпределени единадесет поземлени имота, сред които и процесните, предмет на
иска.
Представена е и
нотариална покана, връчена на ответника на 02.08.2019 г., с която ищците са го
поканили доброволно да им предаде имотите, предмет на сключения договор за
аренда. Посочено е, че договорът им бил непротивопоставим, тъй като бил сключен
от съсобственик, притежаващ по-малко от 50 % от земите. Изрично е записано, че
не приемат сключения договор за аренда.
От показанията
на свидетелите В. П. – син на ищците, преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че научил от хора, които
обработват земи в землището на с. Дервишка могила, че процесните имоти били
отдадени под аренда за срок от 30 години. Тогава се обадил на майка си и тя
останала много учудена. Попитала всички наследници дали някой е сключвал
договор за аренда, като само В.Д. и дъщерите ѝ казали, че са продали
техните ид. ч., но отрекли да са отдавали земите под аренда. Впоследствие с
ищцата отишли в Поземлена комисия – гр. Свиленград, откъдето разбрали, че
договорът е сключен от В.Д.. Твърди, че останалите наследници не били съгласни,
като дори били ядосани. Изложеното се потвърждава от показанията на
свидетелката С.К.– снаха на лелята на ищцата С.К., която е изяснила, че ищцата
събрала всички наследници в тяхната къща, като тогава им показала договора за
аренда. Всички били силно възмутени. Тогава те взели решение да прехвърлят
своите ид. ч. на ищцата. Категорична е, че свекърва ѝ не била получавала
рента за имотите.
Представени са
пощенски записи от 27.06.2019 г. за изпращане на парични преводи за арендни
плащания от ответника до наследниците Д.С.Д., Е.Б.И., С.Г.Д., М.К.И.и ищцата Р.Г.П.,
като липсват данни сумите да са изплатени на получателите. На 30.10.2019 г., 21.10.2020
г. и 10.12.2020 г. ответникът отново е изпратил до ищцата Р.Г.П. с пощенски
записи парични суми за изплащане на арендните вноски, но същите са върнати като
непотърсени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В случая от
представеното Решение № 96 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 462/2019 г. на РС
Свиленград, влязло в сила на 21.05.2020 г., постановено във фазата по
извършване на делбата, се установява, че съществуващата между ищците и
останалите сънаследници съсобственост е била ликвидирана, като всеки един от тях
е получил в индивидуална собственост поставените в негов дял поземлени имоти.
Не е налице спор, че сред поставените в общ дял на съпрузите Р.Г.П. и Г.В.П. са
и имотите, предмет на настоящия иск, а именно: поземлени имоти с идентификатори
20674.22.9, 20674.34.19, 20674.39.2, 20674.112.51 и 20674.113.57 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дервишка могила, общ.
Свиленград. Поради това съдът приема, че в резултат на извършената съдебна
делба ищците са станали собственици на процесните имоти.
Безспорно е
установена и втората предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск, а именно упражняваното от ответника владение върху поземлените имоти,
предмет на иска. Спорен е единствено въпросът дали е налице противопоставимо на
ищците правно основание за упражняване на това владение. За изясняването на
този въпрос следва да се има предвид, че договорът за аренда, въз основа на
който ответникът обосновава правото си да упражнява фактическа власт върху имотите,
е сключен със съсобственик, притежаващ 1/21 ид. ч. от същите. Действително
приложимата към този момент разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (в редакцията преди
изменението в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г.) не съдържа забрана договор за аренда
да се сключи и от един от съсобствениците. Същевременно константната практика
на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че тази разпоредба не изключва
приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея
изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството
от съсобствениците. Следователно договор за аренда, сключен от съсобственик,
който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим
на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или
мълчаливо (например получавайки припадащата се на дела им част от арендните
плащания) – така Решение № 12 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г.,
II г. о. и Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г.
