РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Монтана, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.а
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500307 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
„БНП П. П.Ф.“ СА против решение № 260297 28.07.21 г. по гр.дело 1514/19г. на ЛРС . В
жалбата се твърди,че атакуваното решение е изцяло неправилно поради нарушение на
материалния закон,като в тази насока се излагат подробни твърдения .Твърди,че съдът е
отхвърлил предявения иск поради липса на доказателства относно наличие на кредитно
отношение,въпреки направеното искане в отговора да се назначи съдебно-икономическа
експертиза за установяване на горното обстоятелство . Предвид гореизложеното моли съда
да отмени решението ,като постанови ново, с което да уважи предявения иск,ведно със
законните последици.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
въззиваемата Ц.Г. , в който се твърди,че решението е правилно по подробно изложени
съображения, поради което и следва да бъде потвърдено, като се присъдят и направените в
производството разноски .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по
същество ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че не
е установено твърдяното от ищеца кредитно отношение между страните по отношение на
издадената кредитна карта предвид факта,че приложение № 2 към Договора за
потребителски кредит не съдържа подпис на кредитополучателя – ответник.Приел е също
така,че ищецът не е предоставил никакви доказателства и относно факта,че ответникът е
1
получил процесната кредитна карта и съответно използването на същата .
Настоящата инстанция споделя правните доводи в една част ,а именно досежно
липсата на валиден договор по отношение на издадената кредитна карта .
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Тези изисквания са спазени само по отношение на договора за потребителски
паричен кредит. Точки от 12 до 21 от Договора имат характер на съгласие от страна на
длъжника да получи предложение за сключване на договор за револвиращ потребителски
кредит. Това е така, защото в тях няма конкретизация на същественото съдържание на
бъдещия договор. Нещо повече, изрично се посочва, че това съдържание ще намери място в
Приложението. Приемането на Приложението следва да стане изрично – чрез подпис върху
него или чрез писмо до кредитора, в което длъжникът обективира волята си, че е съгласен с
тези условия. Такова приемане не е налице.
От заключението на вещото лице , извършило съответната съдебно-икономическа
експертиза пред настоящата инстанция ,е установено, че кредитната карта е
активирана.Същата е получена от последния на 11.05.21г.,като първата транзакция е
извършена на 02.06.21 г. В този смисъл ответникът е приел предложението на кредитора,
обективирано в Приложението, с конклудентни действия, поради което писмената форма на
договора не е спазена и на основание чл.22 от ЗПК договорът за револвиращ потребителски
кредит е недействителен. В този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК. Разпоредбата е
израз на общия принцип, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е
длъжен да върне на другата страна това, което реално е получил по него, за да не се допусне
неоснователно обогатяване – в случая чистата стойност на кредита, но не и лихвите и
надбавките към нея.
Видно от заключението на вещото лице,ответникът дължи сумата 465,07 лв.
Главница.Именно до този размер е основателен и предявения иск.Претенцията на ищеца за
лихви в размер на 126,87 лв.се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид приетото по-горе решението на РС-Лом следва да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен до размера 465,07 лв.В останалата част решението е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати съобразно уважената част на
исковата претенция разноски по водене на делото в размер на 737,23 лв./разноски за
заповедното производство и двете съдебни инстанции/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260247 на Районен съд- Лом от 28.07.21г. постановено
2
по гр.дело № 1514/2019 г В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил иска на „БНП П.П. Ф.“ СА
против Ц. Г. ,ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК до сумата 465,07 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на Ц.Г. ,ЕГН
********** вземането на „ БНП П. П.Ф.„ СА,ЕИК *в размер на 465,07 лв, произтичащо от
Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *-*, представляващи неизплатена главница по
договор , ведно със законната лихва , считано от 20. 02. 2019 година до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 235 от 02.07.2019 година по ч. гр.д.№ 302/2019 година на
Районен съд- Лом.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Ц.Г. ,ЕГН ********** да заплати на БНП П.П. Ф.“ СА разноски по
водене на делото в размер 737,23 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3