О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-834 04.03.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 673 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
3797 от 27.12.2019г., постановено по гражданско
дело №8299/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР, с адрес: град София, 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора, да плати на Г.Ц.Т. , ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 654,82 лева ,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 84,65 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 20.09.2018г до 30.09.2019 година нощен труд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.10.2019
година до окончателното й плащане, както и сумата 360 лева, представляваща
разноски, направени по водене на делото. С горепосоченото решение Главна дирекция
„Гранична полиция“ МВР, е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски
в размер от 260 лева.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок- решението е връчено на
процесуалния представител на въззивната дирекция на 06.01.2020г ,а жалбата е
входирана на 20.01.2020г, в рамките на двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК ,съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е
отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд. Приложима е нормативната
уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Само Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния
въпрос и съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143.
Сочи, че Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент
1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице
специална уредба,а се прилага само за
работници и служители на трудово правоотношение.Оспорен е изводът на районния
съд ,че е налице празнота в специалната уредба, която следва да се попълни от
нормативната база на КТ.
За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по
отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице-
продължителността на дневното и нощното работно време е еднаква и не е налице работа по трудови норми. Според
въззивника, за да бъде заплатен извънреден труд, той следва фактически да е
положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно
установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с
въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. В МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите служители, на
които е разрешено 7 часа.Това води до неприложимост на посочения коефициент
1,143,тъй като същият се получава при съотношение 8 часа дневен труд към 7 часа
нощен труд.За служителите на МВР това съотношение следва да е 8 часа дневен
труд към 8 часа нощен труд ,или коефициентът е 1. Цитира съдебна практика,
приложима към процесния случай.
Счита,че не е доказано по делото,че претендираните
суми за всеки отчетен тримесечен период
представляват извънреден труд .Нощният труд между 22 часа и 6 часа не е
извънреден ,такъв би бил само, ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време.Описана е нормативно уредената процедура за
отчитане на извънредния труд за служители на МВР и тъй като от исковата молба е
видно,че се претендира заплащане на
извънреден труд за време ,попадащо в рамките на 12 или 24 часови смени ,не се
касае за извънреден труд.
Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове
нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително с увеличен размер на
възнаграждението, но не с възнаграждение за извънреден труд,тъй като работната смяна не е
превишила законоустановената продължителност. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на тази теза.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна –Г.Т.,чрез процесуален представител, адв.Ст.К..Жалбата е
оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** и отговора на въззиваемия Г.Т..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: