Р Е Ш Е Н И Е
№261407 25.11.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16084 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 143 от КТ.
Ищецът
Ж.Д.Д., ЕГН ********** е предявил срещу „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *** иск за заплащането
на сумата от общо 3915,75 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в делнични и почивни дни за периода
април, май и юни 2019 година, както и лихва за забава за периода 13.06.2019г. –
03.10.2019г. в размер на 121,82 лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника въз основа на сключен трудов договор **** г., с
място на работа – ***, находящо се в гр. П., ул. „***“ № **на длъжността – **** с договорено трудово
възнаграждение от 966,00 лева при осем часов работен ден. Твърди се също така,
че за периода от 22.03.2019 г. до 12.06.2019 г. е работил ежедневно по 12 часа,
без почивен ден, като със заповед на работодателя от 13.06.2019 г. трудовото му
правоотношение било прекратено. така ищецът за месец април бил положил 192 часа
извънреден труд, от който 24 часа през почивни дни; за месец май положил 204
часа извънреден труд, от който 36 часа през почивните дни, а за месец юни
положил 48 часа извънреден труд.
В отговора на исковата
молба ответникът съчи, че през времетраенето на ТПО от ищеца не е полаган
извънреден труд, а и дори да е полаган такъв, това обстоятелство не е било
известно на работодателя, поради което същият не следва да търпи неблагоприятни
последствия. Твърди се, че е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция на
труда“ – гр. П., която е приключила без констатирани нарушения на трудовото
законодателство.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Страните не спорят
относно обстоятелствата ищецът да е работил по трудов договор при ответника
като ********, който договор е прекратен, считано от *********
Спорът се свежда до
това има ли полагане на извънреден труд от ищеца за процесния период, който на
практика е през цялото времетраене на трудовото правоотношение, със знанието и
без противопоставянето от работодателя.
По делото е била
приложена документация, от която е видно, че по повод образувана проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П. на ответното дружество не са били открити нарушения на трудовото
законодателство.
Отделно от това са
разпитани две групи свидетели – тези на ищеца в лицето на А.А. и Л.Г., от чийто
показания се установява, че ищецът бил работил всеки ден, без почивен ден, по
12 часа като управител и на касата на заведението, като освен това правил
графиците за работа и подавал заявки. Свидетелките посочват, че работното им
време е било организирано по следния начин - два работни дни от 10.00 часа до
22 часа, след което почивали два дни. И двете казват, че работодателят им е
знаел, че Ж. работи всеки ден, без обаче да конкретизират по какъв начин е
обективирано това знание, след като собственикът на фирмата, не е бил през цялото време на процесния период в
заведението.
От проведения разпит на св. Р.К. се установява, че същата е работила в ***
през пролетта, първоначално в **, а след това е започнала ***, като на ***
работила тя, Ж. и *** на ответниковото дружество Г. и че когато свидетелката
била на работа, само тя работила на каса. Казва, че Ж. работил по график, два
дена по 12 часа, след което почивал два дена. Освен това когато свидетелката
решила да напусне работа, Ж. обучил друг човек, в лицето на Л., как да работи
***.
Че в началото на м.
април 2019 година ищецът е провел обучение на служители със специализираната
компютърна програма и е извършил допълнително обучение на служителите в обекта
за работа с действащата ****компютърна програма, както и че служителката Л.Г. е
бил дообучена за работа с програмата, използвана за съставяне и работа на рецептурите в обекта
се установява от изслушаното заключение на вещото лице З.М., както и от
представените от вещото лице писмени документи, които не са били оспорени от
ищеца.
От изслушаното
заключение, неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно изготвено
и безпристрастно дадено, се установява също така, че за положения извънреден
труд, касаещ часовете на проведено обучение, ищецът е получил парична сума
от 345 лева, за което ищецът е попълнил
надлежна декларация на 17.05.2019 година, като изв. труд е заведен в книгата за
отчитане на изв. труд.
Съдът
намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване всички
предпоставки за уважаване на иска за извънреден труд, доколкото показанията на
свидетелите на ищеца, че последният е бил на работа всеки ден, без да почива,
се основават на техни инцидентни посещения в ресторанта, а не на системни и
непосредствени възприятия. Ищецът не успя да ангажира доказателства, че е
работил извънредно със знанието на работодателя, тъй като от събраните гласни
доказателства не се установява точно по какъв начин е било обективирано
знанието на работодателя, че от ищеца се полага изв. труд, след като обективно
е било установено, че за процесния период на каса са работили двама човека –
обучената за тази цел от Ж.Л. и Ж., а понякога и при нужда и собственика Г..
По делото не бяха представени дневните касови отчети и
контролни ленти за процесния период, както и не е била ангажирана ССЕ за
изследване на касовите отчети, от които несъмнено и по убедителен начин би
могло да се установи дали ищецът е работил всеки ден на каса, за да се направи
извод, че работодателят е узнал за това и да не се е противопоставил.
По изложените съображения искът се явява недоказан и
неоснователен, като на ответника ще се присъдят разноските за адв.
възнаграждение в размер на 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.Д., ЕГН
********** срещу „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *** иск за заплащането на сумата от общо 3915,75
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в делнични и почивни дни за периода април, май и юни 2019 година, както и
лихва за забава за периода 13.06.2019г. – 03.10.2019г. в размер на 121,82 лева,
ведно със законната лихва върху сумата
от 3915,75 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН
********** да заплати на „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 500 лева адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.