о. Поради това този постановка следва да намери приложение и в настоящата
хипотеза, тъй като договорът е сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от
50 % от делбените имоти. От това следва, че сключеният на 12.02.2015 г. договор
за аренда не може да бъде противопоставен нито на ищците, нито на техните
праводатели. Без правно значение е, че договорът за аренда е бил вписан, тъй като
той бил могъл да породи действие за приобретателя на основание чл. 17, ал. 2
ЗАЗ единствено ако е бил противопоставим на праводателя му. Тук е мястото да се
изясни, че законодателят е предвидил оповестително-защитно действие на
вписването на договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността
от арендодателя, но не и спрямо лице, на което договорът изобщо не може да бъде
противопоставен, тъй като е придобило повече от половината от имота от
съсобственици, които не са страна по договора за аренда. Отделно от това, от
събраните по делото доказателства не се установява ищците или техните
праводатели да са изразили съгласие или мълчаливо да са приели договора за
аренда, получавайки арендните плащания. В тази насока са показанията на
свидетелите П. и К., които са изяснили, че останалите наследници не били
съгласни със сключването на арендния договор. Не са ангажирани и писмени
доказателства, че изпратените до ищцата или праводателите ѝ парични
преводи са им изплатени, за да може да се приеме, че мълчаливо са се съгласили
със сключения договор. Друг е въпросът, че към датата на изпращането –
27.06.2019 г., последните вече са се били разпоредили с притежаваните от тях
ид. ч. от правото на собственост върху спорните имоти, поради което е без
правно значение дали са получили изпратените им парични суми. В случая дори са
налице категорични доказателства, че ищците са се противопоставили на договора
за аренда, като са изпратили нотариална покана на 25.07.2019 г. до ответника.
При тези данни
следва да се приеме, че ответното дружество няма противопоставимо на ищците
право да ползва имотите, поставени в техен общ дял при извършването на делбата.
Ето защо, съдът намира, че не е налице правно основание, въз основа на което
ответникът упражнява фактическа власт върху процесните имоти. Предвид
задължителните указания на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.
д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които съдът, сезиран с осъдителен иск по
чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, трябва да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на процесните имоти, като бъде осъден да им
предаде владението върху същите.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сторените разноски, за които са представени доказателства за
реалното им извършване, а именно: за държавна такса, такси за преписи от
исковата молба за вписване и удостоверения за данъчни оценки, както и
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 719 лв. По делото липсват
доказателства ищците да са заплатили такси за издаване на скици и банкова такса
за вписване на исковата молба. Не следва да се присъжда и заплатената такса за нотариална
покана, тъй като не съставлява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Съдът намира
възражението за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение
за неоснователно, доколкото е определено в съответствие с разпоредбата на чл.
7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на „Тежка механизация 2004“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, че Р.Г.П., ЕГН: **********,
и Г.В.П., ЕГН: **********,***, са собственици на следните недвижими имоти:
1) Поземлен имот
с идентификатор 20674.39.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Дервишка могила, общ. Свиленград, в местността „Хаджиев
връх” с площ от 7000 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище, шеста категория, с номер по
предходен план: 039002, при съседи: имоти с идентификатори: 20674.39.255,
20674.39.5, 20674.39.1;
2) Поземлен имот
с идентификатор 20674.22.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в
с. Дервишка могила, общ. Свиленград, в местността „Гермето” с площ от 1999 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, шеста категория, с номер по предходен план: 022009, при
съседи: имоти с идентификатори: 20674.22.7, 20674.22.8, 20674.22.16,
20674.22.10, 20674.22.369, 20674.22.3;
3) Поземлен имот
с идентификатор 20674.34.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Дервишка могила, общ. Свиленград, в местността „Ниска
могила” с площ от 4000 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище, девета категория, с номер по
предходен план: 034019, при съседи: имоти с идентификатори: 20674.23.13,
20674.34.187, 20674.34.20, 20674.34.14;
4) Поземлен имот
с идентификатор 20674.113.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Дервишка могила, общ. Свиленград, в местността „Хаджиева
чешма” с площ от 12004 кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, осма категория, с номер по
предходен план: 113057, при съседи: имоти с идентификатори: 20674.113.356,
20674.113.395, 20674.113.37, 20674.113.53;
5) Поземлен имот
с идентификатор 20674.112.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1250/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в. Дервишка могила, общ. Свиленград, в местността „Мишилика” с
площ от 8000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, осма категория, с номер по предходен план: 112051,
при съседи: имоти с идентификатори: 20674.112.351, 20674.112.67, 20674.112.59,
20674.112.348, 20674.112.525, и
ОСЪЖДА „Тежка механизация 2004“ ЕООД да
предаде на Р.Г.П. и Г.В.П. владението върху гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА „Тежка механизация 2004“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.П., ЕГН: **********,
и Г.В.П., ЕГН: **********,***, сумата от 719 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: