Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Кърджали 02.10.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание

на 27 септември……….…………………………………………

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов

                       

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

   при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на

    прокурора…………………………….…като разгледа докладваното от

   съдията…………………………АН д.№ 907………………по описа

   за 2018 година,

 

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-000551/ 27.06.2018г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на Ю. Л. Х. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание от 300 на 150 лева.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                 Районен съдия:

 

 

МОТИВИ:

 

Производството е образувано по жалба на Ю. Л. Х. ***, ЕГН *********,  против НП № 18-1300-000551/27.06.2018г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП било незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.

Наказващият орган, чрез депозирано писмено становище, счита жалбата за неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

 Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до извода за основателност на жалбата, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 15.05.2018 г. около 10:10 часа в гр. Кърджали, на бул. „Беломорски”, до фирма „Метеор”, е управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 6232 КМ, без да е правоспособен водач- нарушение на чл.150 от ЗДвП. 

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите С.Б. и И.Г.-*** показанията си потвърждават отразените в АУАН констатации. И двамата свидетели са очевидци на нарушението. Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От представеното копие от Заповед се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Относно вмененото нарушение по  чл. 150 ЗДвП:

Тази разпоредба предвижда задължение всяко едно пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.

От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят към момента на извършване на нарушението е бил с отнето свидетелство за управление на МПС.

От друга страна, съдът констатира, че при описаната в АУАН и НП фактическа обстановка по никакъв начин не е доказано и уточнено, защо се приема, че водачът е неправоспособен, т.е. дали той никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС, дали защото свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок на валидност, дали защото не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство или защото управлява МПС след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред или пък свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и ако е налице последната хипотеза - с какъв акт е станало това, кой номер и от коя дата и от кого е издаден този акт, респ. влязъл ли е в сила този акт, евентуално и за какъв период е лишен от правоспособност, т.е. от правото да управлява МПС, ако това наистина е така. Тези обстоятелства не са посочени по никакъв начин в съставения на същата дата – 15.05.2018 год., АУАН №551, въз основа на който е издадено процесното НП. Липсата на ясни и конкретни мотиви в случая не може да бъде преодоляна и с представената в преписката, като доказателство, Справка за нарушител/водач на Ю.Х.. Така, актосъставителят твърди, че СУМПС на жалбодателя е било отнето поради отнемането на всички контролни точки на жалбодателя, но от същата справка е видно, че тази заповед за прилагане на ПАМ е издадена на съвсем друго основание – посочен като основание е чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, а отделно от това, в справката не е отразено с тази заповед да е отнет какъвто и да е документ, в т.ч. и СУМПС. От друга страна, в същата справка е посочено, че отнемането на СУМПС е „преди миграция”, същевременно е отразено, че на водача са останали 0/нула/ контролни точки, а цитираната заповед на ОДМВР - Хасково е издадена на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, който текст регламентира нещо съвсем различно. От горното следва, че и от тази справка не става ясно, защо, кога и как е отнето българското СУМПС на жалбодателя.

От друга страна, липсват каквито е да е мотиви в насока, защо административния орган е приел, че жалбодателят е неправоспособен водач, при положение, че при извършената му проверка същият е представил валидно СУМПС, с посочения номер и за посочените категории, издадено в Р.Турция, което СУМПС е било и иззето. Основният въпрос, обаче, в случая, е дали жалбодателят действително е неправоспособен водач, както е посочено в съставения АУАН и съответно е прието и в обжалваното НП. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбодателят е български гражданин /и турски гражданин/ и притежава български документ за самоличност, както и е безспорно, че същият притежава СУМПС, издадено в Р.Турция, което СУМПС е било представено на извършвалите проверката Б. и Г.- служители в сектор „Пътна полиция” – Кърджали, което му е било иззето със съставения АУАН и то при положение, че жалбодателят не е извършил никакво друго нарушение на ЗДвП. Съдът счита, че в този случай категорично намира приложение нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, която ясно регламентира, че „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.”. Това е така, т.к. жалбодателят безспорно е български гражданин, същият е управлявал собственото си МПС на територията на Република България – в гр. Кърджали, с валидно чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от Р.Турция, т.е. издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

При това положение, съдът намира жалбата за основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                      Съдия: