РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
Гр.
Пловдив, 17.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от
член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно
АД № 3213 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на чл.251 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Г.А.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния
представител адвокат М.Д. срещу Решение от 25.08.2021г. на Асеновградски районен съд, постановено по гр. д № 1950 по описа на същия съд за 2018г., с което
е отхвърлено искането на Г.А.М., чрез пълномощника адвокат Д. за тълкуване на
влязло в сила решение № 207/20.05.2020г., постановено по гр. д № 1950 по описа
на същия съд за 2018г.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона. Поддържа, се че решение № 207/20.05.2020г., постановено
по гр. д № 1950 по описа на същия съд за 2018г. е неясно и нуждаещо се от
тълкуване, доколкото не е указано на кои точно заинтересовани страни и каква
точно сума за всеки от тях от вече присъдените 700 лв. следва да дължи Г.А.М..
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде постановено ново такова по реда на чл.251 от ГПК, с
което бъде указано на кои точно заинтересовани страни и каква точно сума за
всеки от тях от вече присъдените 700 лв. следва да дължи Г.А.М..
3. Ответникът по касационната жалба и
заинтересованите страни не са изразили конкретно становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
ІІ. За допустимостта :
4. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
5.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с молба на Г.А.М.,
чрез пълномощника адвокат Д. за тълкуване на влязлото в сила решение №
207/20.05.2020г., постановено по гр. д № 1950 по описа на същия съд за 2018г.,
като бъде указано на кои точно заинтересовани страни и каква точно сума за
всеки от тях от вече присъдените 700 лв. следва да дължи Г.А.М..
6.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е отхвърлено
искането на Г.А.М., чрез адвокат Д. за тълкуване на влязло в сила решение №
207/20.05.2020г., постановено по гр. д № 1950 по описа на същия съд за 2018г.
За да
постанови посочения резултат първоинстанционния съд е приел, че с решение №
207/20.05.2020г., след като е приел за
неоснователна жалбата на Г.А.М., я е отхвърлил и е присъдил на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски в полза на заинтересованите страни – наследници на Х.М.И.
в размер на 700 лв. Съдът е приел, че в настоящия случай не е налице неясно
решение, което да има нужда от тълкуване, тъй като волята на съда е ясно
изразена. Налице е ясен диспозитив относно страните и присъдените разноски.
Съдът е приел наред с това, че в случая би могла да е налице хипотезата на
чл.248 от ГПК, но молителят не е активно легитимиран да направи съответното
искане, а текстът на цитираната разпоредба не предвижда възможност за служебно
произнасяне.
IV. За правото :
7.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за неоснователност на искането за тълкуване на
постановеното решение, първоинстанционният е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно неоснователността на отпправеното искане. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
8. Съобразно доктрината и установената
съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК подлежат неясните съдебни решения - такива, от чиито диспозитив не може да
се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения
с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само и единствено
диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и
той установява, какво е действителното правно положение между страните по
спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено
нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т.
18 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).
Също така, следва да се отбележи, че
чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните
последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване
на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, нито
да разяснява и указва на страните какви действия
следва да предприемат.
С оглед тези общи принципни правила, в
конкретния случай правилно първоинстанционния съд е приел, че процесното
съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. След като е изчерпан редът за
инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на
тълкуването да се постига друг правен резултат, каквато е действителната цел на
разглежданото искане. Така, както е подадена молбата и поставени въпросите,
всъщност точно това се иска - промяна на волята на решаващия състав и промяна
на съдебното решение в частта относно съдебно-деловодните разноски.
Постановеният диспозитив на съдебното решение относно разрешения въпрос за
съдебно-деловодните разноски е ясен и еднозначно отразява волята на съда по
разрешения с него правен спор. Волята на съда отнсно отговорността за
съдебно-деловдните разноски в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена,
базирана е на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми и
не съществува противоречие между тях.
С оглед така изложеното, правилно
първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за тълкуване на решението. Не е налице неяснота
на същото и от диспозитива на съдебното решение може да се изведе действителната
воля на съда относно разрешения въпрос за съдебно-деловодните разноски.
9.
Действително, както
правилно е приел първоинстанционния съд,
в случая би могла да е налице хипотезата на чл.248 от ГПК, но преклузивния
срок по чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК за отправяне на такова искане е пропуснат, нещо повече искането
е отправено дори след окончателното стабилизиране на съдебния акт и оставянето
му в сила по реда на инстанционния контрол.
10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание
чл.251 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от
25.08.2021г. на Асеновградски районен
съд, постановено по гр. д № 1950 по
описа на същия съд за 2018г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.