Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
Гр.Сливница, 12 юли 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
гр.Сливница, първи състав, в открито заседание, проведено на дванадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
При секретаря Жанета Божилова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №.302 по описа на съда за 2019г. и
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по молба от М.П.Н., ЕГН ********** с адрес: *** с искане за издаване на заповед за защита спрямо нея, срещу акт на домашно насилие, упражнено върху нея от В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
В молбата се твърди, че пострадалата, М.П.Н., и ответника, В.П.Н. живеят в една къща, но на различни етажи и са майка и син. В молбата си, пострадалата, твърди, че на 29.04.2019г. около 18,00ч., синът и съжителстващата с него жена, имали поканени гости. Единият от гостите, уринирал на вратата на къщата и след като видяла това, молителката му направила забележка. В резултат на това, всички започнали да я обиждат. Ответникът, също я обиждал и заплашвал, и започнал да хвърля по нея павета, плочки, камъни и други предмети като крещял , че ще я убие, ще я запали и др. На помощ на молителката се притекъл неин съсед и тя успяла да избяга и да се обади в полицията.След бързото пристигане на полицията нещата се успокоили. Молителката твърди, че отношенията между нея и синът й са влошени от години, за което представя доказателства.
Ответникът, В.П.Н.,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник. Претендира
, молбата да не бъде уважавана. Иска събирането на гласни доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота представените доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото, се установява, че молителката М.П.Н. и ответника са майка и син, че живеят в къща с административен адрес гр. Сливница, ул.“Ю.Г.“ №**. Не се спори, че страните са съсобственици в процесния имот и всеки от тях обитава отделен етаж от къщата – молителката – първия етаж, а ответника – втория. Не се спори, че до всеки един от обитаваните от тях етажи има отделен вход.
Ответникът, В.П.Н. е
осъждан.
На 29.04.2019г.св.П.М.бил на гости на отв.В.Н. и приятелката му. Т.к. приятелката му била на работа нощна смяна, излезли да тръгват, когато на св.М. му се доходило по малка нужда и се изходил от външната страна на двора, до вратата на гаража, откъдето е входа на влизане в етажа на отв. Н..В този момент, го видяла молителката, М.Н. и му направила забележка .Отв.Н. й направил забележка да не вика, и разпрата прераснала в скандал между двамата. Молителката, влязла в дома си и повикала полиция. На място пристигнали св.М.М. и К.К. – полицейски служители в 18,10ч. Молителката била на място и заявила на полицейските служители, че синът й я бил заплашвал и я бил ударил. Молителката показала на полицейските служители синина на ръката си. Според свидетелските показания на св. М., молителката била много афектирана, викала , оспорила действията на полицейските служители. Според свидетелката М., малко преди да бъдат изпратени на адреса по сигнал, при обход на маршрута са минали през адреса и е възприела ответника, заедно с още няколко момчета да са отвън на тротоара да се смеят и да говорят помежду се на висок тон. Молителката заявила и показала на полицейските служители, че синът й, ответника я бил ударил, но не казала нито как я е ударил, нито с какво. В последствие отказала на полицейските служители да напише сведение, с мотив, че адвокатът й я е посъветвал да не го прави. Полицейските служители, съставили предупредителен протокол на ответника Н., разяснили на молителката възможностите й да защити интересите си, както и работното време на полицейското управление и си тръгнали.
На 08.05.2019г., молителката се е явила на преглед в Клиниката по съдебна медицина, за което й е издадено СМУ №318/2019г., от чието заключение се установява, че при прегледа и от медицинската документация представена от молителката се установява кръвонасядане на лявата предмишница.
Представена е и декларация по чл.9, ал.3 от ЗДНН.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите М.,К. и М. тъй като са логични, взаимно свързани и кореспондират със представените писмени доказателства по делото.
Съдът, кредитира частично свидетелските показания на Л.Е., досежно заявеното от него, че са налице влошени отношения между страните и възникналия скандал между тях на процесната дата. В останалата им част, свидетелските му показания са изолирани и са единствено в подкрепа на заявеното от самата молителка в молбата й. Тези факти, за които свидетелства свидетелят не са споделени с пристигналите на място полицейски служители. Едва на един по-късен етап, а именно към момента на издаване на СМУ е заявено, че по молителката са били хвърляни камъни от ответника. Съдът приема, че житейски логично е, при повикване на органите на реда при възникване на даден инцидент, заявеното от страните в него към онзи момент е най-достоверно, т.к. макар и обременено от емоции, фактите са най-достоверни. Към момента на идване на полицейските служители на място, освен за скандал и размяна на реплики между страните и установяване на синина на ръката на молителката, данни за причиняването й посредством хвърлянето на камъни от страна на ответника не са заявени.
Необсъдените
писмени доказателства са неотносими, поради и което съдът не намира за нужно да ги обсъжда..
Молбата е подадена от легитимирано
лице по смисъла на чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен
от ответника акт на домашно насилие, и е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде
установен осъществен спрямо молителката – М.Н. акт
на домашно насилие, от страна на ответника В.Н., на посочената в молбата дата и
по посоченият начин.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителят и ответникът.
От дефиницията,
дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че
идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на
молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за
защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита
срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на
която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В
този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване,
че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила.
В настоящият случай всички фактически твърдения изложени от молителката
в представената и приета по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН бяха оборени от
събраните по делото доказателства, досежно твърденията за отправяни заплахи и
обиди от страна на ответника към молителката. Доказателствата, събрани в хода
на съдебното производство установяват наличие на скандал между двамата, в който
и двете страни са били активни с превес от страна на молителката / за което
свидетелстват полицейските служители/.
По отношение на упражнен от страна на ответника по отношение на
молителката акт на физическо насилие посредством хвърляни от него камъни и
павета по нея, в резултат на което е констатираното в СМУ телесно увреждания,
доказателства не бяха събрани.
От ангажираните по делото доказателства следва изводът, че отношенията
между страните по делото са влошени, заради съдебното минало на ответника и най
– вече заради жената, с която живее ответника .
В това производство, обаче, съдът не следва да разрешава спорове относно
липсата на симпатия към партньорите на страните и не следва да бъдат
преценявани родителски, възпитателски качества и морален облик на родител/дете
или да се събират доказателства по други дела.
За настоящият състав, поведението на ответника към молителката е морално
укоримо, дотолкова, доколкото същият е наясно, че с оглед възрастта си, смъртта
на баща му и неговото криминално минало, майка му е уязвима.
Целта на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт
/актове/ на домашно насилие, какъвто не е конкретния случай.
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата на М.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, за предприемане на мерки за защита срещу домашно насилие
е неоснователна.
С оглед изхода от спора М.П.Н., следва да
бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направените претенции, молителят,
М.П.Н., следва да бъде осъден да заплати на
ответника В.П.Н., сумата от 400 лева,
включваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
С
оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, за защита срещу упражнено спрямо нея от ответника на
29.04.2019г., домашно насилие.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС-Сливница държавна такса в размер
на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на В.П.Н.,
ЕГН **********, сумата от 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок , който тече от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: