Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260026/13.10.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 23.09.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 242/2020 год по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Срещу решение № 19/28.02.2020 год
по т.д. № 62/2019 год на Окръжен съд Шумен са подадени въззивни жалби, както
следва:
1) От „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
чрез процесуалния му представител адв. П.К.Р. *** – в частта, с която е уважен
иска, предявен от Н.Б.М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв от смъртта на нейния брат Ш.Б.Р., причинена от Н.Н.И.в резултат от ПТП, настъпило на 14.06.2015 год по
време на действието на застрахователен договор „Гражданска отговорност“ по
полица № BG/06/115003090050, ведно със законната лихва от 06.08.2018 год до
окончателното изплащане, на осн. чл. 493 ал.1 от КЗ, както и в осъдителната
част за разноските. Въззивникът се аргументира с обстоятелството, че
застрахователният договор е сключен преди постановяването на ТР № 1/2018 год на
ОСНГТК, поради което ищцата не се явява материално легитимирана да претендира
за неимуществени вреди, причинени в случай на смърт на нейния брат. Поради това
моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, а предявеният
иск – отхвърлен. В условия на евентуалност поддържа възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и моли за
намаляване на обезщетението с ½. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
В постъпилия отговор е изразено
становище за неоснователност на възвивната жалба и за потвърждаване на
решението в осъдителната му част. Посочва се, че с тълкувателното решение не е
създадена нова правна норма, а само се изяснява точния смисъл на
съществуващата, а даденото тълкуване има за цел да преодолее противоречивата
практика на съдилищата.
2) От Н.Б.М. чрез процесуалния й
представител адв. П.К. – в частта относно началния момент на присъдената
законна лихва върху уважения иск за неимуществени вреди. Според въззивницата
съдът неправилно е приел, че приложимият закон е новият КЗ, тъй като ПТП е
настъпило през 2016 год. Позовава се на § 22 от ПЗР на КЗ, че по
застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила се прилага част
четвърта от отменения КЗ, съгласно който законната лихва се дължи от датата на
увреждането. Моли за присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност за
въззивната жалба по съображения, че своевременно с отговора на исковата молба е
направил възражение относно началния момент на законната лихва.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е искова претенция от Н.Б.М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД за обезщетяване на неимуществените
вреди – болки и страдания вследствие от смъртта на брат й Ш.Б.Р.
виновно причинени от Н.Н.И.в рамките на действие на застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 31.12.2015 год.
Съгласно
§ 22 от Кодекса на застраховането, за застрахователни договори, сключени преди
влизането му в сила, се прилагат разпоредбите на част IV
от отменения Кодекс на застраховането. С оглед на това, правното основание на
предявения иск е чл. 226 от КЗ отм).
Обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 223 от КЗ (отм),
е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на
моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят. При настъпване
на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск срещу застрахователя
на осн. чл. 226
от КЗ (отм). Основание да възникване на отговорността на
застрахователя произтича на първо място от наличието на сключен валиден
застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с това, поради
обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са налице елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправност,
вина, вреда и причинна връзка между тях.
В случая всички
тези предпоставки са налице.
От
събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:
С
влязла в сила присъда № 9/01.03.2017 год по НОХД № 58/2017 год на Окръжен съд
Шумен, Н.Н.И.е признат за виновен в това, че при управлението на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ Н 1259 ВМ нарушил правилата за движение по пътищата и
на 14.06.2016 год и причинил смъртта на Ш.Б.Р.
По тези факти важи задължителната сила на присъдата на осн. чл. 300 от ГПК.
Безспорен е също фактът, че ищцата и загиналият са брат и сестра.
Спорни
в настоящото производство са следните въпроси: приложимо ли е тълкуването,
дадено с ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело No
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и има ли то обратно действие, а при положителен
отговор на този въпрос – налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия поради непоставен обезопасителен колан. Поставен е също
и въпросът относно началния момент на законната лихва с оглед разпоредбата на §
22 от ПЗР на Кодекса на застраховането, съгласно който за застрахователни
договори, сключени преди влизането му в сила, се прилагат разпоредбите на част IV
от отменения Кодекс на застраховането.
С цитираното тълкувателно решение на ОСНГК на ВКС
на РБ е обявено за изгубило сила Постановление No 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума
на ВС, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на Постановление No
4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Изхождайки от принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, и на гарантираното с чл.6,
ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона, както и Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. и
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
г, Върховният касацонен съд е приел, че и други лица извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на
близък човек. С
тълкувателното решение не се създава нова правна уредба, а с него се разяснява
точния смисъл на конкретна правна норма, с цел уеднаквяване на практиката на
съдилищата. Ето защо даденото с него тълкуване се прилага и за правоотношения,
възникнали преди постановяването му.
Правото
на обезщетение за неимуществените вреди на лицата от по-широкия семеен кръг е
поставено в зависимост от доказването, че между тях и загиналия са съществували
трайни и дълбоки отношения на близост и привързаност, обуславящи настъпване на
болки и страдания по-силни от обичайните при съществуващата родствена връзка.
Тези обстоятелства следва да се преценяват във всеки конкретен случай.
От
гласните доказателства по делото се установява, че ищцата и брат й са живели
заедно, в общо домакинство с родителите си до 2015 год – една година преди
катастрофата, когато последният създал собствено семейство. Свързвала ги
изключително силна взаимна обич и привързаност още от детските им години, ходели
заедно на училище, помагали си взаимно, били неразделни поради малката разлика
във възрастта им. Връзката им като брат и сестра не е била формална, а изтъкана
от взаимопомощ и доверие помежду им още от ранно детство, продължила и в
по-нататъшния им съзнателен живот. Те са били част от едно изключително
задружно и сплотено семейство, заедно „в добро и в лошо“ според свидетелката И.С., която е без родство с
ищцата и поради това показанията й са особено убедителни. Същата свидетелка
споделя своите лични впечатления от силата на скръбта, която ищцата изпитва
след смъртта на брат си. Тя постоянно говорела за него, снимките му били
навсякъде в дома им, плачела винаги, когато се спомене името му.
Поради
това и въз основа на описаните житейски обстоятелства съдът приема, че привързаността
и емоционалната близост между ищцата и загиналия е била толкова силна, че
надхвърля обичайните отношения между брат и сестра и обосновава правото й на
обезщетение за претърпените неимуществени веди. Определеният от
първоинстанционния съд размер от 50 000 лв отговаря в достатъчна степен на
характера и интензитета на вредите.
Не е
налице основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
По
делото е прието заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, от което се установява следното:
При
конкретното ПТП в момента на удара между двете превозни средства лекият
автомобил, в който е пътувал пострадалият, се е разцепил е предната дясна
седалка заедно с пътника се е откъснала от пода на купето и е изскочила навън.
При това катарамата, с която предпазният колан е бил закрепен за седалката е
изгубил своята функционалност и под действието на инерционните сили седалката
изпада от колата. При поставен предпазен колан и при по-ниска скорост на
сблъсъка рискът за живота на пострадалия би бил по-малък. В случая обаче е
установено, кинетичната енергия, която получават телата при висока скорост (в
момента на удара сумарната скорост на двете превозни средства е 135 км/ч), се
поема предимно от гръдния кош и корема при притискането им в колана. В резултат
от това се получават характерни наранявания – счупвания на ребра, на гръдната
кост, разкъсване на сърцето и аортата, както и коремни травми – разкъсване на
далака, черния дроб, опората на червата, и камшичести фрактури на шийния отдел
на гръбначния стълб, механични увреждания на шията и др. Описаните наранявания
са дефинирани в медицинската практика като „синдром на предпазния колан“. В
конкретния случай при аутопсията на трупа са установени множество външни и
вътрешни морфологични находки на гръдна и коремна травма, които предвид
анатомичната локализация, вида, формата и посоката, в която са разположени, са
дали основание на съдебно-медицинската експертиза да даде категорично
заключение, че пострадалият е бил с предпазен колан.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че въззивната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД е неоснователна, а решението в осъдителната му част следва да бъде
потвърдено.
По
въззивната жалба на Н.Б.М. съдът намира следното:
Жалбата
е насочена срещу решението само в частта му относно началния момент на
законната лихва върху главницата.
Съгласно
§ 22 от Кодекса на застраховането, за застрахователни договори, сключени преди
влизането му в сила, се прилагат разпоредбите на част IV
от отменения Кодекс на застраховането.
Застрахователният
договор е сключен на 31.12.2015 год с полица № BG/06/115003090050, със срок на действие от
31.12.2015 до 31.12.2016 год. Следователно по отношение на него се прилагат
разпоредбите на КЗ (отм), като е без значение, че застрахователното събитие е
настъпило след влизане в сила на новия КЗ.
Заплащането на законна
лихва върху дължимото обезщетение не е поставено в зависимост от момента, в
който застрахователят е бил уведомен за събитието. Уведомяването е вменено в задължение
на застрахования съгласно чл. 224 ал.1 от КЗ (отм), но при предявяване на
прекия иск от увреденото лице застрахователят не може да му противопоставя
възражения по чл. 207 ал.3 и 4 и по чл. 224 ал.1 от КЗ. В новия КЗ е възприет
друг подход, като в чл. 380 е предвидено задължение на лицето, което желае да
получи обезщетение да уведоми застрахователя, като в този случай законната
лихва се дължи от датата на това уведомление. Такова задължение в отменения КЗ,
приложим към настоящия казус, не е предвидено.
От
анализа на цитираните разпоредби следва, че застрахователят дължи да обезщети
увреденото лице, вкл. с лихвите за забава, считано от настъпване на
застрахователното събитие – 14.06.2016 год до предявяването на иска –
15.08.2018 год.
По
изложените мотиви решението следва да бъде отменено в обжалваната част относно
началния момент на законната лихва и вместо него се , че същата е дължима от
датата на увреждането.
Въззивната
жалба на Н.Б.М. е основателна, същата е била представлявана от адв. П.К. при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което разноските за
настоящата инстанция в размер на 2436 лв съгласно Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения следва да се присъдят в полза на процесуалния представител.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 19/28.02.2020 год по т.д. № 62/2019 год на Окръжен съд Шумен в
частта, с която е осъдено срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********
да заплати на Н.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди болки и страдания вследствие от смъртта на брат й Ш.Б.Р.,
виновно причинени от Н.Н.И.в рамките на действие на застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/06/115003090050на 31.12.2015 год.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна
лихва върху присъдената главница за периода от 14.06.2016 до 05.08.2018 год,
като вместо него
П О
С Т А Н О
В И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Н.Б.М. с
ЕГН ********** законна лихва върху присъдената главница от 50 000 лв за
периода от 04.06.2016 год до 15.08.2018 год.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. П.Д.К.
*** лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на
осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 8 ал.1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)