Решение по дело №1757/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 579
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330201757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201757 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Ф. А., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш серия К № 4193256 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди неправилно да е установена
наказуемата стойност на скоростта, електронният фиш да не съдържа
задължителните реквизити на съдържанието си, както и за извършеното
деяние да е трябвало да бъде спрян от движение, като му се състави акт за
установяване на административно нарушение, но нормативната уредба да не е
предвиждала възможност да бъде издаден ЕФ. Моли електронният фиш да
бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не
се явява. Представлява се от адв. Т. Ш., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 6 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа
1
електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Ф. А., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 11.02.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ,
приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 18.02.2021 г., поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 13.11.2020 г. в 11:37 часа в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка, по северното платно на надлеза в посока запад
жалбоподателката П. Ф. А. управлявала собствения си лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № *** със скорост на движение от 92 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателката с посочената
скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 95 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 92 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
против жалбоподателката А. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4193256, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 600 лева.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 13-14 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. (лист 19 от делото)
2
се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196
е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на
метрологичните изисквания, налични са защитните стикери. Изяснява се още,
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-35748/16.11.2020 г. (лист 17 от делото) се установява,
че на дата 13.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с №
MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:10 ч. и
краен час на работа 19:10 ч. и с място на контрол бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка, северно платно на надлеза в посока запад,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил
с рег. № *** е 95 км/ч, а заснемането е извършено на 13.11.2020 г. в 11:37
часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката П. Ф. А..
От сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON-M2
********** (лист 18 от делото) се изяснява, че полицейският служител Р.Ж.,
който е разположил и настроил техническото средство преди извършеното
заснемане на движението на МПС с рег. № *** на 13.11.2020 г. в 11:37 часа, е
преминал обучение за работа със средство за измерване тип Cordon М2 на
дата 26.08.2020 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка, по северното платно на
надлеза в посока запад; датата – 13.11.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 11:37 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателката П. Ф. А.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 92 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В жалбата се съдържа принципно вярното твърдение, че липсата на
някой от реквизитите от задължителното съдържание на електронния фиш
влече неговата незаконосъобразност, което може да обуслови и основание за
3
неговата отмяна. Липсва обаче твърдение кой от реквизитите по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП се твърди, че не е спазен при издаването на процесния електронен
фиш серия К № 4193256. Съдът дължи служебно проверка за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, при която не се констатира такова
нарушение. Съгласно съображенията, изложени в предходния абзац от
съдебните мотиви, спазени са всички задължителни реквизити, поради което
настоящият състав намира възражението за неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш. В
тази връзка и това възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Действително съгласно нормативната уредба за нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Тази хипотеза касае контрола, осъществяван с мобилно АТСС от служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток.
Обстоятелството дали служебният автомобил/мотоциклет е работил на
мястото за контрол, движил се е в пътнотранспортния поток или АТСС е
временно разположено на участък от пътя се установява от съставения
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използване
на АТСС. В същия, каза се, е изрично удостоверено, че измерването е
извършено в стационарен режим. Следователно служебният автомобил, който
е с рег. № ***, е бил позициониран и е работил на мястото за контрол. Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
г., когато контролът е осъществяван с мобилно АТСС във време на движение,
върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се
отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет. В
приетата като доказателство по делото снимка липсва отбелязване на скорост
на служебния автомобил, което също е индиция, че нарушението е
установено при упражняването на контрол в стационарен режим.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
4
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото
снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 13.11.2020 г. в 09:10 часа и е
приключила в 19:10 часа на същата дата. В този времеви интервал е заснето и
процесното статично изображение от техническо средство тип Cordon-M2 с
№ MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 13.11.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката А. е осъществила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден
ЕФ. От обективна страна на 13.11.2020 г. в 11:37 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка, по северното платно на
надлеза в посока запад жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил с марка и модел „Фолксваген Шаран“ и с рег. № ***, като се е
движила със скорост от 92 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на
населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч,
удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г.
Доказа се и авторството на деянието от страна на жалбоподателката А..
Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства тя да е
упражнила правото си да декларира писмено, че процесното движение в 11:37
часа на 13.11.2020 г. със собствения й лек автомобил, с превишена скорост и в
нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
превозното средство от друго лице съгласно правото й по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ от собственика, то
именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на
нарушението, не е оборена, а електронният фиш е издаден против
жалбоподателката при правилно приложение на закона.
5
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за това, че управлявала моторно превозно средство,
съзнавала е с каква скорост се движи, както и какво е действащото
ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието й се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществила деянието си.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 42 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване над 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 92 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 95 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 92 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване
с 42 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на
жалбоподателя относно неустановяване на стойността на наказуемата скорост
е изцяло неоснователно. Съгласно техническите характеристики на
процесното АТСС допустимата грешка при измерване при движение със
скорост до 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В случая тази максимално допустима грешка
е отчетена в полза на водача, но дори и това да не беше сторено, то деянието
отново би било наказуемо със същото наказание и на същото правно
основание. С други думи, ако наказуемата стойност на скоростта се
съобразяваше без отчетен толеранс, то тя би била 95 км/ч и тогава
превишаването на разрешената стойност на скоростта отново би попадало в
хипотезата на превишаване над 40 км/ч на максимално допустимата скорост в
населено място, а приложимото наказание да е глоба в размер на 600 лева. В
случаите, когато неправилно е определена наказуемата стойност на скоростта,
но това не води до промяна на санкционната норма и вида и размера на
наказанието, то съгласно трайната съдебна практика не е допуснато
съществено процесуално нарушение - така Решение № 418 от 22.02.2019 г. по
6
к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. Тези съображения съдът сочи само за
принципен отговор на конкретното възражение. Ясно се подчертава, че
всъщност грешка при определянето на наказуемата стойност на скоростта в
електронния фиш не е допусната. Същата е 92 км/ч и тя се установява след
правилната дейност по приспадане на максимално допустимата грешка от 3
км/ч от стойността на измерената скорост от 95 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 6 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно
чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван
от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че
делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
7
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателката П. Ф. А..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4193256 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. Ф. А., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.

ОСЪЖДА П. Ф. А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8