Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 9214 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от ***рег. № ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, представлявано от ***против Г.Г.К. с ЕГН **********,
в която се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер ***ответницата дала съгласието си, освен получения усвоен
крадит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта ***. Твърди се, че на 12.06.2017г. ответницата активирала
предоставената й от ищеца кредитна карта №***, с максимален кредитен лимит в
размер на 2500лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез
издадената й кредитна карта. Излага се, че върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01.11.2017г., когато било последното плащане по нея. Твърди се също,
че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответницата дължала непогасена главница в размер на 2325,37лв., както и
договорна лихва върху използваната сума за периода от 01.11.2017г. (първа
пропусната вноска) до 11.04.2018г. (датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение) в размер на 414,26лв. Сочи се, че ответницата дължала и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 118,68лв. за периода от
11.04.2018г. (датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) до
11.10.2018г. (датата на завеждане на делото). Излага се, че горните суми били
претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№7720/2018г.
била издадена заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск.
Като следствие
от изложеното се претендира постановяване на решение за признаване за установено
спрямо ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: 2325,37лв. –
главница; 414,26лв. – възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г.; 118,68лв. – лихва за
забава за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането.
При условия на
евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът предявява осъдителен иск за същите суми.
Ответницата не
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание, чрез
назначения особен представител оспорва активната материално-правна легитимация
на ищеца. Релевира възражение за нищожност на процесния договор, поради
нарушаване на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Оспорва претенцията за
мзораторна лихва, твърдейки, че в противоречие със закона били начислявани от
кредитора лихви върху лихви.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№7720/2018г по описа на ПлРС, поради което са
допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 08.11.2016г., сключен между страните в настоящото
производство, Приложение към него, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, сертификати № ***и № ***и съответните Общи условия за
застраховка ***на кредитополучателите на *** и за застрахователна програма ***се
установява, че по силата на подписан между страните договор от 08.11.2016г.
било постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер на 8000лв. при посочени в
съглашението елементи на правоотношението.
Установява
се също така, че е било постигнато съгласие за предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта ***с револвиращ кредит в размер, годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в приложението към договора – чл.12 –
чл.21 от договора за кредит. Според предвиденото в чл.13 кредитния лимит е
следвало да се определи от кредитора и съобщен на кредитополучателя. Във волята
на последния е било предоставено ползването на кредитната карта при
определените условия. Договорът за револвиращ потребителски кредит е бил
сключен като безсрочен (чл.15).
Видно е от
Приложението по чл.21 от Договора за кредит, че размерът на револвиращия кредит
е бил определен на 2500лв. при годишен лихвен процент определен на 35%,
начисляван върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му (чл.16 от договора и т.14 от
Приложението). Дневният лимит за теглене на пари в брой и покупка на ПОС е бил
определен на 1000лв., а минималните погасителни вноски на 60лв. при усвоен
кредитен лимит до 1000лв.; 120лв. при усвоен кредитен лимит от 1000 до 2000лв.
и 180лв. при усвоен кредитен лимит от 2000 до 3000лв. Според регламентираното в
т.12 от Приложението, кредиторът е следвало да издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като неполучаването му не е причина
за неплащане на погасителната вноска. Кредитополучателят е следвало да заплаща
погасителните вноски до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението (т.13 от Приложението).
На
08.11.2016г. е бил сключен и договор между ответницата в качеството на
застрахован от една страна и от друга в качеството на застраховател ***и ***, ***,
последните двама чрез ищцовото дружество, в качеството на застрахователен
посредник - застраховащ. Застрахователното покритие е било уговорено по пакет ***,
включващ посочени в договора застрахователни рискове. Застрахователната премия
е била определена при кредити до 3000лв. на 0,600% от финансираната сума.
Застрахователната премия е била дължима от застрахованото лице, изчислявана,
събирана и плащана от застраховащия на застрахователите. Дължимата месечно
застрахователна премия е следвало да се начислява като задължение по кредитната
карта на застрахования и да се плаща в срока за плащане на месечната
погасителна вноска, определена от застраховащия за застрахования.
Установява
се от приложения препис на покана, изходяща от ищеца и адресирана до ответника,
че кредитора е предприел уведомяване на
кредитополучателя за натрупаните задължения по договора за револвиращ кредит,
предоставяйки 7-дневен срок за доброволно плащане с предупреждение за
пристъпване към принудително изпълнение на всички вземания по този
договор. Не са налице данни за
връчването му на длъжника.
От
изслушаното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че предоставената на ответницата кредитна карта е била активирана на
12.06.2017г. с извършеното първо теглене на сума с нея. За периода от
12.06.2017г. до 13.07.2017г. ответницата е усвоила чрез кредитната карта суми в
общ размер на 2770лв., а за периода от 28.06.2017г. до 01.10.2017г. е погасила
вноски в общ размер на 900лв. Впоследствие не са били извършвани погасителни
вноски. Установява се също така от експертното заключение, че към датата на
инициране на заповедното производство отвеницата е дължала по договора за
револвиращ кредит следните суми: главница в размер на 2325,37лв., от която
усвоена просрочена главница в размер на 2237,05лв. и неплатена вноска от
застрахователна премия в размер на 88,32лв.; просрочена договорна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г. в размер на 390,26лв.; просрочена
месечна такса обслужване в размер на 24лв. и лихва за забава за периода от
11.04.2018г. до 11.10.2018г. в размер на 118,68лв. Както пояснява вещото лице
при изслушването му, мораторната лихва е била начислявана единствено върху непогасената
главница.
Сдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства валидно възникнало облигационно правоотношение между ответницата
Г.К., в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в качеството на кредитодател
по сключен между тях Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта ***от 08.11.2016г.
В предмета
на дейност на ищцовото дружество е предоставянето на кредити, в това число
потребителски. Регистрирането му по ЗКИ и лицензирането му по този закон не се
отразява на валидността на правоотношението с ответницата. Нарушенията по ЗКИ,
в случай на извършени такива, подлежат на установяване и санкция по правилата,
регламентирани със същия. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответицата
за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца, предвид
неангажирането на доказателства за издаден лиценз на дружеството по ЗКИ.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора, поради нарушаване разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, т.к. шрифтът на сключения между страните договор не е
по-малък от размер 12, а елементите му са изразени по ясен и разбираем начин.
Установи се
от обсъдените доказателства, че ответницата е усвоила посредством
предоставената й по процесния договор кредитна карта сума в общ размер на
2770лв. за периода от 12.06.2017г. до 13.07.2017г. и е погасила суми в общ
размер на 900лв. до 01.10.2017г.
Установи се
също така от заключението по ССЕ, че към датата на иницииране на заповедното
производство непогасените задължения на ответницата по процесния договор са
възлизали на: 2325,37лв. главница по усвоения кредит, включваща и
88,32лв. застрахователна премия, която както се установи от обсъдения договор е
била начислявана върху използвания лимит по кредитната карта и дължима за
плащане към главницата с месечните погасителни вноски; 390,26лв. договорна
лихва за периода от 01.11.2017г. до
11.04.2018г. и 24 лв. месечна такса обслужване. Установи се още от експертното
заключение, че лихвата за забавено плащане на непогасената главница за
процесния период от 11.04.2018г. до 11.10.2018г. се изчислява на 118,68лв.
Предвид
горното, съдът приема, че се установи в настоящото производство съществуването
на претендираната от ищеца главница в размер на 2325,37лв., както и
съществуването на част от претендирана договорна лихва – в размер на 390,26лв.
за процесния период от време. Съдът счита, че сумата от 24лв., за която се
установи от експертното заключение, че представлява месечна такса за
обслужване, не може да се приеме за част от договорната лихва, а като
самостоятелно вземане не е претендирана нито в заповедното нито в исковото
производство. Установените главница и договорна лихва са били изискуеми в посочените размери
още към момента на иницииране на заповедното производство, т.к. са били
с настъпил падеж. Съдът приема също ткака, че се установи и съществуването на
вземането за претендираната мораторна лихва, за която стана ясно от експертното
заключение, че е била начислена единствено върху главницата за период, различен
от този на възнаградителната лихва.
С оглед
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 2237,05лв.,
представляваща главница; договорна лихва в размер на 390,26лв. за периода от 01.11.2017г.
до 11.04.2018г. и сумата от 118,68лв. – лихва за забавено плащане на главницата
за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.10.2018г.
до окончателното изплащане, които суми представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7720/2018г.
по описа на ПлРС. Искът за установяване дължимостта на договорна лихва за
разликата над сумата от 390,26лв. до пълния претендиран размер от 414,26лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 57,17 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв. или общо разноски в размер на 107,17лв. От тях ответницата
дължи сумата от 106,10лв., съразмерно частта от вземанията, чието съществуване
се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 135,84лв.,
за вещо лице в размер на 180лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП и за възнаграждение на особен представител в размер на 430лв. или общо 845,84лв.
Съразмерно уважената част от иска, ответницата му дължи разноски в размер на 837,38лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Г.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес:г***, ДЪЛЖИ на ***рег. № ***,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон
Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните суми : сумата от 2325,37лв.,
представляваща главница; сумата
от 390,26лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г.
до 11.04.2018г. и сумата
от 118,68лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата за
периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018г. до
окончателното изплащане, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2018г. по
ч.гр.д.№7720/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на възнаградителна лихва
за разликата над сумата от 390,26лв. до пълния претендиран размер от 414,26лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.Г.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на ***рег. № ***,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон
Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните суми: сумата от 106,10лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 837,38лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: